ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СВ. АНГЕЛОВ ОТНОСНО „КАЗУСЪТ ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА” [Пулиева]: ПЕТ МНЕНИЯ

Здравей Светльо,

Чел съм повечето от твоите коментари, свързани с, както ти го наричаш, „Казуса Панайотова”, без нито за миг да съм имал желание или намерение да им отговарям. Правя изключение, понеже с последната си статия намеси доста други имена (визирам хората, с които си провел интервюта) и понеже смятам, че няма лошо ако чуеш мнението на хора, които стоят от „другата страна” и възприемат нещата по доста по-различен начин. Казвам „чуеш”, понеже имам предвид точно това – понеже се познаваме достатъчно добре, се надявам, че няма да ме опишеш в някой коментар като поредния сектант с промит мозък – най-малкото понеже така ще хвърлиш камък в собствения си двор (Все пак  два пъти по твоя покана съм говорил в църквата, в която поучаваш като ти лично си ме уверявал, че си сигурен, че няма да кажа нещо лошо. Дали с тези покани си нарушил с нещо правилата на собствената си църква не знам и не е моя работа). Пиша също така понеже мисля, че същността на проблема се изкривява поне в две направления – в това от каква позиция д-р Пулиева взема отношение и в обхвата на нейните твърдения. Моето мнение е, че ти  (не мога и не желая да имам мнение за петимата интервюирани най-малкото защото не ги познавам лично) съзнателно правиш това. Ако съм прав, това не е нито честен подход, нито достойно поведение.

Конкретно по темата.

Всички интервюирани изказват виждането, че православната църква смята всички останали вероизповедания за отделили се от истината и поради тази причина – за секти. При това виждане думата „секта” е използвана в чисто богословски смисъл. Аз не оспорвам правото на православната църква и на всеки неин член да има такова мнение, както и да го изразява в богословски дебати. Това е част от нейната догматика, в подкрепа на която могат да бъдат приведени съответните аргументи. Според дякон Михаил д-р Пулиева изказва своите виждания като православен богослов: „Когато д-р Панайотова изговаря своите тези, тя го прави от православно-християнска гледна точка.” С това аз не съм съгласен. В своите интервюта тя често „прескача” (и то без да направи това ясно) от позицията на богослов изразяващ православно виждане към позицията на експерт по религиозните движения, който говори по граждански проблем. Разбира се, двете роли в никакъв случай не са несъвместими. Един богослов може (и според мен дори трябва) да говори по граждански проблеми и обратно – човек, който се изказва по граждански проблеми може (и отново дори трябва) да съобрази позицията си със своята (православна) вяра. Напрежение в конкретния случай възниква, когато започвайки с понятието „секта” в неговия религиозен смисъл (богословско несъгласие) д-р Пулиева, го пренася в гражданската сфера като по този начин го натоварва със съвсем друг смисъл (религиозна група, опасна и вредна както за обществото, така и за своите членове). А че тя прави това многократно и свободно ясно се вижда от нейните интервюта – например от статията в frognews или в Новинар .

Така например в своето интервю за frog news тя казва следното:

–Как бихте определили дейността на едно подобно узаконено религиозно движение – странните начини за събиране на дарения в кофи за неясни каузи, изпадането в транс на поклонниците, мистичните срещи на един от пасторите с Бога, гонене на болести с викове и крясъци, предизвикващи дори демоничност? Не е ли това в разрез с християнските норми?

-Напълно е в разрез, разбира се. Забележете, когато в I в. Светите апостоли са получили на празника Петдесетница дара на Светия дух, те са лекували чрез Христовото име, чрез докосване, чрез полагане на ръце, чрез молитва, дори дрехите им са били целебни, но с мир и любов към Христа. При тях не е имало подобни форми на екзалтации и на трансове, каквито се срещат в сектантските общности. Именно това показва, че не Светият дух е този, който действа в тези общности. Те са много на брой в България – и регистрирани и нерегистрирани. Коментарът на българската църква, която има хилядолетен опит в това отношение, е следният: „Това е едно изключително опасно и дълбоко явление, наричано духовна прелест. Съответно пасторът или присъстващите в залата, където се събират, смятат, че те са избраните Христови воини, че са най-духовно развитите и не могат да направят разлика между духовете, т.е., дали това, което им се случва е от Бога и с помощта на неговите свети ангели или е чрез действието на демонични същества.”

