ПОСЛЕДНО: В Софийски градски съд са подадени документи за регистрация на нов Свети Синод на Българската православна църква. Очаква се решението на съда и Комисията по вероизповеданията, съобщи Христо Латинов, който управляваше имотите на алтернативния синод на Пимен. Ако държавата откаже регистрация, разколниците ще заведат дело в Страсбург. 160 свещеници са се събрали вчера, за да обсъдят бъдещето на църквата, съобщи Латинов. Според него на заседанието на Светия Синод след смъртта на патриарх Максим е избухнал скандал. Двама митрополити остро са се противопоставили на решението пловдивският митрополит Николай да оглави Софийска митрополия. Патриарх Максим беше и Софийски митрополити след кончината му престолът на софийски митрополит овдовя. Трябва да се знае, че вяра не се насажда с тояги и побоища, църквата не е единна и разколът е жив, предупреди Латинов.
Дядо Кирил (Линкълн) поема църквата, предупреждават за разкол
Варненски владика Кирил – агент на ДС с псевдоними “Ковачев” и “Владислав”
КИРО-ЛИНКЪЛНА: СКАНДАЛЪТ с Варненския Митрополит Кирил!
Facebook група скочи срещу митрополит Николай
Митрополит Кирил: Никой не е готов за патриарх
За бъдещето на Българската православна църква, след кончината на патриарх Максим в предаването на ТВ”Европа” „Под лупа” говори доц. Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ и специалист по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ. Той предвижда, че при избора на нов глава на църквата ще видим всички капани, които са заложени в променения устав на Синода.
Сложен и тежък избор предстои на Българската православна църква (БПЦ) за следващ патриарх, прогнозират това и богослови и политолози, свързвайки го с факта, че 11 от митрополите са с досиета от бившата Държавна сигурност (ДС). Ще бъдем свидетели на нечестен и неканоничен избор, предвеща доц. Дилян Николчев от Богословския факултет на Софийския университет, цитиран от БНТ.
„Дали каноничната традиция, дали Свещеното писание, дали Свещеното предание, дали каноните на православната църква допускат един доносник, служил на една атеистична при това власт, която е целяла унищожаването на църквата, има право да бъде, да влезе в листата на достоизбираемите“, коментира Николчев. Според него, освен че трябва да бъдат низвергнати, такива митрополити трябва да бъдат и отлъчени, позовавайки се на каноните.
Десислава Панайотова, експерт в културно-просветния отдел на Светия Синод му опонира аргументирайки се че всеки казус сред 11-те митрополити с досиета е различен. „Изборът да бъдеш доносник, да съдействаш на антицърковен режем, подлежи на покаяние, ние след толкова години не сме в позицията да ровим в душите на нашите митрополити и да им държим сметка“,смята Панайотова.
Директорът на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов изрази личното си мнение, че наследникът на патриарх Максим трябва да е фигура, която „образно казано трябва да удари по масата“ и сред митрополитите има такива. „На църквата й трябва здрава ръка“, каза Велинов. Изводът, около който участниците се обединиха, е че църквата трябва да активизира социалната си и образователна функция в обществото.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
– Доц. Николчев, патриарх Максим е едва вторият български патриарх след освобождението на България. За толкова дълъг период начело на църквата оценката за него няма да е еднозначна. Как Вие виждате неговото място в българската църква?
– Самият патриарх Максим е вече история – той е един от най-дълго предстоятелстващите йерарси в православните църкви – 41 години, от 1971 година. Всъщност той бе най-възрастният предстоятел на православна църква. Сам по себе си той е история, разбира се, като всеки човек със своите положителни и отрицателни качества. Той е фигура, която не може да бъде оценена еднозначно, но нека да оставим на историята и учените да коментират неговата епоха.
– Успя ли патриарх Максим да обедини и да бъде един духовен лидер не само на висшия клир, но и на всички миряни?
– На един пръв и по-повърхностен прочит- вероятно е така. Самият факт, че се случи разкола в българската църква и всички тези скандали, които съпътстваха в продължение на 20 години върховното управление на българската църква, говори, че Светият синод като цяло, не визирам личността на патриарха, не е съумял, някъде е сгрешил, за да се стигне до това положение, където се намира българската църква в момента.
– Патриарх Максим е бил избиран на църковен събор преди 41 години. Нека да обясним сега какво следва оттук нататък?
– Това, което предвижда уставът в най-актуализираната си форма – приетият през 2008 г. вариант на устава – предвижда с овдовяването на патриаршеската катедра, временно управляващ Светия синод става най-старшият член от намаления състав на Светия синод. Аз лично съм много учуден, че липсва ясното какъв е членския състав на намаления състав на Светия синод. Тъй като на последния Събор бе направена една поправка – намаленият състав на Светия синод да се избира на ротационен принцип през всеки 6 месеца. Ние не виждаме една обновена информация и не знаем кой в момента е най-старшият член на намаления състав. Този най-старши член от намаления състав управлява делата на българската църква 7 дни. до този период Светия синод трябва да се събере и да избере някои за наместник-председател с мандат от 4 месеца, през които да председателства Синода, да представя и ръководи българската църква, но и да подготви свикването и провеждането на Патриаршески избирателен събор.
– Как ще се избират делегатите на този събор?
– Това е големият проблем. На последния събор в Рилския манастир бяха премахнати текстове от стария устав, който действаше от времето на най-репресивните години, времето на Сталин, от 1950 година, където макар и само писмено беше запазено това изборно и съборно начало. С новите поправки бяха заложени такива капани, които наистина се опасявам, че ще бъдем свидетели при избора на този патриарх, т.е. изборното начало беше игнорирано всячески, бяха вкарани текстове, където то отсъства изцяло. Например, епархийския архиерей назначава по един монах и една монахиня от всяка епархия еднолично. Той заедно с архиерейските наместници и епархийските съветници назначава участници в епархийския събор, които пък избират свои представители за избирателния патриаршеския събор. Бяха игнорирани представители на Висшите богословски учебни заведения, бяха извадени от списъка на събора представители на Съюза на свещенослужителите, т.е. клерикализира се в най-лошия смисъл на думата църквата, и то по един твърде манипулиран и прозрачен начин.
– На какви условия трябва да отговаря един от митрополитите, който може да заеме поста патриарх ?
– Те са изброени в 4 точки, но това не са всички канонични условия. Всички условия могат да се видят в самия канонически кодекс на православната църква. 4-те условия са той да е български митрополит, да е на 50 години, да има 5 години служба като архиерей и да се радва на добро име пред народа. Самият списък с имената на кандидатите ще бъде съставен на един по-късен етап, но не по-късно от една седмица от провеждането на самия избирателен патриаршески църковен събор. Той ще бъде гласуван, и то с тайно гласуване от Светия синод и в него ще има три имена, трима кандидати, от които ще се избере патриарх. Тук отново в рамките на една година ще се сблъскаме с проблема Държавна сигурност.
– Стана известен факта, че доста от митрополитите са били агенти. значи ли това, че не е малка вероятността да бъде избран за патриарх някой, който е бил агент на ДС?
– От оцелелия състав на Светия синод 14 епископи,титуляри, митрополити 11 се оказаха сътрудници и доносници, дори щатни офицери на ДС. От целия състав на Синода има само 3-ма архиереи, които не са засегнати от тази дейност. Двама от тях обаче по устав нямат право да се явят на този избор- Пловдивският митрополит Николай, който няма нужните 50 години, а също и Доростолският митрополит Амвросий, който пък няма тези 5 години. Единственият, който отговаря на условията и не е бил агент на ДС , това е Ловешкият митрополит Гавриил. Дори той да бъде избран за кандидат, при всички случаи най-малко 2-мата други кандидати ще са свързани с ДС.
– Намесата на държавата по времето на комунизма в работите на църквата я отделя от обществото. Споделяте ли такова виждане?
– Не съвсем. Следя темата и чета досиетата и може би с изключение на един от архиереите, за другите не мога да кажа, че е имало принуда. Дори някои са черпили с бонбони за това. Нямаме случай на натиск от ДС, голяма част доброволно са търсили контакт с репресивната машина на комунистическата партия – ДС.
– А за какво са донасяли?
– Не бих могъл и не е честно аз да обобщавам тази агентурна история. Някои са били агенти за влияние, т.е. когато ЦК на БКП е трябвало да прокара решение, те са му проправяли път. При тях няма относително отвратителни доноси. Но една голяма част от агентите-митрополити са доносничели в една от най-грозния смисъл на думата. Неща, които съвременното поколение трудно би си представило.
– Имало ли е доноси срещу бившия патриарх?
– Имало е!
– Каква е разликата между нашата църква и другите православни църкви и там как се е развил процесът след падането на Берлинската стена?
– Вероятно тези проблеми съществуват и в тези православни църкви. Но при някои са си взели поука от онези времена и наистина се чувства някаква промяна – връщане към древната църква, към църковния живот. За съжаление не бихме могли да кажем това за Българската православна църква.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
доц. Дилян Николчев: Изборът на нов патриарх – сложен заради 11 митрополити с досиета от ДС
Най-рано след 4 месеца ще се проведат изборите за нов патриарх на Българската православна църква
По устав кандидати за нов патриарх са всички митрополити
Агентурната дейност на Държавна сигурност в Духовната академия – поглед отвътре
Само трима владици приемливи за нов патриарх