100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)
Доний К. Донев (EB, 2006)
Динамиките в Българското Петдесятно Движение днес диктуват появата на църковни и обществени процеси, формиращи една нова социална култура. В нейния контекст, вечните въпроси за човешкото съществуване и смисъла на човешкия живот отдавна не са просто лична теория или мироглед. Те са пренесени на националната сцена на България от няколкостотин на вид малки евангелски църкви с теология, изградена на базата на пуритански убеждения за Библейска святост и пълен Божествен контрол чрез свръхестествената намеса на Святия Дух в човешката история. Тези верски общества остават единственият реално активен морален стълб на държавата формиращ културен антипод на духовния упадък и деморализацията на обществото. Произлизаща от контекста на Библейските ценности, тяхната антикултура предизвиква, мотивира и безкомпромисно изисква Християнски морал във всяка сфера на живота от личната съвест до политическата сцена. Тази антикултура се превръща в социална парадигма срещу постмодерната секуляризация и посткомонустическия манталитет на анархичен атеизъм, деморализиращи политическия, икономическия и социалния аспект на живота и обезценяващи смисъла на човешкото съществуване в България днес.
Безспорно е, че щом над 90% от българските евангелисти изповядват петдесятно-харизматична теология, тяхното богословско, еклезиално и чисто обществено-културно развитие ще продължава да оказва историческо влияние в България. Но какво е бъдещето на това Петдесятно движение и какво следва от неговите динамики на развитие?
Вече повече от десетилетие, евангелските църкви са в предходна криза, произлизаща най-вече от духовните им корени. Тези процеси не са само негативни. Те систематично преустройват евангелското движение с изискване за актуална активност и историческа адекватност. За да продължи да бъде духовна алтернатива и в 21-ви век, българският евангелизъм, и в частност българското петдесятно движение, ще претърпи следните промени:
1. От сгради към тяло е динамика, която възстановява първоначалния библейски модел на новозаветната църква като жив организъм на тялото Христово, а не механично построена структура с централизиран сграден фонд, ограничаващ действията й. Сгради ще има, но те никога не биха могли да заменят истинския фокус на църквата – спасението на безсмъртни човешки души. Изгубването на този фокус на служение би довел църквата до пагубна демобилизация и пълна изолация от нуждаещия се от посланието за спасението свят. В началото на 21-ви век мястото на църквата не е в офиса, а на жетвата.
2. От амвони към хора е промяна на самата парадигма на служение. Когато църквата стане шоу-представление, за което се продават билети, тя престава да принадлежи на Бога. Времето на соло-проповедниците с многобройни титли, заобиколени от постоянен антураж, отдавна е отминало. Време е за възстановяването на свещеничеството на всеки вярващ като част от едно единно църковно тяло, ръководено от Святия Дух в служение, явно потвърдено от Слово, знамения и духовни дарби, изразяващи авторитет и помазание, извиращи от живот на святост.
3. От расизъм към реабилитация е процес за възстановяване на етническата сила на църквата. Етническото деление никога не е било част от служението на Христос и затова културната асимилация е неприсъща за църквата. Нужна е реална парадигма за мултиетническа интеграция, гарантираща служение, което достига всеки език и култура.
4. От елитаризъм към егалитарианизъм е динамика, която гарантира правото на всеки мъж или жена да отговори по съвест на библейския повик за служение, който е получил/а от Бога, независимо от човешки мандат или организационна политика. Това е и естествената защита на църквата срещу всяка алтернативна сексуална ориентация, която се стреми да внедри себе си под прикритието на фалшив плурализъм.
5. От скрити грехове към библейска святост е вътрешният стремеж на всеки човек да намери себе си чист пред Бога. Църквата трябва да бъде еталон за социалните и културни динамики, които гарантират контекст, в който животът на святост заема позицията на обществен стандарт за политика, бизнес, мислене, вяра и живот.
6. От човешки способности към свръхестествена сила е начинът, по който Бог потвърждава истинското служение. Модернизмът предпочита интелектуално знание и технически прогрес. Постмодернизмът ги поставя под съмнение. Истинската църква отговаря и на двете чрез свръхестественото водителство и сила на Святия Дух.
7. От бедност към просперитет е освобождаване от икономическата дилема, с която църквата се бори. Тя не цели удобна сигурност или почивка, а физически екипира за духовна работа.
8. От ескейпизъм към социална ангажираност е политическият мандат на църквата, който без да отрича ескатологическите й убеждения, я поставя в центъра на историческите събития. Там църквата става алтернатива за социално пространство, в което тя говори за безгласните и се застъпва за безсилните.
