НЕБЕСНА ЕКСПЛОЗИЯ 

През април 1992 година църква Слово на живот организира масова евангелизация на Национален стадион Васил Левски. Присъстваха над 40,000 души и аз превеждах на Улф Екман. Преживяването беше неповторимо, само човек, който е правил нещо подобно знае за какво става дума. Слово на живот успя да уреди и предавнето на живо на служба на която Улф Екман проповядва, на която служба той също избра мен да му превеждам.

Казвам всичко това, за да разберете следващият епизод на нашето развитие. Явно беше, че служението в Швеция беше решено да работи с мен и нашата църква. За тях не беше важно това, че те не бяха стартирали църквата и технически това си беше една напълно независима църква по всички дефиниции на думата независим – лидерство, което Бог беше издигнал, хора, които се събираха и финансиране, което си беше наше собствено! От самото начало на служението ни, ние сме били финансово независими. Ние сме, които чрез даване сме успяли през годините да съществуваме през труди и по-малко трудни времена (лесни времена в България все още не сме познали).

 

И така, след пролетта на 1992 година, шведските лидери от Слово на живот започнаха тактично да работят по въпроса двете църкви – Истина от Сион и Слово на Живот, да станат една. За тях беше неудобно да работят с две такива. Освен това, Иван беше завършил тяхното училище, както и аз. Защо да има две църкви, като може да има една? Не би ли било просто толкова по-лесно и практично?

Започнаха се разговори и намеци. Никой не дойде директно да заповяда нищо на никой, но на нас ни беше дадено да разберем, че ако искаме да направим “правилното нещо”, това ще бъде именно сливането на църквите ни.

Какво пък, решихме ние. Не познавахме хич Иван и неговата група, но нали всички сме християни, каква е голямата работа, помислихме си. И така след разговор, който проведохме с Иван през август 1992 година, взехме решение да се слеем – групата на Иван се присъедини към Истина от Сион и Слово на Живот, което Иван беше регистрирал като фондация, беше замразено като организация.

От разказа дотук сигурно става ясно, че шведите явно се довериха на моето лидерство, разпознавайки плода на служението, което Бог ми беше поверил. Към тогавашният момент за тях не беше толкова важно дали името на църквата ни е Слово на Живот или нещо друго. За тях беше важно да могат да работят с църква, която носи плод без това да трябва да зависи на тях и това беше и е правилният принцип, на който трябва апостолски служения да работят.

 

ПАСТОРИ И АПОСТОЛИ 

Апостолското помазание е събирателно помазание. По онова време никой не говореше за тези неща. Улф Екман направи един цял седмичен семинар на тема апостолско служение докато аз бях в Библейско училище, но той никога не даде ясно поучение как точно това служение практично да бъде възстановено в църквата. В нашите среди по онова време тези от нас, които бяха по-навътре в нещата, вярваха, че Улф е апостол, но понеже той никога не се идентифицира като такъв, цялата тема така и остана забулена в мистицизъм.

От една страна той ходеше в това помазание, а от друга протокола на служението им предпочете той да бъде разпознат като “пастор Улф” и толкова. Апостолската част беше по подразбиране, както по подразбиране стана ясно и това, че Улф изпитва неприязън към американският манталитет на проповедниците супер-звезди и най-вероятно никога не възприе титлата понеже не искаше да бъде асоцииран с нещо подобно.

Аз на свой ред, като наскоро проходил в служение, изпитвах затруднение дори с това хора да се обръщат към мен с титлата “пастор”. Аз? Пастор? Та аз до преди година пушех с удоволствие трева и се чудех на кое по-шумно парти да отида, нали? Тук говорим за колосална промяна на идентичността!

Освен това цялото ми служение беше израз на обръщението ми от греха към Бог, а не в търсене на някаква реализация като “пастор”. Цялото нещо ми звучеше странно докато един ден не разбрах – пастор означава слуга! От тогава насам бях освободен да приема това хора да се обръщат към мен с тази титла понеже да служа е това, за което Бог ме е призвал. Апостолското служение е също свързано с това да сме слуги на Бог и на човеците. Не мога да разбера и до ден днешен хора като Улф Екман, който говорят с такова смирение за това как не било нужно да ползват титла и да се наричат апостол, но ползват титлата “пастор” без проблем. Каква е разликата? Както има самозвани апостоли, така има и самозвани пастори. Както има апостоли с голямо его, така има и пастори с голямо его.  Сякаш ако не наречем апостолите – апостоли, това някак си магически ще реши проблема с лъже-апостолите? Странна логика, бих казал. Ако това беше така, тогава трябва да спрем да се обръщаме към пасторите с титлата “пастор”, понеже има много странни пастори, които кой знае, може би са странни поради това, че са наричани пастори?

Това са разбира се, абсурдни идеи. Хора се възгордяват заради плътта, греха и дух на гордост, а не поради титли или обръщения. Моето заключение, е че Улф Екман избра да не възприеме титлата апостол (въпреки, че ходеше в реалностите на този офис и помазание), изцяло поради религиозни политики и желанието да не добавя още едно нещо към букета от противоречия, които вече го следваше в Швеция и по света. В последствие библейското училище в Швеция изостави поучението за освобождение и духовно воюване, отново с цел да избегне атаките от други деноминации.

 

БИБЛЕЙСКОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ 

През пролетта на 1993 година аз проведох среща с Улф Екман на която го информирах, че желаем да започнем библейско училище в София. Дадено ми беше да разбера, че църквата в Швеция ще се въвлече в това дело и ще помогне с пращането на учители, само ако новосъздаденото училище се нарича Слово на живот!

Желанието ни да доставим на българските вярващи това обучение, което ние бяхме преживели в Швеция, беше толкова голямо, че без големи уговорки решихме (аз и съпругата ми), че това е малка цена да платим в сравнение с благословението, което училището можеше да има. Така решението беше взето и през лятото на 1993 година обявихме, че новото име на църквата ни ще бъде Библейски Център Слово на Живот, в синхрон с изискването на шведското служение библейското училище да се казва Слово на живот, като условие за тяхната помощ.

Искам да подчертая, че помощта се състоеше основно в пращането на преподаватели, а не във финанси. Де факто, ние покривахме много от разходите на служителите, които идваха, за което разбира се не съжаляваме.

Факт е обаче, че шведската организация не е участвала с финансова подкрепа за мен лично, за църквата ни или за училището. Мое лично убеждение е, че хора, които не са независими финансово, не могат да бъдат независими и по никой друг начин.

 

ИЗТОЧНИК: web.archive.org/web/20101122083037/http://georgebakalov.bg/-3
/публикувано в оригинал без редакция/

Сектата на Улф Екман била забранена у нас. Евангелисти изгонени от София: Проповедници се добраха до президента Желев с измама, – 24 часа, 2 април 1993, стр.1

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот (Част 1)

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот (Част 2): ИСТИНА ОТ СИОН

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот (Част 3): НЕБЕСНА ЕКСПЛОЗИЯ

Моите спомени за Улф Екман и Слово на живот (Част 4): КОНФЕРЕНЦИЯ НА ВЯРАТА

 

За първи път Улф Екман дойде в България преди 20 години – Март/Април ‘1990 зала “Строител” в Пловдив, след това в София: “Национален Стадион “Васил Левски”, Конференция в НДК – директно предаване на богослужение по БНТ, Пасторски – Лидерски семинар в Хотел “Москва” до 1992 година. Мисионери и членове на църквата в Швеция, вкарваха Библии и християнска литература в БГ и проповядваха по отворени църкви и тайни групи интензивно няколко години преди промяната през м. Ноември 1989 година…