Dnevnik
На 13 октомври 1307 г. френският крал Филип IV Хубави слага край на Ордена на тамплиерите, чието влияние във Франция неимоверно е нараснало. В рамките на координирана акция агенти на краля арестуват почти всички намиращи се тогава в страната тамплиери. Впоследствие те са обвинени в ерес и подложени на мъчения, а повечето са умъртвени. Основаният през 1118 г. в Ерусалим Орден на бедните рицари Христови и на Храма, известен като орденът на тамплиерите, е отговорен само пред папата, което влудява амбициозния френски владетел. Същевременно монасите воини, чиято задача е да защитават поклонниците в Светите земи по време на кръстоносните походи, развиват сложна и добре разклонена банкова система и контролират огромни средства, върху които Филип IV възнамерява да сложи ръка, след като разбие ордена. Модерната историография твърди, че именно това е била и целта на акцията. Повод за нея става отказът на тамплиерите да отпуснат средства на краля за войните му, а тя става възможна поради факта, че тогавашният папа Климент V е марионетка на френския крал. Митовете от епохата обаче твърдят, че малка част от огромните съкровища на тамплиерите не са попаднали във френски ръце, а повечето успешно са били изнесени от страната. Като аргумент за това се привежда фактът, че Великият майстор на ордена Жак дьо Моле и отговорникът за Нормандия Жофроа дьо Шарни са изгорени на клада чак през 1314 г., след 7 години мъчения зад решетките с единствената цел да разкрият къде са несметните богатства на монасите воини. Преди да се спомине, Дьо Моле проклина Филип IV и папа Климент V. Двамата умират броени месеци по-късно. Тамплиерите са считани да далечни прародители на съвременните масони.