Д-р Теол. Доний К. Донев
За онези от читателите, които все още се чудят на заглавието, нека стане ясно от самото начало. Българска Библия от 1938 г. съществува. За по-запознатите, които знаят историята около Ревизираното издание 1938/1940г., това може да прозвучи малко странно. Но независимо от това, нека позволим на фактите да говорят и да разкажат истинската история. А тя започва така.
Между двете световни войни в България процъфтява печатането на библейска литература. Това включва не само Библии и Нови Завети, но и голям брой богослужебни книги, изследователски студии, палеографски колаци и дори няколко многотомни поредици, посветени на критическото изследване на библейските текстове. В някои случаи изданията са спонсорирани от чуждестранни или български религиозни издатели, а в други, като например Ревизираното издание на Библията от 1924 г. или многобройните изследвания на славянски писмени паметници, те са субсидирани на държавни разноски. Подемът на печата на библейска и богослужебна литература, се дължи както на историческото значение на протестантските църкви в българската история, така и на про-протестантските настроения, наследени от времето княз Батенберг. Същевременно, либералното протестантското богословие от началото на 20 век оказва влияние и върху евангелските църквите и в България – и е последвано от подем в издаването на консервативна богословска литература със специален фокус върху ревизиите на библейския текст.
Тук е нужно да се отбележи, че след цялостното Цариградско издание от 1871 г., няма нов български превод на Библията. Вместо това, многобройните издания на библейските текстове (включително и тези, оторизирани от Православната църква) са ревизии и корекции на вече съществуващия български текст на Библията, сравнен със английски, руски или славянски източници. Така например, Ревизираното издание на Библията, издадено от Придворна печатница през 1924 г., въпреки че цели да бъде нов критичен български превод на базата на комбинираното английско издание RV/ASV 1901 г., остава просто още една ревизия на Цариградското издание. Това е ситуацията и с т. нар. „Синодален превод”, чиято зависимост от руските източници е не само очебийна, но и притеснителна. Подобна е участта на Ревизираното издание от 1940 г., което въпреки огромната си популярност и разпространение по времето на комунистическия режим в България, също остава просто още една ревизия на Цариградската Библията.
Именно това е изданието, което в годините след режима погрешно ще бъде наречено Ревизирано издание или РИ 1938 г. Грешката в това наименование идва от факта, че ревизирано издание на българска Библия от 1938 дефакто не съществува. Няколко малотиражни джобни издания на Новия Завет, отпечатани в чужбина, носят годината на производство 1938, но техният текст е от фототипно изданието от РИ 1924. За съжаление, грешката за издание от 1938 г. бе подета от множество международни издателства в началото на интернетната ера и геометрически преумножена. За това спомогна и една от първите библейски компютърни програми на български език, която постави годината 1938 като маркер на един от използваните библейските текстове.
За щастие, тази грешка бе поправена преди няколко години и днес е ясно, че Ревизирано издание на българската Библия от 1938 г. не съществува. За това пък, българска Библия от 1938 година има. Това е цветно илюстрирано издание на Библията, което все още може да бъде намерено в някои антиквариати и библиотеки. То е съставено от няколкостотин страници текст, придружен с черно-бели и цветни илюстрации към библейските истории и носи заглавието „Илюстрована Библия”.
Изданието е отпечатано в „Стопанско развитие” през 1937-1938 г., като клишетата са изработени в цинкография „График”. Хартията за черния печат е доставена от книжна фабрика „Княжево”, а за цветния от чужбина. Повечето илюстрации са дело на Ефрем Моше Лилиен (1847-1925 г.). Не е ясно кой е използваният библейски текст в това издание. Например, книгата Естир започва с думите: „Това стана в дните на цар Аззир …”. За сравнение, началото на книгата Естир във всички познати български преводи и ревизии на Библията до момента чете: „А [И] в дните на Асуир …”.