Тук (макар и с някои уговори) д-р Пулиева говори като богослов, изразяващ позицията на БПЦ. Още при следващия въпрос обаче тя променя ролите:

– Какви най-често са хората, които ходят на подобен вид църкви? При моето посещение аз установих, че около 30-40% от поклонниците са на не повече от 25-годишна възраст, т.е. младежи. Какви са похватите, които пасторите използват?

-Това е обяснимо, защото по принцип сектите целят няколко рискови групи от обществото. Това са възрастните хора, които нямат социална среда, хората, преживели професионален или семеен крах, болните и младежите. Младите хора в повечето случаи са абсолютно духовно неориентирани и затова те най-лесно се зарибяват. Това е и в синхрон с тяхната възраст от гледна точка на техните духовни търсения. Те имат много въпроси, те се вълнуват от темата за вечността, от произхода на живота и на Бога, именно заради това често попадат в сектите. Друга причина е липсата на приемственост между времената, в които българският народ е бил духовно грамотен и днешното време, в което младежите, търсейки духовното, попадат в общности, където се предлага един по-либерален модел на молитвен живот. Това са: песни, транс-състояния и т.н. Те обаче не осъзнават, че подменят своята религиозна страст и копнежа към Бога с форма на социални музикални и екстазни събирания. Това е съвсем различно от реалния духовен живот. Методите, които се използват на молитвеното събрание от страна на пасторите, са изпитани хипнотично. Чрез тях се извършва масова хипноза – както при римските оратори през I-II в., така и при Хитлер. В сектите се използват тези похвати на викове и крясъци, на заповедната форма на обръщение, екзалтацията, тоталната емоционална разхвърляност на човека. Точно те влияят на крехката младежка психика и стават лесно манипулируеми и верни на своя водач.

Тук вече тя говори като обществен експерт.

А за Новинар тя определя понятието „секта” по следния начин:

– Г-жо Пулиева, какво е секта?

– “Секта” е термин, който не е нещо мръсно или срамно. Това е религиозна общност, която се е оттеглила, самоизолирала от дадена основна религия или пък е възникнала на базата на някакво учение, като съдържа крайни елементи. Сектата има няколко основни признака – тоталитарен водач, затвореност на групата, спазване на стриктни правила, които нарушават човешката свобода. Когато имаме тези фактори, когато имаме зависимост на човека от сектанта, категорично става въпрос за секта. Ще ви дам пример. Има много ревностни християни или ревностни мюсюлмани по света, но те имат и здрави семейства и работа. Сектантите се намират в състояние на зависимост. Обикновено сектантът радикално се променя и започва да страни от приятелския си кръг. Често се разделя с работата си или с учебното заведение, което посещава и в крайна сметка се стига до сериозни психически проблеми, дори до самоубийства.

Това отново е чисто гражданска позиция, която не е пряко свързана с богословието. Това е още по-видно от факта, че в същия параграф тя противопоставя някои християни и мюсюлмани на сектантите, с което явно подчертава, че споменатите не са такива (което според богословието на православната църква не е вярно).

Нека да обобщя – в своите изказвания д-р Пулиева тръгва от религиозното понятие „секта”, разбирано като богословско несъгласие, след което свободно го използва в нерелигиозен смисъл (разбирай вредни и опасни за обществото) по отношение на регистрирани (разбирай признати от закона) вероизповедания различни от православното.

