“…. тяхната грешка или провинение се състои единствено в това, че са имали навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце и да рецитират на няколко гласа химн, възхваляващ Христос като Бог и че са се обвързвали с клетва да не вършат никакви престъпления, а да се въздържат от всякакви кражби, грабежи и прелюбодеяния, от престъпване на клетва или нарушаване на договор, когато дойде време той да бъде изпълнен. След това те твърдяха, че навика им бил да се разотиват и след това да се събират отново в по-късен час, за да се хранят, но с храна обикновена и безвредна [в смисъла на необречена като жертвоприношение].”
Откъс на писмото Гай Плиний Цецилий Секунд (известен като Плиний Млади), губернатор на Витания, който през 112 г. пише до император Траян с молба за съвет как да се справи с нарастващия брой на Християни в поверената му провинция. Причината за писмото е заповяданото от императора преследването на Християни в цялата империя.