Умиращата църква

 

Смирненската църква (Откровение 2:8-11)

Умиращата църква поради жестоки гонения

 

Смирна е била преследвана от 100 г. до 316 г. през управлението на 10 императора (Откровение 2:8-11). Но християните излезли от битката като победители. Името на града означава „смирна“ – обикновенно благоухание, използвано в маслото за помазание в старозаветната скиния и в балсамиране. Горчивостта на страдание в Смирна и верността и предаването към Бога на християните е била като аромат на пред Него.

 

 

 

Смирна бил прекрасен, богат и чист град, наричан „украшението или цветето на Азия“. Тя е била културен и образователен център в античния свят. Имал най-многобройно юдейско население в Азия и жителите на града били враждебни към християните.

 

 

 

Църквата в Смирна била преследвана от евреите и властите и тя била охулвана, оклеветявана, атакувана, бедна, избивана църква. Историята разказва за християнина Поликарп [ознававащо ‘много плод’] на II век, който бил изгорян жив, а през цялото време на мъченическата си смърт той пеел хваление на Бога.

 

 

 

Исус окурожава християните в Смирна, кат се представя като, Този „Който стана [ginomai – гиномай] мъртъв и оживя“ (Откровение 2:8). Той дава надежда на тези християни, рисковащи живота за своя Бог. Исусовото обещание е възкресение от смъртта. Физическата смърт е само кратко прекъсване за християните!

 

 

 

Исус знае „скърб“ [JliyiV – тлипсис – извънредно тежка ситуация] и „сиромашия“ [ptoheian – птохейан – крайна нищета, мизерия], но те били „богати“ [plousios – плоусиос – извънредно богати] със съкровища на обещания (Ефесяни 1:3).

 

 

 

В Деяния виждаме, че не само езичници преследваха Църквата, а често евреите подбуждаха гоненията срещу християните,  и в този град е бил същото (Деяния 13:45,50). Евреите, които наричали сами „Господната синагога“, клеветили християните в Смирна (Откровение 2:9). Исус ги нарича сатанийнската синагога, показвайка как причината за гонение не е хора, а дяволът.

 

 

 

Kураж за бъдещето (Откровение 2:10):

 

 

 

Дяволът би искал да тури смирненските християни в тъмница. Може би за нас това не звучи толково страшно, а по времето на Иоана, затворът е бил на една стъпка от смъртта. Там те били съдени и убивани!

 

 

 

Исус предсказва, че гонението ще продължава за 10 дни, т.е. временно, а не завинаги. Това се отнася за периода на 10 жестоки императора, преследвали ранната Църква. „Бъди верен и ще получиш венец на живота“. В древността имало три вида венци:

олимпийски – победителите в спортните игри получавали венец от листата на свещена за гърците дива маслина, растяща в местността Олимпия.

на пирове – гостите приети на масата са били приемани с „банкетна корона“.

за поклонение – в храма имало венец символизиращ привилегията и правото да се преклониш.

 

 

 

ВТОРИ ПЕРИОД НА ЦЪРКВАТА
СМИРНА

Проповядвано на 6.12. 1960 г. в Джеферсонвил, САЩ

Да се помолим.

Благословени Отче, ние се радваме в увереноста, че носим вече в себе си безсмъртен живот. Живота

на нашия Бог, който дошъл в разделените огнени езици и „всички били изпълнени със Святия Дух и  говорели на непознати езици, както Духа им давал.“ (Деян.2:4)

О, Отче, ние сме Ти толкова благодарни, че Ти Сам Си се открил на Своята църква. Не ни учудва, че  Си казал: „В онзи ден ще познаете, че Аз Съм в Отца, а вие в Мен и Аз във вас.“ Небесния Бог живее  веред Своя народ. „Още малко време и света няма да Me види; но вие ще Me видите. Аз живея и вие ще  живеете. Аз ще бъда с вас, да, във вас, до края на света.“ Във всеки период на църквата Ти си бил тук  като Този, Който е същия вчера, днес и завинаги. Ние можем да Те познаем по делата, който вършиш.  „Тези  знамения  ще  съпровождат  тези.  конто  вярваг.“  Господи,  ние  разбираме,  че  се  приближава  кулминационната точка на всички времена и много скоро времето ще премине във вечноста. О, Ьоже,  Отче наш, толкова сме щастливи да знаем, че живеем в това време като остатък. Изпигваме живота си,  за  да  разберем  какви  са  мотивациите  ни.  И  откриваме,  че  Святия  Дух  ни  е  пленил  като  Свое  притежание.

О, Боже, нека всеки един в Твоето присъствие да познае времето, в коего живеем и да побърза да се  скрие в Исуса Христа, защото е писано: „Името на Господа е яка кула. Праведния ще се скрие в нея и  ще  бъде  спасен.“  О,  Боже,  ела  тази  вечер  долу  и  ни  помажи,  Господи.  Доведи  заблудилите  се  и  обърканите  обратно,  Господи.  Виж  тези  нещастни  овце,  Господи.  Те  не  знаят  на  какво  да  вярват.  Навсякъде се търся пастори. Молим Те, Отче, да могат да чуят гласа на големия Пастир на овцете.  Господа Исуса. Нека Той да дойде днес тук чрез Святия Дух и да каже: „Дете Мое, ела при Мен и Аз ще  ти дам съботна почивка, в която ще си запечатан за своето вечно предопределение.“ Да не са лашкани  насам, натам, защото виждаме, че времето отива към края си. Дай го, Отче. Говори чрез говорителя и  отвори ушите на тези, който приемат, защото ние всички ще слушаме. Молим в Исусовото име. Амин.

Може да седнете.

Тази вечер ще разглеждаме втория период на църквата. Виждам, че много от вас си правят записки.
Втория период е бил периода на Смирна. Започнало е по времето, в което е свършил периода на

Ефес. Периода на Ефес е бил от 55г. до 170г. сл.Хр.

Тази църква е преживяла преследване и носи короната на мъчениците. Това е била църква на скръб.

Божието обещание за победителите е короната на живота.

Всяка църква има звезда, която Господ държи в десницата Си и тя представлява вестителя за всеки

период на църквата. Според моето мнение, вестителя на периода на Ефес е бил Павел. Библията не ни  казва имената им. Павел е основал църквата в Ефес и за онзи период от време е бил Божия служител,  който е донесъл светлината в църквата. Йоан я взел и я носил нататък. След това Поликарп.

Аз вярвам, че Иреней е бил вестителя за Смирна. Бих искал да дам обяснение защо си мисля, че е  той, а не Поликарп. Много духовници и учители на Библията застъпват мнението, че ангела на църквата  в Смирна е бил Поликарп. Поликарп е бил ученик на Йоан. Той е подписал свидетелството си като  мъченик. Това е вярно. Проболи му сърцето. Бил е голям мъж; тих, богобоязлив човек. Несъмнено един  от най-големите християни на всички времена. Нищо не може да му бъде изтькнаго.

Избрах Иреней заради това, че е стоял по-близо до Писанието от Поликарп, защото той е бил  отворен към римската идея да се създаде организация. Иреней е бил решително против това. Решително  го е отхвърлял. Както ни е известно на всички, на Ницейския концилиум е възникнал спорния въпрос  дали Бог е три, или един. Иреней е защитавал становището, че Бог е Бог и е един.

Бих искал да ви прочета един цитат от книгата „Отците преди Ница“ – трети том. „Всички тези  прояви са израз, или титли на една и съща личност.“

 

 

 

 

Виждате ли, той се е мъчел да обясни как са Го характеризирали. „Отец, Син и Свят Дух.“ Той  казал: „Това са титли, не са имена, а титли на една единствена Личност.“ Точно същото учиме и ние  днес. Например в английското издание намираме изрази като: Господ, Силен, Отец на всички, Бог  Всемолыц, Сьтворител и т.н. Това не са имената на различии личности, а е една и съща. Амин. Името на  Единия Бог, Отеца на всички, Който дава всичко на всички. Това само обяснява Кой е Той. Той е роза  Саронова. Това е Той – това е титла. Той е свеглата утринна Звезда. Той е Алфа и Омега. Това са  определенията на това, което е Той.

Той е Отец, Той е Син, Той е Святия Дух, но е само един Бог. Един Бог и името My е Един.

И  затова,  на  основание  на  тези  неща  съм  на  мнение,  че  Иреней  е  бил  абсолютно  точен  по

отношение на Писанието.

Искам да ви прочета още нещо от книгата. „Как е станало?“ Написал го е историкът Хазелтон. Това

е  историята  на  първата  генерация.  На  180  страница  е  написано:  „Духовните  дарове  но  времето  на  Иреней в годините 177-202 сл. Хр.“ Цитирам го, защото се записва на лента. Именно по времето на  Иреней всички апостолски църкви във Франция са имали даровете на Святия Дух. Той го е поучавал.

Хората ог неговата църква в Лион са говорели на езици. Не е било рядкост някой да е бил въскресен  от мъртвите. Изцелението там е било нещо ежедневно, защото Иреней е знаел как да поучава. Чудеса са  ставали непрекъснато. Наистина тези църкви не са били лишени от действащото присъствие на Бога –  било  чрез  видения,  или  природни  чудеса  –  чрез  който  на  християните  на  онова  време  е  било  засвидетелствано,  че  са  Негови  любими  ученици.  Но  историята  не  ни  е  дала  нито  един  случай  на  въскресение от мъртвите в католическата църква. Историците не са имали интерес да държат страната  на някого. Те само са предавали фактите. Затова смятам, че вестителя е бил Иреней, защото е имал  същата вяра, както Павел и учениците са я предавали нататък. Вярвам, че е бил ангела на периода на  Смирна, защото е имал същото библейско учение. Еднаквото духовно поучение, основано на Божието  Слово произвежда във всяко време едно и също, при положение, че следвате това, което Бог е казал и  изпълнявате всичко точно до последната буква, независимо какво говорят другите. Просто следвайте  това, което е написано и то ще произведе същите неща. Иреней е правил точно това.

