10 археологически открития на 20 век относно Библията

Д-р Кийт Сковил

Десет на брой са археологическите открития на миналия век, които са от значение за разбирането на Библията. Всяко едно от тях е свързано с изследванията на археолози и учени в Близкия изток, средиземноморието на Египет, Израел, Йордания, Сирия, Ливан и Турция. И въпреки, че работата по възстановяване на оригиналния контекст продължава, всяко ново откритие е от значение за изграждането на една пълна картина за света на Библията.

Свитъците от Мъртво море
Открити случайно през 1947 г. от овчари, които намират сведем свитъка в глинени стомни в една от пещерите на Кумран. Цялостното им идентифициране започва едва след като премиинават през ръцете на няколко ерусалимски търговци. Последвалото археологическо изследване разкрива 800 различни цялостни ръкописи и фрагменти в общо 11 пещери разположени северозападно от Мъртво море. Те представляват свитъци или части от свитъци на всички книги от Еврейската библия, освен Естир, с милениум по-стари от всички старозаветни текстове налични до края на 20в. Предполага се, че са събирани и съхранявани от Есеите към които е принадлежал и Йоан Кръстител. Тези документи, написани на иврит, оформят една цялостна историческа картина отнасяща се за текстовата история на Библията и средата, в която се е зародило християнството на Палестина.

Надпис от дома на цар Давид
Фрагмент от базалтов камък открит на 21 юли 1993 г. представлява част от по-голям монументален надпис с размер 32х22см. Находката е намерена зазидан в стена в местността Тел Дан, повече от четвърт век след започването на разкопки при подножието на планината Хермон в северен Израел. Други фрагменти на плочата са открити на две различни места през юни 1994. Надписът споменава „домът на Давид”, което е първото споменаване на Давид извън Библията и става важно доказателство за много учени, които са скептични или дори отричат съществуването на цар Давид, поради предшестващата липса на археологически доказателства.

Свитък в амулет
Открит от Гавраил Баркей през 1979г., по време на археологически разкопки в гробниците на хиномската долина до Ерусалим, в сребърен амулет, който датира от 7-6в. пр.Хр. В същото изследване са намерени над 700 различни предмета, между които свитък в амулет на който има молитва с тетраграмата YHWH (Йехова). Свитъкът е връстник на давидовата династия и като изключим Библията, е най-старото споменаване на името на Бога. Записаният пасаж е от левитския благослов записан в Числа 6:24-25.

Лодката от Галилея
След продължителна суша през 1985-86г. и спад на нивото на Галилейското езеро, в северната му част е открита лодка, запазена за повече от 2000г. под калната маса. Дълга е почти 10м. и широка над 2м. в най-широката си част, това е първата древна лодка намерена в тази област. Пренесена е в специален басейн където преминава през няколко месечна обработка с химически препарати за може да бъде запазена от разпадане. На борда й са открити седемнадесет различни керамични съда, които според направения им въглероден тест датират около 120BC-40AD. Заедно с това, детайлно изследване на конструкцията й показва, че лодката е правена по времето на Исус. Подобна лодка е описана в Евангелията ( Мт. 8:18, 23-27, 9:1, 14:13- 14, 22-32, 15:39, 16:5; Mк. 4;35-41, 5:18, 21, 6:32-34, 45-51, 8:9-10, 13-14; Лк. 6:1, 8:22-25, 37, 40; Йн. 6:16-21).

Печатът на Варух
Стотици печати под всякаква форма биват откривани всяка година в Израел, където в древността всеки официален документ е бил приготвян в свитък и подпечатван с метално клеймо върху восък или глина наричан „була”. През 1970, печат с размер 17х16мм. и надпис съдържащ името на писаря Еремия, е закупен за личната колекция на д-р Р. Хехт. Надписът на печата показва, че е принадлежал на Варух бен Нерия, писарят, който записва пророчествата на пророк Еремия (Ер. 36:4). Подобен печат е намерен няколко години по-късно с надпис: „Принадлежащ на Сарая (бен) Нерия”, главния „постелник” (иконом) на цар Седекия (Ер. 51:59)

