Как да се моля за християните?
“Поради това аз прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на този, който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила – на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всичките поколения от векове и за векове. Амин” (Ефесяни 3:14-21). По този начин апостол Павел се моли за братята и сестрите си от църквата в Ефес. За някои може да е учудващо, че тази молитва не включва петиция за по-голям дом за църквата, повече приходи от дарения, че дори и поименни молитви за болните и тези със спешни нужди от църквата. Апостол Павел, пък, най-вероятно би се учудил на молитвите, с които ние често се молим за братята и сестрите си. Какво е различно в молитвата на апостола, как да започнем да се молим по подобен начин и защо въобще е важно да се молим по такъв начин – всичко това можеш да прочетеш по-долу. Ако внимателно се вслушаш в думите си когато се молиш да други християни най-вероятно ще откриеш, че много често (а може би винаги?) физическите и материалните нужди заемат първо място. След това, може би идва ред и на църковната сграда и едва към края на молитвата набързо споменаваш духовните нужди на тези братя и сестри… Но само, ако стигнеш до там. Често материалните и физическите нужди са толкова много, че почти не ни остава време да се молим за духовното състояние на нашето семейство в Исус Христос. Безспорно всички тези нужди за изцеление и материално набавяне са важни, но това, което трябва да научим от апостол Павел е, че те не са по-важни от нашето взаимоотношение с Бог (или взаимоотношението на нашите братя и сестри с Него). Затова и апостол Павел започва да се моли най-напред за тези нужди… и в този случай се моли само за тях. По този начин Бог остава в центъра на молитвата. За какво точно се моли апостол Павел? Най-напред той се моли според Своята слава и чрез Святия Дух вярващите да се утвърдят здраво. С други думи, Павел се моли Бог да дава безкрайни сили (според Божията слава, която няма граници) на вярващите, за да могат те да продължат да растат във вярата си и своевременно да могат да устоят на натиска на обществото срещу тях, на гонения, на изкушения и на атаките на Сатана. Защото единствено чрез Божията сила можем да растем във вярата си и все повече и повече да се посвещаваме на Бог. Апостол Павел продължава, молейки се ефесяните да останат вкоренени в Христовата любов и заедно с всички останали вярващи да разберат колко голяма е тази любов. Любовта, с която Христос ни възлюби. Единствено по този начин ние днес можем да преодолеем разделенията и омразата сред вярващите. Но ако продължаваме да се молим само за финансови и други подобни нужди, то това означава, че напълно сме се отказали от Божията любов. Още повече – това означава и че вече не сме вкоренени в тази любов. Иначе казано – не живеем живота си движени и тласкани от тази любов… А към Бог се обръщаме, само за да ни подсигури удобен начин на живот. В края на молитвата си апостолът завършва не с една две думи за духовното състояние на ефесяните, а с хвала към Бог, който, забележи – може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим. Краят на тази молитва е същевременно провъзгласяване на това колко много Бог може да направи когато Святия Дух действа в нас. Без Неговия Дух нито ще знаем за какво да се молим, нито как да се молим. А що се отнася до това което Бог може да направи – със сигурност ти можеш да свидетелстваш многократно какво Бог е набавил за теб още преди да си се молил(а). Понякога просто трябва да сме по-търпеливи с физическите и материалните си нужди, като по този начин покажем, че сме напълно зависими от Бог и сме доверили живота си изцяло на Него, а не на по-голямата църковна сграда, или на бързото оздравяване на счупената ръка, за да можем да се върнем пълноценно на работа час по-скоро. Ето по такъв начин трябва да се молим не само за братята и сестрите си, но и за самите себе си. Само така ще съумеем да запазим Бог в центъра на живота си и чрез това ще станем свидетели за Неговата любов и сила за всички останали. u/