Смятам, че Поликарп е бил мил мъж, но както казах, прекалено е клонял към организиране на  църквата,  както  са  правели  николаитите.  Те  организирали  църквата  и  основали  някакво  братство.  Според разума е изглеждало добре, но Духа е толкова далеч от разума, че даже не можем да мислим  правилно според Духа. „Мойте мисли са по-високи от вашите мисли, казва Господ. Мойте пътища са  по-високи от вашите пътища.“

Има само един път и той е в това, да Го следваме според Неговата концепция. Така е.

Ако искам да отида от тук в Чикаго, бих могъл да си взема компаса и да кажа: „Чикаго е в тази посока“ и

да тръгна. По този начин не бих излязъл даже от Джеферсонвил. Трябва да имам и пътна карта. Има
шосе, което отива в Чикаго и по което след 6,7 часа бих пристигнал там. Не мога да вървя по което и да е  шосе. И самолетите не могат. Те трябва да летят в определена височина и в определен коридор.

Бог е приготвил пътя. Бог има приготвен път за Своята църква, за Своя народ. Никога не е имал  намерение да я постави под контрола на папата, на кардинали, на арциепископи и т.н. Святия Дух е  възпитателя  и  учителя  на  църквата  на  живия  Бог.  Никой  не  може  да  провъзгласи  свещенник,  или  кардинал  за  свят.  Всеки  един  в  църквата  има  същото  право  на  Святия  Дух  както  го  има  пастора,  проповедника, дякона и всеки друг.

Вчера обяснихме думата „николаити“. На гръцки думата „Нико“ значи да превъзмогна, да подчиня,  да  победя.  Да  превъзмогна  над  лаиците  и  да  ги  предам  под  човешки  контрол.  Духовенство,  което  поучава, но според собствените си съждения. Така е протекъл и Ницейския концилиум. Срещнали се  там в голям брой и имали собствени изисквания. В четвъртък ще говорим по-подробно, затова сега не  искам много да се спирам върху това. Там е била създадена римско каголическата църква от трупа хора,  който са повярвали чрез Павел, Иреней, Мартин и т.н. Те са били езичници, обърнати в християни,  който обаче са искали да върнат църквата обратно в старозаветната форма на богослужение. Искали са  да имат първосвещеник, апостолат, който преминава от един папа на друг. Ако бихме минали през  Библията ще видим, че е точно така. Бог от самото начало е осъдил това нещо.

Снощи четохме, че Той казал: „Мразиш делата на николаитите, който и Аз мразя.“ Бог никога не е
имал план църквата да бъде ръководена от хора. Бог Сам ръководи църквата Си. Той я ръководи чрез

 

 

 

 

даровете на Духа. Даровете на Духа в църквата са определяни от Духа. Той има в църквата Си и пет  служения.

Първо са апостолите (мисионери). Апостол е най-висшето служение. Думата значи „изпратен“. Не  знам  защо  днес  повече  се  използва  „мисионер“,  след  като  те  са  апостоли  –  изпратени.  Апостоли,  пророци, учители, евангелисти (благовестители) и пастири. Това са определените от Бог служения за  Неговата църква.

А във всяка локална църква има девет дара на Духа, който действат чрез хората. Към тях принадлежат
знание, мъдрост, дарове на изцеление, дар правене на чудеса, говорене на езици, тълкуване на езици и
т.н. Всички те действат в локалната църква. Всеки един в църквата има свое ивдивидуално служение и
то действа в пълно единство с цялото служение – за осъвършенстване на тялото на Христос.

За да не пропуснете нещо, тази вечер ще ви го нарисувам.

Седемте църкви са Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия.

В началото е църквата в Ефес. Тази църква е имала пълнотата на Духа. Но в края на периода тези,

който са били изпълнени с Духа са били избутвани назад.

Смирна – през този период ги избутали още повече.

Пергам – тук са останали много малко.

Тиатир – „Имам нещо против теб…“ О, когато стигнем до този период!

Сардис  –  после  Бог  взел  един  немец,  който  се  казвал  Мартин  Лутер.  Той  донесъл  преврат  в

църквата. Проповядвал опрощението.

Филаделфия – Било прибавено още нещо. Излязъл Джон Уесли и проповядвал освещение.

Лаодикия – В този период бяхме отново заведени при кръщението със Святия Дух и същите чудеса  и знамения. След 1,500 години тьмнина се върнахме. Това е бил най-дьлгия период на църквата. Нового  е покълнало от опрощението, освещението и кръщението със Святия Дух. Библията предсказва, че в  края на този период ще има едно малцинство, коего ще епритискано.

Петдесятнага църква ще направи същото, което са направили николаитите в началото. О, Боже,  накарай ме да мълча, докъто стигнем до този период. Аз го виждам. Вие виждате ли го?

Ще ви покажа, че вестителя на този период ще ненавижда деноминациите. Духа в децата ще се  издигне.  Така  е  било  винаги.  Забележете,  че  в  началото  е  било  с  голяма  сила,  но  постепенно  е  отслабвало и накрая е било съвсем заглушено. Но след време отново е прорасло. Лутер го е върнал чрез  опрощението. Следвали са освещението и кръщението със Святия Дух. В последното време отново ще  бъде почти заглушено. Съвсем малко ще липсва да се изпълни и Словото, че времето ще е съкратено  заради избраните, защото иначе не би се спасил никой. Това ще стане в края на времето. Помнете го  това!

Сега бихме искали да започнем със периода на Смирна. Вярвам и се надявам, че сте съгласни, че  звездата на този период е бил Иреней. Бил е Божи вестител. Неговото служение е обхванало цялага земя  чак до Франция, където е основавал църкви. Всяка от тях е била поучена за кръщението със Святия Дух.

Говорели  са  на  езици,  болни  са  били  изцелявани,  мъртви  въскресявани,  заповядвали  са  на  природните  стихии;  ежедневно  ставали  чудеса.  Знаели  са,  че  живият  Бог  живее  веред  Своя  народ.  Иреней е бил Божи мъж. Писано е, че Никодем казал на Исус: „Знаем, че никой не може да върши  такива знамения, ако Бог не е с него.“

Смирна е била голям пристанищен и търговски град – третия най- голям град в Азия, което е  гьргувало  със  запада.  Бил  е  прочут  с  богатството  си,  храмовете,  архитектурата  си,  с  училищата,  медицината и науката. Евреите, който живеели там евангелизирали хората. Първия епископ там е бил  Поликарп. Той, заедно с други верни служители, са положили основата на дълбока вяра в Бога във  вярващите в Смирна. Църковните отци на първото време издигнали високо истината в Смирна.

Името на този период е Смирна, което значи „горчивина“ – „смирна“ (Мат.2:11; Марк15:23), защото  те са умирали. Самият Бог свидегелства, че са били църква, която е преследвана. Той е видял гяхното  преследване и им дал милост да го издържат. Видял скръбга им и им дал победа над смърта. Знаел е  беднотията им и им дал Своето богатство. Църквата в Смирна е минала през огьн – били са изгаряни – но  за Него е била приятна миризма. Имам впредвид остатъка, не цялата църква в Смирна, а малцивството в  нея.

Десетте  дена  скръб  значат  десет  години  кърваво  преследване.  През  това  време  е  владеел
Диоклециан.  Най-кървавото  преследване  след  Нерон  е  било  през  годините  303  –  312.  Господ  е

 

 

 

 

окуражавал Своите в Смирна да бъдат верни до смърт, както Него. Обещал им венеца на живота. Бог  обещал на победителите победа над втората смърт. „Не бойте се от опия, който убиват тялото, а  душата не могат да убият; но бойте се от този, който .може и душа и тяло да погуби.“ Онези в  Смирна е трябвало да издържат до край. „Не се бойте, защото на вас ще се даде венеца на живота.“

Това е образец за преследването на християнството. Това в Смирна е многозначително. Ако даде  Бог, ще го разгледаме по-подробно.

Тази вечер ще започнем с втора глава, 8 стих. Какво установихме снощи? Че Той ненавижда

николаитите. Какво прави Бог? Какво установяваме най-напред? Откровението на Исус Христос – кой е  Той. Понататък разбираме, че е мерзост в Неговите очи, когато някой иска да господства заедно с Него
над Неговата църква. Че единствен Господар на църквата е Той. Той е ревнив Бог.

Тук бих искал да се спра и да цитирам нещо. Защото имаме само четири стиха. Колко от вас знаят  какво е казал Самуел, онзи добър пророк, когато Израел искал да бъде като останалите народи? Ще  можете  ли  да  си  спомните?  Той  им  казал:  „Не  постъпваге  правилно.“  Но  те  искали  да  са  като  Филистинците и като останалите. Същото нещо е станало и в първия период на църквата. Учудващо е,  че хората не искат да приемат Бога като свой водач. Искат да следват човек. Израел тогава е направил  най-голямата грешка.Чрез милоста имали пророк – водач. Било им дадено агнето като примирение. Той  им дал мана от небето и всички останали неща, конто получили чрез милоста. В Изход искали закон.  Искали мъже теолози, който биха прибавили още нещо от себе си. Човека винаги е искал да бъде по- умен от Създателя си, независимо, че се е убил с това. Преди няколко седмици говорех за това.

Ако нещо е кръстосано, това е края. Повече не може да се размножава. Мулето не може да се  размножава, защото е кръстоска. От кръстосаното семе не можете да очаквате урожай. Маже да израсте,  но от него няма никаква полза. Всяко кръстосано нещо е неспособно. Кръстосаната религия не е добра.  Отнася се за всички, който са прибавили, или отнели нещо от Божието Слово. Гова не се харесва на Бог.  Може да изглежда много добре, какго кръстосаното зърно, коего е по-хубаво от естественото. Старото  муле прави повече от два коня. Обаче, братя, не са делата, конто ни спасяват, а милоста. Не сме спасени  чрез дела, а по милост. Мисля, че не считате тези забележки за излишни. Седите доста напрегнати,  усещам го, защото тук има и презвитериани и методисти и други. Знам за това. Добре би било да се  отпуснете и да се отърсите от някои неща.

