От 2007г.водените от нас телефонни и интернет разговори, електронната ни пoща и дори обмена на файлове, който правим през глобалната мрежа, ще бъдат достъпни за службите за сигурност
Историята на водените от нас комуникации по телефон и интернет, ще се съхранява в масиви до една година назад. Това предвижда подготвяна в момента, проекто-директива на Европейската комисия за наблюдения на трафика през интернет и телефонните мрежи.
Според Европейската комисия мярката ще подпомогне правителствата в борбата срещу тероризма и организираната престъпност. И сега телекомите и интернет-компаниите съхраняват за определен период набраните от нас разговори през телефона и интернет. Директивата обаче разширява обхвата и върху кореспонденцията през електронната поща, дори и за обмена на файлове през уеб-мрежата.
До историческите справки достъп ще имат единствено службите за сигурност. Те ще могат да проверяват всеки българин на коя дата в колко часа с коя точка на света е разговарял по телефона или е общувал през интернет или пък на кого е пратил електронна поща или файлове. В личните имейли ще се сканират само адресите на подателя и получателя, както и датата и часа на тяхното изпращане. Разговорите няма да се записват и копират, но съхраняваната история ще дава достатъчно данни за личния ни и професионален живот.
Естествено че всяко допълнително следене води до някакво ограничаване на човешките права. Трябва много внимателно да се спазва балансът между политиката и това да се ограничава една престъпна организация
От Комисията за регулиране на съобщенията увериха, че върху данните ще има строг контрол. Директивата задължава държавата да плаща компенсации за закупената от операторите специална техника. Преди да се въведе тази директива у нас държавния регулатор ще организира големи обществени обсъждания и дебати с правозащитни организации.
Магистрати и адвокати се въздържаха да коментират проекто-директивата докато тя не бъде представена официално от държавната администрация. Те само напомниха, че правна стойност имат единствено онези разговори, които полицията е записала след разрешение от съда за използване на специални разузнавателни средства.
От 1 ноември германците ще имат биометрични паспорти
От 1 ноември 2005 година гражданите на Германия ще имат паспорти с чип, съдържащ биометрични данни на лицата им. От пролетта на 2007-ма пък в паспортите ще има и отпечатъци на пръстите. Така Германия става втората страна в Европа след Белгия, която, според договореностите на страните от ЕС, въвежда биометрични паспорти. ЕС смята, че по този начин паспортите ще бъдат защитени от фалшифициране, а промишлеността ще получи своите поръчки на пазара на техниката по безопасност. Повсеместното въвеждане на четящи устройства е планирано за 2008 година, обяви в Берлин директорът по информационни технологии в Министерството на вътрешните работи на Мартин Шалбрух. Дотогава граничните власти ще проверяват паспортите на традиционния начин. За необходимостта от повсеместно въвеждане на биометрични паспорти се заговори след терористичните актове на 11 септември 2001 год. в САЩ. Немското издание Sueddeutsche Zeitung отбелязва, че в това отношение Америка оказва силен натиск на международното общество. Само гражданите на страни, въвели паспортите с биометрични данни, занапред ще могат да влизат в САЩ без визи. Ограниченията бяха планирани за тази есен, но по-късно бяха отложени за есента на 2006-та. Единственият външен отличителен признак на електронния паспорт е малка златиста емблема на първа страница. Чипът с размери не по-големи от главичката на кибритена клечка, е монтиран в обложката на паспорта и е почти незабележим. Цената му обаче е осезателна – нововъведението струва 59 евро (за сравнение, сегашният паспорт е 23 евро).
Въвеждането на електронните паспорти ще доведе до развитие на пазарите в областта на биометриката. Федералният съюз на информационната икономика, телекомуникациите и новите средства за масова информация (Bitkom) очаква в близките години многократно увеличение на оборота. През тази година съюзът прогнозира да отчете 21 млн. долара оборот, през 2009 г. – 377 млн. долара. При това, не само държавата ще бъде заинтересувана от новите технологии – болници, супермаркети, дори зоопаркове ще проявят интерес към пропускателната система или системата на заплащане. Според експерти от Chaos Computer Club обаче новият паспорт ще донесе „псевдобезопасност с неприемливи странични ефекти за гражданите“. За държавните чиновници подобни притеснения са абсолютно несъстоятелни. (Sueddeutsche Zeitung/Newsru/Седмица)