Във всеки случай, Илюстрираната Библия в оригинал е луксозно, цветно издание в ограничен тираж. Началната страница е място за описание на родословното дърво на семейството, което я притежава, което я прави и една от първите семейни Библии на български език. Това издание доказва съществуването на Българска Библия от 1938 г.
Българското издание на Библията от 1938 г. е частичен превод на Стария Завет, преведен от еврейски език за еврейската общност в България. Предговорът, който преводачите прилагат, разкрива важна информация относно целта, метода и процеса на изготвянето му както следва:
(1) Това е нов превод, различен от съществуващите Цариградска Библия и Ревизирано издание на Придворна печатница от 1924 г.
(2) Направен е целенасочено като кондензирана версия, която съдържа само отделни части на Стария Завет, разделени в три категории: Закон, Пророци и Писания.
(3) Целта на превода е да служи на еврейската общност в България, заради което не включва Новия Завет.
(4) Годината под увода по еврейския календар е 5697 (или периода от 17 септември 1936 до 5 Септември 1937 г.). Годината в печатарското каре е 1837/1938.
(5) Горепосоченото, както и сравнение на текста, показва, че този превод не е Ревизираното издание от 1940 г., което по онова време е все още неиздадено.
Текстът на предговора следва дословно: „Наред със съществуващите два превода на Библията, чиито достойнства не подценяваме, поднасяме този нов превод, направен от първообраз, сравнен с най-сполучливите преводи на световни езици – френски, немски и английски.
Единственото подбуждение, което ни е вдъхновявало при изпълнението на този труд е било да допринесем, щото Книгата на книгите да стане по-достъпна и любима, за да възвишава душите и да ги окрилява с неземна сила и жива надежда.
Тази Библия е съкратена. Чрез твърде старателна и добросъвестна преценка, опитали сме се да изберем предимно хубави библейски разкази и важни исторически събития.
Знаем, че поради наложените съкращения, някои читатели ще намерят празноти – това е твърде естествено – но ласкаем се от надеждата, че от преведените части, едва ли някой би сметнал нещо за излишно.
Чувството за дълг и признателност ни кара да заявим, че този превод нямаше да види бял свят без ценното и благословено съдействие на почти всички еврейски обществени институти и организации у нас, начело с Централната консистория на евреите в България, на които изказваме най-топла благодарност.
Ние сме твърде задължени към уважаемия Върховен еврейски духовен съд в България за преглеждането и одобрението на нашия скромен труд.
Въпреки всички усилия, ние знаем, че делото ни не е нито пълно, нито съвършено. Но любовта, с която го извършихме и която ни даде сили да превъзмогнем не малко трудности, добросъвестните грижи и старания, които положихме, ни вдъхват вярата, че този превод ще събуди по-голямо внимание и любов към Вечната книга. И това ще бъде за нас най-хубавата награда.
София, 15 Шеват, 5697 год.”
Вместо обобщение по разгледаният до тук български превод на Библията от 1938 г., поместваме сравнение с текста на Ревизираното издание от 1940 г. като за контролен текст е използвана книгата Естир:
| Естир 4:13-16 (Превод 1938) | Естир 4:13-16 (РИ 1940) |
| 13. И Мардохей поръча да предадат на Естир този отговор: „Не се отдавай на измамна мисъл, че само ти едничка измежду всички евреи ще се избавиш от гибелта защото се намираш в царския дворец | 13. Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом. |
| 14. Ако ти упорстваш да мълчиш в тези опасни за народа ти часове, утеха и избавление ще дойдат за народа ти от другаде, а ти и бащиния ти дом ще погинете. И кой знае дали не си възвеличена да царуваш за да помагаш на народа си в такова трудно време!” | 14. Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това? |
| 15. Тогава Естир проводи този отговор на Мардохей: | 15. Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея; |
| 16. „Иди, събери всички евреи, които се намират в Суза, и отдайте се на пост за мен; не яжте и не пийте три дни, нито денем, нито нощем. И аз с рабините си ще постя, а след това ще се представя пред царя, въпреки такава постъпка да е против закона. Ако трябва да загина – нека загина!” | 16. Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина. |
