Иван Груйкин: Държавата ще отлага споразумението със синода на Инокентий заради изборите

– Съдът категорично и еднозначно се произнася за това, че има нарушение от страна на българската държава, което е свързано с правото на свободен избор и практикуване на религия. В жалбата има и други оплаквания за нарушени права – например правото на справедлив съдебен процес или достъп до съд. Има оплаквания и за погазване на правото на собственост на синода на митрополит Инокентий.

Това, което е интересно обаче е, че съдът смята, че всички оплаквания стоят в графата „нарушаване на правото на религия“ и поради тази причина не коментира отделно потъпкването на правото на справедлив съдебен процес, достъп до съд и др., а ги разглежда като едно. Така че като цяло отговорът по жалбата е позитивен – съдът се произнася утвърдително за наличието на изнесените в жалбата нарушения.

– Какво произтича от това решение за българската страна?

– Безспорно е, че българската държава е извършила нарушения и е длъжна да ги спре, както и да компенсира максимално справедливо засегнатите жалбоподатели. Според съда българските депутати трябва да отменят текстовете в Закона за вероизповеданията от края на 2002 година, на базата на които е допуснато засягане на правата на синода на митрополит Инокентий. Освен това трябва да се възстановят имотите на синода на Инокентий, тъй като отнемането им е било в резултат от налагането на сегашния закон за вероизповеданията.

Така че държавата е длъжна да се съобрази с тези предписания на съда. Интересното тук е, че на този етап магистратите се произнасят категорично и окончателно по нарушението на правото на религия. Затова те предписват на страните – на държавата и на жалбоподателите от синода на Инокентий, в тримесечен срок от влизането на решението в сила да се споразумеят. През този период няма обжалване. В този срок страните трябва да предоставят на съда своите писмени становища за начина, по който виждат споразумението, или евентуално да са представили самото споразумение.

Ако българската държава се възползва от правото си да обжалва решението, специално отделение на съда ще прецени допустимостта на една такава жалба. Обжалване се допуска само в изключителни случаи, като досега няколко пъти България се е опитвала да обжалва решения, които са негативни за нея, и в нито един случай съдът не се е произнесъл уважително на искането й. Напълно е възможно технически властта и този път да опита да отложи настъпването на последиците от решението.

– Какво ще стане, ако страните не успеят да се споразумеят в рамките на този срок?

– Ако за тези няколко месеца не успеят да се споразумеят, съдът може да се произнесе по това какво трябва да направи управата. От друга страна, европейската институция е в правото си да се произнесе по въпроса за обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, които са претърпели жалбоподателите, ако държавата откаже да изпълни предписаното й.

– Ако в такава ситуация съдът се произнесе в полза на жалбоподателите от синода на Инокентий, какви ще бъдат мерките, с които може да се повлияе на страната ни това решение да бъде изпълнено?

– Няма начин българската държава да не изпълни решението. Налице са много сериозни инструменти, преди всичко политически, с които Съветът на Европа е в състояние да принуди нашата държава да изпълни това решение. Аз обаче изобщо не искам да мисля за хипотеза, при която управниците ще се злепоставят до такава степен, че ще откажат да изпълнят категорично и ясно решение на Европейския съд. Това би била недопустима стъпка в една посока, която за съжаление напоследък е поета от българските управляващи, а именно – дискредитиране на европейското членство на България.

Искрено се надявам, че това е една граница, която няма да бъде премината – директното противопоставяне на решение на Европейския съд. Ако това се случи, то ще бъде признание за провала на европейската перспектива на България. Това е много крайна хипотеза, която наистина се надявам, че няма да бъде допусната. Междувременно министърът на правосъдието Миглена Тачева се произнесе по същия начин, че решенията на Европейския съд ще бъдат изпълнени от държавата. Надявам се, че това ще бъде позицията и на цялото правителство.

– Има ли възможност чрез политически натиск да бъдат наложени промени в Закона за вероизповеданията, ако самите депутати откажат това да се случи?

– Разбира се. Промените в закона, които са в основата на незаконните действия на държавата, са първото нещо, което трябва да се промени. Всъщност това са текстовете, които представляват намеса във вътрешните работи на Българската православна църква, на базата на която е извършено фаворизиране на синода на Българската православна църква, оглавяван от патриарх Максим. И на практика е довело до дискриминация спрямо синода на митрополит Инокентий.

Всъщност това, което е категорично от решението на Европейския съд е, че българската държава няма каквото и да е право, включително и по законодателен път да се произнася по въпроса за легитимността на единия или на другия синод при наличие на правен спор помежду им. Т.е. държавата в лицето на изпълнителната власт или прокуратурата не би могла да се намесва във вътрешните работи на една религиозна общност и със сила да налага кой е легитимният представител на това вероизповедание. Това е и една от констатациите на съда в Страсбург – всеки един от двата синода претендира, че той е легитимното и надлежно ръководство на православната църква.

– По ваше мнение достатъчни ли ще са тези няколко месеца, за да могат депутатите да обсъдят и направят промени в Закона за вероизповеданията?

– Най-достойната позиция и най-добра за имиджа на България е незабавното изпълнение на решението. Аз обаче допускам, че управляващите ще направят всичко възможно да отложат негативните последствия от налагането на решението, защото предстоят избори. Най-вероятно решението ще бъде обжалвано, а това ще отложи прилагането на мерките по него.

Смятам така, защото през последните няколко дни имаше пълна липса на каквато и да е реакция от страна на изпълнителната власт, а времето беше достатъчно за официална позиция на управлението. Надявам се, че отговорните държавници ще изпълнят своите задължения, за да не се злепоставя България повече.

– Колко дела е имало през годините, заведени срещу държавата от митрополит Инокентий в Страсбург?

– Това е жалба, която те са подали още през 2004 година, когато стана държавно организиран погром срещу част от Българската православна църква. В нея са описани всички действия, на базата на които хората от синода са претърпели вреди, както и незаконните според тях действия на държавата, които са нарушили правата им. Оттогава досега се чакаше решението, което излезе преди дни и затова не е имало нужда от подаването на друга жалба в съда в Страсбург.