ИЗТОЧНИК: http://hpberov.blogspot.com/
Господ да прости починалия патриарх Максим и да упокои душата му!
С извървяването на последния земен път на патриарха се случиха доста и много интересни събития, които не убягнаха на начетените вярващи люде в лоното на Българската православна църква. Бяха заговорени и обговорени множество въпроси, отнасящи се до бъдещето на родната православна общност. Уникалният шанс, за който тук става накратко въпрос е не самата кончина на патриарха, а представлява възможността вярващите да се огледат около себе си и се вгледат в делата на представителите на висшия клир, за да разпознаят правилно ситуацията, която освен че е изключително напрегната, поради нарастналия медиен интерес към църквата, така и да прозрат намеренията на личности и групи от личности, стоящи до голяма степен извън църковната общност, но мълчаливо заявяващи интерес към оказване на влияние за бъдещото развитие на процесите в нашата религиозна общност в своя лична полза. Със съжаление ще трябва да отбележим, че тенденциите, на които станахме свидетели са по-скоро тревожни, отколкото радостни.
Фактът на кончината на патриарха се превърна в едно, метафорично казано, отваряне на кутията на Пандора, откъдето изскочиха греховни злини – човешки желания, страсти и личен егоизъм. Времето, в което живеем без съмнение е по-интензивно и по-прозрачно в сравнение с това на 70-те години на миналия век. В библейския смисъл на думата, че нищо не може да остане скрито, имаме усещането, че сбъдването на това послание се изпълнява дори прекалено бързо, което от своя страна води до пренасищане на вярващите с информация. От там насетне се получава едно състояние на заситеност на сетивата на хората и тяхното безразличие към случващото се. Това е и трудността, в която вярващите по-мъчно могат да разпознават знаковите събития, случващи се в тяхното обкръжение.
Уникалният шанс, който Господ допусна до Неговите верни е, просто да се вслушат в гласа на Бога и да установят колко погрешно е да се обожествяват и идологизират личностите от йерархията на църквата. Тревожните тенденции, които хората, чувствителни към подозрителни явления във висшия клир долавят не са безпочвени. Нещо повече, в момента са ясно очертани и по-видни от всякога. За жалост не са много вярващите, които успяват да отворят уши и очи и да разпознаят правия път за изхода от кризата, в която се намира човешката страна на Българската православна църква, като се започне от кадровите, финансовите и всички останали технически въпроси, свързани със служението на Бога. Основен въпрос, който дори е по-важен – въпросът за съвестта като обвивка на вярата дори не споменава.
На това място не може да бъде подминат въпроса за замитането на проблеми под килимите на помещенията на Синодната палата в продължение на много десетилетия. Недостатъчната внимателност от страна на висшия клир би могла да взриви обстановката на човешка безизходица. Самозабравянето и забравянето, че Църквата има за свой Глава Господ Иисус Христос за пореден път ще трябва да се плати с цената на обезсърчаването на вярващи, внасяне на смут и изкушение в душите на членовете на църквата и за пореден път отклоняване от правия път. Интерес за последното имат множество групи от хора. В кратко заключение може да се обобщи, че уникалният шанс, който Бог допуска сега е дотолкова важен, че ако бъде пропуснат, вероятно ще се наложи институцията на Българската православна църква още дълги години да бъде измъчвана и парализирана. Църквата обаче, живата църква, онази която Господ създаде, слава Богу не е от този свят и има начало, но няма край, затова и портите адови не ще u надделеят.
Жалкото е, че душеспасението на верните и на следващите поколения ще бъде затруднено дотолкова, че компромисите, които отново трябва да се допуснат едва ли ще бъдат по-безгрешни или по-богоугодни. Като християни, не губим надеждата, но не може да не се тревожим. Бог да е на помощ, за да се отворят сетивата на неговите чада, защото делата, които предстоят да бъдат сбъднати в следващите месеци ще бъдат голямо изпитание на вярата. Неяснотата и неаргументираността на много уставни разпоредби, както и нечувствителността към евангелските повели биха могли да създадат проблеми в цялата институционалност на Българската православна църква, която едвам ли е била изправена в по-затруднено състояние.