Чуйте! Всичко кръстосано е без полза. Трябва да вземете ориг инала, така както Бог го е направил.  Тогава имате истинското. Ние можем да установим, че Бог е съпровождал израелската църква по пътя,  грижил се за нея и правел всичко. И въпреки това те гледали Филистинците и Аморейците и казали: „И  ние искаме крал. Те имат нещо, което ние нямаме.“ Същото го правят и днес.

Сестрите ни гледат телевизия и после искаг да се обличат като артистките. Не се успокаяват, дакъто
нямат същите рокли. Чувате ги да казваг: „О, не е ли красива?“ Какво ви интересува как се обличат
артистките? Но хората са такива. Вече казах, че това е време на имитиране. Имитират се един друг. Сега  има толкова много Елвис Преслиовци, че не биха се поместили в един вагон. Имитиране.

Същото е и в религията. Четох в историята за Мартин Лутер. Вие, историците сигурно знаете, че  там е написано следното: „Странното не е в това, че е протестирал срещу католическата църква и че е  успял, но тайнственното е, че е успял да остане настрана от целия този фанатизъм, който е съпровождал  съживлението.“ Той е стоял върху Словото. Чудото е в това, че Бог го е запазил трезвен и бдителен.

Израелския народ дошъл при Самуил и му казали: „Дай ни цар.“ Господ му казал, че е против това.  Точно така Той отхвърля и организацията. Така, както го е отрекъл тогава, отрича организациите и днес.  Той не е против организма, но е против организацията. Организъм трябва да имаме, но не се нуждаем от  организация,  защото  тя  слага  предели,  граници.  Попитате  някого  :  „Ти  християнин  ли  си?“  А  той  отговаря: „Аз съм методист.“

„Християнин ли си?“ „Баптист съм.“

Само че това няма нищо общо с християнството.

Един път на подиума попитах една девойка: „Ти християнка ли си?“ А гя ми отговори: „Трябва да

ти кажа, че всяка вечер паля свещ.“ Като че ли това има нещо общо с християнството. А един мъж ми  каза: „Ами аз съм американец.“ И това няма нищо общо. Вие сте християни, защото принадлежите към  друго царство, това което е горе.

 

 

 

 

И какво направил Самуил? Това, което му казал Бог. Събрал Израел и им казал: „Ето ме. Застанете  пред Господа и пред този, когото е помазал. Казал ли съм ви някога нещо, което не е било истина? Не  съм ли Божи пророк между вас? Казал ли съм ви някога нещо в името на Господа, което да не се е  изпълнило?“

Така им е говорил Самуил. Нима Бог не се е грижил за вас? Той им казал:

„Съгрешавате, като искате да сте като останалите народи. Искам да ви попитам, дали съм взимал

някога пари от вас? Искал ли съм някаква жертва от вас, или казал ли съм ви нещо в имего на Господа,  което да не се е изпълнило?“

Те му отговорили: „Не, никога не си искал пари от нас. Това е истина. И никога не си ни казал нещо  в името на Господа, което да не се е изпълнило.“

Тогава им казал: „Тогава ме послушайте. Съгрешавате, като искате да сте като останалите народи.“
Въпреки това искали цар. Прави, или неправи, искали да стане според тяхното мнение. Същото

нещо   направила   църквата   в   Ефес,   когато   приели   учението   на   николаитите.   А   по   този   начин  християнството се съединило с езичничеството и родило 1500 годишен период на тъмнина. Лутер ги  извел навън. Но след това направили същото както в Ефес.

Виждате ли, този свещник не е стоял гам само така.; светлината бавно угасвала и християнството  било постепенно задушавано, като се отклонило от оригинала. Но Исус Христос е стоял в средата във  формата на кръст. Лявата Му ръка е била върху първата църква, а дясната – върху последната. Едната  ръка е държала първия период, а другата – последния. Той е и двете – Алфа и Омега, но останалото е  помежду. Другите послания. Но Той е казал: Алфа и Омега. Дъгата, символа на завета, била над главата  Му. (4:3)

Cera  внимавайте!  Светлината,  която  засветила  на  Петдесятница,  постепенно  угасвала.  Иреней,  Поликарп и всички останали подпечатали свидетелството си със собственага си кръв, докъто накрая  християнството е било избутано в тъмния век.

Светлината дошла в първия век – период. После имало все повече и повече светлина. Предсказано е,  че накрая, в периода на Лаодикия ще бъде хладко. Ако причината за това са николаитие, тогава защо го  искаме и в петдесятната църква?

Знаете, че Писанието говори за звяра, който излиза и това е, както знаем Ватикана. Така е. После ще  бъде създаден образа на звяра. Какво е образ? Нещо, което имитира оригинала. Това ще стане чрез  обединението на конфесиите. И петдесятното движение е включено там. Ще дойде време, когато ще  трябва да принадлежите към някаква организация, иначе няма да може да отворите вратите си. Ще  видите, че така ще стане. Затова толкова много наблягаме на тези неща. Те ще се организират и вие  няма да можете нито да купувате, нито да продавате ако нямате знака на организацията. Натам върви.

Така е било и в предишните времена, когато са ги горяли на кладите. Когато стоях в онази арена  плаках като дете. Мислех за онези мои християнски братя и сестри, който са били раскъсвани и изядени  от лъвовете – всички тези жени и деца, който са умрели във вяра. Как бих могъл сега да ги предам? Не,  братя. О, Боже, позволи ми да изляза за вярата, която веднъж за винаги е била дадена на светиите, без да  гледам на това какво се харесва на хората.

Обаждат ми се някои големи проповедници и други ми се обадиха преди няколко дена и ми казват:  „Брат Бранхам, ако не престанеш с тези неща, срещу теб ще застанат всички организации.“ Аз им  отговорих: „Обаче Този, Който е на небето не е против мен.“ Аз гледам на Него. Аз обичам хората в  тези организации. Някога казал ли съм ви нещо в името на Господа, което да не се е изпълнило?  Правилно ли е било всичко, което е било казано и направено? Някога искал ли съм пари от вас? В такъв  случай излезте от организациите. Бъдете свободни в Христа и винаги позволявайте на Святия Дух да  действа в църквата и посредством църквата. Само трябва да отстраните онези малки различия. Всички  тези така наречени „усещания“ спрямо брагята. Отстранете ги тези неща! Не позволявайте в душите ви  да прорасте някакъв горчив корен. Ако го допуснете, ще изсъхнете.

Оставайте в любовта! Не е важно колко много ви мразят хората. Въпреки това ги обичайте. Ако не  сте в състояние, значи още не сте запечатани. Имате още отворени места. Върнете се назад и оставете  всичко да бъде запечатано чрез кръвта на Исуса, която ви очиства от всеки горчив корен. Със сигурност  е така.

Вижте, ще опитам още веднъж. Петдесятното благословение падна в 1906 година. Тази вечер тук
сред нас има един проповедник, мисионар от Тибет. Не го казвам заради това, че е тук. Надявам се да не

 

 

 

 

си  е  заминал.  Мисля,  че  е  още  тук  и  може  да  ни  каже  нещо.  Този  мъж  си  спомня  началото  на  петдесятното съживление. Тогава не е същесгвувала никаква организация. Всички имали всичко общо.  Колко е лесно да направим погрешната крачка, според това, което ни се вижда правилно от гледна точка  на разума.

Виждате ли колко малко е било познанието на Израел, когато стояли там при реката и се веселили.  Вие твърдите, че тази религия е нещо ново. Защо? Та това е най-старата религия, която е съществувала.  Така е. Още преди сътворението на света възклицавали и хвалели Бога. Бог казал на Йов: „Къде беше  ти, когато основах земнта? Когато звездите на зората пееха заедно, и всичките Божии синове  възклицаваха от радост?“ (Йов 38:4-7)

Сега  да  погледнем  на  Израел.  Те  са  видяли  чудеса.  Тогава  те  са  били  петдесятни.  Израел  –  петдесятните  на  онова  време.  Били  изведени  от  Египет.  Бог  ги  благословил.  Дал  им  всякакъв  вид  знамения и чудеса и ги освободил. Когато са били на брега на морего, имали са петдесятно събрание.  Да, било е така. Тогава Мойсей и израилтяните са пеели в Духа. А Мариам взела тьпанче и след нея  останалите жени хороиграели с тъпанчетата си и пеели. (Изх.15:1-20) Ако това не е било петдесятно  събрание, значи не съм видял никакво. Въобще не предполагали, че ще стигнат в обещаната земя едва  след 40 години, макар, че е била само на 40 мили от тях. Продължило е 40 години, защото избрали  неправилното нещо. Избрали закона, вместо да се оставят да бъдат водени от Святия Дух. Огнения  стълб ги водел и съпровождал, но те искали да прибавят и нещо от себе си, да си изберат своите си  теолози, да водят спорове, вместо да вървят напред и да следват Святия Дух. Бог им подготвил всичко,  но те искали и те да имат участие в заслугите.

Така идваме обратно към кръстоската. Оставете вече тези крави и коне на мира. Не го правете  повече и с хранителните продукта. Науката е установила, а й в  Reader,s Digest писаха за това, че ако  продължават да кръстосват храните и хората продышат да ги ядат… Вече са стигнали до там, че тези  нещастни кокошки нямат даже крака и крила и снасят толкова яйца, че за една година умират. Тъканите  са толкова меки, че едвам могат да се ядат. Това е вредно за тези, конто ги ядат.

