д-р Вениамин Пеев
“О, как бих искал една бедна Църква
и Църква за бедните!”
(папа Франциск І)
Всяко значимо събитие на световната сцена, което е заредено с положителни емоции, поражда нови надежди. Като такова знаменателно събитие можем да определим днешната интронизация на аржентинския кардинал Хорхе Берголио за папа Франциск І. От една страна, изненадата при избора на конклава бе пълна. Както шеговито посочи самият Берголио при първата си публична изява от двореца на Ватикана, кардиналите ще да са били в голямо затруднение, щом са избрали за папа човек “от краищата на земята”. От друга страна обаче, изборът на неевропеец (след близо 13 века) и то на представител на Латинска Америка показва според мен сериозна промяна на политиката на Ватикана. Изборът на името Франциск, което се свързва с името на почитания от мнозина католици Франциск Асизки (1181/2-1226), е колкото реверанс към европейската част на католицизма, толкова и укор за забравените от Европа завети на светеца. Хорхе Берголио, който е известен със своята семплост и готовност да изгражда мостове между различните конфесии, очевидно е избрал св. Франциск като най-удачния символ на човек, който познава отлично богатството и бедността, пороците и светостта, гордостта и смирението, за да покаже на католическата Църква и днешния свят кой е пътят на взаимното разбирателство и взаимната помощ. Дано неговото послание бъде чуто и възприето!
Богатата и бедната Църква
Още папа Бенедикт ХVІ изпитваше огромно неудобство поради факта, че Рим продължава да цени повече своите материални богатства. В известните си разговори, проведени с Петер Зеевалд, Йозеф Ратцингер признава искрено, че Католическата църква се е дискредитирала пред съвременното общество поради упоритото си придържане към своята институционална структура. Тя се изявява като твърде консервативна институция, която лелее за традиционните си форми и ценности. Така например един от най-сериозните проблеми на Църквата според Ратцингер е, че “Църквата е била неспособна сама да отхвърли земните блага”. А когато тези “земни блага” са й били отнемани от различни владетели или поради исторически събития, “това отнемане след това й е носело спасение” (Ратцингер, Й./Бенедикт ХVІ. Солта на земята. Християнството и Католическата църква през ХХІ в. Католическа Апостолическа Екзархия в България. 2011. 231-2). Няма никакво съмнение, че Ратцингер разбираше отлично духовната диспропорция между “богатство” и “духовност”. Колкото повече са “земните блага”, толкова по-малко е “благото на спасението” и обратно – колкото по-голяма е материалната бедност, толкова по-голямо е духовното обогатяване на Църквата.
За разлика от своя предшественик обаче, папа Франциск І не само е разбрал дълбоката несъвместимост между стремежите към “земно богатство” и “духовно извисяване” както на отделния вярващ, така и на цялата Църква, но той заяви нееднократно, че в основата на неговия понтификат ще стои приоритетът на “бедната Църква” в материален смисъл. Папа Франциск І желае открито да последва примера на своя патрон св. Франциск Асизки, който се отказва от охолния си живот, раздава богатствата си на бедните и се обрича на служене с богатството на Христовото Слово на своите съвременници. А друг негов съименник, св. Франциск Салски (1567-1622) е завещал прочутата максима, която е била пренебрегвана от десетки папи: “Богат духом е онзи, който има богатствата си в своя дух или своя дух – в богатствата си; беден духом е онзи, който няма богатства в своя дух, нито пък има дух в своите богатства” (Castle, T. The Hodder Book of Christian Quotations. Hodder & Stoughton, 1982. 187). В лицето на папа Франциск І днешната Католическа църква като че ли иска да се извини на повече от един милиард римокатолици и на цялото човечество за своите пристрастия към “земните блага”, обръщайки по-осезаемо поглед към “благото на спасението”. Би могло да се каже, че е настъпило времето, когато богаташът от Христовата притча започва да чува все по-добре стенанията на бедния Лазар, седящ пред високите порти на своя палат, след като Бог отдавна е чул гласа на бедняка (вж. Лук. 16).
Не бива да подминаваме обаче и проблема с Богословието на освобождението в Латинска Америка. Всеизвестно е, че папа Бенедикт ХVІ беше един от най-острите критици на неговите най-видни представители. В третия “Предговор” на своята фундаментална творба “Въведение в християнството” папа Бенедикт ХVІ признава, че “в Латинска Америка бе в ужасяваща мярка налично потисничество, несправедливо господство, концентрация на пари и власт в малко ръце и експлоатация на бедните”, но същевременно той отхвърля ефективността на Богословието на освобождението (Ратцингер, Й./папа Бенедикт ХVІ. Въведение в християнството. “Комунитас”, 2011. 12). Той стига дотам в някои свои изводи, че едва ли не вижда провал на Богословието на освобождението в Бразилия, поради което голяма част от католиците са преминали към по-активните “секти”, имайки предвид различни харизматични представителства (вж. Солта на земята. 195-6). Трябва да отбележим обаче, че това мнение на бившия папа е твърде субективно. Достатъчно е да припомним, че един от бащите на Богословието на освобождението, францисканецът Леонардо Боф, е бразилец и целият му път на творец и свещеник е преминал в служба на бедните. Също така първият кардинал, който приветства братски Франциск І за неговия избор, е бразилецът Клаудио Хумес, изрекъл знаменателните думи: “Не забравяй бедните!” Този апел едновременно напомня на новия папа за основния интерес на Спасителя към бедните и нищите, които “са блажени”, и загатва за необходимостта от един нов фокус на папската курия, който трябва да бъде далеч по-практичен и реален от показания досега.
Отношението на Хорхе Берголио (Франциск І) към протестантизма
Папа Бенедикт ХVІ на официално ниво показваше известна дистанция спрямо протестантските представители и институции. Вярно е, че при единични случаи като кардинал е допускал, без да прави забележки, характерното фамилиарно отношение от страна на протестанти, които са се обръщали към него с “брат Йозеф” вместо с “Ваше Високопреосвещенство” (вж. Солта на земята. 15). Но такива епизодични случаи при официални и неизбежни аудиенции не са показателни за положително отношение към протестантизма, чийто основател Мартин Лутер често е бил критикуван от бившия папа.
С присъщата си скромност и открита толерантност обаче Хорхе Берголио неведнъж е показвал уважение и зачитане особеностите на други християнски представителства. Ще посочим някои факти, които не бива да се тълкуват от крайни представители на протестантското движение като “белег” на апокалиптичен “икуменизъм”. Още тук трябва да подчертая, че в цялостното си поведение и дейност Хорхе Берголио си остава ревностен католик, който отлично разпознава догматическите и богослужебни разлики между римокатолицизма, православието и протестантските представителства. Това обаче не му пречи да търси възможности за “изграждане на мостове” между отделните конфесии, което се намира в пълно съответствие с повелята на Христос: “По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:35).
Известният евангелизатор от аржентински произход Луис Палау неотдавна описа папа Франциск І като човек, който “изгражда мостове и показва уважение, знаейки различията” между конфесиите. Той се концентрира обаче върху главните неща за всички истински християни, които са свързани с христологията: богочовешката природа на Христос, раждането Му от Девата, Неговото възкресение, второто пришествие (Stefan, M. “Luis Palau: Why it matters that Pope Francis drinks mate with Evangelicals”, Christianity Today, 14.03.2013). А това означава, че във всяка една християнска конфесия в самия център на вярата, независимо под каква форма се изповядва тя, стои Христос. Този принцип е както дълбоко евангелски, така и Августинов, което прави възможно и правомерно прилагането му от католици, протестанти и православни. С избирането на Берголио за папа може би изгрява нова надежда за по-добро разбиране ценностите на протестантизма и в частност на евангелизма от страна на висшите институции на Ватикана.
Има описани случаи, при които кардинал Хорхе Берголио се е срещал само с евангелски представители и не само се е молил заедно с тях, но се обръщал към присъстващите пастори с призива: “Молете се за мен” (Weber, J. “Argentine Evangelicals say Bergoglio as Pope Francis ‘answer to our prayers’”, Christianity Today, 14.03.2013). Нещо повече, както разказва президентът на Аржентинското библейско дружество Хуан Бонгара, като кардинал в Буенос Айрес Берголио коленичвал пред повече от 6000 участници със скромния призив пасторите да се молят и за него чрез възлагане на ръце (пак там). Тъй като съм присъствал на харизматични конференции в Обединеното кралство по линията на “Алфа”, съм свидетел, че най-осезаемо участие в тях са имали винаги латиноамерикански епископи, включително и аржентински такива. Такива инициативи са живо свидетелство за това, че макар и да оставаме различни по вероизповед и богослужебна практика, нам се предоставят отлични възможности да покажем, че е крайно време да спрем да разкъсваме Христовата дреха в подножието на кръста с дребнавия си антагонизъм и дори омраза едни към други.
Няма съмнение, че с избора на папа Франциск І се търси една нова посока в идеологията на Ватикана, която да бъде адекватна на ситуацията в съвременния свят. Самият папа го каза за своя патрон Франциск Асизки: “Човекът на бедните. Човекът на мира. Човекът, който обичаше и се грижеше за творението, а в този миг ние нямаме такива големи взаимоотношения с творението. Човекът, който ни дава този дух на мир, бедният човек”. Дали ще бъде реализирана тази толкова библейска платформа предстои да видим!
Каквито и изказвания да е имал в миналото си,и в настоящето си,всеки,заемайки позиция на папа,вече е пионка на шахматната дъска,наречена „католическа църква“.
Папата като директор на корпорация
http://b2bnews.bg/index.php/papata-kato-direktor-na-korporaciq-775929.html?utm_campaign=B2bnewsWeeklyNewsletter2013-11&utm_medium=email&utm_source=newsletter
Колега Добрев, не бива заради реформаторската си ревност да пренебрегваме личните качества на Хорхе Берголио (папа Франциск І). Видяхте ли, че Луис Палао се изказва положително за този човек? А знаете ли, че много харизматични пастори от Аржентина и Бразилия имат добро мнение за него? Това мнение не е от куртоазия, а защото Берголио е широко скроен клирик.
Изключително полезна статия по една толкова актуална тема. Благодаря много за посочената информация. Най-трудно е, когато се пише за съвременници и личности, които все още са в действие. Д-р Пеев, благодаря ви много за отделеното време и положения труд!
Благодаря на бр. П. Благинов за неговата оценка на статията. Като човек с богат опит в междуцърковните отношения, той осъзнава отлично нуждата от по-широк кръгозор за съвременните протестанти, които отдавна би трябвало да разчупят тесните си конфесионални черупки.
И в никакъв случай българските протестантски пастори и вярващи не би трябвало да вземат пример от настоящия Св. Синод на БПЦ, който дори НЕ ИЗПРАТИ ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на церемонията по интронизацията на папата. Дали пък нашият патриарх се е опасявал, че ще помрачи спомените от блясъка на неотдавнашната си интронизация, та затова е пренебрегнал папската церемония?… Честно казано, бил съм скептичен към диапазона на теологичния „телескоп“ на настоящия патриарх, когото много добре познавам отпреди, но не съм вярвал, че този диапазон е толкова къс и тесен… А докато с такъв „телескоп“ човек не може да види по-далеч от носа си, Ватиканът гради усилено здрави мостове към другите християнски представителства!
Какво да се прави, Европа си е Европа и с нашия балкански МИШИТЕТ (не – манталитет) скоро няма да се интегрираме в европейската култура на взаимоотношения!…
Чудесна, компактна и изчерпателна статия!
Лично за мен тя поражда някои въпроси:
1. Ако изборът на папа Франциск I е своеобразна победа на „богословието на освобождението“ в католическия свят, то може ли да се счита, че това богословие набира сила и в световен мащаб?
2 Ако отговорът на този въпрос е „ДА“, то каква би била правилната реакция на тези процеси от страна на българските евангелски деноминации?
3. Като виждаме какви негативи носи на католицизма любовта към земните блага, няма ли опасност тези блага да донесат негативи и на евангелските църкви в България, коирто също са се прилепили до тези блага?
Знаем, че у нас всичко става с 50г.закъснение 🙂 , но не е лошпо да имаме изградена позиция по такива важни въпроси!
Бр. Страхил Иванов постави много сериозни въпроси.
По въпрос 1: Едва ли Богословието на освобождението от Лат. Америка ще залее и Европа (марксизмът е дискредитиран!). Факт е обаче, че папа Франциск І е бил подкрепен особено от своите колеги от Лат. Америка е Африка, където цари пълна мизерия. Световната икономическа криза показа, че е крайно време Ватиканът да обърне внимание на бедните католици, като потърси начини да ги нахрани. Във всеки случай трябва да очакваме засилено „социално Евангелие“.
По въпрос 2: Дано евангелските пастори разберат, че лошо и неевангелско благовестие е обстоятелството, че някои пастори богатеят на фона на общонационалното обедняване! Неотдавна лъжеапостолът Г. Бакалов се опита да оправдае своето лъжливо учение за пасторското богатство и лукс с „Божията благост“ към него и семейството му, но това е лъжеучение, осъдено от Христос в притчата за богаташа, който угояваше душата си, вместо да я насочи към мисълта за спасението.
По въпрос 3: Всеки път, когато чуем официално да се проповядва материално благоуспяване, трябва да го обявяваме с чиста съвест за ерес! Нито Христос, нито ап. Павел, нито който и да било друг от апостолите, е бил богаташ и е проповядвал материално благоуспяване. Не случайно имаме за първи път папа с името Франциск.
В Ямбол имахме възможността да се запознаем лично с католическия свещеник отец Антонио и вярващи от католическата църква. Това беше първа подобна среща между двете деноминации и се състоя в нашата църква, като домакин беше Янчо Ганев. След официалната част беше дадена възможност да хвалят Бога с техни песни и когато ни дадоха песнарките си за да пеем и ние установихме, че много от песните ги пеем и ние. Вярно е, че има много неща които ни отличават, има доктрини, които ние не приемаме и не е желателно да приемаме. Но сме единни по въпроса за спасението, което е чрез вяра в Христос. Единни сме по отношение на троицата. А това е фундамента на християнската вяра. Надявам се тези срещи да станат практика и съм сигурен, че това е начина да „сверим духовните си часовници“. Макар да не признавам Франциск за „свят отец“ и, още по-малко, за мой папа и духовен водач, считам, че трябва да му отдадем нужното уважение като глава на най-голямата християнска деноминация, да му пожелаем да бъде успешен и покорен на Бога водач и да води хората към едно истинско познание на Бога (а знаем, че за католиците много неща зависят от него, което прави отговорността му изключително голяма). Надявам се да бъде достатъчно широкоскроен по отношение на диалога и контактите с другите християни (без това да е икоменизъм или каквото и да е сливане, имам пред вид само диалог), но да е консервативен по отношение на християнския морал и ценности (най-вече по отношение на хомосексуалните бракове и за хомосексуализма изобщо).
Благодаря на д-р Пеев,за изчерпателните отговори!Вярвам,че те и тази статия са от полза за читателите на pastir.org. Времената са доста динамични и една такава информация би ни спестила доста грешки!
Личното ми мнение е ,че богословието на освобождението в неговия латино вариант наистина няма как да спечели позиции в Европа, но като северноамериканското социално евангелие може и да успее!
Имам предвид лъжеучението проповядвано от богатите американски култове като НАР!
Богатите „християни“ жертват средства за програми в помощ на бедните и онеправданите.
Чисто лицемерие, прикриващо политически амбиции!
Понеже знаят, че традиционния консерватизъм губи позиции, те се опитват да „яхнат“ идеите на социалното евангелие за да осъществят политическите си цели!
Дали тези цели са породени от постмилениалната есхатология или тя е само оправдание на неистовата жажда за власт на лидерите, не може да се каже, но това, което знаем със сигурност е ,че нито Христос, нито учениците са се стремили към светската власт!
Другата страна на нещата е,че служителите от различни деноминации, които са се (да речем) „прилепили“ към земните блага, лесно се прилепват и към социалното евангелие!
Защо ли? 🙂
Две теми се обобщават като водещи около новия папа. Първата е дали социалното евангелие ще бъде практикувано като социална ангажираност на църквата в Европа или за тоталитарно управление както в страните от латинска Америка, църковния реконструкционизъм и изопаченото реформирано богословие налагано от апостолските соц.движения. Този папа добре знае опасностите от християнска диктатура и налагане на политически режими чрез църквата.
Втората тема е икуменическата обстановка в самата Ватиканска църква. Спорът за икуменизма се разгоря наскоро в тази дискусиите и сигурно пак ще се появи ако липсва по-добро обяснение. Вместо да си губят времето с глупостите на Бакалов Куличев и Пилев богословите трябва много сериозно да се занимаят с тези два изключително важни проблема които грозят евангелистите в България.
Както се вижда църквите все по-открито флиртуват с властта и е въпрос на време властта да излъчи евангелски преставител който да обере евангелския вот. България няма сериозно богословско училище a този апел е към независимите богослови за да има ясно поучение за социално евангелие и икуменизъм в България.
Здравейте , това което очаквам е да има подобрение и в духовен и в материален аспект в Италия по причина , че вярващите там (основно католици) по призива на тяхната църква ще се стремят към възтановяване отношенията м-ду тях и Бог. В близките години процесът беше обратен и за това и там се появиха сериозни проблеми. Благодаря на д-р Пеев за статията.
Това заключение отново ме навежда на мисли за нашата държава ….
Г-н Георгиев, Вие сте прав, че темата за Бакалов-Пилев-Куличев е дребнотемие, което отдавна е изчерпано, въпреки техните напъни да ангажират отново вниманието на сериозните български евангелисти.
Що се отнася до темата за „икуменизма“, това е една продължаваща дискусия. Тази дискусия обаче зависи от това, КАКВО разбираме под явлението „икуменизъм“. Ако разбираме някаква ПАРАцърковна структура, то „икуменизмът“ ще се окаже ЛОША перспектива. Ако обаче говорим за допустими МЕЖДУКОНФЕСИОНАЛНИ ОТНОШЕНИЯ без нарушаване спецификата на която и да било църковна формация, лично аз не виждам опасности за никого. Ако има „междуконфесионални молитви“ днес, ако има визити при определени случаи, ако има взаимно уважение, това ще говори само за миролюбиви отношения, а не за постмодерно „дрънкане на кръстоносни оръжия“. Институциите, теологиите и практиките на Ватикана, Православието и различните протестантски формации ще си останат непокътнати. Премахва се само враждебността и омразата. Това не е противно на изначалната Христова воля за „любовта помежду ни“. Напротив, това е част от изпълнението на Неговата воля!
Темата за Бакалов-Пилев-Куличев не е дребнотемие защото точно от там дойде изобличението на дълбоките престъпления и предателства в средите на протестантите. Би трябвало да сте им благодарни. Аз лично съм. Вярно , очистване не настъпи , но затова и ще дойдат вероятно едни още по-лоши времена за България.
Г-н Георгиев, Вие изразявате опасението, че някой евангелски представител би могъл „да спечели евангелистите за своя вот“. Лично аз се съмнявам, защото мераците са толкова, колкото и политически инициативи. А на кола, карана от „орел, рак и щука“, която е затънала в калта, никой разумен човек не иска да се вози!
На времето Куличев, Вирчев, Ангелов, Алтунян и Игнатов (както и още някои други), които бяха големи ортаци в политическите далавери и материалните облаги, се опитаха да продадат вота на евангелистите на СДС. Излъгаха седесарите, че щели да бъдат подкрепени от стотина хиляди евангелисти. Точно тогава се бе появила БХК (Българска християнска коалиция). Споменатите по-горе политикани пуснаха Окръжни писма, в които заклеймяваха своите подведомствени „да не гласуват“ за други политически формации, включително и за БХК. Това бе една изпусната възможност за евангелските общности, защото в БХК имаше кадърни хора, които биха могли да защитават интересите на българските евангелисти. Горепосочените имена обаче бяха яхнали евангелизма на всички нива и не допуснаха да се изявяват други освен тях. А сега същите апапи се клеветят едни други и не могат да се гледат от взаимна омраза. Това не само че е дребнотемие, но е тотално пошла картина за посредствеността в българския евангелизъм, която по думите на Ст.Михайловски е „допълзяла“ до лидерски върхове и оттам продължава да ръси … своите лиги…
Българските евангелисти трябва САМИ да се ориентират КОГО ЩЕ ПОДКРЕПЯТ на предстоящите избори. Това е законно. Това е етично!
Ще се върна към темата за новоизбрания папа с едно изречение: почти неизвестният кард. Хорхе Берголио се очертава да стане символ на нова линия във Ватикана! Къде е нашият евангелски Хорхе Берголио, който е нужен на мнозина днес?…
ТОВА ТРЯБВА ДА Е КОД P109 най често е използва от
А.п Йоан от 18гл до 21:20стх от 200 до 300 год ако този код е разкритие на липсващите глави то тогава всичките деноминациони религи трябва да благодарят на Папа Франциско
Но ако това е нов превод и е основанието му ще започне от 2023 год то тогава всичко ще е с главата надолу защото идващото поколение няма да знае каква е реалната истина