Докладът за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г., приет на заседание на Парламентарната вътрешна комисия с протокол №175 от 20 юли 2011 г. предвижда в заключителната си част следните задачи за предстоящата отчетна половин година.
Предстои проверка:
- по чл. 26, ал. 1, т. 1 – лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, кметове и общински съветници;
- по чл. 3, ал. 1, т. 28 – лицата на длъжност в органите на Европейския съюз, Организацията на Североатлантическия договор и всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва Република България;
- по чл. 3, ал. 2, т. 3 – ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети; директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета;
- по чл. 3, ал. 2, т. 4 – управителите и изпълнителните директори, членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарски съюз и на Българския зъболекарски съюз; председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския Червен кръст;
- по чл. 3, ал. 2, т. 5 – председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции съгласно съдебното решение за регистрация, на синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел;
- по чл. 3, ал. 2, т. 6 – ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности.
Това би следвало да означава, че ако Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия спази своя план-график – в периода най-късно до 20 декември 2011 г. ще трябва бъдат обявени имената на служилите на комунистическата Държавна сигурност лидери, ръководители, висши клирици и т.н. служители на религиозни общности в България.
Ако се наблюдава внимателно отчетността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия става ясно, че нейните доклади обхващат периоди между 20-ти юли и 20-ти декември, съответно между 20-ти декември и 20-ти юли. Оттук следва да се направи дори заключението, че малко преди Рождество Христово имената на служилите на атеистическия режим ще станат известни на религиозните общности.
Все още има време за покаяние от срам пред хората!
А за покаяние от страх пред Господа – това е друга дълга и предълга тема!
Аз мислия, че ако това стане, за много пастори ще бъде като гръм от ясно небе! Защото, ако само си викан в ДС на разпити,и си давал писменни показания,според закона вече си сътрудничил,и ще бъдеш обявен като сътрудник.Освен това,комисията се базира на това което служителите на ДС са писали, и не се интерисува от другата страна,хората които са били репресирани.Това отново е една мръсна игра на правителството,на база на това което са писали служителите на ДС, ще компроментират тези, които не са ни удобни днес,а ще скрият удобните ..Мисля ,че когато това се случи,да отворят досиетата на пасторите, е редно ,всеки да по иска копие от всеки документ(има такава опция) да се сложи на масата , пред свидетели да обесни всеки уличаващ го документ, ако има такива.(Защото комисията обевява някои за сътрудник и без да има някакав документ,на основание на дневници на службите).И тогава да се прецени,този човек,нанесъл ли е вреда на църквата,или на отделни личности?Това е големия въпрос.Ако ,да има си начин на покаяние ,връшане там където е възможно,ако не ,и е набеден,като сътрудник то всеки избира на кого да вярва, на изкривената информация от ДС която се предлага за истина, или на конкретния човек.Аз лично знам,хора от миналото,които се занимаваха с нелегален внос на библии,(това бе углавно престъпление тогава) които, казваха ние сме регистрирани като сътрудници в ДС ,за да отпадне от нас подозрението..Тези хора са още живи,и са скромни християни,и живота им и до сега го е показал. Така че, за всеки конкретен случей по отделно.
Съществува вярване, че истинските сътрудници ще бъдат запазени в тайна, за да продължат да бъдат използвани и за в бъдеще. Възможно ли е това по правото на закона?
Много от старите сътрудници, преминаха от този свят.Но, още „преживе“ предвидливо осигуриха тяхните приемници. И тези момчета,много добре са
се „окопали“по амвоните!От друга страна,службите имайки досиетата на татковците:могат да си ги манипулират както си искат… Разбира се,има и такива „новодемокрационни“ юнаци, които за да минат в по-горни позиции, подават ръка за сътрудничество.