Знаете  ли,  че  в  САЩ  за  една  година  хомосексуализма  е  нарастнал  с  40  процента?  Науката  установила, че жените се разширяват в раменеге. а са слаби в хълбоците, а мъжете пък се разширяват в  хълбоците и се стесняват в раменете. Храните се с развалено семе и с неестествени неща. Вашею тяло е  било създадено да се храни с естествените, природни неща. Но какво стана? Естествения ход на живота  на мъжете и жените е така променен, че в Холивуд и дори в правителството ни е пълно с перверзни  хора. Хората сами си докарват всичко това.; самоубиват се чрез дървото на познание.

Върнете  се  обратно  в  началото!  Не  променяйте  природата.  Предайте  всичко  на  Бог.  Запазете  църквата в Святия Дух. Не смятайте, че Бог ще се идентифицира с някакъв папа, или кардинал, или с  някакво учение. Върнете се в началото!

Ако Исус би дошъл днес и вие бихте Му казали: „Аз съм методист,“ Той ще ви отговори: „В  началото не е било така.“

„Аз съм презвитерианин.“ В началото не е било така. Какво е станало в началото? Петдесятното
кръщение със Святия Дух. Гака е започнало. Но виждате ли, те трябва да го променят. „О, така изглежда  по-добре.“ Едно малко общество изпълнено с радост и възклицание, със улични събрания, бити с камъни  и т.н.; не, това въобще не е привлекателно. А сега имаме големи хорове за хваление и апостолска

изповед на вяра. А доктор Едикойси, койго има академично образование, той ни е пастор. Той изговаря  така чудесно това „Амин“.

Мисля си за всички неща, който те правят. Не е въпроса как ще се проточи „Амин“. Аз обичам  добрите  стари  петдесятни  събрания,  в  който  се  проявява  Божията  сила;  където  може  да  се  чуе  възклицание и хваление на Бога. Време на радост. Защото Духа така хваща хората. Днес даже и Амин не  се чува по правилния начин. До там са го докарали организациите.

Има ли за това някакво прорчество? Снощи говорихме за пророчеството на Павел. „Аз зная, че  подир моето заминаване ще навлезът между вас свирепы вълци, който няма да жалят стадото; и  от сомите вас ще се надигнат човеци, който ще говорят извратено,та ще отвличат учениците  след себе си. „(Деян.20:29)

 

 

 

 

Вълците, за който говори Павел са именно николаитите; римската църква в своето начало. Чуйте  какво казва Духа чрез пророка „В последните дни ще настанат зли времена…“ Хората ще обичат себе си.  „Аз съм доктор Едикойси.“

„Моля  те,  не  ми  говори  такива  работи,  аз  съм  баптист.“  Алилуя,  аз  съм  православен,  аз  съм  петдесятен…Каква е всъщност разликата, ако нямате преживяването и не сте петдесятен по природа?  Други пък казват: „Принадлежа към тези, към онези, към Божията църква, към Христовата църква…  Каква е разликата пред Бога? Вие трябва да принадлежите към Царството, което е горе.

Виждате, че всичко върви натам, че хората ще бъдат в радостно настроение и в пъстро общество. Та  нали е писано, че хората ще гледат повече себе си, ще са горделиви и повече обичащи забавленията,  отколкото Бога.

В събота не могат да отидат на богослужение, защото в телевизията дават някакъв филм. Отделните  църкви  имат  разни  тимове,  имат  банкети,  партита,  играят  крикет…  „Повече  сластолюбиви,  а  не  боголюбиви, горделиви, надути, предатели, клеветници, на конто нищо не им е мило.“ Те отхвърлят  всички останали. Подтискат и потушават всичко добро.

Вие си миелите, че това се отнася за комунистите. Не, братя, със сигурност не! „Те обичат повече  забавленията,   отколкото   Бога,   неприятели   на   доброто,   хулители,   предатели,   имащи   вид   на  благочестие!“ Деноминациите са тези, кои го имат вид на благочестие, но се отричат от силата му.

Какво значи в наше време да има вид на благочестие? В неделя сутринта отива на църква толкова  набожно, колкото е възможно, а след обед си обуе късите панталони и коси трева. Проповедника излиза  навън, за да си запали цигара. Виждате ли? Вид на благочестие.

Някой казва на проповедника: „Чух, че там била изцелена някаква жена от рак.“

„Глупости, дните на чудесата са преминали.“ Друг каже: „Онзи ден бях в онази малка мисия и

някой стана и говореше нещо, но нищо не разбрах.“
„Слушай, стой настрана от тези хора, те са фанатици.“

Ето го. Имат вид на благочестие, но отричат силата му. От такива странете. От тях са тези, който  ходят по къщите и се мъчат да хванат жени, който все се учат, но никога не стигат до познание на  истината. Това съвпада точно.

Те имат женски клубове и подобии неща. Църквите имат толкова много клубове, че вече изобщо не  могат да проповядват евангелието. На проповедника се дават само двадесет минути. След това трябва да  говори за нещо друго, защото председателя ще го смъмри. О, братя, какво трябва да прави идсгинския  пастир в днешно време? Всичко, каквото успее. Трябва да реже и да остава обрезките да падат където  искат и да ги отстранява. Не се съобразявайте с никого. Проповядвайте Словото, оставайте върху него.  Ако ви сложат в затвора, проповядвайте в затвора. Ако ви изгонят, проповядвайте навсякъде, където се  намирате. Вървете напред и проповядвайте. Така е. Е, случва се и да ви притиснат.

Сега да преминем към осми стих в периода на Смирна.

„До ангела на смирненската църква пиши: „Това казва първият и последният, Който стана 

мъртъв и оживя.“

Забележете,   че   винаги,   когато   Той   се   представя   на   някоя   от   църквите,   изявява   нещо   от

божественоста Си. Това е първото нещо, което Той иска да обясни на църквата. Той е Бог. Това е бил  най- спорния въпрос, по който Иреней е трябвало да спори с останалите. Те се мъчели да му втълпят, че  З ой е един Бог в три лица. Но той им казал, че нищо такова не съществува. Това са само проявите на  една и съща Личност, която е Всемогыция Бог. Това е истинското. Бог се представя сам винаги чрез  едно  откровение.  И  пук  се  представя  „Така  казва  Господ,  който  е,  Който  е  бил  и  Който  иде,  Всемогъщият.“

На църквата в Смирна се представя по следния начин: „На ангела на смирненската църква пиши: (ние
вярваме, че това е бил Иреней) Така казва първият и последният… (Виждате ли, Той се представя: „Аз  Съм Бог на тази църква – не четири, или пет Бога. Аз Съм Бог! Така е.) Който стана мъртъв и оживи.  „Амин.

Така  се  представя.  Смирна  значи  „горчивина“.  Първата  църква,  тази  в  Ефес,  оставила  първата  любов. Започнало с това, че позволили да произрасте горчив корен, защото множеството винаги е било  против Святия Дух в църквата. Те са искали да властват в църквата и да имат свещенство както в  старозаветно време. Преди да се обърнат и да станаг християни, те са били езичници и са служили на  други богове; имали Юпитер, Венера и т.н. Същото искали да направят и от тези мъже. Виждате ли как

 

 

 

 

още от самото начало е било езичничество. Те имат князе (свещенници) и такива работи. Но това е  чуждо на църквата на живия Бог. Христос е нашия Първосвещеник. Имаме Първосвещеник и маса, от  която се храним.

Така че в църквата започнал да расте горчив корен. Започнали да се ядосват на тези, който искали  да  вървят  напред  със  Святия  Дух.  Любовта  ги  напуснала  и  те  се  опитали  да  я  заместят  с  разни  постановления и деноминации, защото се отвърнали от Святия Дух. Размишлявайте върху това. Затова  дошла  тази  горчивина  в  тях.  Дошла  в  първата  църква,  във  втората  прорастла  още  повече,  докъго  проникнала  дълбоко,  защото  си  въобразили,  че  трябва  да  основат  по-добра  църква.  Много  скоро  постигнали нещо „величествено“ и вече към това могли да се присъединят даже и Римляните. Имали  папа, кардинали, високопоставени мъже и т.н. Били добре облечени. Отделили се от вичкия шум, от  радостните възклицания и подобии неща; те пазели тишина. Това е доказателсвото, че са умрели. Да, те  умирали. Били много величествени и искали да основат по-добра църква. Като първо основали една  голяма  духовна  организация  –  всеобщата  римска  църква,  „римско-католическата  църква“  на  тъмния  период.

Било много по-добре от времето, когато още стояли на улиците в овчи и кози кожи, страдащи,  гонени с триони рязани, когато им си присмивали, когато ги плюели и всички тези неща, за конто пише  Павел в Евреи 11.

О, да, тази голяма, хубаво облечена църква, с хубаво белъо и със всичко, което имат. Имат толкова  величествен вид. Казвали им отче, монсеньор, докторе и т.н.

Но виждате ли, кръстоска (смесица). И понеже е кръстосано, в него няма никакъв живот. Вече не

можели да се върнат назад и затова никога повече няма да станат. Съживлението на лутераните никога
повече няма да се върне. И съживлението на Уесли няма да се върне. Нито това на назареите, нито на
петдесятните. Защо? Защото са мъртви. Всичко сте смесили със света чрез идеите на николаитите, конто  не допуснали Святия Дух да поеме ръководството. Точно така е. Ако смесим църквата с други неща,
никога повече не може да бъде върната към оригиналното състояние. Ако се опитате да направите
това, вие баптистите, просто ще направите още баптисти. И с католиците е същото. И с методистите.

Но  позволете  ми  да  кажа  нещо.  Ако  Святия  Дух  слезе,  ще  донесе  новораждане,  нов  живот,  кръщение и кръщение със Святия Дух. Ще върне църквата обратно в живота.

