ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ КАТОЛИЦИ

Стенорама :
https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/7/ID/738

Преминаваме към точка първа, включена по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно:

На две свои заседания, проведени на 13 май 2010 г. и на 17 юни 2010 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. Той обясни, че целта на предложените промени е да се разшири кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.
Такъв е случаят с българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които са екзекутирани през 1952 г.
По време на посещението си в страната ни на 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II ги обявява за блажени, т.е. светии на католическата църква, мъченици и невинни жертви на комунистическия режим. Тези трима канонизирани не могат да бъдат реабилитирани, тъй като нямат наследници, които да направят постъпки, поради безбрачието на католическото духовенство. До момента 1 милиард католици смятат тези трима духовници за светии, а българската държава все още не ги е реабилитирала.
Друг такъв случай е свързан с трима архимандрити, участвали в комисиите за Катин и Виница през 1943 г. Единият от тях е архимандрит Николай – бъдещият Макариополски епископ Николай, който за участието си в тази комисия е осъден на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество. По същото дело на III състав на Народния съд са осъдени и двама лекари и един журналист. Тези четирима човека са осъдени, без да са извършили престъпление, за което са обвинени, защото са потвърдили, че убийствата са извършени, когато на тези територии е имал юрисдикция Съветския съюз. Законът не позволява реабилитация на тези лица, тъй като изключва реабилитация на осъдените от така наречения Народен съд. Реабилитацията е възможна само ако има отмяна на присъдата по съдебен ред, ако има реабилитация или амнистия преди това или помилване на съответните лица, но техния случай не е такъв. И тъй като няма лица, които да поискат тези присъди да бъдат отменени, е редно Народното събрание, както в случая с католическите свещеници, със закон да ги реабилитира.
Друг важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г. Няма логично обяснение убийствата и репресиите, извършени през първите три дни след 9 септември да не подлежат на реабилитация, а от 12 септември да подлежат на такава. Този проблем е поставян години наред и най-накрая трябва да бъде решен.
При проведените дебати бяха изказани мнения в подкрепа на мотивите на вносителя. Изтъкнато бе, че предложените промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица заслужава да бъдат подкрепени, защото се отнасят за възстановяване на историческа справедливост и са от чисто морално естество.
След проведената дискусия, Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите единодушно с 10 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бакалов.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае председателят на комисията госпожа Искра Фидосова.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: 

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета доклада на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г.

„Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 10 юни 2010 г.
Законопроектът бе представен от вносителя – господин Лъчезар Тошев. С него се цели да се допълни кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани лица. Убийствата и репресиите, които са предмет на реабилитация по закона, започват в България на 9 септември 1944г., а не от 12 септември, както е записано в чл. 1. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия още на 9 септември 1944 г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима.
Трети Върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов съди българските експерти участвали през 1943 г. в комисиите за Катин и Виница, които са имали за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери. Причината за присъдите е, че обвиняемите са потвърдили, че убийствата на полски офицери са извършени от властите на Съветския съюз. Това твърдение е използвано широко от нацистката пропаганда.

Президентът на Русия Борис Елцин нарежда да се разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността. Признаването на истината по случаите в Катин и Виница налага да се преразгледат присъдите на осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд и пострадалите от решението на съда да бъдат реабилитирани.
Тъй като прегледът по реда на надзора е отменен през 1999 г., а и пострадалите духовници не са имали семейства и близки, от кръга посочен в закона, които да подадат иск за реабилитация по съдебен ред, редно е това да се извърши със закон.

На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел ІІ обяви Никополския епископ Евгений Босилков за блажен.

На 26 май 2002 г. в Пловдив папата канонизира още трима български католици – Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков – всичките екзекутирани от комунистическия режим. Тримата канонизирани през 2002 г. духовници все още не са получили реабилитация от демократична България. Те са обявени от папата за жертви на комунистическата власт, мъченици и блажени. Те, както и други духовници, те нямат съпруги и деца и роднини от кръга посочен в закона, които да поискат реабилитацията, предвидена от закона.

Господин Янаки Стоилов изказа становище, че не всички от визираните случаи са еднакви, че някои от действията са извършвани по користни подбуди, както и че не е възможно да се заяви, че всички получили по този ред присъди са невинни.

След проведеното обсъждане и гласуване, с 10 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.” Благодаря.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, това е една малка поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, но ще бъде една голяма стъпка към нашето национално помирение, ако ние извървим тази крачка заедно.
Предложенията, които са направени, са три, и трите засягат чл. 1 на закона, в който се определя обхвата на лицата, които подлежат на реабилитация.
Първото предложение, е дебатирано многократно и вече 19 години се дебатира в Народното събрание, още от Великото Народно събрание досега, от кога да започва реабилитацията на жертвите на комунистическия режим.

