Изявление от адв. д.ф.н. Виктор Костов, довереник на жалбоподателите по преписка 257/2008 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по повод Решение №122/10.07.2009 г.
Поне в едно отношение има сигурност и стабилност в българското правораздаване – шансовете да получите справедливо и законно решение в спор пред правораздавателен орган са минимални. Това се случи и по казуса визиран по-горе.
Комисията за защита от дискриминация е специализиран орган създаден през 2004 г. Тя решава спорове по повод дискриминация срещу хора поради различия, включително религиозни. Същата произведе решение насочено срещу свободата на религията и в защита на публичното охулване на религиозни малцинства.
В спора ни с в. Телеграф и д-р Десислава Панайотова от ЦРИК представихме доказателства за многобройни и злонамерени, включително недоказани и недоказуеми твърдения, от страна на ответниците по жалбата. След три месечно закъснение от законовия срок Трети специализиран състав на Комисията, с председател г-жа Ирина Мулешкова и докладчик Зора Генчева, член – Хари Алексиев реши, че в безотговорните и систематично тиражирани от Панайотова и в. Телеграф твърдения за опасността от протестантите и тяхната вяра няма нищо лошо.
Основният мотив за решението на Комисията в полза на ответниците по жалбата е, че д-р Панайотова е действала като „експерт” и „богослов” и имала „свобода на словото”. Комисията обаче не коментира, че свободата на словото не е свобода за безогледно и недоказано охулване на личности и групи заради вярата им. Въпреки представените публикации с изказвания на Панайотова, включително и клеветнически обвинения, че протестантската вяра е фалшиво религиозно преживяване, че е опасна, че е тоталитарна, че води до самоубийство, Комисията счита, че:
„Отразяването на експертно мнение в пресата, което има за цел да представи различни гледни точки в областта на теологията не се разглежда като тормоз по смисъла на ЗЗДискр” (цитат от стр. 10 на Реш. 122/10.07.2009).
За съжаление доказателствата сочат, че не става дума за „представяне на различни гледни точки” а за едностранно и преднамерено очерняне на религиозна малцинствена група а именно – протестантските християни. Панайотова е медийно известна личност, специализирала в нападките срещу „друговерци” и „иноверци.” Същата е обвързана с държавата и с толерираното от държавата крило на православието. Нейното слово не е само личното й слово, а институционализирана пропаганда, именно поради тази нейна обвързаност. Интерпретацията на защитата на свободното слово от Комисията е като в поговорката „Крадецът вика: Дръжте крадеца!” КЗД настоява, че следва да се зачита свободата на свободното слово на Панайотова и в. Телеграф, но по никакъв начин не отбелязва факта, че клеветите отправени от нея не са само богословско несъгласие, а опит за организиране на държавно, медийно и обществено неодобрение и остракиране на протестантските общности. Такъв подход едва ли представляват образец за многообразие, плурализъм и „свободно слово”. От доказателствата по делото става ясно, че д-р Панайотова е тясно свързана с държавни, общински и други организации, които съветва срещу „сектите”, включително такива, които търсят законодателно влияние върху държавното образование.
Чие свободно слово защитава Комисията? На лишените от глас и право на публично изявление жалбоподатели или на сеещата религиозна нетолерантност Панайотова, покровителствана от медии и държава и от църковна институция близката до управляващите? Решението на Комисията да не удовлетвори жалбата ни, на практика означава, че протестантите следва да преглътнат поредната подигравка на жълтата преса с убежденията им и да се примирят с това да са презряна „секта” докато са под юрисдикцията на българския закон.
В хода на делото бе доказано, че Телеграф целенасочено отказват правото на отговор на засегнатата страна, по-специално Християнски център Прелом и пастор Георги Бакалов. Комисията проявява небрежно отношение към грубото нарушение на журналистическата етика от страна на Телеграф, като оправдава отказът им да дадат право на отговор на жалбоподателите с това, че журналистката, не била запозната с Етичния кодекс на медиите. В. Телеграф, се продава в тираж над 2 милиона броя на месец. Можем да си представим вредите от разпространението на дадено невярно и клеветническо твърдение по отношение на дадена религиозна група, особено ако не е публикувана алтернативна позиция или отговор от засегнатите. В обществото са налице условията на продължаващи опити от страна на висши държавници, да омаловажат законовото на разделение на църква и държава в полза на „традиционната” православна църква, и в полза на политическия си интерес. При тези обстоятелства мнението на Панайотова, съчетано с поведението на в. Телеграф не представлява нищо друго освен анти-религиозна, анти-протестантска и, в крайна сметка – анти-християнска пропаганда.