Тази история с досиетата на всички, които искаха да служат на Бог в онова мътно и безверно време се превръща във фарс от онези, които си нямат и понятие какво значи да да служиш на Бог в онези условия на социализма. Аз съм бил служител тогава и мога да ви кажа с няколко думи каква беше системата за да станеш пастор. Кандидатстваш пред централното ръководство на вероизповеданието /тогава всъщност имаше само 2-3/Централното ръководство те одобрява.След това чакаш за свободна църква. Когато се освободи място си насочван по решение на ръководството като военен и трябва да приемеш предложението независимо дали ти харесва или не.Преди да ти бъде пусната заповед за назначение трябва да има потвърждение от Комитета/сега е Дирекция по вероизповеданията. Дирекция по вероизповеданията чака одобрението на местното подразделение на 6 Управление на ДС от където е кандидата за пастор.
Ако кандидата не намери общ език с представителя на ДС и не се съгласи да сътрудничи трябва да забрави да служи на Бог. В 99 % от случаите пасторите са приемали и приемахме това против волята си, но с разбирането, че това е товар в името на Делото Божие. Аз две години чаках да стана пастор и непрекъснато ми беше оказван натиск да приема взаимоотношения с ДС. Бях открит и споделих с няколко от ръководните братя и те ме посъветваха да приема и да работя с мъдрост и съвест, защото знаеха, че имам страх от Бога. Бях назначен на работа. Не беше лесно. Но в онова духовно мъртво време служехме на Господа и души се спасяваха и хора намираха Бога и много неща се променяха в полза на Божието време. Няма да забравя моя началник, когато трябваше да се разделим ми каза – ти си прекрасен специалист и България има нужда от кадри като теб, но няма да те задържам – отивай защото хората имат нужда от утеха.
Да плащахме цена, но използвахме всяка възможност да разширяваме и строим Божието царство.
Трябваше понякога да даваме информация и давахме. Това беше информация касаеща всичко, което се знаеше или би се научило. Във всяка църква имаше поне няколко души, които бяха истинските информатори и агенти на ДС. Тези лица никога няма да бъдат показани и осветлени, но за мен те са фигурите на тъмнината, които бяха приели доброволно или поради свои престъпления или издънки – да служат на ДС. Повтарям отново – пасторите поемаха отговорност за да не бъде обезглавено Божието Дело в БГ и Бог лично е потърсил сметка на всеки един от нас, ако е имало за какво. Но съвестта и страхът от Господа са надделявали в отношенията с ДС.
Днес виждам библейската картина на блудницата и камъните в ръцете на палачите приготвени за кръв и убийство. Чувам съдиите самоволно облекли тогите на справедливостта да вдигат глас – Разпнете ги…
Бих се обърнал към всички многознайковци и бих нарекъл нещастници с думите на Христос….
Не съдете за да не бъдете съдени, защото с каквато съдба съдите с такава ще ви се отсъди и с каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери. Кой си ти, че ще съдиш чужд слуга?
Условията при, които днес вярващите в Бога служат и се развиват са мечтани от нас дълги години. Пълна свобода, невероятни възможности за благовестие, учебни структури, медии, комуникации, социални средища. Оставете пасторите на мира и без това са пострадали от режима и са останали всъщност малко на брой. И се молете да не дойдат трудни времена в които редиците значително ще оредеят, да не говоря за ентусиазма за служение на Бога в риск.
Уважаеми господине,
Не си посоцхвате името и Ви разбирам защо! Уважавам искренността Ви и честното признание.Браво! Аз също съм от онова време , знам всичко за което говорите,озпитал съм го на гърба си, но мисля че е редно да отидете още една стъпка напред. Проявете смелост , кажете кой сте и поискаите прошка, така както е редно и от братята си и на църквата в България. В нея има и много зрели и стински простени и готови да прощават чада на Бога.Поискайте прошка , и поемете отговорност за това което сте сторили и ще ви се прости. Част от предизвикателтвото ми кум всички като вас е – не се страхуваите че няма да Ви разберат- Бог ще Ви разбере. Не се криите зад анонимността си . Имайте дързост и изминете и последната крачка . Отново Ви уверявам че ще бъдете уважен , простен и ще сте по силен , поне в края на живота си!
Бог да Ви даде сила и смелост!
С уважение
Николай Неделчев