Според някои концепцията за обективно преподаване на вероучение си противоречи със същността на материята.
Почти навсякъде в европейските училища се говори за религия, което показва, че църквата няма монопол върху религиозното обучение.
Преподаването на религия в училищата обаче често става повод за разгорещени дебати.
В Германия например часовете по религия са неразделна част от общообразователната програма, наравно с часовете по математика и немски език.
Преподавателите са много добре квалифицирани специалисти с университетско образование. Часовете за протестанти и католици се провеждат отделно.
Преподаването на религия за другите вероизповедания като ислям и юдейство например обаче не е предвидено.
Напоследък този проблем излезе отново на дневен ред, поставяйки въпроса кой и на какво ще учи 700-те хил. ученици в Германия, които изповядват исляма.
Този въпрос съвсем не е лишен от основание, тъй като мюсюлманската общност в Германия наброява над 3 млн. души.
Православието, изповядвано от 98% от гръцкото население, отдавна се е превърнало в държавна религия и обхваща целия живот на страната и особено училищата.
Свещениците са държавни служители, които получават заплата от министерството на образованието, а от първи клас на началното училище до завършването на средно образование, учениците изучават задължително религия.
Учебният ден във всички гръцки училища започва с вдигане на знамето и казване на сутрешна молитва, а един път седмично учениците ходят с преподавателя си по религия на черква.
С изключение на някои специализирани училища за мюсюлмани и евреи, навсякъде преподаването на православие е задължително, независимо дали учебното заведение е държавно или частно.
Без преувеличение може да се каже, че са много редки случаите, когато британските родители не искат децата им да учат в религиозни училища.
Причината за това е не във факта, че британците са много вярващи, а в това, че английските държавни религиозни училища имат отлична репутация.
60% от 140-те най-добри училища на Острова са религиозни.
Тези учебни заведения са буквално претрупани с кандидатури, още повече че частните училща не са по джоба на всеки.
Държавата поема почти изцяло издръжката на религиозните училища, които трябва да осигурят едва 15% от нужните си средствата, предназначени предимно за поддръжка на помещенията.
Във Франция, държавата и църквата са официално отделени вече цял век и държавните училища държат на всяка цена да подчертаят това разграничение от частните религиозни, предимно католически, учебни заведения.
На практика, освен в часовете по история, където се разглеждат подробно развитието на гръцката и римската цивилизация, както и кръстоносните походи, в държавните училища не се преподава религия.
Повечето учители изпитват неудобство при мисълта, че трябва разясняват на учениците проблемите на вярата.
Основната причина за това състояние на нещата е липсата на каквато и да е подготовка по тази дисциплина. Преподавателите по история нямат дори и бегли познания за създаването и развитието на християнската църква, въпреки че то е неразделно свързано със световната история.
Наскоро в Париж бе организирана специална изложба, която представя по много увлекателен за децата начин приликите и разликите между основните монотеистични религии.
Корин Еро, една от организаторките на изложбата, разказва:
„Наскоро имах един клас, в който въобще не знаеха за Исус, за Коледа, не знаеха какво представлява това. Това ни учудва, защото все пак живеем в страна с католически традиции, във всеки случаи християнски.
Досега смятах, че всички знаят какво е Коледа, но ето, че нещата не изглеждат точно така. Интересно е обаче, че знаят какво представлява обрязването и кръщението.“
За разлика от другите европейски страни, където в университетите се преподава богословие наравно с останалите дисциплини, във Франция подобно висше образование може да се получи единствено в специализираните католически институти.
В Испания, доскоро католическата църква можеше да разчита на верен съюзник в лицето на образователната система, тъй като по силата на повече от 25-годишно споразумение религиозното обучение бе задължително във всички училища на кралството.
Наскоро приет закон от мнозинството на Хосе Луис Сапатеро обаче сложи край на тази традиция и противопостави социалистическото правителство и най-консервативните среди в католическата църква.
Държавата и Ватикана са обвързани със споразумение от 1978 г. и по силата му католическата църква и колежите й получаваха по 3 млрд. евро годишно от испанската държава, като освен това не плащат и ДДС.
ЕС обаче поиска да се сложи край на това положение.
Преподаването на религия в училище все още предизвиква дискусии в българското общество. Въпроси идват от концепцията на обучението по религия.
Мотивът за концепцията е подчинен на европейските стандарти – не трябва да се насаждат религиозни възгледи, а учениците сами да избират в какво и как да вярват.
Във варненските училища от тази учебна година предметът се води като „Християнски ценности и традиция“. В часовете се изучава библията като се търсят допирните й точки с другите религии.
Според някои концепцията за обективно преподаване на предмет като религията си противоречи със същността на материята.
У нас право да преподават имат завършилите богословските факултети на университетите в София, Кърджали и Шумен. Това право ще получат и завършилите Висшия богословски евангелски институт.
Самото преподаване не може да изключи пристрастност. Според свещениците преподавателите трябва да пристъпват към преподаването с мисия.
Има доста отказали се учители, има и отказали се деца. На практика там, където обучението продължава, самите учители въпреки заложеното противоречие се опитват да си вършат работата с ентусиазъм.
Засега предметът е свободно избираем. Има сполучливи опити с преподаване на религия в няколко столични детски градини.
Децата, които са учили религия в детската градина, искат да продължат и в първи клас. Това показва експериментът в община „Искър“.
Там директорите на училищата имат подкрепата на районната община и лесно поемат отговорност за въвеждане на предмета в училищната програма.
В две училища дори има обособени кабинети по вероучение. Предпочели са тази дума пред „религия“.
В оборудването на кабинетите, които приличат на малки параклиси, са се включили всички – учители, родители, училищното настоятелство.
„На стените са окачени икони, на прозорците са изобразени двама ангели пазители“, разказва преподавателката Ваня.
Над единия от кабинетите има надпис: „Оставете децата да дохождат при Мене“. Според преподавателката се наблюдава тенденция децата да учат родителите си.