Доний К. Донев
Началото на XVI век е времето непосредствено преди Реформацията. Време, в което се формират основните идеи на Ренесанса, които ще бъдат последвани от хуманистичния реализъм на идващите векове. Имено този период е важен и за историята на църквата с динамиките и процесите, свързани с съвременните преводи на Библията на говоримите европейски езици.
Вулгатата, латинският превод на Библията направен от Йероним през 4 в., променя завинаги религиозния, културния и социалния живот на Европа. Повече от милениум, този латинската Библия се налага като оторизирано и неприкосновено издание, което мнозинството църкви в западна Европа използват в своето богословски и литургични практики. Вулгата заменя всички остатъчни старолатински текстове с един нов унифициран текст, който претендира за боговдъхновен авторитет, идващ от Писанията в техните гръцки и еврейски оригинали. Въпреки множеството й грешки, до времето на Реформацията, Йеронимовата Вулгата е повече от догма за църквата и статукво обществото. Тя е Библията.
Няколко века по-късно обаче, това се променя и влиянието на Вулгата започва да намалява. Значителна роля за това имат преводите на Библията на говоримите езици в източна Европа. Повечето славянски църкви приемат превода на Кирил и Методий, игнорирайки триезичната догма, включваща еврейски, гръцки и латински като единствените езици, на които Библията може да се чете и превежда. И тези опити съвсем не са единични. Богослови и езиковеди с различен етнически и културен произход налагат нови парадигми за превод и интерпретация на Библията с лингвистични и доктринални текстови критики на които Вулгата не е подготвена да отговори, а католическата църква не е в състояние да обори адекватно.
В този исторически контекст, около XII век в Италия се заражда хуманизмът и в началото на Ренесанса философските му възгледи неминуемо повлияват текста на Библията и неговото изучаване. През XV в. Лорензо Вала пръв прилага методите на текстовия критицизъм върху Светите Писания, което от своя страна води до множество публикации, съдържащи преработки, поправки, частични преводи и интерпретивни анотации по библейския текст. Тези динамики, заедно с бързото разпространение на изучаване на класическия гръцки език през Ренесанса, открива нови възможности при превода на Библията, която на запад до момента е четена ексклузивно като текста на латинската Вулгата. В този нов контекст, възниква идеята за завръщане към източника на християнската традиция, известна като „християнски хуманизъм”. Използвайки нарастващата просвета и интелектуалния климат на западна Европа, това ново движение формира библейска схоластика на основата на философските методи на хуманизма.
Имено в този момент на историческата сцена се появява Еразъм Ротердамски. През 1509 г. той издава „Възхвала на глупостта” – сатира осмиваща обществената ценностна система (или по-скоро липсата на такава) издадена във формата на писмо до приятеля му Томас Мор (автор на класиката „Утопия”). Като един от най-отявлените учени на средновековието, владеещ перфектно класически гръцки, Еразъм не само има важна роля в развитието на хуманизма, но става и основен научен авторитет в т.нар. контра-реформация – движение което цели да реформира католическата църква отвътре. Самият Еразъм вярва, че Библията трябва да се представи в оригиналния й контекст с оглед на аудиторията, за която е писана първоначално, а не чрез анахронични схоластични категории, както е общоприето от средновековните богослови и херменевти. Работата му по гръцкото издание на Новия завет използва същински гръцки преписи и в нея Еразъм въвлича екип от редактори за анализиране на различните ръкописи, свързването им в един цялостен текст, синхрон на вариантните четения и формулирането на основните принципи на библейския текстовия критицизъм. Това са предпоставките на идеята за един „приет текст” – първото печатно издание на целия Нов завет на гръцки език текста, на който трябва да се гледа като предаден от първоапостолите и приет от цялата църква. Изданието на Еразъм ще стане основа за немския превод на Лутер, английския превод King James, датския превод, както и повечето европейски преводи на Новия завет по времето на и след Реформацията.
красимир колев liked this on Facebook.
Jivko Stoilov liked this on Facebook.
Ramzie Tunjai liked this on Facebook.
Radostin Najdenov liked this on Facebook.