„Два месеца преди планираното начало на преговорите за присъединяване кам ЕС Турция все още не е изпълнила всички политически критерии. Освен че Анкара не призна Кипър, липсват законови рамки, които да гарантират свобода на вероизповеданието.“ Това се казва в писмо на еврокомисаря по разширяването Оли Рен, цитирано от „Ханделсблат“. Според него въпреки многократните предупреждения Анкара вероятно ще запълни правните си пропуски едва след старта на преговорите на 3 октомври. За ЕК е от изключително значение изпълнението на критериите, свързани с демокрацията, правовата държава и човешките права, се казва в писмото.
Още през юни Рен подчерта пред турския външен министър Абдулах Гюл многобройните пропуски в планирания нов закон за религиозните фондации. Близо 110 хиляди са членовете на подобни християнски общности и трябва да получат някаква защита. Според Рен проектозаконът е напредък, но „все още се пропуска основната цел – разрешаването на тези проблеми“. Към момента религиозните общности все още нямат правен статут, неразрешен е и въпросът с подготовката и образованието на духовници. Освен това безпроблемно продължава конфискуването и продажбата на имущество на християнски общности.
Гюл отговори уклончиво на критиката на Брюксел, заявявайки, че турското правителство се стреми към „възможно най-доброто законодателство“. Исканията на Рен ще бъдат предадени на парламента, но поради лятната ваканция действия ще бъдат предприети едва през октомври. Тогава обаче ще е твърде късно, имайки предвид следващия доклад на ЕК за напредъка на Турция, планиран за 9 ноември. Ватиканът и конференцията на немските епископи също не спестиха критиките си към Анкара по отношение на „институционалната християнофобия“ в страната. Свободата на религиите съществува единствено на хартия, е мнението на посланика на Ватикана архиепископ Едмонд Фархат. Въпреки важността на свободата на вероизповеданията въпросът не е включен като отделна глава в преговорния процес.
Преди започването на преговорите Анкара трябва да признае Кипър, а това изискване може да се окаже пречка пред навременния старт на процеса. Турция вече подписа протокол, разширяващ митническия й съюз с ЕС с десетте му нови членове, в това число и острова, но същевременно бе разпространена и декларация, че това не означава неговото признаване. Според френския премиер Доминик дьо Вилпен, ако Анкара не изпълни всички наложени условия до 3 октомври, ще се наложи да се изчака по-късен етап, когато тя „ще покаже реална воля за започване на преговори“. Отказът на Турция да признае Кипър е неприемлив, обяви вчера и външният министър Филип Дуст-Блази, цитиран от Ройтерс. Германските християндемократи пък призоваха канцлера Герхард Шрьодер да каже дали все още подкрепя датата за преговорите с Анкара. От партията стоят зад идеята за „привилегировано сътрудничество“ вместо пълноправното членство на Турция.
Според ЕК обаче кипърският въпрос следва да бъде уреден в рамките на ООН и не представлява предварително изискване за преговорите. Анкара няма да приеме никакви нови условия, потвърди от своя страна и турският премиер Ердоган в четвъртък. Изказванията на Вилпен и на президента Жак Ширак ни натъжават, е обяснил той, цитиран от Ройтерс. Ширак не е коментирал публично въпроса. Въпреки резервите на европейските лидери в Турция не смятат, че началото на преговорите ще бъде блокирано или отложено. Министрите на външните работи на ЕС ще вземат решение за това на неформална среща на 1 и 2 септември.