Кръстосаното зърно няма в себе си никакъв живот. Живота му е изсмукан. Виждаме това в тъмния  период.: „Дръж здраво това, което имаш.“ е казал Той. Те почти го изтискали. И то вече не е способно  на репродукция. Но Тялого на Исус Христос не е никаква организация, а тайнствено Тяло. Това е Тяло,  което  принадлежи  към  духовното  царство,  което  ще  бъде  установено  на  земята  от  Исус  Христос.  Самият Той е Краля на това царство. Първосвещеник, който принася жертви за пътниците на това  царство. Той е Пророк, Словото, което донася Истината и Божията светлина в това царство. Той е  всичко, Краля, Първосвещеника и Пророка на това царство.

Как можем да влезем в това царство?

Посредством деноминация, или членство в някоя църква? Или с ръкостискане за добре дошъл?

„Ние всички се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло – Тялото на Исус Христос“. Били сме  вкръстени в това тяло не чрез вода, не с поръсване, или някакво друго водно кръщение, а чрез единия  Дух – Святия Дух, всички сме кръстени в едно тяло. И после не бързаме на никъде, само към Христос.  Принадлежите на Христос. Това е духовно царство, което се изгражда и в което влизаме чрез кръщение  със Святия дух. О, обичам това!

Не сте ли щастливи, че сте един от тях? Нищо повече не ни трябва. Още помня как в Мемфис  срещнах онази малка, черна жена, която гледаше през оградата и ми каза: „Добро утро, проповеднико.“

Аз я попитах: „От къде знаеш, че съм проповедник.?“

А гя ми каза: „Господ ми каза, че ще дойде проповедник със светла шапка и с куфарче. Като те

видях, разбрах, че си ти.“

Виждате ли, тя е една от тях. О, колко е добър Бог!

(На брат Бранхам му предават един лист с молба за молитва на едно дете, което току що е умряло.)
Да се молим! Господи Исусе, моля Те да ни дадеш о, Господи да проникнем с тази молитва за гова

дете. Ние издигаме това дете пред Теб, наш Отче, о, Боже и си спомняме за онези, който бяха тук и  молеха за молитва за онова малко момиченце. Отче Небесни, нека това известие да не е вярно. Ние не

 

 

 

 

можем, но аз Те моля да се смилиш и да дадеш сила. Нека това малко момиче стане и живее за слава на  Бога.  Молим  за  това  в  името  на  Исус  Христос.  Амин.  Нека  Господ  Исус  Христос  да  даде  Своето  благословение.

Църквата – името на църквата е свързано с нейното естество и характер. Запомнихте ли, че  Смирна  значи  „горчивина“?  Забелязвате  ли,  че  името  на  всяка  църква  има  нещо  общо  с  характера  и?  Тук  бих  могъл  нещо  да  кажа,  но  по-добре  ще  мълча,  да  не  би  да  ме  разберете  неправилно.

Същото се отнася и за новото име. Може да не го знаете, но е така. Може да кажете, че е сбор от  числа.  Не,  не  е  така.  Когато  се  родил  Яков,  нарекли  го  Яков,  „лъжец“,  но  след  борбата  с  Ангела  Господен, Бог променил името му и го нарекъл Израил – борец с Бога. Така ли е? Саул се казвал Саул от  Таре – обикновен мъж, но когато дошъл при Исус, бил кръстен Павел. И името на Симон било Симон,  преди да дойде при Исус. А Той го нарекъл Петър -малък камък. Името влияе на вашия характер.

Тази църква била наречена Смирна, защото те умирали.

Смирна значи „горчивина“. С други думи, там израснал горчив корен и ги задушил. Това е пътя към

смирната. Със смирна – миро, се помазват телата. Миро и тамян са мазила, конто се използват при  балсамирането на мъртви тела. Те имат нещо общо със смърта, а тази църква е умирала.

О, не го ли виждате това днес, приятели? Това велико петдесятно движение, което още преди  няколко години имаше живот в себе си – виждате ли как са бапсамирани с миро днес? Тази мает е била  във всяка църква и преминава и до наши дни и тази църква е също помазана с нея. Те умират, защото се  връщат към онези неща на така нареченото духовенство и събличат бялата дреха на святост. Братя, тези  простички хора стояли навънка на улицата и са имали Святия Дух, говорели на езици и Бог се прославял  чрез тях. Те са били искренни. Можело е да им се има доверие. Днес не знаем на кого и какво да  вярваме. Виждате ли? Нещо е станапо. Били са помазани с горчиво миро.

Как е станало? Някой дошъл с идеята да се свика концилиум. После го нарекли „Assemblies of God“.  От тях пък е излязла Божията църква. И после стигнало до там, че един на друг си казвали: „Ти си към  тия, а ти пък си към ония.“

От Божията църква излязла „Обединената пегдесятна Божия църква“, защото имали разногласие  относно една точка.

Така че вместо да приемат светлината и да ходят с нея, те се организирали и вече не можели да  приемат светлината.

Кръщението на името на Исус Христос, вместо в „името на Отца и Сина и Святия Дух,“ отново  било извадено на светлина, но Assemblies of God вече го имали като постановление и не можели да го  променят. Те знаят, че е истина. Аз ги призовавам всички да дойдат и да ми докажат, че кръщението на  името на Исус Христос не е в съгласие с Библията. Обаче това е абсолютната истина. Какво да правят?  Не могат да анулират собствените си постановления.

Какво направиха Унитарите? Вместо да го приемат и да продължат напред, те станаха формалиста.  „Слава на Бога, ние имаме светлина, а вие я нямате.“ Какво направиха? Организираха се. Бога не можете  да Го организирате. Бог не спазва някаква форма. Бог не е формалист. Едните искаха да Го организират  и  да  се  представят  като  единственната  правилна  църква.  После  дойдоха  Унитарите.  Имаха  повече  светлина, но и те се опитаха да се организират. И какво стана? Изгасиха я с егоизма, горчивинага и  манипулациите  си.  Вместо  да  посолят  това,  което  получиха  и  в  любов  да  го  предадат  нататък,  те  прекъснаха общението с другите и не искаха да имат нищо общо с тях. Това стана. И така продължи  нататък, излезоха нови, който подчертаваха нещо друго и се отделяха. Един казва: „Той ще се върне на  бял кон.“ Друг пък: „Той ще дойде на бял облак.“ И така започват нови и нови организации. Виждате ли  начина и характера на това, което правят? Какво се постигна с това? Горчивината се разпростира и  братското общение е прекъснато. Много мъже и жени биха искали да се покръстят на името на Исус  Христос, защото разбират, че това е истината от Бога, но не могат да го направят, защото ще ги изгонят  от църквата.

Много хора от Унитарите, – към конто не принадлежа, защото не вярвам в „единството“, както те, –
кръщават само на името на Исус. Но Той е Господ Исус Христос. Това е вярното. Не вярвам по начина
по който те вярват. Те вярват, че чрез водното кръщение приемат обновението в името на Исус Христос.  Аз не вярвам на това. Аз вярвам, че обновението става чрез кръвта на Исус Христос и чрез Святия Дух.  Кръщението е външната, видима изява на това обновение, което е станало вътре в нас. Така че не съм

 

 

 

 

съгласен с тях. Така е, но въпреки това те всички са мои братя. Когато започнах като баптистки
проповедник, дойдоха при мен и ми казаха: „Брат Бранхам, ела при нас, защото ние имаме истинското.“  Други пък ми казваха: „Ела при нас, ние донасяме истината.“ Не се присъединих към никаква група.
Застанах между тях и им казах: „Ние сме братя.“ Защо да обрыцам внимание на това, че никой не е
съгласен с мен. На мен това не ми пречи. Въпреки това те са мои братя. Имам един брат, който обича
кекс със ябълки. Аз пък го предпочитам с череши. Ами заради това няма да престана да контактувам с
него. Той ще си яде с ябълките, а аз с черешите. Даже мога да си го полея и със сметана. А ако той не
иска, това си е негова работа. Въпреки това той си остава мой брат.

Аз обичам общението. Обаче ако направим граници и казваме: „това е нашата деноминация“ – и не  могат от сърце да подадат ръка на другите и да им кажат „Бог да те благослови“, в такъв случай никакво  общение не е възможно. Но ако не го направите, ще израсте горчив корен както в Смирна и ще се случи  същото както тогава. Името Смирна значи горчивина.

Николаитите са ги притеснявали до гьмния период. По времето на Лутер отново е била направена  крачка на милост. Засветила малка светлина. След това излязъл Джон Уесли с учението за посвещение.  Светлината станала по-силна. И накрая дошло петдесятното движение с кръщението в Святия Дух и  отново се върнала вярата на отците. Само че те не се държали за това, а се организирали и така отново  се върнали към николаитите, както е предсказано в Библията.

Не  искам  повече  да  се  задържаме  тук  и  преминаваме  към  следващия  стих,  който  се  отнася  за  преследването. „зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат) Той говори към  истинската

църква, не към останалите. Те са мразели делата на николаитите ……………….  и

как те клеветят ония, който наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.“

Те са страдали, защото ги е притискала сиромашия. Всичко, което са притежавали им е било отнето.
Направили си малка църква, а голямата ги е притеснявала и ги е отблъсквала, защото са били само малка  група. Той казал: „Знам, че трябва да се срещате долу на ъгьла, или в малките улички и където успеете“.  Аз съм бил в онези катакомби, в който са се събирали. Трябвало е да се срещат под земята. „Зная 

скръбта ти и всичките ти притеснения; но си богат чрез скръбта си.“ Винаги, когато върху църквата  идва преследване, тя бива подсилена. Преследването подсилва църквата. „Зная скръбта ти, но си 

богат.“ Защо? „Защото сте се държали за Мен; богати сте, скръбта не може да ви навреди.“

Забележете, че николаитите вече имали синагога. Това се казва тук.
Ако сте внимавали в стих 9 …….. който наричат себе си юдеи, а не са, но

са  сатанинската  синагога.  Истинската  църква  била  изтласкана,  а  николаитите  завзели  всичко.  Изгонили тези, който имали Святия Дух. Те не им трябвали. Ако в Смирна са били знаели, че ги чака  венец на мъченици, щяли са да треперят.Но когато това пророчество е било записано и изпратено, онази  църква го е получила. Те са разбрали, че ще носят венец на мъченици. Били са смъртно уплашени.  Непрекъснато  са  го  очаквали.  Обаче  не  е  дошло  в  тяхното  време.  Въэможно  е  някой  от  гях  да  са  сметнали, че Йоан не е пророкувал вярно….Защото то не е станало в град Смирна, а няколко стотин  години по-късно. Щом Бог изрече нещо, то трябва да стане.