БНР: Беров: Кончината на патриарха се превърна в отваряне на Кутията на Пандора
Фактът на кончината на българския патриарх се превърна в отваряне на Кутията на Пандора, откъдето изскочиха греховни злини. Това е мнението на юриста Христо Беров – специалист по църковно право. В предаването „12+3“ той се аргументира:
С изминаване на времето след комунизма се получи един вакуум, в който представителите на висшия клир, които управляват църквата, като че ли се отделиха от народа, от миряните, от вярващите. Това е единият от проблемите. Те отново бяха върнати чрез широката медийна презентация относно кончината на патриарха, но се отвори Кутията на Пандора, защото ние в момента сме изкушени отново да смесим понятията – църквата, която има за свой непреходен глава Исус Христос, или ерзацът, с който да заменим клира и да го поставим като глава на църквата. Изкушението е голямо, защото мирянинът се лута и не може да разбере, че това е човешката страна на църквата, това е административната й функция, която често играе лоша роля в душеспасението.
Христо Беров коментира още: Кой ще избира новия патриарх? И сред миряните има такива, които ще отидат да бъдат епархийски делегати, както и сред свещенството също ще има такива представители, т.е. у населението и у българския мирянин, който няма да стои пред урната, отново ще се създаде съмнение за честността за избора, съмнение за корумпираността. Нали разбирате кое е лошото на съмнението – това е обратното на доверието, а доверието е вярата. Това е основната брънка. Трудно е на хората, които в момента са в Светия синод, за жалост, да скъсат с времето, в което те са пораснали. Аз разбирам спора между Ролекса и Линкълна – това е както по времето на екзархията и на създаването на третата българска държава между младите и старите. Старите искат да живеят в същата структура, младите се опитват, но те нямат опитността, за да могат да се справят с новото време и те прекопирват волю или неволю грешки от старото поколение. Дали това ще продължи 30-40-50 години или ще бъде решено след няколко години, молим Господ да дава надежда на всички в България. И моля и аз Господа, надявам се и всичката останала наша молитвена общност да се концентрираме в това да наблюдаваме и да не влизаме в изкушение, за да може час по-скоро да тръгне всичко по правия път, да следваме Божията воля, а не нашите лични интереси.
ЕТО КОИ СА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПАТРИАРХ:
1) Николай Пловдивски специализира в Москва – т.е. в КГБ! Баща му, Методи Стоименов, е милиционер, който оглавява взвод при Шесто управление на Държавна сигурност. Николай е скандална личност и обединител не може да бъде.
2) Гавриил Ловчански e на 62 години и също е специализирал в Москва от 1986 до 1991 – т.е. в КГБ и се счита за представител на руското лоби
3) Амвросий Доростолски е бил в „Алтернативния синод” и се счита за разколник, но НЕ се води на отчет в ДС. На 70 години е и имал здравословни проблеми.
# Останалите 11 митрополии фигурират в архивите на Държавна сигурност. #
1. Кирил Варненски е работил за Първо главно и за Шесто управление на ДС псевдонимите „Ковачев“ и „Владислав“.
2. Игнатий – Плевенски е работил за Държавна сигурност като агент и секретен сътрудник Пенев и Германски.
3. Дометиан – Видински е работил за ДС. Вербуван е 1972 г с име агент Добрев.
4. Йоаникий Сливенски. Вербуван е под името агент Кирилиевич. От 1977 г. е работил за управлението на МВР – Сливен, по линия на Шесто управление на ДС.
5. Григорий Великотърновски е вербуван за агент към Шесто управление на ДС с псевдоним Ваньо.
6. Калиник Врачански е агент Рилски и Велко и е сътрудник на МВР, после е регистриран и към политическата полиция.
7. Натанаил Неврокопски е агент Благоев от държавна сигурност. В досието има собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи.
8. Неофит Русенски е регистриран към Шесто главно управление с псевдоним Симеонов.
9. Галактион Старозагорски е вербуван като агент Мишо. Бил е сътрудник на Шесто, Трето и Първо главни управления на ДС.
10. Симеон Европейски от 1964 г е секретен сътрудник Христов и Торис. От 1967 г. е щатен служител на Първо главно управление. Личното и работното му дело е в 27 тома.
11. Йосиф Американски. Агент и секретен сътрудник Николов и Зографов. Вербуван е през 1980 г., през 1983 г. е регистриран към разузнаването. В досието му има разходни документи.
Амин