„Иисус му каза: Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.“ (Йоан 20:29)
Тома е един от дванадесетте апостоли на Христос, така нареченият „Тома Неверни“. Той е получил това прозвище, тъй като е отказал да повярва на свидетелството на останалите апостоли, че Христос е възкръснал и те са Го видели жив. Тома заявява, че единственото доказателство, на което ще повярва, е да види прободените ръце на Христос и да бръкне в раната Му. И Христос изпълнява това негово желание. След няколко дни Той отново се явява на учениците Си, когато вече и Тома е заедно с тях, и му показва раните Си, даже настоява Тома наистина да пипне раната на реброто Му. Пред това непреодолимо доказателство Тома, разбира се, се убеждава, пада на колене пред Христос и Го нарича Господ и Бог. Христос не възразява срещу титли – Той действително е Господ и Бог. Но казва, че са блажени онези, които повярват, без да изискват да Го видят с очите Си.
Означава ли това, че от нас се иска сляпа вяра? Трябва ли да повярваме в нещо, което противоречи на здравия човешки разум?
След възкресението Си Христос е бил още известно време на земята и после се казва, че се е „възнесъл на небето“. Това означава, че се е върнал в небесното царство, в другия свят, от който е дошъл, когато се е родил като човешко бебе. Сега вече Той не ходи по земята и ние не можем да Го видим, както го е видял апостол Тома. Може и да съжаляваме за това, но пък това ни причислява към „блажените“, ако повярваме. Как може да стане това?
Възкресението на Христос може на пръв поглед да изглежда нещо невероятно. Здравият разум ни говори, че мъртвите не възкръсват. От друга страна обаче здравият разум не може да ни гарантира, че принципно не е възможно да се случат чудеса. Чудото точно затова е чудо, защото не е обичайно явление. И ако съществува Бог, който е всемогъщ, е съвсем близко до ума, че той може по Своя воля да наруши обичайното действие на природните закономености. Дали в миналото се е случило дадено чудо, или не това е въпрос, на който трябва да отговори историята, а не физиката. Специално за възкресението на Христос има изобилни исторически свидетелства, че се е случило наистина. Те са записани и достоверно предадени през вековете, и са достигнали до нас. Тези сведения подлежат на трезва и разумна проверка. За целта обаче човек трябва да си отдели време и да се запознае с тях. Освен оригиналните свидетелства на очевидци, записани в Новия Завет, има и много съвременни книги, които се занимават с този въпрос. Ако човек отказва да положи този труд, няма никакъв смисъл да казва, че ще повярва само ако види с очите си. Господ е дал всичко необходимо, за да можем да повярваме разумно. Наша е отговорността да се възползваме от тази възможност.
За да повярваме във Възкресението на Христос, не е нужно да стиснем очи и да си внушим нещо. Напротив, трябва да отворим очи и да проверим фактите и събитията.
Есето е част от сборник с четива за всеки ден „Мисли на зазоряване“ с автор Здравко Ненов – библейски четива за всеки ден. Изданието е луксозно, с твърда корица и кожен гръб. Есетата са подходящи за широка публика и са с благовестителско послание. Стойностен подарък за всеки повод.
Здравко Ненов е роден през 1945г. Автор е на книгите „Сектите и как да ги разпознаваме“ (1995г.), „Един филм, една игра“ (2010г.),
„Бъзльо“ (2011г.) и „Непознатият Бог“ (2012г.)’
Издателство: ВЕРЕН
Брой стр.: 184 (издадена и като четири томчета, всяко с четива за 3 месеца – условно озаглавени зима, пролет, лято, есен)
Формат: 23/16,5/1 см
Тегло: 0.210
Цена: 8.00 лв. (при поръчка през сайта 11.11% отстъпка)
9.00 лв. (корична цена)
Година: 2015 г.