Ние поставяме вярата си върху Божието Слово. Бог стой зад всяко обещание. Вие може да си  миелите, че нещо би трябвало да стане точно сега, но е възможно това да не е Божието време. „Моето  слово няма да се върне при Мен праздно, но ще извърши това, за което Съм го изпратил.“ Бог винаги  стой зад Словото Си и то ще донесе плод в своето време.

Църквата в Смирна е носила знака на тези неща, който са станали по-късно в Смирненския период.  Предстояло им да носят венец на мъченици, защото много от тях са били убити.

Да прочетем стих 10:

„Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дявола скоро ще тури някой от вас в 

тъмницата, за да бъдете под изпитание и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще  ти дам венеца на живота.“

О, било им е казано, че не трябва да се страхуват, когато се наложи да умрат за вярата си. (Сестра  Вууд, където и да се намираш, мисля, че това ще ти помогне. Сестра Вууд преди няколко дни ми каза,  че не и е ясно защо някой хора са освобождавани, а някой не са.) Вижте, че Бог им казал: „не се  страхувайте от това което ще пострадате, защото сатана ще го направи.“

 

 

 

 

Ще дойдат николаитите и ще ви хвърлят в това, а Аз ще ви оставя да умрете за Мен. Но в този ден  ще ви дам венеца на живота. Внимавайте! Ще прочетем още веднъж десети стих.

„Не се страхувай от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дявола скоро ще тури някой от  вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание и ще имате скръб decent дни. Бъди верен до смърт и  Аз ще ти дам венеца на живота.“

Тези десет дни, за който става въпрос тук са десет години – ден за година. Това са десетте дни,  последните десет години от власта на Диоклеций. Г1о времето на периода на Ефес е имало няколко  императори. Мисля, че един от тях е бил Нерон. Диоклеций е бил последния владетел. Бил е най-жесток  от всички и е бил на власт тези десет години. Застанал на страната на една група, която преследвала  християните,  убивали  ги,  изгаряли  ги  и  правели  много  други  неща.  Било  е  десет  години  кърваво  преследване. От 302 до 312 година. Периода на Смирна свършвал и в 312 година на трона се качил  Константин.  Това  е  бил  края  на  десетгодишното  преследване.  Нерон  го  започнал,  Диоклеций  го  завършил. Нерон дошъл на власт 64 година сл. Хр.

В стих 11 има обещание. Ще го прочетем преди да завършим:

“’Който има ухо нека слуша що говори Духът към църквите: Който победи няма да бъде 

повреден от втората смърт.“

Cera трябва да кажа нещо. Ако не кажа това, което е в сърцето ми ще бъда лицемер. Искам да

обърна вниманието ви на едно нещо в Писанието. Дълго време то беше за мен гатанка, докъто не ми  беше обяснено. Ще го прочетем точно. Който има ухо.. .(с други думи ухо за слушане, отворено за  Святия Дух)… нека слуша що говори Духът към църквите… (погледнете, преследването и всичко  останало преминало от единия период в следващия )…що говори Духът към църквите: Който победи (  църквата в Ефес, или в Смирна? Да, важи за всички църкви – който победи във всичките периоди на  църквата)...няна да бъде повреден от втората смърт.

Тези  в  Лаодикия  трябва  да  преодолеят  николаитите,  нещата  на  този  свят,  деноминациите,  свещенничеството и всичко, което света предлага, и изцяло да се предадат на Христа и да Го обичат.  Тогава втората смърт няма да има власт над вас, защото имате вечен живот и никога не може да умрете.  Исус е казал: „Истина, истина ви казвам, който слуша Мойте думи и вярва на Този, Който Me е  пратил, има вечен живот и няма да отиде на съд, но е преминал от смърта в живота.“

Сега ще кажа нещо, с което някой от вас нЯМа да се съгласят веднага, но моля ви най-напред  сериозно да се замислите, преди да дадете израз на мнението си.

Ще ви кажа защо не вярвам, че може да съществува вечен ад. Ако е съществувал вечен ад, той ще  съществува веЧНо, но има само един вид вечен живот и той е този, към който се стремим всички ние.  Ако някой трябва вечно да гори, то той би трябвало да притежава вечен живот. В такъв случай това би  трябвало да е Бог, който гори там, защото Той е вечния живот.(1Йоан 5:20)

Ада е бил сътворен и затова не е вечен. Това, което е вечно никога не е било сътворено. То е  съществувало винаги и затова е вечно. Библията ни учи, че ада е бил приготвен за дявола и неговите  ангели. Бил е сътворен и затова не е вечен. Не вярвам, че някой ще бъде вечно измъчван. Библията ясно  казва: „Който победи него втората смърт не може да му навреди.“ Така и вярвам.

Думата смърт значи отделяне. Ако чрез греха сме отделени от Бога, вече сме мъртви. Така казва  Библията.  Чужди  сме  на  Бог  и  сме  откъснати  от  Него;  мъртви  в  греховете  и  престьпленията  си.  Отделени сме от Бога и Неговото царство. Когато Г0 приемем, получаваме вечен живот, ставаме Негови  деца и част от Него.

Синът ми Иосиф е част от мен, независимо от това какво прави. Ако бях богат човек и имах голямо  имущество и ако бих го лишил от наследство, въпреки това той ще си остане мой син, защото е част от  мен. Mora да се откажа от него точно толкова, «олкото мога да се откажа от себе си. Кръвната проба  доказва, че ми принадлежи. Кръвната проба доказва дали принадлежите на Бога. Вие сте Божии деца и  имате вечен живот. Но душата, която съгрешава ще умре. ще  бъде отделена и вече няма да я има.  (Езек.18:4) Виждате ли, всичко, което има начало ще има и край. Всичко, което има начало е било  сътворено. Единственния начин да получите вечен живот е да станете част от това сътворение. О, ако  знаехте какво прави Святия Дух за вас. Святия Дух, самият Съгворител, Бог, Отец в подобието на Духа,  наречен Святия  Дух, който бил в Исус^ Неговия Син; в тялото на Исус, което Той сътворил.’ Това е  причината’ поради която е трябвало да умре. Бог е живеел в това тяло. Кръвта била пролята и живота се  върнал.

 

 

 

 

Затова хората на Стария Завет след принасяне на жертвата са си отивали със същото осъждение. В
Новия Завет в писмото до Евреите е написано, че чрез принасянето на тялото на Исус Христос сме били  изкупени веднъж завинаги. В Стария Завет е било жертвано агне. Жертвали свещеиниците, но този, за
когото е била принасяна жертвата е трябвало да гледа кръвта и да слуша блеенето на агнето, докъто
ръката му е била положена върху него. Чуствал е как умира и е знаел, че това е заради него. Агнето
заело неговото място. Свещеника поръсвал олтара с кръвта. След това е била принасяна жертва на
всеизгаряне. Когато дима се издигал нагоре, издигала се и молитвата и този, който се молил получавал
опрощение. Но живота на животното не е могъл да се съедини с духа на човека и да се върне обратно
към него. Затова този, който жертвал си отивал от там със същото желание да съгрешава. След като
прелюбодействали дошли, принесли жертва и си отишли пак с мисълта за прелюбодейство.

Но сега с истинските поклонници е по- различно. О, Божия църкво! Не пропускай да го разбереш  това! Като истински поклонници да пристъпим във вяра към Божия Син, да положим ръцете си в  Неговите ръце, да гледаме в лицето Му и да осъзнаем как са Го плюели и как са Му се пресмивали, как  кръвта му е текла по лицето Му и как в страданието си е извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме  оставил?“ О, братя, виждате ли Кой е бил Този, който е умрял за нас и каква е била цената, която е била  платена? Емануел, Бог, умирайки е заел вашего място. И от този момент, в който кръвта е била пролята,  поклонниците са били опростени пред Бога.

От какво сме произлезли ние? От една малка клетка на нашия баща. Кръвната клетка не идва от  жената, а от мъжа. Жената е само носителка на живота. Кръвта идва от мъжа. Затова детето носи името  на баща си. Жената, влизайки в брак взима името на мъжа заради децата. Тя износва детето, което ражда  на мъжа си.

Както вече казах. Кокошката може да снесе много яйца, но ако те не са оплодени, не може да се  излюпи никакво пиле.

Това  е  причината.  поради  която  днес  има  толкова  много  стари,  студени  и  формални  църкви.  Имитират идеите на николаитите и затова са пълни с развалени яйца, от който нищо не може да се  излюпи. Те им дават разни титли: епископи, кардинали, старши и разни подобии, но няма да повярват,  че вярващите ще ги придружават чудеса и знамения, защото те не са поставени от Исус Христос. Вие  трябва да бъдете оплодени от Него с Божията сила.

Когато на Голгота е била разбита кръвната клетка, живота, който е бил в нея, Иеова…О, това би трябвало  да ни разтърси! Вие знаете, че навсякъде искат знамения. Всички казват : „Покажи ни знамение.“

Евреите искали знамение. А Бог не им ли е дал знамението, което чакал Израел? Той е казал чрез
пророка: „Затова Сам Бог ще ви даде знамение. Ето, девица ще зачне и ще роди син. И ще го нарече 
Емануил.“ Това значи Бог с нас. Най-голямото знамение, което някога е било дадено. Бог е Сътворителя  на небето и земята, на цялата вселена. Ако отидете на Монт Паломар може с телескоп да гледате в
далечина на милиони светлинни години. Опитайте се да го измерите в мили. Но над всичко това
съществуват още и луни, звезди и светове и Той е Сътворителя на всичко това. Той ги е изговорил и те

са тук.

