ВС1: Има ли преход от неживата природа към живите организми?
ОВС1: Основната причина за съществувалото по-рано рязко разграничение между неорганична и органична химия е, че в природата, неповлияна от човешка намеса, органичните съединения възникват само чрез активността на живите организми. Със смъртта на организма започва обратният процес: Органичните съединения са разлагат до своите неорганични съставни части. След като химикът Ф. Вьолерпрез 1828 г- превърна безспорно неорганичния амониев цианат в органичното съединение пикочна киселина, тази принципна разлика вече не съществува. Днес ние сме в състояние чрез целенасочена и планомерна дейност да синтезираме многобройни органични съединения. При това тук безусловно са необходими познания по химия и технология, т.е. необходимо е влагането на интелект. Ако разгледаме живите същества, ще установим, че на физико-химично ниво в растенията и животните и в човека няма процеси, които да противоречат на физикохимичните процеси извън живите организми. Известните природни закони тук са в пълна сила. Така че между живата и неживата материя няма някаква принципна разлика на нивото на физиката и химията. В своите трудове за възникването на първите живи същества от първичния бульон неодарвинистите отиват по-далеч, като казват, че има сравнително гладък и безпроблемен преход от неживата материя към живите организми. Живият организъм обаче не бива да се бърка с материята на живите същества. Организмът като цяло не може да бъде разбран въз основа на изолираното обяснение на отделните му съставни части и процеси. Организмите съдържат като важна съставка информацията, тази духовна величина, която материята не може да произведе сама. Тя е причината всяко живо същество да се стреми към определена форма и да е в състояние да се размножава. В неживата природа не съществува принципът на размножение (репродуциране въз основа на запаметена информация). Информацията е същественият критерий, по който живият организъм се различава от неживата материя. По същия начин възникването на една индивидуална форма, за разлика от образуването на кристалите, няма нищо общо с обусловената физико-химична закономерност на структурата. При феномена живот става въпрос за друго качество, което е извън рамките на физиката и химията. Така наречените еволюционни експерименти, които искат да докажат възникването на живота като чисто физико-химично явление, също потвърждават нашето твърдение: Не е възможно да възникне информация при физико-химичен процес!
– При широко цитираните експерименти на Милър можаха да бъдат синтезирани основните съставни части на протеините – някои аминокиселини – но информация не възникна. С това този опит излиза извън рамките на еволюционните експерименти.
– Разработеният от М. Айген хиперцикъл е един чисто мисловен експеримент без всякакво практическо потвърждение (по-подробно в Г4). С помощта на така наречените „еволюционни машини“ Айген иска да експериментира еволюцията. В „Билд дер висеншафт“ (бр. 8,1988, стр. 72) той твърди: „В една от нашите машини поставихме бактерии, които да еволюират… Този проект вече има успех. Само след 3 дни изолирахме мутант, който показваше съответната устойчивост. Този пример доказва, че е възможно еволюционният процес да се стимулира в лабораторни условия.“ Такива изказвания създават впечатлението, че еволюционният експеримент е бил успешен. В действителност тук се изхожда от вече съществуващи живи организми. Тук също не е възникнала нова информация, а се правят опити със съществуващата, които не допринасят с нищо към въпроса за нейното възникване.
Налице е един забележителен факт: Нито една лаборатория по света не е успяла да „произведе“ жив организъм от неживи органични вещества. Значението на този факт нараства още повече, след като биопехнологията успя да разработи възможности за манипулация с живите организми. Биотехнологията изхожда винаги от съществуващи живи организми и се опитва само да ги манипулира. Очевидно е, че пропастта между химичните технологии и биотехнологиите е непреодолима. Дори ако един ден това стане възможно след неуморни изследвания и приложение на всякакви познания, с това само би се доказало още веднъж, че животът може да се обясни само чрез влагането на интелект и творчество.
ВС2: Каква е възрастта на Земята и Вселената? Има ли научен метод за определяне на възрастта на земята? Какво мислите за метода С-14?
