Да станат хаджийки поне веднъж в живота си – моите умерено вярващи баби едва ли са си го представяли. А аз станах два пъти. Отново след 11 години се изправих сред този красив и величествен град и казах: „Шалом, Йерушалайм!“. Свещеният град – мястото, където трите религии се преплитат и където се намират светите места за поклонниците на всяка от тях, има неповторима енергийна аура. Породена от синтеза на древност и съвременност, вяра и атеизъм, земно и възвишено. Многобройните туристи, които всекидневно се стичат към светините за християните Виа Долороза и храма на Божи гроб, за евреите – Стената на плача и реликвите от времето на Втория храм, за мюсюлманите – Храма на скалата, влизат в Стария град през седемте порти в турската стена, построена още през управлението на Сюлейман Великолепни: шаар Яфо – от запад, шаар Цион, която отвежда в еврейския квартал, шаар а Ашпот – от юг (пътят излиза под Стената на плача), шаар а Арайот – от изток (на лъвовете), шаар а Прахим (на цветята), шаар Шхем (Дамаскската) – от север, най-голямата и най-красивата, шаар а Хадаш – новата порта, отворена през 1889 г.
От кулата на Давид до витражите на Шагал
Сред другите интересни исторически обекти са кулата на Давид, Ха-Мецуда (крепост) от периода на Първия храм, кардото, което свидетелства за две важни епохи – кръстоносната и византийската, построено след разрушаването на Втория храм. В Стария град е етнографският музей Дворът на старото население (Хатсар хайешув хайешан), в който е представен животът в Ерусалим в края на ХIХ в., Изгорялата къща – принадлежала на едно от видните семейства на свещеници в града, изпепелена, когато римляните го превземат, Иродиянският квартал – двата музея се намират в подземията на Стария град. Яд Вашем с новата му експозиция, открита през март т.г., е сред най-важните места, които туристите посещават. Извън стените на Стария град се намират и изключително интересният и богат Музей на Израел, Храмът на Книгата – археологически музей, в който са изложени и свитъци, намерени край Мъртво море, датирани отпреди 2000 години. Той е сред най-оживените културни центрове на града. Ценни археологически находки от различни епохи могат да се видят в музея на Рокфелер, построен по време на британския мандат със средства на известната банкерска фамилия. Експонатите в уникалния музей на страните, споменати в Библията, разказват за хилядолетната история на народите, за които се говори в Светото писание. Забележителен в архитектурно отношение е комплексът от обществени сгради – Кнесетът, Върховният съд, новото кметство. Витражите на 12-те племена от Марк Шагал в синагогата в болницата в Хадаса и паната в Кнесета са част от нещата, с които местните жители се гордеят. В околностите на града е Гетсиманската градина с черквата на нациите, а недалеч е град Витлеем – две важни светини за християните.
Закон за камъка
Разхождайки се из Ерусалим, може да се проследи архитектурата през различни епохи – османската, от времето на британския мандат (1917-1947) и след създаването на Държавата Израел. Голямото развитие на Ерусалим е в подновяването на старинни места и сгради. Но научавам, че това е всъщност непрекъсната борба между строителните предприемачи и общината, която трябва да балансира между хората с икономически интереси и онези, които държат да бъдат запазени историята и обликът на града. Жертва на това съперничество е станал и един от най-красивите квартали от Ерусалим – Мамила.
Това, че градът е запазил до днес своя характерен облик и излъчване, до голяма степен се дължи на общинския закон, приет още по време на британския мандат, който разрешава тук да се строят сгради само от ерусалимски камък – бял, розов, жълт, сив.