Този велик Сътворител е станал мой Спасител. Слязъл като малка кръвна клетка, не чрез мъж, и  приел прибежище в една девица. О, това би могло да ни разтърси. Можем ли да го разберем? Иеова,  роден в ясли, плачещ в обора. Това е вечно знамение. А хората си мислят, че представляват нещо. Бог  Иеова, плачещо дете в миризливия обор. Алилуя! А после си въобразяваме, че сме нещо, вирим си  носовете толкова високо, че ако вали, бихме се удавили. Иеова е лежал в обора и е плакал като всяко  друго дете. Това е вълнуващо. Това е знамението. Бог казал: „Ще ви дам вечно знамение.“ Иеова,  играещ си като малко момче. Иеова, работещ в работилницата като дърводелец. Алилуя! Иеова, който

ум ил краката на рибарите. „Аз ще ви дам знамение.“ ……………….  Обаче ние

искаме да имаме духовенство с обърнати яки, със специално облекло…. и играещи карти.

„A3 ще ви дам вечно знамение.“ Иеова, стоящ с оплюто лице. Иеова, висящ разголен между небето  и земята. Пренебрегнал срама на кръста. Можем да Го видим опасан с парче плат. Така Го изобразяват  художниците. Ге Го разсъблекли, накарали Го да се срамува. О, тези лицемери, когато дойде деня на  съда. Това е деня на човека, но ще дойде Господния ден. Денят на Иеова! Иеова умиращ и нищо не се

 

 

 

 

случило, Иеова молещ се и нищо не се случило. О, това би трябвало да ни растърси. Това е вечно  знамение. Според знамението всички могат да познаят. Но, когато умрял, земята се разтьрсила.

Той излязъл от гроба и бил взет в небето. Иеова, слизайки в подобието на Святия Дух в Своя га църква,  живеейки веред тях. Слава да бъде на името Му! Иеова, ходещ веред Своята църква, за да издирва
помислите и намеренията на сърцата. Иеова, изцеляващ болните. Иеова дава превод винаги в езика на
съогветния народ. Какво знамение! Амин! Иеова изтеглил прелюбодейката, която била толкова низко, че  и кучетата не се обръщали след нея. Той я умил и я направил бяла като сняг и сърцето и чисто като

лилия. О, Иеова вдига и пияницата от улицата и прави от него проповедник на евангелието. Кръвта на
Исус Христос ни очиства.

Когато Той пътувал по земята, дошъл в най-ниския град при най- ниските хора. Наричали Го с най- лошите имена. Това е истина. Отнасяли се безобразно към Него и Го наричали с най-мръсни имена.  Нарекли Го велзевул, дявол и направили с Него най-лошото. което могли да направят.

Но Бог Го пробудил и Му дал толкова възвисен трон, че сега Той гледа от небето долу. Амин. Той  My е дал име, кое го е над всяко име на

небето и на земята ……. „от Когото носи името си всеки рос) на небесата

и на земята. „(Ефес.3:15) Хората Го поставили много ниско, но Бог Го вижда иначе. О, Боже, нека  мойте мисли да са Твоите, Отче. О, великолепно име!

„Който вярва в Мен има вечен живот.“ Така че съществува само една форма на вечен живот. Ние  можем да го получим само чрез Исус Христос. Ние се стремим към гова, той е Божия живот. Кръвната  клетка била вложена вътре. Божия Син излязъл – Иеова скрит в Исуса. „В Него пребиваваше пълнотата  на божеството.“

Ако ние приемем тази кръв за прощение на греховете, а Писанието казва, че това е била Божията  кръв,  а  не  човешка,(Деян.20:28)  върху  нас  ще  дойде  онзи  Дух,  който  е  дошъл  върху  Него,  Бога  –  Емануел.

Някой беше казал: Не говори срущу Евреите, защото Исус е бил Евреин. Той не е бил Евреин. Не е  бил нито Евреин, нито езичник. Той е Бог . Това е истината.

Бог е направил нещо специално. Неговата собствена, сътворена кръв ни е изкупила от греха, защото  Той е умрял за нас. След като гази кръв е била пролята, пътя за Святия Дух е бил освободен и Той е  слязъл върху нас, за да можем да станем синове и дъщери на Бога, чрез духовното раждане. Този Божи  живот, който е без начало и край принадлежи на теб и на мен чрез милоста на Бог в Исус Христос.

Що се отнася до пъкъла (ада), искам да ви кажа, че вярвам в горящ ад. Да, защото така казва Библията.
Гя ни говори за огненото езеро. Но то не може да трае вечно. Този стар текст не казва, че е вечно, а че е  непрекъснато. Там не стой думата „вечно“, а „непрекъснато.(има се впредвид английския превод.бел.на  прев.) То е приготвено за дявола и неговите ангели. Траен, но не вечен ад. Една душа там може да е
измъчвана за постъпките си и сто милиона години. Не знам какво значи за Бог непрекъснато. Може и да  е кратьк период от време, но може и да е милиони години. Но ще дойде един момент, в който тези души  няма да ги има. Писанието казва: „Който победи, втората смърт няма да го повреди.“

Чрез първата смърт сме отделени от нашите роднини. Влизаме в Божието присьствие, никога не  извън присъствието My. Е, щом съществува втора смърт, тогава трябва да е смърта на душата. Но тези,  който нревъзмогнат света и нещата в него имат вечен живот. На такива втората смърт не може да им  навреди. Това е вечен живот. Обаче грешника… Писанието казва: „Ако жената живее разюздано, още в  този живот е мъртва.“ Така ли е? Душата, която съгрешава ще умре.

Какво значи да умре – напълно отделен, въобще да го няма. Отделен значи напълно огкъснат. Ако  някой е откъснат, значи не е тук. Колко време ще мине, докъто се стигне до този момент? Трябва да  мине по същия начин по който е дошъл, докъто се стигне до момента в който няма да го има. Тогава е  доведено до оригинапното (първоначалното) състояние.

Можем да разграждаме една клетка след друга, докъто се върнем назад до първата клетка. Когато  това стане, може да се определят различните съставки на кръвта, докъто се стигне до там, където е  живота, но това не могат да го открият, защото не знаят нищо. Този живот ще стигне до състояние, в  което  няма  да  го  има.  Къде  са  тези  съставки  на  живота?  Аз  вярвам,  че  в  живота  няма  никакви  хемикалии, то трябва да е духовно. Накрая ще бъде така отделено, че повече няма да го има. Писанието  казва: „Душата, която греши, тя ще умре.“ Но на победителите втората смърт не може да им стори

 

 

 

 

нищо. Най-напред трябва да умре тялото, а след това умира и душата и вече няма да я има. Вярвате ли,  че това го казва Писанието?

Ако си миелите, че съществува вечен ад, не е в съгласие с Библията. Библията казва че ада е за  дявола и неговите ангели. Ако някой би трябвало вечно да гори в пъкъла, той би трябвало да има вечен  живот. Обаче съществува само една форма на вечен живот. Да. Само един вечен живот.

Сега, недейте да казвате като си отидете, че брат Бранхам не вярва, че има ад. Естествено, че вярвам, че  има ад. Писанието ни учи, че има ад. Така, както съществува място за почивка, съществува място и за
мъки. Бог ще накаже всекиго, който съгрешава против Него. Ако сте отхвърлили и не сте приели Исус
Христос като свой Спасител, ще бъдете наказани за това. Ще дойде време, когато няма да ви има. Колко  време ще мине, докъто стигнете до това състояние аз не знам.

Преди  да  се  новородите  вие  сте  били  временна  личност  (съществуваща  във  времето).  Вечно  същество  ставате  едвам  тогава,  когато  имате  в  себе  си  Божия  живот,  защото  Той  е  вечния  живот.  Можете ли да го видите?

Който има ухо, пека слуша що говори Духът към църквите. Аз Го обичам. И вие ли? Толкова  съм щастлив, че имам вечен живот. Вече нищо не може да ме притеснява, защото имам вечен живот.  Сигурен съм в гова и се надявам, че всеки един от нас го има.

И Иреней го е имал. Той можел да се легитимира със същите знамения, както в първата църква на  петдесятница. Затова е бил избран като вестител.

Колко от вас вярват, че църквата е започнала на Петдесятница? Бог е дал Своето потвърждение в  дните на Петдесятница. Това е била първата църква, която Бог е потвърдил като Своя. Той е лозата, ние  сме пръчкиге. Когато лозата роди нови пръчки, те ще са същите както на Петдесятница. Със сигурност.  Не е важно какво име имат, защото има петдесятни само на име, но то не е по-различно от методистите,  баптистите и т.н. Това са само имена и не значат нищо.

Обаче ако в сърцето си, в душата си сте преживяли петдесятница, тогава имате вечен живот. И Бог  ви е обещал, че втората смърт няма да ви навреди. Имате вечен живот и втората смърт над вас няма  никаква власт. „Не натъжавайте Святия Божи дух.“ Не Го натъжавайте като правите неправилни неща.  Ако го правите, ще трябва да плащате за това, защото Писанието казва „и не оскърбявайте Святия  Божи Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението.“ (Еф.4:30) Гака ли е? Не натъжавайте  Святия Дух.

О, каква прекрасна утрин ще бъде тогава. Какъв прекрасен ден. Ще прочетем в Лука 17, за да ви  покажа, че въскресението ще стане едновременно. „Казвам ви, в оная нощ двама ще бъдат на едно  легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави… Двама ще бъдат на нива; единият ще се  вземе, а другият ще се остави. „(34,36) Виждате ли, на едното място ще бъде ден, а на другото нощ.  Въскресението, грабването ще бъде универсално. Ще затръби Божията тръба и ще дойдат едни от тук,  едни от там. При последната стража, девиците ще поемат на път.