ОВС2: Досега не е открит физически метод за определяне на възрастта на Земята или Вселената. Защо това е така? В природата няма часовник (под формата на времеотчитащо събитие), който да работи от началото на сътворението. На пръв поглед изглежда, че радиоактивното разпадане на нестабилните атоми може да се използва като часовник. Всеки нестабилен изотоп на химичен елемент има собствен период на полуразпад. Това е периодът Т, за който наличният брой на атомите намалява наполовина чрез радиоактивен разпад. От срещащите се в природата 320 изотопа, повече от 40 са известни като радиоактивни. При радиометричното определяне на възрастта се изхожда от този физически ефект. Има разлики между дълговременните атомни стандарти на:
– уран/торий-оловния часовник: Т = 4,47 х 109 години при уран-238 (238U)
– калиево-аргоновия часовник: Т = 1,31 х 109 години при калий-40 (40К)
– рубидиево-стронциевия часовник: Т = 48,8 х 109 години при рубидий-87 (87Rb);
и кратковременния атомен стандарт С-14 (14С) с Т = 5730 години.
При математическите операции с физичните уравнения на разпада имаме на разположение едно уравнение по-малко, отколкото са неизвестните в системата. Физически това означава, че изходното количество на материала, който се разпада, е неизвестно, защото никой не знае колко нестабилни атома е имало в момента на възникването. Тук важи още така наречения изохронен метод, който се опитва да заобиколи неизвестността на началното количество, като позволява да бъдат използвани само конгенетични (с еднакъв произход) проби. Неопределеността идва от факта, че няма априорни критерии дали една проба спада към дадена конгенетична цялост.
В случая с С-14 обаче има нещо друго. Тук началната стойност може да се определи с помощта на дендрохронологията (преброяването на дървесните пръстени). Тъй като най-старите дървета са на около 5000 години, може да се определи какво начално количество съответства на всеки годишен кръг и на съответната година. Най-старото познато и съществуващо досега растение е на 4915 години (изследвано през 1989 г) – вид бор в Невада. Посредством броя на дървесните пръстени се получава една еталонна крива, която позволява да се определя чрез сравнение възрастта на други проби. Методът С-14 е приложим само за няколко хилядолетия назад. Споменатите в рамките на еволюционната теория милиони години се основават не на точни физически измервания, а на така наречената „геохронологична скала на времето“, която изхожда от това, че продължителността на всяка геологическа формация е пропорционална на дълбочината на намерения най-дълбок слой отлагания. Тази теория предполага, че при всички формации скоростта на отлагане е била винаги еднаква и непрекъсната без паузи. Това предположение не е издържано дори и от гледна точка на самата еволюционна теория. Неговата валидност отпада напълно, когато вземем предвид и всемирния потоп. Нека повторим: физичната величина (напр. времето) е абсолютно измерима само тогава, когато при даден процес се получава количествен физически ефект, и тази измерена стойност с помощта на еталонна мярка (еталонна крива или скала) отговаря на определен брой дефинирани единици. Ако потопим един живачен термометър без температурна скала в топла вода, живачната нишка се разтегля, но въпреки това абсолютната температура не може да се измери. Само едно сравнително измерване с еталониран термометър би могло да ни даде истинската стойност на измерването. При радиометричните дълговременни часовници липсва еталонираният удар (под формата на някой естествен процес, по който би било възможно да се отчета продължителностите на времето).
Най-старата доказуема история започва в Предна Азия и Египет 3000 години пр. Хр. (забележително съвпадение с възрастта на най-старите дървета). Без съмнение най-старата историческа ретроспекция намираме в Библията. Тя достига до първата създадена от Бога човешка двойка. Последователното записване на родословията ни дава единствената установима и надеждна времева рамка от Сътворението насам. Даже когато не преценяваме тези родословия като непрекъсваеми, достигаме до една възраст на земята от няколко хилядолетия, и в никакъв случай не до възприетите от еволюционното учение милиони години. Възрастта на Земята, Вселената и началото на човечеството съвпадат (без разликата в дните на Сътворението).
ВС3: Как става така, че при една млада Вселена светлината от обекти, които са отдалечени на милиони светлинни години, е могла вече да достигне до земята? Не би ли трябвало да приемем една възраст, отговаряща най-малко на времето, което трябва да пропътува светлинният лъч до нас от най-отдалечените открити обекти?