Влаковете тръгват отново
Намирам огромна разлика от предишното ми пребиваване в Израел. Имам чувството, че всички градове са пораснали поне двойно. В Ерусалим – в самия град, и на изходите от него пътната мрежа е модернизирана, много облекчена, разстоянията сякаш са съкратени. Направени са тунели, които извеждат автомобилния поток извън града. Както разбирам, тази идея е съществувала отдавна, а двата вида тунели се различават по това, че едните са изкопани в скалата, а другите са направени по технологията „кът енд кавър“ („режи и покрий“), като скалата се разрязва хоризонтално и отгоре се строи кръстовище. Най-дългите тунели в страната са изградени в южна посока. Единият от тях е с доста голямата за Израел дължина от 2 км, тъй като тук няма традиции в строителството на тунели. Шосейната пътна мрежа е многократно разширена – около Тел Авив също, пътят Аялон заобикаля града и продължава за Хайфа. А шосе номер 6 е най-дългата магистрала, построена в Израел в последните години. Идеята е да стигне на север до Галилея и на юг до Бершеба, пресичайки цялата страна. Смята се, че това много ще улесни движението. Въпросът обаче има два аспекта, казват тук: колкото повече се строят шосета, толкова повече се поощряват хората да имат по няколко коли в семейството. А това още повече притиска инфраструктурата на пътищата. Преобладаващо е мнението, че главното решение е да се строи масов транспорт. Може би и заради това днес в сравнение с преди 10 години железопътната мрежа е много развита и всяка година броят на пътниците значително се увеличава. Още през османската епоха е построена железница, но днес Отоманската гара е затворена, а новата се намира в западната част на града. Железопътна линия свързва Ерусалим и с Тел Авив, но засега с влак се стига два пъти по-бавно, отколкото с автомобил. От новия терминал на летище „Бен Гурион“, открит в началото на тази година, вече се отива до Тел Авив по релсов път, предвижда се такъв да има и до Ерусалим, което ще съкрати пътуването между двата града до 30 минути. В Ерусалим е подготвена голяма част от инфраструктурата за трамвай, за да се избегнат постоянните задръствания. Не видях нито едно бездомно куче по улиците. Общината се грижи за това, обясниха ми моите домакини.
Младите заминават
Казват, че Ерусалим е един от най-трудните за управляване градове в Израел. Той е сред най-бедните, защото няма производства. Най-големият проблем на Ерусалим е, че младите евреи, които не са религиозни, го напускат, за да търсят работа в Тел Авив и околните му градове – Рамат Ган, Петах Тиква, Гиватаим, Рамат а Шарон, Холон, Бат Ям. Там е центърът на икономическия живот на страната.
Стара поговорка гласи: най-хубавото място в Ерусалим е пътят за Тел Авив. Обаче хората тук се надяват, че новата железница и бъдещите скоростни шосета ще върнат младите в града.
Тук всички учат
Най-старият университет в страната – Еврейският университет в Ерусалим, е открит през 1927 г. от Алберт Айнщайн. Съществуват и много религиозни центрове, където младежите се обучават от ранна възраст. Институтът „Бецалел“ е академия за изкуства. А Еврейската агенция приема младежи от различни страни в диаспората, които идват за по една година да учат главно иврит и еврейска история. Религиозните евреи имат технологически институт, където освен професионалното обучение, изучават и религия. В страната има много пенсионери, те са обединени в дружества, които постоянно организират екскурзии, посещават интересни места, учат. Много хора, след като се пенсионират, отиват на курсове в института „Яд Бен Цви“. „Нахон Авшалом“ е другото място – в Тел Авив, където мнозина, след като приключат професионалната си кариера, отиват да слушат лекции в различни области на познанието.
Страхът от тероризма
Ерусалим е смесен град, и евреите, и арабите заявяват, че искат да живеят в мир. Когато има напрежение, то е свързано с тероризма. Щом намале тероризмът, отношенията са добри, казват тук. И отбелязват, че след края на интифадата арабските квартали отново са се отворили и положението значително се е подобрило. Градът пак е уреден, а забележимото присъствие на силите на сигурността осигурява значително спокойствие на населението. Защото и евреи, и араби еднакво се страхуват от тероризма.
Итнаткут – разделянето
Главната тема, която днес вълнува жителите на Ерусалим, е итнаткут – разделянето, предстоящото изтегляне през август от ивицата Газа, където живеят около 5000 евреи. Първите селища са създадени там веднага след войната през 1967 г. Днешният премиер Ариел Шарон е взел тежкото решение, че в полза на еврейския народ е Израел да излезе от ивицата Газа, без да иска компенсации. Дори и с цената на това някой да сметне, че е бил принуден от интифадата. Казват, че повечето израелски граждани – т. нар. тихо мнозинство, подкрепят Шарон. Има и такива, които не вярват, че изтеглянето наистина ще се състои. Други се опасяват от гражданска война. В речта си на празника на независимостта на Израел равинът Лау призова гражданите на страната да проявят разум и да не допуснат евреи да се опълчат срещу евреи. Днес външните заплахи не са толкова големи, смятат в Израел. Най-непредвидимо е бъдещето по отношение на Иран, заради опасенията, че Техеран разработва атомна бомба. С Египет има мир, проблематичен, много студен, казват тук, но мир. Същото е с Йордания. От страна на Сирия днес не виждат сериозна заплаха. А на северната граница с Ливан са групите на Хизбула, където все още тлее известно напрежение.