След спорове във Великото Народно събрание като първоначално позицията на СДС беше 9 септември 1944 г., а на БСП – 1947 г., в крайна сметка се стигнало до едно компромисно решение – 12 септември 1944 г., което не почива на никакви правни основания, за да може да се защитава. Поради конюнктурата досега това положение е запазено вече 19 години. Излиза, че тези, които са невинно пострадали от 9 до 12 септември нямат право на реабилитация, а тези след 12 септември – имат право на реабилитация, което не е справедливо.
Беше изтъквано многократно през тези години от страна на представители на левицата, че в тази категория попадат и лица, които не заслужават реабилитация, но бих искал да припомня, че Народният съд, който произнася своите присъди през 1945 г., съди по-голямата част от тези лица, които са вече убити, които са вече покойници – post mortem – осъжда ги посмъртно.
Законът, който действа в момента, изключва от обхвата на реабилитация осъдените от Народния съд, така че смятам, че този въпрос в момента не стои, но пък тези, които са били убити през тези първи три дни, между които например е журналистът Крапчев, чиято дъщеря, сигурно помните, стоеше в Народното събрание и чакаше през тези години, чак до смъртта си, да дойде моментът за реабилитация на нейния баща, така и не го дочака докато беше жива. Той заслужава реабилитация, тъй като е един журналист, който е убит без съд и присъда на 9 септември. Също могат да бъдат изброени и други лица, които заслужават такава реабилитация, но законът не дава право за това.
Ето защо за пореден път внасям това предложение – датата за реабилитация на тези лица да бъде 9 септември 1944 г.
Въпросът дали убийствата през този период са извършвани съзнателно, мисля, че не следва да се поставя на дискусия. Дори тук имам едно писмо на Вълко Червенков до Георги Димитров от 17 октомври 1944 г., в което той пише директно: „Нашите другари не са съумели да обезглавят врага в първите дни, затова чистката беше извършена в течение на последните две недели масово, чисто и просто една голяма част от арестуваните фашисти е избита.” Това показва един от аргументите, които показват, че тези убийства са извършени съзнателно.
Що се отнася до второто предложение, то обхваща осъдените четирима души от ІІІ Върховен състав на Народния съд. Беше поискано от министъра на правосъдието да представи присъдата от 28 февруари 1945 г. Поисках от Държавния архив заверено копие на тази присъда на 13 членния състав на Народния съд, който е съдил шест лица, участвали в комисиите за Катин и Виница, между които и двама лекари – Марко Марков и Георги Михайлов, които са оправдани, защото те променят показанията си. Дори проф. Марков е привлечен като свидетел на Нюрнбергския трибунал, за да свидетелства в подкрепа на съветската теза, че убийствата са извършени от нацистите. Дори Нюрнбергския трибунал не се произнася по този въпрос, а както вече всички знаем, още президентът Горбачов извади първите документи, които доказваха, че това дело е дело на съветските тайни служби.

На 13 април 1990 г. Агенция ТАСС съобщи, че вината за катинския разстрел е на НКВД, а на 14 април 1990 г. тогавашния президент на Полша Ярузелски получи първите копия от документи по този процес.

На 15 октомври 1992 г. Лех Валенса получи включително Решението от 5 март 1940 г., което съм приложил към мотивите на законопроекта – тук отзад (показва законопроекта), можете да го погледнете, имате го всички, което печално известният, зловещо известният Лаврентий Берия предлага на Сталин и на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз да разстрелят полските офицери.
Той посочва цифрата 28 000, мисля, че беше, но по данните, които има Полша в момента – 21 957 полски офицери са разстреляни. Мисля, че този въпрос повече не следва да бъде дискутиран. Отговорността за това пада на комунистическия режим в Съветския съюз.