ОВС3: Съдържащите се в горния въпрос твърдения, всъщност представляват заключения, които ние правим коректно от сегашната ситуация: светлината със своята скорост от 300000 км/сек (точната стойност 299792458 м/сек е дефинирана на 17-та генерална конференция по мерките и теглилките през 1983 г.) показва една доста висока, но все пак ограничена скорост на разпространение. Всяка звезда, която виждаме сега, ни информира не за сегашното си състояние, а за едно минало, чиито свидетели са светлинните лъчи, които пристигат при нас сега. Едно (неправилно) заключение гласи следното: тъй като има звезди, които са отдалечени на милиарди светлинни години, то би трябвало тези звезди да са също толкова стари. За изясняване на този начин на мислене от решаващо значение са следните два факта:
1. Разстояние вместо време. Светлинната година, също като метъра, не е мярка за време, а мярка за разстояние. Една светлинна година съответства на разстояние 9,46 милиарда километра. Светлината изминава това разстояние за една година. (Също така можем да определим времето, за което светлината изминава един метър. То е 1/299792458 част от секундата. По-раншната дефиниция на метъра чрез дължини на вълните беше отменена чрез тази посредством светлината). Ако обектите А и Б са на разстояние а един от друг, то информацията за това разстояние не ни казва нищо повече за състоянието им (напр. възраст).
2. Творческо мислене. Безпрепятственото мислено прехвърляне на разстоянието към времето е последствие от еволюционното мислене, при което се предоставя произволно много време както за миналото, така и за бъдещето. Според библейския възглед времевата ос има дефинирано начало, което е маркирано с първия стих на Библията и е отдалечено на няколко хилядолетия (а не милиони години) от нас. Едно продължаване на времевата ос извън тази точка е физически недопустимо. Този, който не обръща внимание на този факт, се намира в същото състояние като някой, който продължава съществуването си преди момента на зачатието. За да изследваме по-нататък поставения въпрос, нека с горния начин на мислене да навлезем в седмицата на Сътворението. На четвъртия ден са сътворени звездите (Битие 1:14-16). След края на сътворението на небето не би трябвало да се вижда нито една звезда. Най-близката до земята звезда е Алфа-Кентавър, която е отдалечена на 4,3 светлинни години. Така че тя би трябвало да се появи на небето едва 4,3 години след Сътворението. След още 1,6 г. би трябвало да се появи звездата Барнард (отдалечена на 5,9 св. год.) и т.н. Този процес би трябвало да продължава и до днес, защото година след година би трябвало да пристига светлината на все повече звезди, съответно на разстоянието им до Земята. Това обаче противоречи на астрономическите наблюдения.
Според тази логика в продължение на 4,3 години Адам нямаше да е видял нито една звезда на нощното небе, а след още 1,6 години на небето е щяло да има две звезди. Според тази теория Авраам, който е живял 2000 години след Сътворението, не би могъл да види най-ярките звезди от Млечния път, да не говорим за звездите от други галактики, защото нашият Млечен път се простира на около 130000 светлинни години. Бог обаче показва на Авраам неизброимото видимо количество звезди, за да го учуди: „Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш!“ (Битие 15:5).
Според Библията горната постановка: „брой на светлинните години = възрастта на звездата“ е напълно погрешна. Библейското решение на този проблем намираме в Битие 2:1-2: „Така бяха завършени небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал…“ Такова е свидетелството и на Новия Завет: „Ако и да са били съвършени делата Му още при основаването на света“ (Евреи 4:3). Следователно, след изтичането на седмицата на Сътворението всичко е било напълно завършено. Това означава също, че възприемането на звездите от Земята е било дадено, защото след Сътворението всички дела са били видими (Римляни 1:20). Самата същност на мирозданието е такава, че не можем да интерпретираме всички закони на сегашния ни опит във времето на Сътворението. „Завършен“ означава готов във всяко отношение: пътуващият лъч на светлината е бил също така създаден, както и самите звезди, т.е. светлината и от най-отдалечените звезди вече е била стигнала до Земята. Нека не забравяме: с нашите естествено-научни усилия (мислене и изследване) по отношение на времето, ние можем да стигнем най-много до края на седмицата на Сътворението. Събитията, станали в течение на тази седмица, може да разберем чрез изследване на подробностите, разкрити в Библията.
ВС4: Какво е отношението на Дарвин към Бога?
ОВС4: След прекъсването на първоначално започнатото следване на медицина Дарвин следва теология по съвета на своя баща (1828-1838), въпреки че интересите му са насочени в друга област. В своята книга „Произход на видовете чрез естествен отбор“ той пише: „Вероятно има нещо величествено в схващането, че Творецът е създал зародиша на всички живи същества, които ни заобикалят, в една или само в няколко форми, и докато нашата планета се е въртяла по законите на привличането, от едно толкова просто начало е възникнало и възниква неизброимо количество най-красиви и чудесни форми.“ Тази Дарвинова формулировка произхожда само от едно бегло детско схващане за Бога, според което Бог е признат за причина на космическото и биологическо развитие, като се игнорират обаче Неговото лично отношение към човека, а също така и библейските твърдения за Сътворението. С изказването си, че човекът „носи неизтриваемия печат на животинския си произход“ Дарвин изразява ясно скъсването на връзките си с Библията. Той издига еволюционната идея като алтернатива на библейското откровение или – както сам казва в автобиографията си: „По това време аз постепенно стигнах до разбирането, че Старият Завет въз основа на очевидно погрешното му схващане за световната история … не е по-достоверен, отколкото днешните хиндуистки книги или религиите на варварите… Малко по малко дойдох до отхвърлянето на християнството като божествено откровение.“ В следващите десетилетия този негов възглед се задълбочава още повече:
„Така бавно, но постепенно започна да ме обзема неверие, което в края на краищата ме завладя напълно. То беше толкова постепенно, че изобщо не ми създаваше проблеми, и оттогава нито за секунда не съм се съмнявал, че решението ми е било правилно. На практика въобще не мога да разбера как някой би искал християнството да е истина.“
Докато Дарвин при пълното си отричане на библейското откровение все пак изхожда от някакъв бегъл деизъм (т.е. разглеждайки Бог не като личност), Ернст Хекел прави крачката към тоталния атеизъм, постулирайки, че „организмите са възникнали по чисто физико-химичен път“. В тази свита са и днешните неодарвинисти М. Айген, К. Бреш, В. О. Кюперс, които с редукционистическата си идея за самоорганизация на материята подвеждат много хора към атеистичен или деистичен, с други думи, антибиблейски мироглед.
ВС5: При високото спортно майсторство се получават резултати, които преди не са били възможни. Това не ели доказателство за еволюция?
ОВС5: В един заключителен репортаж за 24-тата олимпиада в Сеул „Брауншвайгер цайтунг“ от 3. октомври 1988 г. пише:
„Игрите придобиха блясък чрез 38-те световни рекорда. Границите на човешките възможности получиха нова дефиниция в южнокорейската метрополия. Позорът се персонифицира с името на канадския спринтьор Бен Джонсън, който след рекордния си спринт за олимпийската победа беше изобличен като измамник. МОК ще разкрие до неделя само 10 случая на използване на непозволени допингови средства. Истинският брой навярно е доста по-голям. Сянката на съмнението пада върху високите достижения в Сеул. Игрите изявиха големи атлети: шесткратната олимпийска шампионка по плуване Кристин Ото от Лайпциг, носителя на 5 златни медала, американския плувец Мат Бионди, съветския цар на гимнастиката и четирикратен победител Владимир Артьомов, американската лекоатлетическа суперзвезда Флорънс Грифит-Джойнър с нейните спринтьорски триумфи на 100, 200 м и щафетата. В златната галерия на олимпийските величия безспорно се нареди и Щефи Граф, която с олимпийската си победа спечели „Златния шлем“ и с това извърши постижението на века.“
На практика световните рекорди във високото спортно майсторство постоянно се подобряват. Дори когато се абстрахираме от случаите с допинга, налице е едно повишаване на достиженията. Тук обаче нека вземем предвид, че постигнатите рекорди са резултати от интензивни спортни изследвания и използването на инквизиторски методи на тренировка. Постиженията, постигнати чрез тренировка, не са наследствени. Ако тренировката се спре, те не могат да се задържат.
Еволюционната система се нуждае все пак от механизъм, който да предава подобренията от поколение на поколение. Според еволюционните представи мутацията и подборът са движещите сили на усъвършенстването. Те обаче не са нито планомерни, нито целенасочени. Още повече, в материята действа един друг закон: законът на инерцията, пасивността, намаляването на енергията и тенденцията към уравновесяване. Но животът – до финия строеж на макромолекулите – е свързан с планомерността. Никой не се съмнява, че в основата на устройството на съвременните компютри лежи сложен план. Но и най-комплексните изчислителни построения са детска играчка в сравнение с работата на всяка жива клетка, която е планомерна в най-висша степен.
ВС6: Може ли Библията да се приема сериозно от науката, щом като тя използва отдавна отживели представи за света?
ОВС6: Библията в никакъв случай не използва мирогледа на тогавашното време. Дори напротив, либералната теология интерпретира в библейските тестове представите на древния Ориент. Такъв един подход прилага А. Лепле, разглеждайки възникването на Библията като резултат на чисто човешка воля:
„Смятало се е, че Земята а кръгъл плосък диск. Тя заема центъра на мирозданието и е заобиколена от долните води, пра океана или първичните водни маси… Над земната плоскост се простира като похлупак небесната твърд, на която подобно на лампи са закачени Слънцето, Луната и звездите. Над небесната твърд се намират „горните води“, които през прозорци или шлюзове могат да се изливат на земята като дъжд.“ (Библията днес“, Мюнхен, стр. 42).
Само някои стихове от Библията са достатъчни за оборването на подобни предубеждения и показват как библейските твърдения съответстват на действителността, преди още да е била доказана известната ни днес форма на земята.
В книгата Йов 26:7 четем: „Простира севера върху празния простор; окача земята на нищо.“ Земята нито плува върху първичен океан, нито е закрепена върху нещо: тя кръжи свободно в заобикалящия я вакуум. Библията говори за формата на земята по директен и индиректен начин, въпреки че това не е основното й намерение: „Онзи, който седи над кръга (евр. хуг = кръг или кълбо) на земята…“ (Исая 40:22). Сферичната форма на земята е изявена още по-ясно в текстовете за второто идване на Исус. Тъй като Господ ще дойде внезапно (Матей 24:27) и това ще бъде видяно от всички хора на земята едновременно (Откровение 1:7), то при Неговото идване за човечеството от едното полукълбо ще бъде ден, а за хората от другото полукълбо – нощ. Точно това се казва в текста от Лука 17:34-36 като страничен ефект: „Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; един ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, другият ще се остави.“ Приведената за пример едновременно нощна и дневна ситуация, маркирани чрез работата на полето и нощната почивка, зависят само от това, в каква позиция ще се намира в този момент въртящата се земя. Захария също свидетелства за идването на Господа не според мирогледа на своето време, а съответно на действителността (Захарий 14:7): „Но ще бъде единствен ден, познат само на Господа – нито ден, нито нощ; а привечер ще има виделина.“
ВС7: Какво можем да кажем за структурата на нашата Вселена?
ОВС7: С нови хипотези и модели непрекъснато се правят опити за обяснение на структурата на Вселената, но изключително чрез предпоставяне на една космическа еволюция. Към „пророците на новата космология“, както ги нарича Хекман, спадат Б. А. Фридман, А. Айнщайн, Е. А. Милне, Р. Джордан, Ф. Хойл, Г. Гамов, А. А. Пензиаз и Р. В. Уилсън.