Протейерей Василий Шаган пише: “Ако биха попитали мен, относно подобни религиозни организации и култове, сигурно и аз ще използвам същия термин. Ще го направя без притеснение, осланяйки се на това, че Светата Църква борави свободно с него, още от самото зараждане на явлението: подобни групи да се отделят, повличайки част от нейните членове, проповядвайки алтернативни форми на духовност и вървейки в разрез с основите на православната вяра и догматика.” Той може да го направи като богослов и православен църковен служител. Но нито той, нито д-р Пулиева имат правото да използват думата „секта” в друг смисъл, особено с оглед на съвсем неясните, но изключително негативни асоциации, които понятието предизвиква сред българското общество. Подобни квалификации според мен представляват открита обида, уронват обществения престиж на всяко регистрирано вероизповедание и подтикват към религиозна нетърпимост. Изглежда такова е и мнението на дякон Михаил, който казва: „Наистина става интересно, когато обърнем внимание на факта, че думата секта е изцяло църковна – тя не може да се употребява извън църковен контекст.”

С оглед на това ми се струва, че становището на Дирекцията по вероизповеданията от 21.08.2008  е съвсем уместно. То:

1. Напомня, че всички регистрирани вероизповедания се ползват с определени права, които следва да бъдат зачитани. Тъй като д-р Пулиева е нарушила тези права посредством медийните си изяви тя бива предупредена за това.

2. Дава възможност на д-р Пулиева като експерт по религиозните движения да използва законовите възможности (например посочените в чл. 8 от ЗВ) за пресичане на всяка нередност или поведение на определено вероизповедание, което вреди на обществото или личността.

3. По никакъв начин не засяга или ограничава нито нейните верски убеждения, че от гледна точка на православното богословие всички останали религиозни движения са секти нито правото й да ги защитава в богословски контекст.

Така че спорът, Светльо, изобщо не е „чисто богословски”, както твърдиш ти. Точно обратното, чисто богословските му аспекти нямат никакво отношение към случая.

Нещо повече – и това е второто ми основно възражение – въпросът в никакъв случай не се изчерпва със становището на г-жа Пулиева към църквите „Прелом” или „Ново поколение” (макар че до голяма степен именно тези две имена излязоха на преден план) по простата причина, че нейните изказвания не се  ограничават до тях. Ето няколко примера:

„- Колко регистрирани секти има в България?

– Ние не ги делим на това дали са регистрирани или не. Близо 100 са регистрираните общности от този тип в малка България. В страни като Белгия, Австрия, Румъния има между 6 и 13 вероизповедания. Законът ни е твърде либерален и той трябва да бъде коренно променен.

– Как трябва да се промени законът?

– Това, което трябва да се направи е първо да се сложи праг с различни изисквания, над които да могат да преминават възможно най-малко религиозни движения. Да се предотврати регистрацията на откровени секти, трябва да има минимален праг на членовете и той да е колкото може по-висок. В Румъния минимумът е 22 000 души, за да се регистрира. Това снема автоматично броя на регистрираните. Второ, може да се проследи досието на тази общност. Ако тя има смутни практики, ако има съдебни производства, свързани с престъпления на религиозна основа или заплаха на човешки права, да не се разрешава такава регистрация.”

И отново:

“Към момента тези узаконени религиозни общности са 96, скандално много регистрирани вероизповедания в България. Давам пример – в Швеция и Румъния те са 7-8, и то традиционните – православие, римокатолицизъм, ислям, лутеранство – там, където има протестантски традиции. Тези секти обаче, които се нароиха в САЩ още след 90-те години и нахлуха в България, да имат статута на вероизповедание, за мен е абсурдно. Те нямат тези характеристики на вероизповеданието, на една дълговечна традиция, на голям брой членове. То е престъпно и от гледна точка на това, че хора, които рушат човешки съдби, имат статута на вероизповедания – с всички данъчни облекчения….. Проблемът е, че трябва да се ревизира много кардинално Закона за вероизповеданията. В момента той е твърде либерален, но можем да почерпим опит от съседна Румъния. Там религиозните общности в страната са регистрирани дотолкова, доколкото отговарят на няколко критерия – липса на заплаха на здравето и благоденствието на гражданите, дълбоки исторически корени в съответната страна, членска маса над 25 хил. души и още няколко критерия. Ако ние постъпим по подобен начин, аз съм сигурна, че броят на подобни секти значително ще намалее. Останалите религиозни общности в Румъния са с друг статут, например – фондации и сдружения, и така нещата ще станат ясни. Същото трябва да се случи и в България, стига да има политическа воля за подобни промени… Тези църкви пак могат да действат, но тогава държавата ще бъде свободна от тази отговорност, че е дала карт бланш на откровена тоталитарна и сектантска общност да мъти главите на хората и да им проваля съдбите. Второ – съответната секта няма да има правото да използва данъчни, митнически и други преференции, нито ще има право да строи храм. Друга необходимост при промяната на закона е да се засили контролът, който в момента е занижен до абсолютния минимум. Трябва да се дадат правомощия на някои институции в България – както на „Дирекция по вероизповеданията”, така и на полицейските служби, които да имат специфични отговорности за наблюдение на сектите. Мисля, че това ще постави в малко по-различна ситуация недобросъвестните духовни водачи, които имат право да вярват в каквото си искат, но нямат право да провалят човешки съдби.”

Повече от очевидно е, че г-жа Пулиева визира всички (или поне почти всички, но според нея изключенията могат да бъдат много малко) вероизповедания различни от православното. Тя ги нарича „секти” и то отново в обществения смисъл на това понятие и предлага държавата да предприеме редица ограничителни мерки спрямо тях – например затруднения за регистрация, поставяне в неравностойно положение спрямо данъчното законодателство в сравнение с православната църква, забрана да строят свои молитвени домове, както и даване правомощия на полицията да ги проверява и контролира.

Според мен в това, което тя казва има и разумни предложения. Логично е всяко ново религиозно движение, което кандидатства за регистрация да бъде проверявано и ако „има смутни практики, ако има съдебни производства, свързани с престъпления на религиозна основа или заплаха на човешки права, да не се разрешава такава регистрация.” Това е необходимо и разумно. С основната теза на г-жа Пулиева обаче аз не мога да се съглася по никакъв начин. Конституцията на РБ дава право на всеки човек да избере и изповядва свободно своята вяра и съответно забранява фаворитизирането на някоя такава от страна на държавата. Следователно, докато моята вяра не нарушава законите на страната и не е вредна или опасна за обществото като цяло, за отделни личности от него или дори за самия мен аз мога да претендирам за правото си тя да бъде уважавана и третирана наравно с всички останали без значене дали е възникнала преди 2, 200 или 2000 години, дали е традиционна за България, за Америка или за луната както и от броят на хората, които я изповядват. Тези неща в случая нямат и не би трябвало да имат никакво значение. Наличието на около 100 вероизповедания в България показва решението на хората да се възползват от правото, което им дава закона и тук аз не виждам нищо смущаващо. Според мен подобно равноправно отношение към тях е задължително, но г-жа Пулиева го определя като „абсурдно”. Следователно, когато протойерей В. Шаган казва „Безусловно, всичко това не е призив за някаква държавна разправа със сектите” той не е прав – именно за това е призив. И ако православието наистина е най-толерантната религия както твърди арх. Павел Стефанов в този случай то би трябвало да се разграничи от нейните действия вместо да ги защитава и одобрява.

Василий Шаган продължава „…смятам, че всяка една кампания подлежи на одобрение и (съответно) неодобрение, според това какви средства за работа и какви методи при воденето на диалога с другомислещите се използва.” С това той признава, че има средства и методи, които не могат да бъдат одобрени и толерирани. Според мен именно такива си позволява да използва д-р Панайотова. Един от тях е свободния пренос на думата „секта” от богословската в обществената сфера без да се направи нужното разграничение, за което вече говорихме. Втори е създаване на обществено напрежение срещу „всичко що не е православно” като „на едро” се говори за самоубийства, психически разстройства, промяна на личността, промиване на мозъци и т.н. без да се спазва каквато и да е обективност или конкретност. Трябва ли например да разбираме, че тя смята да кажем Методистката или Конгрешанската църква (използвам именно тези единствено по причина, че имат над 200 г. история в България) за не по-малко опасна от църквата „Ново поколение,” срещу която изказва толкова остри нападки? Не би ли трябвало един експерт по религиозните движения да бъде по-внимателен в своите изказвания и по-прецизен във формулировките си, особено когато те могат да предизвикат отрицателен отзвук и да навредят на споменатите две общности? Не бива ли обществото подвеждано по този начин?

Но дори когато говори конкретно г-жа Пулиева не е коректна. Ще приведа два примера.

всеки„Не се изненадвам, ако той разполага с много пари…. Във всички съвременни протестантски общности се практикува даването на десятък, т.е. дава 1/10 част от своите доходи. Не винаги това е напълно задължително, но в повечето секти хората се задължават по духовен път, като им се втълпява, че ако не дадат сумата, няма да са угодни на Бога и Светият дух няма да ги посети.”

Това твърдение просто не е вярно. Има значителен брой протестантски общности, които практикуват даването на десятък, но в никакъв случай всички. Нещо повече – голям брой именно от по-съвременните общности не прибягват до тази практика. Смятам също, че би било добре редом с това да се спомене, че в България (освен ако не пропускам някое изключение) никоя протестантска църква не събира пари за извършване на ритуали като бракосъчетание, кръщение или погребение каквато практика има в православната църква.

Това обаче бледнее пред втория пример:

„– Дават ли наркотици там?

– Да, има практики. При нас постъпи оплакване на майка на едно момче, студент от Русе, който участва в баптистка църква. Тази майка сподели, че в Русенската окръжна болница често постъпвали младежи, след като падат на улицата, след прием на някаква двойка хапченца, докато си пиели кафето с техния пастор. След като им се вземе кръв, се доказва, че са взимали някакви психотропни вещества. Интересното е, че тези младежи, когато вписват имената си в техните листове, срещу името, винаги пишат пастора, тоест той да е човекът, който да ги вземе от клиниката. Лаборантките са казали на тази майка.”

Въпросите към подобно изказване са толкова много, че просто не зная откъде да започна. Първо, в писмото на Дирекцията по вероизповеданията д-р Пулиева е посъветвана ако разполага с подобна информация да я предава по предвидения от закона ред на съответните органи вместо да тиражира клевети по пресата, за които напълно справедливо може да й бъде потърсена отговорност. Второ, не е упоменато за коя точно баптистка църква става въпрос – в България съществуват няколко такива. Трето, макар да е напълно възможно наркоман да посещава официална баптистка църква твърдението, че множество младежи редовно постъпват в болницата след като са изпили двойка хапчета дадени им от техния пастор е явна лъжа. Така както д-р Пулиева прави своето изказване се налага извода, че баптистката църква е секта, която раздава наркотици. Питам се, когато православния йеромонах Нектарий от Гложенския манастир дава интервю пред Дарик нюз, че е пушил марихуана в манастира, че не смята това за грях и е за нейното легитимиране, трябва ли да приема, че БПЦ подкрепя наркоманията?

Спирам дотук. Макар че по въпроса биха могли да се кажат още много неща самата необходимост да правя това е отблъскваща. И за да не бъда криво разбран от теб или от хората, които си интервюирал ще го кажа още веднъж: Макар да не споделям това виждане не оспорвам правото на никой да смята, че от богословска гледна точка всички останали вероизповедания са секти. Това, с което не съм съгласен е това богословско понятие да се тиражира в общественото пространство като неговото значение коренно се подменя, представяйки го за нещо опасно и вредно, срещу което държавата е призована да вземе мерки. Не съм съгласен някоя вяра да бъде ограничавана в зависимост от своята древност, произход, членска маса или по някакъв друг признак освен ако изповядващите я не дадат повод за подобно ограничение нито да бъде поставяна в неравноправно положение спрямо някоя друга вяра. Не съм съгласен за защита дадена позиция да се използват клевети, неточности или обобщение да едро, които уронват престижа на някой друг. Да твърдиш, ти или някой друг, че проявите на д-р Пулиева (дори и да са били провокирани от най-добри мотиви) са единствено участие в богословски спор е невярно и нито е достойно нито ти прави чест.

26.01.2009

Радостин Марчев