В България по време на Народния съд трима български архимандрити са осъдени за това, че са твърдели, че Съветският съюз е извършил това престъпление, което може да бъде определено като геноцид.
Тези трима архимандрити от Българската православна църква – архимандрит Йосиф Диков, архимандрит Николай Кожухаров и архимандрит Стефан Николов, са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но те предпочитат да останат на страната на истината.
Аз не бих искал да обвинявам лекарите, отказали се от показанията си, за да избегнат затвора, който ги е чакал. Бих искал да кажа, че трябва да направим необходимото, за да реабилитираме тримата архимандрити – единият от които по-късно стана дори ректор на Духовната академия, когато тя беше част от Българската православна църква, това е един от българските богослови – епископ Николай Макариополски. Той е един от тези, които останаха на страната на истината, предпочитайки да отидат дори в затвора, но да не излъжат.
Лъжата е силно оръжие, което е пречупило много съдби, но има по-силно оръжие от лъжата и това е – истината. И днес смятам, че Народното събрание ще подкрепи истината и ще подкрепи на първо четене предложението този състав на Народния съд – Трети 13-членен състав за съдене на участващите в комисиите за Катин и Виница да бъде изваден от забраната за реабилитация в чл. 1 на закона.
Третото предложение е пак по чл. 1. То е свързано с необходимостта да бъдат реабилитирани трима български католически духовници, които и по сега действащия закон имат право на реабилитация, но не са реабилитирани, тъй като нямат роднини, които да поискат тази реабилитация. Блаженият Евгений Босилков беше реабилитиран, тъй като се оказа, че има роднина, който да поиска това, но другите трима – Камен Йонков, Павел Джиджов, Йосафат Шишков не са реабилитирани до момента. Същевременно те се смятат от всички католици за мъченици и блажени.
Затова смятам, че не е нормално ние да не обърнем внимание на този въпрос и да посочим, че осъдените с Присъда № 895а от 3 октомври 1952 г. в София от Трето наказателно отделение на Върховния съд на Народна република България също подлежат на реабилитация и се реабилитират по закон, екс леге. Този процес е бил един монтиран процес, каквито са били много тогава.
Такъв е и процесът срещу евангелистите, за който има едно много подробно решение на Политбюро тогава – как той да протече, кои да са прокурорите, кои да са съдиите, какви да са присъдите. Имало е и комисия, която да прегледа обвинителния акт преди той да бъде внесен. След това е имало отговорници за това да проведат кампания в подкрепа на това решение и така нататък. Също и този случай, в който няколко католици са обвинени, че готвят въоръжено въстание, защото имат картечници и пушки, които очевидно са били подхвърлени, за да бъде създаден този процес.
В крайна сметка целта на този законопроект е да установи справедливост и по отношение на тези лица. Смятам, че демократична България е крайно време да направи тази стъпка и благодаря на всички, които в двете комисии подкрепиха законопроекта, включително бих искал да благодаря и на господин Радославов от левицата, който подкрепи законопроекта във водещата комисия. Благодаря.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Днес, когато в България е актуална темата за съдбата на големите енергийни проекти, за цените на природния газ и други, отново се връщаме към страници от българската история. Това понякога е неизбежно, стига да си даваме ясна сметка, къде е границата между историческите оценки, от една страна, и тяхното значение за законодателния процес.
Винаги съм смятал, че опитите на действащите политици да претендират за изчерпателна и точна оценка на действията на техни предшественици е твърде претенциозна, и често доста предубедена. Така или иначе, имаме едно предложение, представено от господин Тошев, което аз не бих искал изцяло да отхвърля заради това, че имаме различно отношение към тази част от историята, която засяга законопроекта. Например неговото предложение по т. 2 – да бъдат реабилитирани осъдените от Третия състав на Народния съд за българските експерти в комисиите Катин и Виница при наличните исторически обстоятелства, могат да бъдат приети. Защото тези документи, поне които са проучени, показват, че убийства са извършвани, както от нацистките, така и от съветските власти по отношение на полските офицери.
Другото, което за мен и моите колеги е смущаващо, че изместването на датата, която трябва да даде възможност по закон автоматично да бъдат реабилитирани лица, които са пострадали след 9 септември, е опит за ревизия на историческите събития. Не за това, че непосредствено след 9 септември не е имало такива случаи, за които се говори, но непредубеденият подход изискваше да се предложи за тези начални дати, от които законът действа по отношение на споменатите категории и лица, да се допусне по индивидуален ред преценка за такива случаи, а не те априори да бъдат включени в категорията на репресираните. Защото по-големият, огромният брой от случаи на непосредствено засегнатите, пострадалите след 9 септември е израз на тази спонтанна реакция на засегнатите, на хората, върху които са извършвани издевателства, на чиито близки е отнеман живота в предишните години. Така че това не са толкова действия инспирирани от самата власт, колкото действия на възмездие, в условията на една неприключила гражданска война.
И това, което се твърди в мотивите на вносителя, че терорът започнал на 9 септември 1944 г. няма нищо общо със законността. С каква законност да има общо един терор, който е започнал преди повече от 20 години? Не ви ли е известен „белият терор”? Не ви ли е известна фразата на големия български поет Никола Вапцаров през 40-те години: „Терора долу!”… (Реплики от ПГ на СК.) … „Съюз със СССР!” – да, това е тогава продължението. Хубаво е, че помните всички тези неща!
Така че да се говори, кога е началото на терора в България, е издевателство, защото, както се говори – интелектуалци, политици са убивани без съд и присъда много преди това. Нали знаете за правителството на Стамболийски – колко министри са убити и самият министър-председател? Знаете ли, че около 40 е броят на народните представители убити преди 9 септември, без съд и присъда. Тези факти известни ли са ви?
Когато говорим за събитията, аз искам да не даваме възможност на псевдо демократи да се опитват да отрекат значението и общонационалният характер на 9 септември. Ще ви приведа само един цитат, който е от „Народно земеделско знаме” от 9 септември 1946 г. и той е на Никола Петков: „Наистина голяма историческа дата. Цели 21 години българският народ се бори, за да я осъществи. На 9 септември 1944 г. българският народ – земеделци, работници, народнически интелектуалци, събори фашистките управления, личните режими и монархията, и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към Тевтонската коалиция, и направи три национални катастрофи. Делото на 9 септември е народно дело!” Тази статия Никола Петков пише, когато вече е в опозиция и се противопоставя на комунистическото правителство в България, но не се противопоставя, не променя своята оценка за историческия характер и значението на 9 септември. Това трябва да е поучително и за Вас! Защото не друг, а Петър Дертлиев и земеделците във Великото Народно събрание през 1991 г. предлагат именно тази дата. Думите на д-р Дертлиев тогава са буквални: „Господа, най-трагичните дни, най-жестоките дни започнаха от 12 септември 1944 г., не от 9 септември. Не беше народната мъст, не беше болката на тези, които бяха пострадали…”, тоест той вече обосновава, защо в по-късните седмици и месеци, за които говорите, е имало и организирани действия от страна на държавата.
Докато тези дни, които вие се опитвате да подпъхнете в този период, са дните на неприключилата гражданска война, която се води в България. Така че, какви закони да уловят тази война?
Георги Кирков – един от най-големите оратори, минали през този парламент в цялата му история, тогава – по време на Първата световна война, съветник в Столична голяма община, обръщайки се към съветниците от мнозинството, казва: „Господа, вас вече не ви ловят и законите, вас вече ви лови само революцията”.
Когато едно общество е доведено до такава степен на противопоставяне, когато законодателството е репресивно, когато законодателството облагодетелства и узаконява произвола, как да реагира мнозинството, което е засегнато от него?!
Вие знаете: за Закона за защита на държавата и за Закона за защита на нацията не друг, а Благоев през последните месеци от своя живот в писмо до тогавашния главен прокурор, защитавайки забранената Българска работническа социалдемократическа партия (комунисти), обръща внимание, че репресиите не могат да решат проблемите, а предизвикват обратна реакция. Тези предупреждения са били много мъдри и са се оказали много верни. Затова именно не можем да подкрепим този законопроект, независимо от отделни разпоредби в него. (Реплики от Синята коалиция.)
Съобщавам това на мнозинството, за да не приема с лека ръка просто като един коалиционен ангажимент подобни инициативи от страна на Синята коалиция. Господин Тошев е представител на Съюза на демократичните сили, но хората от Съюза на демократичните сили, които дадоха аргументите, на които се позовавам, част от тях действително бяха преживели тези събития, част от тях бяха репресирани по време на тях и те самите имаха съзнанието за тази история. Аз не знам Вие от чие име говорите и каква историческа правда възстановявате, правейки се на по-голям демократ от демократите?!
Това искам да се вземе предвид от народните представители. Ако все пак приемете този закон, на второ четене да отчетете обстоятелствата и да не правите една недопустима ревизия на историята. Това е главният факт, а не просто издаването на определени възможности за реабилитация или за обезщетение на лица през тези няколко дни. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)

