Бахайското разбиране за молитвата

Д-р Вениамин Пеев

Настоящата статия е, от една страна, естествено продължение на предишната ми статия “Идеи на Ню Ейдж в съвременния български евангелизъм”, а от друга страна, има за цел да покаже бахайското влияние върху модните инициативи за междурелигиозни молитви. Тази статия е предизвикана от неприемливото за традиционния български евангелизъм налагане на “общи молитви” с нехристиянски религиозни общности от икуменическата структура “Национален съвет на религиозните общности в България” (НСРОБ) чрез лицето Евгений Найденов, което няма необходимите пълномощия да представлява многохилядната евангелистка общност на такива религиозни и обществени форуми. Идеята за “обща молитва” с други религиозни общности, независимо от благородния социален мотив, е бахайска и няма нищо общо с християнско-евангелското Богословие на молитвата.

Бахайската практика на молитва
Както е известно, бахайството възниква през ХІХ в. в контекста на ислямската общност на Изток и се развива в еклектичното учение на мюсюлманите Мирза Али Мухаммад (умр. 1850), Мирза Хюсеин Али (умр. 1892) и Аббас Ефенди (умр. 1921). Мирза Хюсеин Али се самообявява за “Божията слава” (араб. Баха’у’лла), а Аббас Ефенди се представя като “Служителят на Бога” (араб. Абдул-Баха). През 1963 г. от бахайски мисионери се сформира организацията “Универсалният дом на справедливостта”, която си поставя целта да разпространява на Запад, където определено намира благосклонен прием, бахайските идеи за “мир и единство” (Tucker, R. Another Gospel. Alternative Religions and the New Age Movement. Academie Books, 1989. 285-98). Така бахайството се превръща в най-характерния религиозен представител на еклектичните идеи на движението Ню Ейдж в ежедневния живот, защото тези идеи са очистени от догматически еквилибристики и правила и могат да бъдат прилагани от всякакви хора – дори и от най-непросветените в религиозен смисъл. Затова и бахайството се разпространява бързо из Европа и Сев. Америка – като буен речен разлив, който след оттичането си оставя следите на своите практически приложими идеи в много сфери на обществени, културни и религиозни дейности. Любопитно е да отбележим, че в повечето мюсюлмански страни бахайството е жестоко преследвано и до днес и неговите последователи са наказвани със смърт. Западният свят обаче е безкритично гостоприемен към бахайството. Така например, бившият протестантски възпитаник, ливанецът д-р Ибрахим Хейралла, пренася бахайските идеи в САЩ на границата между ХІХ-ХХ в., където печели невиждан успех. Той спекулира с библейски пасажи и учения, за да убеди своите следовници, че между Библията и Корана няма никакви противоречия, защото и двете религиозни книги учат хората на “братство” и поклонение на “един Бог”. Една от първите “обърнати” към бахайството е дъщерята на американския президент Томас Удроу Уилсън (1856-1924), както и други високопоставени политически фигури. В САЩ бахайството се радва през първата половина на ХХ в. на широка популярност сред афро-американското население, което може да бъде обяснено като социална реакция срещу сегрегацията. Също така то печели симпатизанти сред онези прослойки на обществото, които се характеризират с ниско просветно ниво, маргинално отношение към традиционното християнство или липса на критично отношение към предлаганите идеи. Особено привлекателна за мнозина е идеята за “мир и братство” между всички хора, независимо от расовите, религиозните и социално-икономическите различия. Напоследък бахайските идеи навлизат устремно в сферата на политиката. Не случайно бахайството има силно представителство с различни свои организации в ООН. На силния политически “Милениум форум” (2000 г.) взе участие бахайски представител, който бе единственият неполитически активист.

У нас бахайството започва своята мисионерска дейност след Първата световна война, когато в България е налице масова разруха и отчаяние поради последиците от войната (Петков, Т. Пътеводител за духовните общности в България. ИК “Литавра”, 1998. 24). С книгата на Джон Еслемонт “Баха-у-ллах и новата ера”, издадена на български език през 30-те години на ХХ в., бахайските идеи биват чути, но отначало успехът е незначителен. Потомствената бахайка Анне-Мария Крюгер работи усилено за създаване на бахайски центрове в градовете Бургас, Благоевград, Враца, Русе, Хасково и др. През 1993 г. България бе избрана за средище на Седмия международен конгрес на бахайската вяра със 750 представители на 165 страни. Доколко бахайството като религиозно представителство е успешно у нас, е въпрос за друга дискусия. Неговата концепция за молитвата обаче се оказва подозрително близка до идеята за “обща религиозна молитва”, лансирана от НСРОБ и някои политически кръгове. Нека видим защо.