Костницата на Каяфа
През месец ноември 1990г., в покрайнините на Ерусалим самосвал пропада през покрива на подземна гробница, съдържаща костите на Каяфа. Около нея е разкрито голямо гробище от времето на Втория храм. (100BC-100AD). Костницата е използвана за съхраняване на останките от тялото след като процесът на изгниване е завършил. По този начин в една гробница са били погребвани цели семейства, а понякога и цели родове. Имено такава е гробницата в която е намерена костница с издълбан надпис „Йосиф бар Каяфа”, която съдържа останките на 6 души: две новородени, 2 непълнолетни деца, възрастна жена и мъж на около 60г. За последните се предполага, че принадлежат на Каяфа, първосвещника пред който Исус е доведен за разпит (Мт. 26:3, 57; Лк. 3:2; Йн. 11:49, 18:13, 14, 24, 28; Деяния 4:6)

Надписът на Пилат Понтийски
Пилат Понтийски е петият по ред управник на Римска Юдея, по чието нареждане Исус е разпънат на кръст. Назначен е лично от император Тиберий през 26г. и управлява до 37г. Надпис с неговото име е открит през 1961 г. от Антонио Фрова, който намира каменна плоча декорирана с три редово посвещение: „Тиберий / Понтий Пилат / префект на Юдея”. Плочата е повторно вградена в амфитеатъра на Кесария, което дефакто спомага за запазване на надписа до наши дни.

Надписът от Акарон
Открит през 1993г. в разрушен храм при разкопките на Тел Микне, за които дълго време се предполага, че принадлежат на палестинския пентаполис (област съставена от пет съседни града). Един от тях е библейския град Акарон (Исус Навиев 13:3). Надписът от Акарон представлява каменна плоча, която датира от времето на вавилонското нападение над Израел. Текстът й съдържа посвещение на храма построен в чест на филистимската богиня Птгух от Анхус син на Пади. Двама от царе споменати в надписът на Акарон се намират и в текста на Библията.

Олтарът на хълма Гевал
В началото 1980г., израелският археолог Адам Зертал търси археологически доказателства за границите на териториите на еврейското племе Манасия в близост до Гевал. Хълмът е разположен срещу Геразим и изборът на местността идва от книгата Исус Навиев, на мястото където е построен олтарът за благословение и проклятие. Разкопките на местността траят почти 6г., в периода на които е открита лагерна постройка с вътрешни стени. Тя има голяма правоъгълна конструкция изградена от неизгладени камъни в периметъра на която са открити множество пластове пепел, животински кости и парченца от керамични съдове. Общо 962 животински кости на домашни овце, кози, крави и диви елени са намерени обгорени или овъглени в подножието на олтара. При други подобни разкопки от желязната епоха, почти винаги са намирани следи и останки от прасета, магарета и кучета. Такива, обаче, не присъстват в Гвал, което предполага, че е намерено място на религиозен олтар със специални изисквания към жертвените животни. Адам Зертал е убеден, че е открил олтарът построен от Исус Навиев (Исус Навиев 8:30-35).

Древният град Угарит
Тел Рас Шамра е мястото където се намират руините на древния град Угарит. До откриването му през 1928г., името е известно от споменаването му в египетските писма на Амарна. Ценността на откритието е най-вече в хилядите записи намерени върху глинени плочки на различни древни езици, като най-специфичният от тях е непознат за нашето време език. Изследователите го наричат условно „угаритски”, въпреки че разшифроването му с изненада азбират, че спада към семитските езици и използва семитска азбука. Угаритските писмени паметници имат богато историческо съдържание: от епосите на древните царе Карет и Данел до митологиите на Ваал, Анат и Ел (патриарх на боговете). Митовете и легендите на Угарит са проблясък към живота на древните племена обитавали този географски регион и тяхната концепция за божествеността и заобикалящият ги сват. Откритието ни позволява да разберем в пълнота културата в която израилтяните идват, която те завладяват, но и от която са завладени в земите на Ханаан.