МАРИО ТАГАРИНСКИ (независим): Господин Стоилов, Вие се опитахте да спекулирате с историята на България, разбира се, тя невинаги е била светла, и отново да внесете разделение между българските граждани.
Аз имам правото да говоря по тази тема. Моят дядо е убит без съд и присъда и до ден-днешен аз не знам неговия гроб. Майка ми умря с отворени очи, без да може да го положи и да го погребе по християнски. Убит е без съд и присъда и е съден в отсъствие на така наречения Народен съд. Никога никой от моите роднини не е подавал документи за реабилитация, защото е срамно и недостойно да търсиш реабилитация за нещо, което, най-малкото казано, е несправедливо. Аз не съм такъв човек, моите близки също са такива хора, така сме възпитани – да търсим мъст и възмездие. Пак ви казвам: имам право да говоря по тази тема, но никога не съм си позволявал да спекулирам и да говоря публично по този въпрос.
Начинът, по който Вие говорихте обаче, е най-малкото недостоен. Вие дължите извинение на тези хора, убити без съд и присъда.
Лично аз не правя разлика между хората, убити без съд и присъда, независимо откъде идват те.
Може би вие тъгувате по СССР?! Няма вече СССР. Може би ще трябва да отидете на една екскурзия до Куба или в Корейската народнодемократична република, да си начешете носталгията?!
Забелязах, че Вие дори не вярвате в това, което говорехте. Това е една спекулация. Може би искате да се харесате на вашия електорат, все повече изчезващ по естествен път, от този тип? Както казва дори вашият вожд Тодор Живков, комунизмът се оказа едно недоносче. Можете да го видите, има го в интернет. Нас ни измамиха. Затова престанете с подобни глупости!

ЮЛИЯНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Политическият терор си е политически терор, независимо от неговия цвят. Смятам, че цялата зала е уверена в това. Политическият терор е политически терор без разлика на това от коя политическа сила идва.
Не мога обаче да разбера логиката в следното. Защо на 9 септември 1944г. политическите убийства са справедливи, а на 12 септември вече стават несправедливи? Става въпрос за датите и за разликата в политическата ситуация между тях. Не мога да разбера какъв е проблемът в разликата между тези два дни и не мога да уловя логиката на господин Стоилов в тази посока. (Реплики от народния представител Петър Мутаафчиев.) Разбира се, че и преди Девети е имало политически терор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпроси от място – не, господин Мутафчиев, ще имате думата. Ще ползвате ли реплика?

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): На Янаки Стоилов – не. Ще ползвам правото си на изказване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много активно се обаждате от залата, без да Ви е дадена думата за това. Обръщам Ви внимание за реда в залата!
Трета реплика? Няма.
Господин Стоилов, имате възможност за дуплика.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Може би не трябва да отговарям на господин Тагарински заради квалификации, които не намирам за подходящи към моето изказване.
Искам да обърна внимание все пак, че повечето от присъдите на Народния съд не са отменени и сигурно неслучайно.
Не знам каква е причината за личното нещастие, каквото има за всеки човек и за всяко семейство, може би той трябваше да го каже. Аз не мога да коментирам въпроса. (Реплики от народния представител Марио Тагарински.)
Ние дори сме в исторически дълг към нещо, което са направили всички съвременни европейски държави. Това не направи нито едно Народно събрание през тези 20 години.

ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да признаят участниците в антифашистката съпротива за ветерани от Втората световна война. Това са направили всички държави в Европа.
По отношение казаното от госпожа Колева, тя изглежда не разбра главното, за което се води спорът. Главното е за историческото значение на Девети септември, на тези събития, които слагат границата на фашистките управления на България. Спорът е за това дали няколко дни по-рано или по-късно е имало репресирани лица. Разликата в началните дни е разликата в спонтанната реакция срещу издевателствата, извършени преди това. Правете разлика между легален режим и гражданска война, в която, за съжаление, пострадалите са и от двете страни.
Не става дума да пренебрегваме тези страдания, защото в редица случаи те са били по идейни и по политически подбуди, но в много други случаи са били по користни подбуди. (Реплики от СК.) Били са продиктувани от проява на немотивирана жестокост. За това става дума.
Не се опитвайте да вкарате в тесните юридически рамки историята, която се пише не само с параграфи и с алинеи! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Желание за изказване заяви народният представител господин Радославов, след него – господин Мутафчиев, следван от господин Мартин Димитров.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Изразявам лична позиция по дискутирания проблем – по-скоро от морална гледна точка, отколкото политическа позиция. В моя случай това е позиция на човек репресиран, със съответния документ по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Така че, се опитвам да постигна лична справедлива и аргументирана позиция.
За мен казусът за тримата архимандрити е абсолютно ясен. Мисля, че мъжеството, което има държавното ръководство на Руската федерация, в лицето на президента Медведев и министър-председателя Путин, да признае, че голяма част от убитите офицери е дело на НКВД, е ясно доказателство и никой от нас не би имал съмнението, че Народното събрание трябва да подкрепи предложението за реабилитация на тези трима достойни българи, които са предпочели да бъдат осъдени невинно, но не са направили компромис със собствената си съвест. В този случай би следвало да подкрепим законопроекта.
Аналогичен е случаят с архимандрит Босилков и осъдените католически свещеници от Евангелската църква. Ясен е подходът, който е прилаган тогава.
Третият казус е казусът за спорните – от 9 до 12 септември. Аз смятам, че като мислещи хора ни е пределно ясно, че в тези дни непосредствено след 9 септември е продължила гражданската война. Да се говори, че е имало война до 9 септември и в рамките на войната са избивани хора, членове на антифашистката съпротива, като аргумент че е имало война, и да кажем, че тази война е приключила на 9 септември, е наивно. Очевидно е, че властта се е установявала дълги дни – имам предвид новата власт след 9 септември.
Някак си, как да го признаем – естествено донякъде отмъщение и търсене на възмездие на хора, които действително са причинявали страдания и убийства на дейци на антифашистката съпротива.
Безспорно е обаче, че хиляди хора официално са безследно изчезнали. Аз имам такива мои близки, чиито бащи са загинали. Това са документите, които ги имат. Тези хора безспорно също заслужават своята реабилитация.
Другото според моето лично убеждение е абсолютно вярно – това, което се защити от колегите ми. По същия начин невинно са загинали – избивани са симпатизанти и близки на дейци от антифашистката съпротива. Това също е факт. Факт е, че и тези хора заслужават справедлива оценка.
Това, което най-много ме смути, е позицията на Министерството на правосъдието, която официално беше раздадена в Комисията по правата на човека, където се обръща специално внимание – говоря точно за смяната на датите от 9 на 12 септември. Становището на Министерството на правосъдието е отрицателно, с препоръка, цитирам: „Да се прецени необходима ли е такава поправка, предвид историческите факти от обсъждания период, тъй като се оспорва тезата, че трябва да се поставят в еднакво положение лица, репресирани след 12 септември, и такива, които могат да бъдат определени като репресирани”.
Самото Министерство на правосъдието, очевидно от юридическа гледна точка, оспорва с лекота да се промени тази дата.
От чисто човешка и морална гледна точка аз мисля, че българското Народно събрание би следвало да прецени до каква степен и не е ли редно с еднакъв аршин да се мерят едните и другите невинно загинали – в периода на антифашистката съпротива, включително за тези три дни, за които говорим. Едно едностранно решение, безспорно всяко има своето основание от морална гледна точка, надали би било справедливо.
В този пункт – това е моята препоръка към председателката на Народното събрание и на колегите вносители към всички нас, да се постараем да намерим разумно, справедливо решение с оглед на действителността, с оглед на това, че е нужна консолидация на българската нация в тези тежки времена на сериозна криза, която касае всеки един българин. Трябва да бъдем мъдри и да постигнем в човешки план справедливо решение. Благодаря ви.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, с Вас сме коментирали много по тази тема и днес не бих искал да се изказвам, ако не беше репликата на госпожа Колева към Янаки Стоилов. Историята е нещо сложно. Историята я правим всички ние, но оценката за историята я прави обществото, и то от разстоянието на времето.
Безспорно много грешки и много неправди се случват в историята на всяка една страна, не само в България, но аз мисля, че с днешния законопроект отново се опитваме със закон да покажем историческата истина. Със закон можем да реабилитираме хора, за които е доказано, че невинно са пострадали, но не бива да правим исторически оценки.
Спомняте си, веднъж ви дадох един пример за Перущица. Ние познаваме Перущица от Априлското въстание, но не познаваме трагедията на Перущица от най-новата ни история – тази около 9-и септември.
В края на м. юни 1944 г. по инициатива на група перущенци и жандармерията са арестувани над 40 човека. Същата вечер 22 от тях са убити в дефилето на р. Въча.
Обърнете внимание, 20 от 22-мата убити с комунистически убеждения според жандармерията и тези, които са ги посочили с пръст, са младежи от 17 до 19 години.
Месеци след това именно поради възмездието 22-ма човека от хората, които са участвали в тази акция, без съд и присъда също са избити!
Перущица се опита да намери своето помирение. За съжаление, не можа да се стигне до това да се отбележи в един общ паметник, но в Перущица съществуват два паметника, които са на много близко разстояние – на загиналите антифашисти, избити през м. юни и съответно на загиналите без съд и присъда след 9 и септември.
Така, че трудно ще ни бъде да кажем: тази дата е истината, 9 и септември, преди нея или след нея.
Историята, пак казвам, е нещо много сложно. Ние не сме искали да говорим и със закони да търсим това, което се случи в Ястребино, тъй като децата и невинните жени не могат да бъдат виновни за политика, не могат да бъдат врагове на което и да е правителство.
Струва ми се, че грешката на Вашето предложение е именно там – че в един такъв закон се търси политика. Янаки Стоилов е изцяло прав – не бива да се подхожда по този начин.
Аз мисля, че Вие внасяхте няколко законопроекта, където въртим, въртим и все стигаме до това – 9-и септември е оценка за него, че това е дата, която категорично е поставила терор в България. Нека да се откажете от това.
Винаги има начин, когато има несправедливост, да се търси истината. Но нека не бъркаме в историята, тъй като, отново искам да кажа, ние не можем да я наложим на обществото – обществото само ще покаже къде вижда историческата истина.
Аз мисля, че между първо и второ четене и мнозинството ще направи всичко възможно, така че да избегнем подобни политически и исторически квалификации. Благодаря ви.