Всички научни усилия да се обясни пространствената структура на Вселената (напр. отворена или затворена, ограничена или неограничена, крайна или безкрайна, три- или четириизмерна, положително или отрицателно закривена) до днес са неуспешни. По повод на тези усилия известният астроном О. Хекман казва на стр. 129 в своята книга „Звезди, космос, модели на света“: „Откривателските възможности на човешкия разум не са малки, а изработените модели за света са доста много, така че един критик наскоро смяташе, че може да се твърди, че броят на космологичните теории е обратно пропорционален на броя на известните факти.“ В тази връзка астрофизикът от Кил Вайдеман прави едно важно заключение на философския конгрес в Дюселдорф (1978 г.):
„В основата на космологията лежат много повече философски допускания, отколкото във всички други клонове на естествените науки. Когато сме принудени да се придържаме към границите на това, което може да се нарече наука, и не можем да се надяваме да отговорим научно на фундаменталните въпроси на космологията, тогава трябва да признаем, че в основата си Вселената е неразбираема. Науката трябва да се примири, че има въпроси, на които не може да отговори. Това, което остава, е теория извън нашето знание.“
Това ни казва и Библията. Централния, ключовия стих относно недостижимостта на Вселената намираме в Еремия 31:37 и той гласи: „Ако може да се измери небето горе и да се изследват основите на земята долу тогава и Аз ще отхвърля цялото израилево потомство за всичко, което са сторили.“ Бог свързва в едно твърдение две напълно различни неща – резултатите от астрономическите изследвания и историческата съдба на един народ. Едната част на изказването е обещание за вярност към Израел, а другата е изцяло свързана с първата – никакво астрономическо или геофизическо изследване, въпреки вложените усилия, няма да може да разкрие структурата на Вселената или устройството на вътрешността на Земята. тъй като Божият завет с Израел е ненарушим, то със същата сигурност може да се каже, че споменатите физични и геофизични цели никога няма да бъдат постигнати. По този начин целта на британския астрофизик С. У. Хокинг остава една утопия: „Моята цел е пълното разбиране на Вселената – защо тя е такава, как и защо изобщо съществува.“ Отговорът на този въпрос, пише той, „би бил окончателният триумф на човешкия разум“ (Кратка история на времето, Роволт, 1988).
ВС8: Защо не намираме загиналите при потопа хора като вкаменелости?
ОВС8: Според една временна моделна представа не само хората от времето преди потопа липсват като вкаменелости, но също и всички земни животни, които са живели преди голямото наводнение. Известните находки като напр. „Люси“, неандарталецът, Пекинският човек, а също така и всички вкаменели кости от бозайници, скелети на динозаври, както и вкаменелости на птици, датират от времето след потопа. Тъй като хората и околната им среда отпреди потопа не се срещат в достъпната за нас земна кора, възниква въпросът за тяхното пребиваване на земята. Навярно Божията воля е била да се изтребят хората без всякаква следа поради безпримерната им злина. Натам ни насочват и някои библейски стихове. Още при оповестяването на потопа се казва: „Ще изтребя от лицето на земята човека, който създадох“ (Битие 6:7). Други указания намираме в Езекиил 31, където се говори предимно за царете на Египет и Асирия, но по-внимателното разглеждане на текстовете ни навежда на ситуацията при потопа: „… всички, които се поят от вода, защото те всички са предадени на смърт, в най-дълбоките места на света, подобно на всички други човешки синове, с онези, които слизат в рова“ (ст. 14). Едемските дървета са синоним на растенията преди потопа, които подобно на хората са хвърлени в дълбините на земята (ст. 18).
ВС9: Колко е траел един ден от Сътворението?
ОВС9: По този въпрос е дискутирано твърде горещо, защото са развити много теории, които взаимно си противоречат. Най-бързо ще стигнем до отговора, ако изясним най-напред броя на използваните информационни източници. Нито една от съвременните науки не ни дава данни или факти, които да можем да интерпретираме. Информация за това черпим от казаното от Бога в Библията – в Битие и в заповедите на Синайската планина.
Разказът за сътворението е построен по строга хронология, при което отделните дела са извършени в 6 последователни дни. И тук Библията се проявява като стриктна книга (сравни с теза В8О в приложението, част I), като при използването на една физична единица се споменава и съответният метод на измерване (Битие 1:14). По този начин дължината на един ден е дефинирана достатъчно точно дори и за научните претенции: това е онзи геоастрономичен период от време, който се определя от продължителността на едно завъртане на Земята около оста й и възлиза на 24 часа. В десетте заповеди от Синай Бог обосновава шестте работни дни и деня за почивка като указание за седмицата на сътворението: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа… защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всички, което е в тях, а на седмия ден си почина“ (Изход 20:9-10). В подкрепа на еволюционното учение се правят опити дните от сътворението да се представят като по-дълги периоди. При това стиха от Псалм 90:4: „Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал“ произволно се замества в Битие 1 като в математическа формула. (В Псалм 90 и във 2 Петрово 3:8 става въпрос за Бога като Вечния, който не се подчинява на хода на времето.) Тази „библейска математика“ води до еволюционно удължаване на времето с 1:365000, но трябва да я отхвърлим като неправилна. Със същото време бихме могли да парафразираме Матей 27:63, в резултат на което би се получило: „След 3000 години ще възкръсна.“ Някои критици често ни упрекват, че вярата в това, че „Бог е създал Вселената за шест дни“ не е необходима за спасението. Тук бих попитал: Вярвате ли, че Исус е възкръснал след 3 дни? Отговорът на този въпрос почти винаги е да. Тогава продължавам: Фактът, че Исус е възкръснал след 3 дни също не е пряко свързан с моето спасение. Защо тогава да правим такива разлики по отношение на една и съща Библия? В едното вярваме, а на другото не се доверяваме? Някои други аргументи за седмицата на сътворението и доводи против произволното преиначаване на дните в епохи са обсъдени по-подробно в Г2.