9. От централизирано към контекстуализирано богословие формулира вярата на църквата не в политически или културен център, а в периферията на църковната организация, където църквата се допира до света и където служението й е най-нужно.
10. От магнетизъм към мисия е резултатът от контекстуализираното богословие. Църквата престава да се стреми да бъде център, който привлича невярващите и започва своя път към хората на един погиващ свят по примера на Missio Dei.
11. От книга към медия не е просто постмодерна динамика. Тя връща църквата към нейното първоначално свидетелство за Христос, потвърдено не толкова от точността на буквата, а от Духа, който го доказва с чудеса и знамения.
12. От безразличие и безверие към вяра, изразена в дела на праведност, ясно посочени от Словото като пост, молитва и милостиня.
13. От братоубийство към братолюбие е единственият начин, по който църквата ще продължи да съществува и изпълнява своята мисия. Днес в България има над 1200 църкви. Повече от половината от тях са започнати при църковно разделение. Нито една разделена църква през последните 16 г. не се е обединила отново. Братоубийственото братоделение трябва да спре. Време е за единство и братолюбие.
Напълно си прав за всичко,Доний.С болка в сърцето ще споделя някои негативни процеси,които не подминаха нито една мултиетническа църква в България.По времето на комунизма се събирахме заедно-българи,турци,миллети,роми и други етноси.Имаше любов помежду ни.След 93-та година започна да тече процес на отделяне от църквите на малцинственните групи.Под влиянието на западни спонсори по-будните братя от тези групи се помислиха за велики апостоли и пастори и се отделиха с хората,с които говорят на един и същ език.Започна се една братоубийствена война за надмощие и кой е по-велик.Някои построиха молитвенни домове,започнаха да развиват социална дейност и създаваха илюзията че Бог ги благославя.Аз не мисля че Бог удобрява духа на расизъм и разцепление. Но,минаха години,и 80-90 процента от хората им се разпиляха.А това бяха хора,за които ние сме се трудили да ги спечелим за Царството.Те са наш плод ,а не техен.Освен това тези лидери започнаха атаки срещу пасторите,от които са повярвали и са се учили и възрастявали във вярата.Тези лидери от малцинствата имат призив от Бога да проповядват,имат помазание.Но в желанието си за себеизява разцепиха църкви и нанесоха съблазън в Божието царство.Нашата вина за това да стане е,че не преценихме правилно тяхното призвание.Ограничихме или изобщо не дадохме възможност на тези братя да развиват дарбите и призванието си в нашите църкви.Не успяхме да им дадем свобода да бъдат пълноправна част от нашето служение.Ние не ги считахме за съслужители,а за съперници.Това може да бъде поправено.Преди два месеца поех инициатива- събрахме се в Силистра всички лидери от различните етноси от региона заедно и се молихме и се покаяхме за хладкоста между нас, споделихме сърцето си един с друг.Желанието на всички беше по-често да имаме такива срещи.Пастор Асан пое домакинството за следващата среща.Знам че Исус се радва на това.Зарадвайте го и вие. Господ да ви благослови !!!
Супер! Това ще го включа в програмата на ОРА тази година.
Смела статия с много точен адрес – поздравления! Авторът д-р Д. Донев поставя един от най-важните философско-теологични проблеми на еклезиологията: „Какъв трябва да бъде УСПЕШНИЯТ МОДЕЛ на съвременната Църква?“ Има много отговори, има много грешни отговори, има някои отговори, които очертават вярната посока. Последните изискват пълно християнско разбиране и силна чувствителност към съвременния контекст.
Несъмнено църквата на ХХІ в. трябва да има ХРИСТОЛОГИЧНА ОСНОВА, което е най-здравата й връзка с новозаветното учение. Църквата днес трябва да има ДЕМОКРАТИЧНА СТРУКТУРА, каквато очертава сам ап. Павел. Църквата днес трябва да бъде НЕЗАВИСИМА ОТ ДЪРЖАВАТА, каквато и да е тя, като не позволява абсолютно никаква намеса в учението и делата си отвън. Църквата трябва да има МИСИОНЕРСКИ ПЛАМ, защото има задължението от Христа да достигне до всеки човек. Църквата трябва да бъде АДЕКВАТНА ЗА СВОЯТА ЕПОХА, да има чувствителност към съвременните проблеми. Църквата трябва за бъде ПРИМЕР НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО като организъм, който оздравява бързо след боледуване и се очиства навреме след замърсяване.
Такава ли е днешната българска Църква – независимо какви са конфесиите и поделенията?
Дано поне по ТАЗИ ОСОБЕНО ВАЖНА ТЕМА се включат със свои коментари повече български пастИри и свещенослужители!
Силно се надявам тази дискусия да прехвърли бройката 100 коментара.