Уважаеми господин Мутафчиев, на 9-и септември се установява новата власт на Отечествения фронт – затова датата е определена. Тази власт провежда репресивна политика. Няма юрист, който, чистосърдечно стъпвайки на юридически позиции, да каже, че целенасочени убийства, които са извършвани, и други видове репресии, извършвани без съд и присъда и без никаква процедура, не са репресии. А след като са репресии, те подлежат на реабилитация.
Дадох примери с много хора – в тези три дни има много хора, които са невинно пострадали и не могат да получат своята реабилитация, защото законът е създаден по този начин заради сблъсъци и конфликти между нас през тези години. Време е да направим тази стъпка към националното помирение чрез приемането на тази малка поправка, но това ще бъде наистина значима стъпка към националното помирение. Мерси.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Тошев, ако бяхте чули добре Янаки Стоилов и изказването на Никола Петков и на Петър Дертлиев, тъй като ние с Вас не сме съвременници на това време и трудно бихме казали, че сме го изживели и как точно е било, те точно това казват – че държавните репресии идват по късно, не на самия Девети септември. Ако на самия Девети септември е имало някои репресии, те са били от мъст и така нататък, те не са били държавна политика. Затова Ви казвам: нека с датите на България да не си играем така фриволно. Аз не мога да приема този Ваш мотив именно от тази гледна точка. Ами тогава дайте да определим всички дати, които да довели до репресия в България. Аз мисля, че ще ни бъде трудно да определим точно коя е датата. Има виновни хора, но не са виновни датите. Това, което се е случило на Девети септември, разбира се, е било преломно за историята на България, но да кажем, че Девети септември е датата, която налага репресивен режим в България, не е точно така. Ако разгледаме даже дневниците на Народното събрание, мисля, че Вие сам ще се убедите, че не е така. Благодаря.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не знам колко от вас обърнаха внимание как започна господин Янаки Стоилов. Той каза така: „Във време, когато се обсъждат газовите договори и „Белене”, трябва ли да обърнем внимание на този въпрос?” Това беше неговото начало, което го има, разбира се, в стенограмата. Много интересно начало. За хора като господин Стоилов винаги има тема, която да измести подобен важен морален въпрос.
За какво става въпрос? Трябва да правим разлика, уважаеми колеги, между добро и зло. Един бивш председател на Правната комисия, какъвто е господин Стоилов, трябва да прави разлика между добро и зло. Какво каза той в своето изказване? Каза, че след Девети септември имало търсене на справедливо възмездие, мъст или нещо като естествено отмъщение, което едва ли не в своето изказване господин Стоилов оправдава и нарича гражданска война периода на извършени зверства срещу определени хора. Това казва господин Стоилов, и то бивш председател на Правната комисия в Народното събрание.
Първо, гражданска война в този период, господин Стоилов, не е имало. Историята никъде това не го е записала. Важното е, обърнете внимание, когато има репресии срещу хора без съд и присъда и хора като Вас в ХХІ век стават, защитават и не осъждат тези актове, това означава че има много сериозен проблем с ценностите. Имате много сериозен ценностен проблем за този период, господин Стоилов – и Вие, и БСП. Когато дори един юрист като Вас си позволи такива оценки за извършени зверства, имаме наистина и като Четиридесет и първо Народно събрание морална дилема или морален проблем, защото не различаваме добро от зло.
За какво става въпрос, какво е предложението на господин Тошев? Група лица не са излъгали и са предпочели да влязат в затвора. Хора с християнски ценности, католици и протестанти са предпочели да влязат в затвора, но да кажат истината за това кой е убил полските офицери и че това е НКВД и бившият Съветски съюз. Предпочели са да влязат в затвора, но да кажат истината и тези хора от морална гледна точка сега трябва да бъдат оправдани. Ето това е разликата в категориите добро и зло. Тези хора са постъпили почтено, те са били българи, те са били християни и до момента не са били оправдани и следва да бъдат оправдани.
Така че нито газовите договори, господин Стоилов, нито „Белене” могат да бъдат причина да заместят тази тема и тези хора да не бъдат оправдани. Още повече, през този период Полша е била окупирана от бившия Съветски съюз, така че като се чудите кой е извършил тези репресии, няма как да се чудите, няма как да са били нацистите. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Няма как да разсъждавате по този начин. (Шум и реплики от КБ.)
Най-важният въпрос накрая – много съжалявам, че се разви подобен дебат в Четиридесет и първото Народно събрание. Смятах, че за тази морална и значима кауза трябва да има консенсус. Надявах се, че в ситуация, в която е ясно, че оценяваме доблестна постъпка на справедливост и на правда, ще гласуваме консенсусно „за” и това ми напомня за въпроса до колко е реформирана БСП. Май въобще не е реформирана, колеги. Благодаря.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Димитров, нямаше да Ви отговарям в персонално качество, но тъй като представлявате една партия и засягате по-значими въпроси, все пак съм длъжен да кажа няколко изречения.
Първо, добре е поне елементарно да познавате историята, защото Полша първо е окупирана от Германия, а после от Съветския съюз (реплика от народния представител Мартин Димитров, шум и реплики от Синята коалиция), така че поне тези елементарни факти би трябвало да знаете. Поне тях трябва да знаете, когато се изказвате по тези теми.
По т. 2 няма защо да ме убеждавате, аз самият казах, че има основания.
В т. 3 положението не е еднозначно, защото част от тези лица, освен блаженни, са извършвали и друга дейност, но не искам да влизам в тези подробности, не в това е същността на дискусията.
Аз точно правя разлика между морала и правото, която Вие не можете да направите, защото независимо дали днес ние отхвърляме определени исторически методи, определени действия могат да се окажат морални, без да са законни и обратно – имало е законни действия, които не са били морални. Точно тази разлика трябва да сте в състояние да правите, защото законът не може да изчерпи морала, а невинаги това, което е неоправдано от закона, винаги се отхвърля от определен морал. Това е разликата, но изглежда е сложно за Вас да я направите.
Не се опитвайте на тази основа да възкресявате остатъците от вашата партия, защото тези, които тръгнаха по този исторически път, се стремяха да бъдат по-отговорни към превратностите и противоречията в нашата история. Не се опитвайте да заклеймявате изцяло определени събития и определен период. Те са много по-сложни и смятам, че моите колеги си дават в по голяма степен сметка за тази противоречивост и сложност. Затова ние не сме вашият огледален образ по тази тема. Ние не приемаме много от това, което казвате, но аз го правя без смущение, защото в това няма корист, няма конюнктура и няма стремеж да се извлекат някакви непосредствени политически облаги.

МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): И така, колеги, какво казва всъщност господин Стоилов ще го кажа по-простичко. Той казва, че за него част от тези репресии са били оправдани. Ни повече, ни по малко това казва господин Стоилов, и намери следното оправдание: каза, че някои неща, които не са разрешени от закона, могат да бъдат разрешени от морала. Това каза ни повече, ни по малко господин Стоилов, което означава – ще завърша с това, че един бивш председател на Правната комисия в парламента каза, че когато имало гражданска война, каквато не е имало, подобни репресии могат да бъдат оправдани.
Господин Стоилов, никога престъпления срещу човек или репресии срещу човека не могат да бъдат оправдани. Нищо без съд и присъда не може да бъде оправдано. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Никога, при никакви обстоятелства подобни действия не могат да бъдат оправдани и в България, надявам се, малко по малко, с европеизацията на страната, да няма хора, които да говорят като Вас, както Вие говорите, че подобри репресии могат да бъдат оправдани, защото нищо, на никаква цена не може да ги оправдае.

ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа, уважаеми колеги, очевидно всички забелязваме, че темата е благодатна по отношение на ораторски умения и словесни еквилибристики. Нямам намерение, още повече имайки предвид дистанцията на времето, да влизам в интерпретации и оценки на исторически събития. На нас като парламентарна група на партията „Движение за права и свободи” дори не са ни необходими мотивите на господин Тошев, за да подкрепим точно този законопроект. Презумпцията, която следваме и която имаме предвид в даването на оценка чрез нашето гласуване за тези събития, е тази, че по принцип няма давност и причини за отказ от реабилитация на унижено човешко достойнство, на права, свободи, на репресирани хора или групи от хора. По този начин ние връщаме една историческа справедливост с нашето гласуване за този законопроект. Дори несправедливи обиди и квалификации, дори от дистанцията на времето трябва да бъдат възмездени според нас.
Това става точно с този законопроект. Според нас този закон изигра много сериозна роля точно в тази посока – именно по отношение овъзмездяването на унижения и ощетения човек, както казах – на хора или групи от хора, особено пък с повече от 10 поправки, които този закон претърпя по времето на неговото действие.
Заради това аз предлагам едно соломоновско решение на казуса – нека да приемем този закон, като игнорираме назидателния апломб на вносителите, като игнорираме и ревностната подкрепа и използването на клишета от близкото историческо минало. По този начин, когато приемем този законопроект в този вид, ние ще поставим на пиедестал човешкото достойнство, правата и свободите – на едно достойно място, което заслужава то в ценностната система на нашето съвремие и в характеристиката на партиите, които ситуира това Народно събрание.
Впрочем между първо и второ четене ние с колегата Ариф Агуш ще направим едно допълнение. Забелязваме, че има категория хора, които са ранявани, прострелвани по времето на най-различни метежи, погроми и апокрифни събития между 1944 и 1989 г. Надявам се, че и тази категория хора по достоен начин ще получи възмездие чрез законодателството. Тази група хора съвсем не са много, но са факт и смятаме, че са ощетени.
Ето заради това още веднъж ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи декларираме, че ще подкрепим закона. Благодаря.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ние от „Атака” имаме съвсем различна оценка за събитията. Излагали сме я много пъти и няма да я излагам пред всички вас.
Ние смятаме, че всички, които са понесли някаква репресия, трябва да получат определено възмездие, определено признание и да затворим страницата, която е отворена между 1913 и 1918 г., когато е изкопана огромна пропаст от двете страни на българския народ. Тази пропаст досега не е затворена, не е заровена, не е засипана. Има хора, които продължават да я копаят. Това – първо.
Второ, във връзка с изказването на господин Кърджалиев, ние от „Атака” казваме на ДПС, че ще повярваме на подобни изказвания, когато те заедно с нас и всички останали гласуват нашите проекторешения за геноцида на българите в Османската империя и геноцид над арменците в Османската империя. Тогава ще повярваме в искреността на подобни изказвания. Благодаря за вниманието.

ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не разбирам нервността и емоционалността, с която се обсъждат някои въпроси в Народното събрание. Не разбирам и опита да се извлече някаква полза от това да се застава встрани или над въпроси, които всъщност са въпроси на политиката и въпрос на Народното събрание, както направи господин Кърджалиев.
Ние не сме добре възпитани. Ние сме зле възпитани хора по принцип. Защото ако бяхме възпитани, щяхме да уважаваме мотивите на другия. Тях трябваше да слушаме, а не плоскостта на действието, което така или иначе ще предприемем. Има по-важни неща от действието, което ще извършим. И то е другият човек.

В този смисъл искам да кажа няколко думи, като се стремя те да бъдат максимално обективни по възможностите, които аз имам да го направя.
Първо искам да кажа, че това е добра тема. Тя трябва да се изговори, трябва да се затвори, трябва да доведе до национално помирение. И ние трябва да бъдем движени преди всичко от това чувство, от това желание. Това е политическият дневен ред. Защото това не е направено окончателно и не е направено добре.
Искам да илюстрирам това. Ние направихме много крачки към помирение, специално от десницата, но не срещнахме разбиране от страна на левицата. Непрекъснато левицата (и особено в такива моменти Българската социалистическа партия) вади на преден план собствените си жертви – на хора, пострадали от репресии, както направи господин Мутафчиев. Само че – чуйте ме внимателно – тези хора са получили своята реабилитация. Вие реабилитирахте тези хора. (Реплика от Петър Мутафчиев.)
Вие ги реабилитирахте в годините след 9 септември 1944 г. Те бяха достатъчно дълбоко реабилитирани, семействата им получиха големи привилегии. В продължение на 50 години страната някак си приключи сметката си с тези хора. Или приключи. Мисля, че я е приключила. В този смисъл вижте как изглежда нашата представа за справедливостта в момента. До 9 септември 1944 г. всички хора са получили своето удовлетворение. Те са получили своята справедливост. Всички след 12 септември – да кажем, че са получили и те своята справедливост. И само в този малък прозорец – между 9 и 12-и, има хора, които са репресирани, които са убити без съд и присъда. От страна на БСП чуваме, че искаме този прозорец да остане отворен.
Господин Янаки Стоилов има своя представа за това как е нареден моралът по отношение на законите и законите по отношение на морала. Тук всички можем да се упражним и на тази тема – кое е морално, кое е законно. Могат да се получат 240 мнения.

Само че този въпрос е приключен, уважаеми колеги от левицата. Той е приключен, когато се приема Всеобщата декларация за правата на човека от Организацията на обединените нации. През 1948 г. човечеството решава този въпрос. То прави тази рекапитулация. То казва кои права на хората трябва да бъдат защитени. И там отива границата на разбиранията ни за морал и законност, макар и да се различават понякога. С това съм съгласен. Но този въпрос, този код на прочитане на човешките права, господин Стоилов, е зададен от тази Всеобща декларация и след това от Европейската харта за правата на човека.

Къде сме ние в момента? – В големия свят на Организацията на обединените нации. И къде още? – в Европейския съюз, където има Европейска харта за правата на човека. Не вашият прочит, на левицата, е това, което трябва да ни ориентира по отношение на събитията в този прозорец от три дни. Не може линчът да е законен в три дни, или да е морален. Не може да бъдат убивани или репресирани хора точно в тези три дни. Защото се разбираме, че до тези три дни и след тези три дни всички са удовлетворени от гледна точка на справедливост. Ние не можем да отваряме такъв исторически прозорец.