Ние вярваме в свободата на словото и правото на мнение на д-р Панайотова. Но защо същата свобода е отказана на другата страна, която е обвинявана и oкарикатурявана? Нима правото на свобода на словото не важи за всеки? Нима българските читатели нямат конституционното право на информация и право да чуят и позицията на тези, чиято вяра в Бога е заклеймена като „опасна” и „тоталитарна” и „секта”? Под прикритието на „защита на свободата на изразяване” Комисията в своето решение защити „правото” на клевета на религиозна основа, в многоброен тираж и застрашава правото на свобода на религията и съвестта. Това решение не е защита срещу дискриминация, а нейно мълчаливо насърчаване. И не само това. Комисията чрез своето решение създава предпоставка за по-нататъшното деградиране на конституционния принцип на забрана за установяването на държавна религия или идеология.
КЗД прилага двоен стандарт и в друго отношение. Същата Комисия се беше произнесла в защита на правото на хомосексуалните двойки да имат статут на фактическо съжителство, в писмо до народното събрание при обсъждането на новоприетия Семеен кодекс (Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. вж. http://center-religiousfreedom.com/blimgs/KZD_preporaka_gay_sem_kod.pdf)
В открито заседание поисках от КЗД да отчете факта, че самото съществуване на „религиозен закон” като Законът за вероизповеданията е дискриминационен (при положение, че няма специален режим за атеисти и агностици), и че конституционната разпоредба, че православието е традиционната вяра в страната дава предпоставки за злоупотреба и религиозна дискриминация. Искането бе направено във връзка с казуса и бе КЗД да даде препоръка на законодателството за отмяната на тези закони. Комисията отхвърли искането ни. Формалното основание за отхвърляне на искането е, че КЗД не била орган със законодателна инициатива! Искането отправено от мен за препоръка бе на същото законово основание, като искането направено от хомосексуалната организация „Джемини” относно легализирането на фактическото съжителство. Очевидно е че, за КЗД защитата на правото на хомосексуален начин на живот е по-жизненоважна от защитата на малцинството на хора с протестантски християнски убеждения.
Ако КЗД насърчава дискриминация вместо да защитава от такава, следва да си зададем въпроса за нуждата от нейното съществуване като специализиран орган. Кому е нужен поредният правораздавателен фарс платен от джоба на българския данъкоплатец? Под въпрос е доколко КЗД функционира като истински правозащитен орган и доколко като политическа креатура, която изпълнява конюнктурни и удобни за силните на деня политически задачи. Съвсем друга е идеята на Закона за защита от дискриминация – да защити правата и достойнството на слабите и несправедливо унижавани малцинства. Но явно не това е идеята на този закон в умовете на състава решил гореспоменатата преписка.
Ще посоча и два други важни факта. КЗД постанови решение 122/10.07.2009 в противоречие със собствената си практика. През 2006 по подобна преписка на друга протестантска църква – Християнски център София с пастор Иван Хазърбасанов Комисията установи, че в. 24 Часа е извършил дискриминация с анти-религиозните си публикации срещу църквата на г-н Хазърбасанов. Трябва също да поставим и въпроса дали фактът, че докладчикът по преписката заведена от нас, г-жа Зора Генчева е „православен богослов” не е от решаващо значение? Г-жа Генчева показа типичното за православната институция уважение и покорство към духовната йерархия чрез целуване на ръка на високопоставен православен свещеник присъствал на второто публично заседание по делото. Въпросният митрополит присъства в знак на публично заявление на подкрепа в полза на г-жа Панайотова и нейната позиция. Безпристрастността на г-жа Генчева трябва да бъде поставена под въпрос: Кому е лоялна в гледането на този казус тя – на закона и фактите или на православната си богословска позиция? Тези две важни обстоятелства сочат, че решението на КЗД е основано на политически и конюнктурни мотиви, вместо на респект към закона и справедливостта.
С оглед на противозаконното и немотивирано решение на КЗД по преписката на група протестантски пастори и църкви срещу акт на дискриминация и подбуждане към дискриминация от страна на в. Телеграф и д-р Панайотова, считаме, че в търсене на справедливо решение следва да обжалваме пред по-горната инстанция.
Несправделивостта и измъченото тълкуване на закона за пореден път възтържествуваха в българската действителност, чрез това решение на Комисията за защита от дискриминация. Нашата надежда остава, че чрез обжалването и публичното представяне на тази несправедливост, гражданската съвест ще надделее над институционализираното потисничество и дебелоочие. Законът и правото на вяра, убеждения и достойнство не са само за богатите, силните или политически влиятелните, но за всеки. Прост принцип, който Комисията за защита от дискриминация отказа на моите доверители и съответно на всички публично хулени протестантски вярващи християни в страната.
АРХИВ: