„За“ или „Против“ сексуалното образование в училище?

 

Трябва ли да има часове по сексуално образование в училище?

„Сексуалното образование трябва да започне от около 3-годишна възраст. Първите неща, които ние хората научаваме за себе си са как се казвам, кой е рода ни и от кой пол смe. Те са толкова близо до нашата личност, че с годините най-лесно хората се манипулират с национализъм, порнография и сексуалност. Това е причината и затова е толкова важно децата, още от най-ранна детска възраст, да се запознават с половите различия, след това с начина на възпроизводство, как се раждат децата, как се отглеждат. Всичко това са въпроси, които самите деца задават“, обяснява детският психолог Иван Игов.

Другата причина, поради която трябва да се говори на тази тема от рано е, че още преди да тръгнат на училище децата имат достъп до телефони, таблети, компютри. „Те активно сърфират в интернет, а там има достатъчно много порнография. Ако няма с кого да говорят, ако няма необходимия контакт с родителя, децата започват да затварят тези въпроси в себе си. Това води до едно вътрешно напрежение и едно отрицателно отношение към човешката сексуалност. Не говорят за това, притесняват се, срамуват се и единственият източник на информация стават някои от връстниците им. А така се появява една огромна дупка. Родителите, които говорят с децата си на тази тема са много малко – не повече от 20%. Останалото децата се опитват да си го запълнят сами. Разбирате по какъв начин и с какви материали“, обяснява още детският психолог.

Според него тук е ролята на училището. „Преди хиляди години, когато училището е било измислено в древна Гърция, целта е била учениците да стават граждани, да се учат и да са част от обществото. Училището, още от онова време, е призвано да даде отговори на всички въпроси, на които семейството не може или не иска да даде“, допълва още Игов.

Според Михаела Джоргова преди да се реши дали да се пристъпи към една такава крачка е много важно да се види какво стои зад тези програми, каква е тяхната ефективност в други страни, срещат ли одобрението на родителите. “Според стандартите на Световната здравна организация за Източна Европа за сексуално образование децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. за различията между половата идентичност и биологичния пол и т.н. Обществената реакция спрямо това, както и спрямо часовете по тези въпроси в някои училища показва, че мнозинството от родителите не са съгласни с подобно съдържание”, казва тя.

“Направихме си труда миналата година да преведем резултатите от над 100 задълбочени съвременни проучвания през последните 30 години за оценка на ефективността от сексуалното образование в световен мащаб. Резултатите показват, че близо 90% от програмите за системно сексуално образование в училище са неуспешни и са причина за много вредни последици. Това са данни на американския Институт за изследване и оценка, известен с работата си за оценка на резултатите от програмите за сексуално образование през последните 25 години, на които разчитат ЮНЕСКО и различни правителствени агенции”, аргументира се Джоргова. Сред нежеланите реакции са намалена употреба на презервативи или повишена сексуална активност, увеличен брой партньори, орален секс, принудителен секс, болести, предавани по полов път или бременност.

“Оказва се, че тези програми са далеч от чисто академичното излагане на факти за живота. Те са свързани с избора на начин на живот, с разбиранията за сексуалността и с моралните ценности. Те целят не само да информират, но и да формират възгледите, поведението и решенията на децата по отношение на тяхната сексуалност и полова активност. А това са прерогативи на родителите, а не на училището. Училището би трябвало да обслужва и подпомага нуждите на родителите в този процес”, казва още Джоргова.

Според нея ако дадено училище предвижда часове по сексуално образование, понеже по закон те и към момента са възможни, е много важно да се информират предварително родителите за съдържанието им и да се поиска тяхното писмено съгласие.

От кой клас трябва да се говори с децата по тази тема?

Детският психолог е на мнение, че това трябва да става от първи клас. „Във всяка година с развитието на детето трябва по различни начини да казваме различни неща за това, което се случва. В най-ранна възраст те трябва да бъдат запознати с външните полови различия – момченце и момиченце. С това, че възпроизводството става в корема на мама. За децата този отговор е достатъчен. На 7-8 години са първите признаци на пубертет. Децата започват да се замислят и за други неща като привличане, любов, връзка, контакт. Ако преди това са видели порнографски материали в интернет, това може тотално да изкриви съзнанието им. Особено при момчетата, където хиперсексуалността е по-висока. Това, което те биха видели в сайтовете не отговаря на нормалните човешки сексуални отношения. Затова е толкова важно в училище да се говори за това“, казва Игов.