„На зелено“
Израелците много пътуват. В почивните дни жителите на Ерусалим излизат „на зелено“, градът е на високо, има много паркове, където хората прекарват по цял ден. Освен това пътуват до Галилея, до изискания морски курорт Ейлат на Червено море, както и на Мъртвото море – главно през зимата. В Израел археологията е национално хоби. Всяка година из страната се откриват нови обекти, част от които са свързани със съвременната история – ХIХ-ХХ век, с първите селища, основани от 1870 г. насам, през края на османския период и т.н.
„Отдушникът“
Ерусалим може да се гордее със симфоничния си оркестър, който пътува много и кани гостуващи диригенти, хорове, солисти. Всяко лято тук се провежда фестивал, на който идват и български състави. Казват, че през последните години заради интифадата са пристигали по-малко гости, но българи винаги са участвали. В синематеката – любимо място на хора от всички възрасти, постоянно се организират филмови панорами, а през юли започва месец на киното. Хората в Ерусалим са сериозни, атмосферата в града е много по-тежка, отколкото в други градове на Израел. Може би заради това още по-смущаваща е идеята точно тук да се състои световен събор на хомосексуалистите. И местните жители с право смятат, че това е едно напълно излишно предизвикателство.
Пред стените на Стария град, под квартала с ателиетата на художниците „Ямин Моше“ (където са едни от най-скъпите жилища в Ерусалим), на Брехат Мамила (Басейнът на Мамила) в средата на лятото се издигат сцена и трибуни, на които се провеждат театралният и филмовият фестивал. След 10 часа вечерта младежите се събират в квартала с клубовете и дискотеките „Нахалат шива“, както и край руската черква и новото кметство, където има още заведения. Тези места съществуват със съгласието на религиозните евреи, които управляват града – самият кмет Ури Лополянски е от техните среди, и са своеобразен отдушник за младите.
Дружеството „България-Израел“
Основано е от Виктор Шемтов скоро след 10 ноември 1989 г. В началото то организира изпращането на самолети с помощи за България. Оттогава за 13-14 години дружеството е създало клонове в цялата страна. Освен него съществува и Съюз на евреите, дошли от България. След Виктор Шемтов председател на дружеството „България-Израел“ е бил проф. Розенфелд, а след него и до днес – Емануел Зисман. Една от първите инициативи е да се даде името „България“ на площад в Ерусалим, открит официално по време на визитата на българския президент Петър Стоянов, разказва ми секретарят на дружеството в Ерусалим Израел Алмог. (Неговата съпруга Хедва Алмог, известна радиожурналистка, с професионален рефлекс ми посочи пътищата и уреди контактите ми с видни личности по време на тържествата в Яд Вашем за Холокоста и победата над хитлерофашизма.) Български площад с името „София“ има и в Тел Авив, намира се в Яфо, който навремето е бил „български град“ и в който до ден-днешен още се чува българска реч. Площадът се намира недалеч от централата на Съюза на българските евреи, българските ресторанти „Витоша“ и „При Монката“, както и от стадиона на легендарния в миналото български футболен отбор „Макаби Яфо“.
Последната до момента инициатива на дружеството „България-Израел“ е подкрепата за филма „Корабите са пълни“ на Костадин Бонев и неговото премиерно представяне в Ерусалим. Дружеството продължава да набира дарения и помощи за операции и лечение в Израел на български деца. То оказало съдействие при миналогодишния случай с нарушените права на български строителни работници. Дружеството се застъпило за тях, ангажирало адвокати, които поели защитата им и потърсили решение на въпроса в правителствените среди.
След 1989 г., когато израелците започнаха редовно да посещават България, а и с възрастта човек все повече мисли и да милее за корените си, затова – казват те – за нас е много важно дружеството да има пълноценна дейност и всички помагаме с каквото можем. По думите на хората там, те искат да извършат добро за една страна, за един народ, които са направили много за тях по време на Втората световна война. Вярват, че връзките между двете страни и двата народа трябва отново да станат близки, както преди 50 години.