Мислете за това, били са десет девици, конто очаквали Господа. Петте били разумни, а петте  неразумии. Така ли е? Били са общо четири стражи. В края на последната се чува вик: „Жениха идва,  пригответе се за среща с Него.“ Всички се събудили и окрасили лампите си. Всички се събудили, от  всичките периоди. О, какво превъзходно време ще бъде!

Брат бранхам лее.

Кой от вас може да знае дали днес ще си стигне до къщи? Кой е сигурен, че ще си влезе през

вратата? Никой не знае. Кой може да е сигурен, че когато излезе от тук, някога пак ще се върне? Никой  не може да го гвърди със сигурност. Не оставяйте тази вечер да премине само така. Да не пропуснете да  посветите живота си на Бога тази вечер, защото може и да е последната в живота ви. Може никога  повече да нямаге такава възможност. Кой сте? До къде сте стигнали и на кьде вървите? Тази стара,  благословена Библия е единствената Книга, която може да отговори на въпросите ви. Цялото си доверие  сме го вложили в нея. Това е Словото на Бога и ние му вярваме.

Ако   не   принадлежите   към   Невястата,   към   тази   малка   група,   която   ще   бъде   избутана   от  деноминациите, ако не принадлежите към тази група….Е, не е нужно да се присъединявате към това  общество тук, не е нужно да се присъединявате към никого, защото вие трябва да бъдете родени в  Божието царство. Ако се присъедините към обществого на методистите, баптистите, презвитерианите и

 

 

 

 

т.н., това е вашето решение. Вие може да си изберете с кого да общувате. Това е ваше решение. Но аз ви  казвам, ако сте новородени, ще се държите за тези, който мислят като вас.

Един път някой беше дошъл при мен и ми каза: „Брат Бранхам, ти си казал на хората да се върнат  обратно в методистката църква.“ Отговорих му: „Естествено, когато ги изгонят от там, тогава вече няма  да има друго място, където да отидат.“ После ще го видите. Така е. Върнете се там. Но няма да мине  много време и те ще се върнат тук. По времето на Ное, когато бил потопа, той взел една врана и я  пуснап. ‘Гя се поогледапа и крякала. Защо? Била доволна, защото тя е хищник от началото. Можела да  прелети от една мърша на друга, тук да клъвне от магаре, там от овца и после нещо друго, защото  мърша и маю навсякъде. Враната седнала и крякала: „Тук има голяма гощавка.“

Обаче гълъба, който бил изпратен имал съвсем различен характер. Той не можел да понесе тази воня.
Гълъба е единствената птица, която няма жлъчка. Така че му оставало само едно – да се върне на кораба  и да чука на вратата.

Вие можете да отидете където искате. Единственото, на което искам да ви обърна внимание е  следното: Влезте в царството! След това знам къде ще отидете. После вече няма да може да издържите,  братя. Ще казвате: „Прекрачих границата и оставих света зад гърба си“.

Те се събрали в горната стая…

Хванете се за ръце, докъто пеем следващия стих. Методисти, баптисти, презвитериани, подайте си

ръце и бъдете приветливи един към друг.

Съгласни ли сте да умрете с мъченическа смърт за Христа и да дадеге живота си? Ако се стигне до

там да гледате смърта в лицето, ще се откажете ли, или ще се срещнете с нея? Ще го направим с  Божията  милост.  О,  Боже,  би  било  чудесно  да  бъдем  намерени  достойни.  Преди  известно  време  в  Германия един искаше да ме застреля, но немски войници застанаха около мен и ми помогнаха. О.  колко прекрасно би било да умра за своя Господ на мисийного поле.

Още една кратка песен. Имате ли време? Не мога да я изпея, но мога да я кажа. Винаги съм искал да  пея. Но един ден, ако стигнете до прекрасния ни дом там горе в рая, тогава ще ме чуете от другата  страна на гората в малката хижа да пея:

Г осподи, построй ми една малка хижа там горе в блажената земя…

Винаги, когато брат Невил пее тази песен, имам чуството, че пее за моя дом там горе. В едно

прекрасно утро, когато вече ще сте там, ще излезете на вашата г оляма, красива тераса, ще се огледате и  ще чуете някого да пее: О. пречудесна милост…

И тогава ще кажете: Слава на Бога, брат Бранхам успя, защото го чувам да пее.

Само тази пречудесна милост е тази, която ще ме заведе там. От него капе кръв, капе кръв,

Евангелието пропито от Святия Дух от него капе кръв…

(Някаква сестра говори на езици, някакъв брат тълкува. Още един брат и сестра говорят на езици и

друг брат тълкува)

Който има ухо, нека слуша какво говори Духа на църквите.

Искаме да се молим. Огче Небесни, молим Те, бъди милостив към тези трима души, конто стоят тук  пред Теб. О, Ти вечни Боже, дари ги с опрощение на греховете им. Нека да хванат спасението, за да  влезе Святия Дух в живота им и втората смърт да бъде лишена от силата си над тях. Господи, докъто те  стоят тук, разбират, че след кратко време нещо ще се случи, защото Святия Дух ги предупреждава. Ние  виждаме как Божия Дух слиза в тези събрания според Писанието. О, Боже, това беше послание лично за  всеки един от нас. Отче, молим Те, бъди ни милостив. Нека Твоя скъп Свят Дух да остава веред нас.  Господи,  дари  ни  с  дълбоко,  истинско  поклонение  във  всяко  време.  Запази  тези  души  под  Своята  охрана, Отче, защото те са плода на посланието на Святия Дух, който днес говори веред нас.

Молим Те, небесни Отче, да останеш с тях през всичките дни на живота им. Дай да можем да се  срещнем в другия свят, който е безкраен, спасени чрез Твоята милост, чрез кръвта на Христа. Отче, ние  Ти ги предаваме. Изпълни ги със Твоя Свят Дух. Ние се молим за това в името на Исуса. Амин.

Нека Божието благословение да е с вас, мои братя. Подайте ръце на тези, който са около вас и ги  благословете. Може да седнете.

Виждате ли как Святия Дух дава послушание до края? Библията казва, че ако някой говори на  езици, да говорят двама, най-много трима. Това не стана, докъто още говорех, но след като свърших.  Така е правилното. Всички слушат внимателно какво говори Духът. И какво става после? Грешниците  стават и се покайват. Святия Дух е в действие. Той слезе въз основа на Словото и се изяви. Познавам и

 

 

 

 

тримата, който говореха на езици. Познавам и този брат, който тълкуваше. Знам, че живеяг без грях  пред Бога. Тук е брат Невил, нашият проповедник, който преди това беше проповедник у методистите.  Той прие Святия Дух. Брат Джексън, също проповедник от методистите, и който също прие Святия Дух  и има дар говорене на езици и тълкуване на езици. Забелязахте ли страхопочитанието, с което слуша  цялото събрание, когато говори Бог? Неговото говорене е винаги според Библията.

Ако първата вест не е исказала всичко, Той продължава да говори. Но не повече от три пъти. Знаете  ли, че това е според Писанието? Вестите следват една след друга и се допълват. Останалите мълчат и  слушат. Такьв трябва да е реда в събранията на църквата.

Обръщам се и към вас, който сте отвънка и ме слушате. Така е правилното. Такъв е реда, в който  следват вестите. Виждате ли резултата? Веднага се случва нещо. Било чрез разпознаване на духове, или  чрез друг духовен дар. Не е ли чудесно? Толкова съм щастлив, че тези неща са подредени гака и стават  така, както е било по времето на Павел. Не е изчезнало, винаги издържа и още е тук. Много съм  радостен, че мога да кажа, че съм един от тях. Вие не сте ли?

В периода на Лаодикия ще се довърши обединяването. Надявам се да можете да бъдете тук, когато  ще говорим за това. Святия Дух ни говори още от самото начало. Радвате ли се от известията, който ни  дава Господ и от който се радва душата ни? Бог да ви благослови, мои деца. Обичам ви от цялото си  сърце. Когато дойде върху мен Святия Дух, започвам да говоря остро, защото Божието Слово е по-остро  от всеки меч. Прониква дълбоко вътре и извършва обрязване, при което всичко ненужно е отстранено.

Внимавахте ли днес какво каза Духа чрез тълкуването? Свършвайте с всички безмислици!

О, ще бъдем обрязани. Бъдете искрени! Дори и да сте се отклонили от пътя, Бог го знае. Той ще

огнеме от вас всичко неравно. Аз съм толкова щастлив, че Той го прави. Не сте ли и вие щастливи?
Колко от вас се молите цялото семейство? Това е добре. Така трябва да бъде. Колко е прекрасно да

пеем онези стари песни. Техните създагели са били под инспирацията на Святия Дух.

Искали от Фани Кросби да нише светски песни, от който би забогатяла. Но тя отговорила: „Аз съм

посветила живота си и таланта си на Христос.“ Вие знаете, че е била сляпа, но казала: „И живота си и  всичко, което имам, дължа на Господа.“ И те си отишли ядосани, че отхвърлила такова предложение. Не  продала правого си на първороден както Елвис Пресли. Осганала в покорство и искренна пред Бога.

Те и казали: „Ако стигнеш до небето, ( ако въобще съществува) няма ли и там да си сляпа? И какво  ще правиш тогава? Как ще познаеш Исус?“ Тя им отговорила: „Ще Го позная, ще го позная…“

Как ще Го познаеш. като си сляпа?

А тя им отговорила: „Ще усегя белезите на раните Му от пироните.“ После се обърнала и си

тръгнала. Оставила ги там.

О, Исусе, ще те видя с Твоите белези. Твоя га кръв е текла заради мен. Как бих могьл някога да се

откажа от Него? По-добре да умра. Но никога няма да се отрека от Този скъп, кървящ Господ, който е  умрял за мен. Да станем и да изпеем:

Колко сладко звучи името Исус о, как изцелява всяка болка…
Вземете име го на Исус със себе си, когато си о гидете от тук.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *