Бог се движи абсолютно уникално във всяка църква
П-р Любо ПЕТКОВ
Живеем във века на локалната църква. Христос каза, че ще съгради Своята Църква и портите на Ада няма да й надделеят. Вярвам, че Божията воля е да има силни и здрави църкви, които да осоляват и осветяват обществото, църкви, които са пълни с Божия Дух. В посланието към Ефесяните 3:10 апостол Павел казва, че чрез църквата многообразната премъдрост на Бог се изявява на небесните началства и власти.
Една от тези премъдрости на Бог е възстановяването. Цялото Писание, с изключение на първите и последните три глави на Библията, се занимава с възстановяването на падналото човечество. Църквата е място, където хората трябва да дойдат и да се почувстват сигурни, защитени, изцелени и възстановени.
Всички знаем историята за добрия самарянин от Лука 10:25-36, в която той взе наранения човек и го заведе в гостилницата (преобраз на местната църква), за да се възстанови напълно. Бих попитал дали нашите църкви са място за възстановяване? Дали сме църква, която изцелява? Нека си спомним и за шестте града (Числа 35), които бяха отредени от Левитите, за да прибягват там тези, които са извършили престъпление. Тези градове са също преобраз на местната църква. Всеки човек се нуждае от място на възстановяване и изцеление от нараняването, което носи. Трябва да има такава атмосфера, че всеки човек да се чувства сигурен, защитен и освободен в мястото, което Бог е избрал, а без съмнение това е локалната църква.
Когато ние сме отворени за нуждите на другите, тогава наистина ставаме благословени, защото позволяваме на Божието благословение да тече през нас.
Каква беше първата църква на Давид, с която той бягаше от Саул? Четиристотин мъже – длъжници, притеснени, огорчени, отхвърлени хора (I Царе 22: 2). Това беше ресурса, с който Давид разполагаше. Но той повярва, че тези мъже могат да се променят и по-късно четем, че същите тези хора станаха едни от най-големите войни в Израел. Ние трябва да видим ресурса, който Бог ни е дал. Аз вярвам, че всяка църква и всеки пастор има правилните хора и ресурси на това време. Ако се справяме с тях, то Бог ще прибавя още и още, точно както в притчата за талантите. Бог обича своята църква и Той не се е отказал от нея. Когато
Господ Исус се обръща към седемте църкви в книгата Откровение, Той има план и посока за всяка една от тях. Всяка една от тези църкви беше различна и изискването към Смирненската църква беше различно от това към тази в Тиатир. Това означава, че Бог се движи абсолютно уникално във всяка църква и Той ни призовава да извършим Неговата воля, а не за да се сравняваме или конкурираме.
За църквата в Ефес, например, се казва, че за две години всички в Азия чуха Господното учение (Деяния 19:10). Бог употреби тази църква да занесе Евангелието в Азия. За църквата в Солун се казва, че чрез тях се прогласи Господното Слово в Македония и Ахая (I Солунци 1:8). Това определено бяха църкви, които оказваха влияние в своето общество и поколение.
Искам да разгледаме Антиохийската църква и да видим характеристиките, които тя имаше. Това беше Апостолска църква, която оказа много голямо влияние за развитието на християнството в първи век (Деяния 11: 19-30). Те имаха Божието присъствие.
В стих 21- ви се казва, че ръката на Господа беше с тях. Най-важното нещо за една църква е да има Божествено присъствие. Църквата не е клуб или социален център. Тя е място, където Бог иска да слиза. За Йосиф се казва, че ръката на Бог беше с него, не някаква идея, не някакъв план или стратегия, но самото Божие благоволение. Най-страшното нещо за една църква е да се вдигне светилника от нея. Точно за това Бог изобличи църквата в Ефес (Откровение 2:5) и поиска от нея да се покае. Една църква без Божието присъствие е като птица без криле. Създадена да бъде птица, но не лети. Вярвам, че Святият Дух иска да се движи между нас и ние трябва да му даваме място за това. Когато Божието присъствие е в църквата, тогава ние ще имаме изцеления, освобождения, възстановявания и всичко, от което се нуждаят хората. Когато Овид Едом взе Божия ковчег (преобраз на Божието присъствие) в своя дом, тогава Бог го благослови във всичко.
Приемаха, учеха и даваха.
В стихове 22-ри и 23- ти се казва, че Варнава отиде и беше приет от църквата в Антиохия. Ние се нуждаем от дара на другия. Не трябва да измерваме на кого служението е по-успешно и да се конкурираме. Антиохийската църква беше отворена да приема служението на другия. Тя не беше затворена само в деноминацията или само в страната си. Когато сме отворени да приемаме дара, ние приемаме Този, Който е дал дара и по този начин почитаме Господ.
Освен това, Антиохийската църква беше църква, която учеше. В стихове 25- ти и 26- ти се казва, че те научиха голямо множество и първо там учениците се нарекоха християни. Когато ние спрем да се учим, спираме да растем. Бащата на лидерството Джон Максуел казва, че няма човек на Земята, който може да развие своя потенциал до край. В Притчи 24:5 се казва, че „човек със знание расте в сила“. Нека да не спираме да се учим.
Църквата в Антиохия беше и църква, която даваше на другите. В стихове 29- ти и 30- ти се казва, че тази църква даде за нуждата на църквата в Юдея. Когато ние сме отворени за нуждите на другите, тогава наистина ставаме благословени, защото позволяваме на Божието благословение да тече през нас. В Притчи 11:25 се казва, че който пои сам ще бъде напоен. Пасторите и служителите нека не си мислят, че техните нужди са единствените в света. Защо в Мъртво море няма живот? Защото то не се оттича. Всяко нещо, което не се оттича, се затлачва и в него няма живот. В много църкви днес няма живот, защото те не дават, а са се фокусирали само върху себе си. Солунската църква беше малка и млада църква, но за нея също се казва, че беше Местната църква, представена като преобраз на гостилница в притчата за добрия самарянин, е най-подходяща за нашето възстановяване.
Освен това църквата в Антиохия беше и мултиетническа църква. В Деяния 13:1 се казва, че там имаше хора от различни раси. Точно църквата е място, където не трябва да се показва предпочитание към етносите или пък расова дискриминация. Ние трябва да обявим война на духа на расизъм. Бог е този, който поставя хората и ресурсите в нашите църкви и ние трябва да се научим да приемаме другия, дори и той да е с различен цвят на кожата.
Харизматична и молеща се църква
В Деяния 13:2 се казва, че Антиохийската църква се вслушваше в гласа на Святия Дух. Когато даваме възможност на действието и дарбите на Святия Дух, ние вървим според Божия план, а не според нашия. Павел и Варнава бяха изпратени в служение, вследствие свръхестествената намеса на Святия Дух в живота им. Беше освободено пророчество. Църквата е място, където трябва да се изпитват пророчествата. Ранната църква беше водена чрез сънища, видения и откровения. Освен това те се молеха и постеха. За да бъде една църква силна, тя трябва да се научи да се моли. Животът на една църква е скрит в това дали се моли и търси лицето на Бог. Можем да видим едно дърво, красиво на глед, с много листа, но ако корените му започнат да съхнат, всичко е само въпрос на време докато то умре. В църквата всяко нещо трябва да се ражда в молитва. Вследствие на молитвите може да има движение на Бог в една църква – д-р Йонги Чо казва, че „молитвата е ключът за всяко съживление“.
Променяща се църква
Църквата в Антиохия беше гъвкава. Те бяха отворени за нови неща. Няма нищо свято в методите и прийомите. Имаме свят Господ, който не се променя, но ние трябва да се променяме и да питаме Бог какво да предприемаме, за да печелим души за Христа. Може би формата на богослужения всеки вторник, четвъртък и два пъти в неделя, вече не работи. Ние служим на Бог, а не на формата или методите. Както каза и нашия Господ “ съботата е направена за човека, а не човека за съботата.“
В това последно време Бог изгражда мрежа. Силата на една мрежа е, че може да хване повече риба, отколкото една обикновена въдица. За църквата в Антиохия се казва, че там имаше учители, пророци и оттам излязоха апостоли. Тази църква работеше в екип. Всеки зачиташе дара и таланта на другия. Църквата в България също трябва да заработи в екип. Винаги съм се възхищавал на думите на Абрахам Линкълн, който е казал: „Изненадващо е колко много можете да постигнете, ако не ви е грижа на кого ще се припишат заслугите.“ Един ден в Небето ще чуем за велики мъже и жени, за които дори никой не е споменавал и не ги е познавал. Аз съм благодарен на Бог за хората, които Той е изпратил да работят и служат заедно с мен и да бъдем един екип.
Църквата в Антиохия беше и изпращаща църква. Тя изпрати служители и ги освободи да влязат в техния призив. Ще има хора от нашите служения, които ще тръгнат или ще се изместят. Това, което трябва да правим е да ги благословим и да ги освободим за служението им. Да ги изпращаме и обучаваме за делото, което вършат. Бог чрез нас иска да окаже влияние във всяко село, град или нация до краищата на Земята, за да осолим и осветим обществото, сред което живеем.
П-р Любо Петков е главен пастор на християнска църква „Месия“ – Стара Загора от 2003 г. Заедно със съпругата си са служили като помощник – пастори в ХЕЦ „Шалом“ – Ловеч от 1991 до 2003 г. Той е бакалавър по теология от Библейски колеж „Видение“ – Рамона, Калифорния. Завършил е и „Haggai Institute“ в Хавай, САЩ. Служи като учител в националната верига Християнски институт за изучаване и обучение – „Видение“ за България. В неговото служение най-важни са хората. Желанието му и това на съпругата му е да видят християните ходещи в победоносен живот.
[…] Да влияем или да се конкурираме […]