И аз призовавам ГЕРБ да затвори този прозорец, защото затваряйки го, ще се изгради мостът за националното помирение. Благодаря.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Винаги досега, когато е имало дискусия по подобни въпроси, съм взимал отношение от името на нашата парламентарна група и на моята партия. Днес имах надежда, че дебатът ще бъде по-различен и решението ще бъде друго. Онова, което пожелаха някои от колегите – да бъде акта на помирение, явно, че не ни е дадено на този етап. Не сме готови и не сме дорасли за това мъдро и великодушно решение, което беше пожелано. Явно, че начинът, по който се мотивира и отстояваше от десницата това решение, доведе и до нашето гласуване. Ще подчертая само дебата за моралното и законното и ще бъда краен.
Уважаеми дами и господа, нека да си припомним зверското убийство на непълнолетните деца на Ястребино. Това деяние законно ли е? Не е законно! Господин Димитров, според Вас, морално ли е или не е морално? Според мен, е и незаконно, и дълбоко неморално. И когато такова незаконно и неморално явление искате със закон да го направите законно възмездно, това вече не може да бъде плоскост за помирение. Виновните за липсата на това помирение са вносителите и защитниците на този закон. (Ръкопляскания от КБ.)

По реда на чл. 43, ал. 3 в предвидения по правилника срок са постъпили три предложения за допълнително включване в програмата за тази пленарна седмица.
Първите две са на народните представители Лъчезар Тошев – заявено на 23 юли 2010 г., и на народния представител Мартин Димитров – заявено на 27 юли 2010 г., с искане за включване в дневния ред на Народното събрание за седмицата 28-30 юли Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г. В предложението искането е конкретизирано като т. 1 от дневния ред.
Заповядайте, господин Тошев, във връзка с вчерашното ни решение и току-що гласуваната програма с т. 1 – изслушване на вицепремиера.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, тъй като до вчера не знаехме, че първа точка от дневния ред днес ще бъде изслушването на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи господин Цветанов, предлагаме второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да бъде втора точка от нашия дневен ред. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване като втора точка в дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, с уточнението, което бе направено в пленарната зала от господин Тошев.
Моля, гласувайте.

Гласували 159 народни представители: за 118, против 27, въздържали се 14.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.

С това приключи процедурата по изслушване, тоест приключи работата ни по т. 1.

Преминаваме към точка втора от гласувания дневен ред, а именно:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.

Господин Бакалов, заповядайте, за да докладвате законопроекта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (встрани от микрофоните):
 Да спрат прякото предаване!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: 

Прякото предаване трябва да се спре без аз да нареждам. То е гласувано само за първа точка.
Заповядайте, господин Бакалов.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно… (Силен шум и реплики в залата.) 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: 

Моля ви за тишина в залата!Народните представители да заемат местата си! (Реплики от КБ.)
Продължаваме работата на Народното събрание по много важен законопроект. За всички български граждани, господин Мутафчиев, е важен този законопроект, защото той дава справедливост.
Един закон винаги е справедлив, когато е гласуван и хората са уверени за това, че се решават въпросите, затова, много ви моля да се съсредоточим върху работата по законопроекта.
Моля Ви отново да започнете, защото поради шума не се чуваше нищо.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: 

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 054-01-25, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25.03.2010 г., приет на първо гласуване на 7.07.2010 г.

Проект за второ гласуване.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.

Гласуваме наименованието на закона по вносител.

Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.

Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ:

По § 1, чл. 1 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението.

По § 1, т. 3 – също предложение на господин Лъчезар Тошев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение от народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев:
В § 1, чл. 1, т. 10 след думата „убити” да се добави „или ранени”.
Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.Желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Агуш.

АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 74, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме предложенията в параграфи 1, 2, 3 и 4.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: 

 Тоест всички предложения, които сте направили, ги оттегляте? Благодаря Ви много.
В такъв случай има ли други народни представители, желаещи да се изкажат? Не виждам такива желания.
Гласуваме § 1 по текста на комисията.

Гласували 80 народни представители: за 76, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: По § 2 има предложение на народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, което те току-що оттеглиха.
Комисията предлага да се създаде § 2:

РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо не се чува от това, което се чете. (Реплики от КБ.)

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Мисля, че много добре чуват, особено когато чуят Девети септември, но ще го имам предвид.
Предложение от народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, което е оттеглено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи да се изкажат народни представители? Няма.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията, която ни се предлага от комисията.
Моля народните представители да влязат в залата, защото кворумът е под въпрос, ако не влязат вътре.
Гласували 76 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Предложение на народния представител Лъчезар Тошев.

Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходна разпоредба” и нов параграф, който става § 4:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме редакцията на „Преходна разпоредба”, така както ни я докладва комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН БАКАЛОВ: Предложение на народните представители Ариф Агуш и Тунчер Кърджалиев, което току-що оттеглиха.
С това, уважаеми колеги, законопроектът беше приет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Синята коалиция.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря много.
Законопроектът е приет изцяло, с което приключваме и работата по т. 2.
Преминаваме към точка трета от дневния ни ред,

VI. Приетият законопроект 

VI. Отзив във френския вестник „Ла Кроа“, 
      09.08.2010

Публикация на английски език в Брюкселското издание на „Институт за човешко достойнство“

 

What happened in 1952?

What has the Bulgarian Parliament recently decided?

What is the political context?

Anne-Bénédicte Hoffner

Икона на екзекутираните католици, канонизирани като мъЧеници от папа Йоан Павел II,  беше подарена на папа Франциск I на 6 май 2019г. при посещението му в България.

Снимката е от facebook на отец Паоло Кортези (Белене)

 

Снимката е от facebook на отец Паоло Кортези (Белене)

Реабилитираните католици по този закон :