1. Размерът на бюджета е най-важен:
Не преди много време един проповедник ми сподели: „Дай ми само два милиона и ще направя такава църква, че ум да ти зайде.” В миналото, такива фрази се чуваха най-вече сред малцинствените църкви, и то най-вече където водачите им не се свенят да предложат последователи си за църковно-сградов фонд или предизборна кампания – кое дойде по-напред. Но днес проповедниците с видение за милиони (и то не души, и не дори левове, а в зелено и евро, ако може и без данък) съвсем не са малко и те не се свенят да го споделят на всеослушание. Как ли се връзва един такъв мит с думите на апостола: „Аз нямам злато, нито пък сребро…”
2.Членската маса има значение:
Мегацърквите не са феномен на постмодернизма. Църквите организирани около известни личности обаче са. За разлики от страни като Бразилия, Индия и Корея, където неимоверно голям брой хора посещават дадена църква, в България големите събрания се случват по два начина: (1) известна църква с утвърдено име като своя регистрирана марка се регистрира в нов град или село или (2) известен проповедник организира своя собствена църква. И в двата случая на водителството на Светия дух се отдава второстепенно значение.
3. Титлата на лидера показва успеха на Църквата:
Този мит е колкото пагубен, толкова и разпространен. Преди 20г., в България имаше само пастИри, презвитери и малко дякона. Скоро след Промените, на мода дойдоха пастОрите, а малко по-късно епископи, пророци, апостоли и т.н.. Първо само в София, но скоро и в много други градове и села. Единствената титла, незаета до момента, е „български папа” и то само от кумова срама, че все пак сме протестанти. Но много скоро на български трябва да излезе книга за „месианския комплекс” в съвременното харизматично движение, според който отявлени лидери се самопровъзгласяват за предтеча на Месия, а дори и Месия. И то най-вече след тяхно колосално пророчество или фундаментално доктринално отклонение.
4. Това че проповедникът е известен прави Църквата успешна:
Дори напротив, проповедниците които постоянно пътуват имат малки, дори слаби и доста нестабилни църкви, които се нуждаят най-вече от духовна грижа и пастирско присъствие. Не всеки може да бъде Райхард Бонке и въпреки, че много биха се опитали, в Българският контекст известността на проповедника означава единствено, че многобройните му изяви по света и у нас ограбват времето, което е нужно да се посвети на локалната църква за да бъде тя успешна и да расте. Защото за разлика от широко размерните телевизионни екрани, които мнозина са придобили, Църквата не може де бъде управлявана с дистанционно или по интернет.
Ако авторът на този много автентичен анализ ми позволи, бих прибавил още един „мит“ – „Митът за пастОра като Глава и Началник на своята Църква“. Ще призная, че автор на този „мит“ е един бивш пастОр и мисионер, но настоящ преуспяващ бизнесмен (името е обществена тайна). В едно ТВ предаване, посветено на агентурния проблем в днешните Евангелски църкви, той твърде авторитетно обърна с главата надолу думите на ап. Павел: „И глава на тялото, т. е. на Църквата е Той, Който е Началникът“ (Колос. 1:18). Дотогава си мислех, че под „Той“ апостолът на езичниците и най-вещият еклезиолог на Новия Завет има предвид Христос. Но на това ТВ предаване, в което участваха 4-5 видни български пастОри, следователно това предаване приличаше на един мини-вселенски събор, бе оповестено с искрена убеденост, че … „глави на днешните църкви“ у нас са пастОрите агенти… Ето защо, както стана ясно на този мини-вселенски събор, те (демек, пастОрите агенти) не трябва да бъдат сваляни от своите постове, защото – цитирам буквално: „Българските Евангелски църкви ще бъдат … ОБЕЗГЛАВЕНИ“. Този „мит“ бързо се разпространи като светкавица из родните ОГЛАВЕНИ ВЕЧЕ Евангелски църкви и аз отново го чух да се разказва по време на провеждането на Държавния изпит на студентите четвъртокурсници на Н-ския богословски институт в гр. Н.
Тогава бях член в изпитващата Н-ска комисия и със срам установих … колко остаряла и демодирана е моята еклезиология, според която винаги под Павловото местоимение „Той“ в Колос. 1:18 съм разбирал Исус Христос. Но ще преинача възклицанието на римляните езичници от времето на ап. Павел: „О, времена, о, пастОрски богословия!“…
Рик Уорън също говори за този проблем в книгата си. Има организации които се крепят върху основата на дадена личност. Историята, обаче, показва, че всяка организация, крепяща се върху харизмата на някой човек, един ден пропада. Ако видим историята на България ще установим, че паденията на първото, и на второто Българско царство започва след управлението на най-великите царе – Симеон I и Иван Асен II. Никой лидер не е вечен. Един ден отминава от този свят и въпроса е какво остава след себе си. Цар Езекия, макар, че го считаме за един от най-добрите царе на Юдея, в един момент показа егоизъм и разкри, че го вълнува повече той да живее добре, а не го интересуваше бъдещето (каза на Исая „Добро е това слово“, въпреки, че пророкът предрече падение на царството, Езекия се зарадва, че това няма да стане по неговото време). Както виждаме, днес много лидери мислят повече за своето време, те да са добре. За разлика от тях, обаче, Христос мисли за бъдещето. Тежко на онзи лидер, който се изживява като глава на църквата, тежко на онази църква, която се крепи върху авторитета на лидера си, тежко на служителя, който се нарича „лидер“. Църквите на Банхам днес са затворени. Причина за това е, че те са църкви на Бранхам, а не на Христос. Рик Уорън, “Целеустремената църква” стр. 38-86
Бих прибавил и още един мит – този за пастОрите-агенти, които са запазили Църквата чрез своето сътрудничество на ДС. Агентурната им дейност била тяхната „пастирска Голгота“. Църквата била немислима без „труженици“ като тях, които трябвало да работят на „тихия фронт“ за благото на миряните. Тези пастОри никога не са били пастИри, но за сметка на това са били ченгета, които са служели много успешно на Мамона. За съжаление Църквата продължава да бере плодовете на пасторите-предатели.
Свежо и точно, поздравления за този, който е написал текста. Проблема на българския евангелизъм изобщо не са тези, които постоянно дъвчете из интернет пространството, а надигащите се нови главни герои на сцената, гладни за повече титли слава влияние, а някой открито, но не в България зяавяват и своя глад за богатство, (който търси ще открие някой и друго отрезняващо видео).
Бих добавил шеговито „Завръщането на емблематичен български герой в християнски вариант“ Не случайно в онези смутни времена раждат подобен герой. Жалко, че сегашните времена на смут дават почва в християнските среди, на не по-малко жалки а и опасни черти на падналото адамово същество. (помнете какво направи със себе си нашия герой)
чети валя