В основата на бахайството стои разбирането за “единство на Бога”, “единство на религиите” и “единство на човечеството”. Това е характерна Ню Ейдж идея, която се противопоставя на концепцията за Триединния Бог. Големият специалист по световните религии и религиозните култове Уолтър Мартин цитира мнението за Бога на бахайски учител, когото е интервюирал. Според бахаеца, въпреки че в твърденията на Моисей, Буда, Зороастър, Конфуций, Христос, Мохамед, Кришна и Баха’у’лла има редица несъответствия, всички те се “придържали към основни нравствени и духовни ценности”. Ето защо според него, ако ние не виждаме пълно единство в религиите, то било поради нашата “опорочена човешка природа”, дори ако сме християни. Затова “разнообразието на изразяването в писанията и поученията на техните (т. е. на религиозните учители) ученици” било оправдано и не трябвало да предизвиква въпроси (Martin, W. The Kingdom of the Cults. Bethany House Publ., 1985. 275). Нека сега цитирам онази въведителна част от Декларацията на БАН и НСРОБ от 05.02.2013, подписана от титулувалия се за “председател” на ОЕЦ Евгений Найденов: “Обединявайки се, ние декларираме своята ясна позиция за толерантност, която възприемаме като нов модел на удостоверяване на взаимоотношения между нациите и институциите и тяхната комуникация. Декларираме отговорността си в запазването на уникалността на световната цивилизация, на нейното многообразие от начини на живот, култури, вероизповедания, етнически и национални черти” и т. н. Съвпадението на тази концепция с бахайската идея за “единството на религиите и науката” не е случайно. На първо място ще отбележим, че още Абдул-Баха учел, че “трябва да има съгласие между истинската религия и науката”, защото те били “две крила на една птица” (вж. Abdul-Baha. The Promulgation of Universal Peace.181; Martin, W. 201). Тази идея е само една от утайките на бахайския разлив на Запад в началото на миналия век, която е изкристализирала като фалшив диамант в съвременната концепция за “мирен диалог” и “толерантност” между различните религии и институции на догматическо ниво. Според заявеното в Декларацията излиза, че не библейският Триединен Бог може да благославя и поддържа мира и братолюбието между хората, а това зависи от деклараторите и създадените от тях институции. Това зависи от уеднаквените претенции за истина на религиите и науката. Това е една типична бахайска и Ню Ейдж идея, която няма нищо общо с християнството. Христос посочва само Себе Си за абсолютната Истина, като подчертава, че “никой не дохожда при Отца освен чрез Мене” (вж. Йоан 14:6). Колкото и да не се харесва на някои това обстоятелство, Христовата абсютна Истина изключва възможността за релативистичното й разбиране!

Поради плуралистичната концепция на бахайството т. нар. “молитвени домове” са пригодени за напълно безпринципно поклонение на която и да било от световните религии. В тях има 9 врати, които символизират исляма, юдаизма, християнството и т. н. Всеки вярващ може да влезе през която си иска врата – няма никакво значение коя ще е тя! – и може да се помоли на своя или на който и да било Бог. Бахайството обаче отрича представата за Триединния Бог. В бахайските религиозни сгради няма свещеници, няма богослужения, има само възможности за … молитва. Като богопоклонение, молитвата е строго индивидуална практика. По подобие на ислямската практика, има една задължителна молитва в ежедневието на бахаеца. Нека я цитираме дословно:

“Представям свидетелство, о Боже мой, че Ти си ме създал, за да Те познавам и Ти се покланям. Свидетелствам в този момент за своята безпомощност, за своята бедност и за Твоето богатство. Няма Друг Бог освен Теб – Помощ в беда, Самосъществуващият” (Bahai Prayers. Wilmette: Bahai Publ. Trust. 4). Акцентът върху “Самосъществуващия Бог” само като “Творец”, който е “признат от всички религии”, удивително напомня на твърденията в Декларацията, подписана от членовете на БАН и НСРОБ и изказванията на научно-религиозния форум на 05.02.2013. Няма и помен от концепцията за Изкупител и Спасител, Съдия за греховете и неверието и т. н. В бахайството християнските концепции са сведени до минимум и представляват само параван на исляма. Плурализмът в бахайството и всички инициативи на движението Ню Ейдж всъщност деформира и задушава доктрината за греха, прошката и спасението, за да не постигнат съвременните хора “спасение и вечен живот”.

Богословските измерения на християнската молитва
В евангелското християнство молитвата е най-интимното общение на вярващия с Триединния Бог, в което няма показност и формалност. Няма защо да позираме пред фотоапарати и видеокамери, когато се молим. За разлика от бахайската незаинтересованост “на кой Бог” и “как” се моли вярващият, в християнството категорично е казано: “И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да да ги виждат човеците” (Мат. 6:5 а). Дори Христос препоръчва да влизаме в “скришната стаичка”, когато се молим. Затова истинският вярващ е убеден: “Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми”, ако се моли правилно (Пс. 6:9). Но под “Господ” християните разбират само библейския Бог, Който е наречен “Отец” (вж. Мат. 6:9)! Следователно молитвата не е религиозна практика без ясно определен адресат. Не можем да приемем, че е все едно дали “се молим” на Триединния Бог, на Аллах, на Яхве и т. н. Само тогава молитвата получава резултат, когато се молим на Отец чрез Ходатая Христос и одързостени в Св. Дух.

Християнско-евангелската концепция за молитвата изисква единство само “в името на Христос”. Сам Той ни е казал: “Защото гдето двама или трима са събрани в Мое (т. е. Христово) име, там съм и Аз посред тях” (Мат. 18:20). Христос отсъства от бахайските “молитвени домове”, където човешки напъни са струпали на едно място всички несъществуващи божества. Христос отсъства от човешки форуми, където хората на науката и другите религии Му посочват едно от многото столчета, като Го карат да мълчи и изпълнява маргиналната Си функция на “един от многото богове”. Христос отсъства от молитвените инициативи, които са поръчкови, политически, плуралистични, бездуховни.

Какви са мотивите за молитва според библейското учение? Разбира се, че има указания да се молим за своя народ, за своите управници, за хората около себе си! Но ние се молим на Своя Отец чрез Христа и в Духа. Само тогава можем да се надяваме на действителни резултати. Християнската молитва е ходатайствена за целия свят. В този свой аспект тя е несравнима – такава няма в повечето религиозни системи. Но ние сме призовани да се молим преди всичко за своите събратя и съсестри по целия свят, бидейки въоръжени с меча на Божието слово и шлема на спасението “с неуморно постоянство и моление за всичките светии” (Ефес. 6:17-18). Особено онези, които страдат “заради Христа” във враждебна социална среда и религия, трябва да ни подбуждат към молитва за тяхната закрила от Бога. Аз получавам почти ежедневно писма за страдания на християни в други страни. Онзи ден например, научих за жестоки нападения над християни в Пакистан. През мес. март християнската колония Йосиф е нападната от местни хора и 160 християнски домове са подпалени и изравнени със земята, поради което ок. 200 души остават без подслон. На 3-ти април т. г. е нападната християнската колония Франциск в Гуджранвала, намираща се на 80 км. от Лахор. Петима християни са ранени сериозно. Християнската общност от тази мюсюлманска страна настоява за спешна молитва и усмиряване на хора, които са подбуждани към омраза към Христос и християните от официални представители. Ето, за такива нужди трябва да се молим! Трябва обаче да бъдем информирани за тях. Трябва да се дискутират и отправят на официално ниво към представителства, които искат да ни убедят, че са загрижени за “опазването на цивилизацията”. Нека го докажат при такива случаи!

Няма съмнение, че религиозната омраза е най-уродливата проява на човечеството, която е по-заразителна и унищожителна от чумата. Но не по-малко опасна от нея е плуралистичната безпринципност. Няма да излезем успешно срещу всяка опасност с бахайски прийоми на молене и бездуховни инициативи за “мир, братство и равенство”. Евангелският принцип е да изпълним препоръката на Божието Слово за поклонение пред Бога на мира: “Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение. И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса” (Филип. 4:6-7).