ВС10: Има ли две противоречащи си сведения за Сътворението?
ОВС10: Първите две глави и други части на Библията се занимават с тематиката на сътворението. Всички сведения за сътворението се допълват и в целостта си дават едно подробно описание на творческите действия на Бога. При работа с Библията има две противопоставящи се линии: вярно на Библията и критично отношение към нея. Решението в едната или в другата посока става едва в Новия Завет при интерпретирането на възкресението на Исус и Неговите чудеса. Разделянето на тези две напълно различаващи се разбирания на Писанието започва обаче още в началото на Библията.
1. Вярно на Библията схващане. Сведенията за сътворението според Битие 1 и 2 (както всички други части на Библията, които според 2 Тимотей 3:16 са написани с Божие водителство), не са написани по човешки, а сам Бог е източникът на тази информация. Нито един човек не е бил свидетел на творческите действия на Бога и само Той, чрез откровенията Си, може да ни съобщи в каква поредица и според какви принципи е творил. В крещящо противоречие с това схващане е следната ръководна идея:
2. Критично схващане. Тук сведенията за сътворението в Битие 1-2:3 и 2:4-2:25 трябва да се разделят и да се припишат на различни автори: елоистите (нов източник) и яхвистите (по-стар източник), които са променили собствените си възгледи за произхода на света и живота. След вавилонския плен отделните части са обединени в общо произведение. За да се подкрепи тази хипотеза за два източника, се прибягва до постулирането на противоречия и различно време на възникване на двата разказа. Двата главни аргумента, които се привеждат, са:
а) Разказите се различават по различните имена на Бога (Елохим, Яхве).
б) Текстовете си противоречат по реда на сътворението „растения – животни – човек“ в първия разказ и „човек – растения – животни“ във втория.
Срещу тези два аргумента на критичната хипотеза има важни доводи:
Към а): В Библията Бог ни се разкрива като Отец, Син и Свети Дух с повече от 700 имена (виж също въпрос ВБ3), за да може да ни покаже многобройните Си качества. Да приписваме различните Божи имена на различни автори, по логиката на горното схващане би означавало, че авторите трябва да са най-малко 700. Това е едно произволно допускане, което изобщо не съответства на цялостното свидетелство на Библията.
Към б): След Битие 2:4 не започва друг разказ за сътворението, произхождащ от друг източник, а просто един детайл, описващ сътворението на човека по-подробно. Тук става въпрос за паралелно сведение на Битие 1:2:3, но с друга цел – централната тема може лесно да се разпознае: „Как, къде, в какъв ред и в какво отношение един към друг Бог е създал двамата първи човека?“ Този метод на разказване намираме и в други библейски сведения, където едно събитие първоначално се представя хронологично и в цялост, а при повторното разказване се набляга на по-важните детайли. В ст. 8 изрично се казва, че Бог е насадил градината. Насаждането на градина предполага вече съществуващи растения. След насаждането се казва: „И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво“ (ст. 9); това също не бива да се бърка със създаването на дърветата. Използваните думи „насади“ и „да произраства“, за разлика от използваните в Бит. 1, не са глаголи за творческо действие, защото те описват дейности, които използват вече съществуващи неща. Интерпретацията на ст. 19 също е от голямо значение. Ако той се разгледа изолирано и от него се извади заключение (в нарушение на принципа на тълкуване А4, вж. приложение, част II), може да се каже, че животните са създадени след човека. Ако се съобразим със силната антропоцентричност (насоченост към човека) на Битие 2:7-25, тогава е ясно, че вече не става въпрос за момента на създаване на животните, а за изпробване на умствено-говорните спосоности на току-що създадения човек – как той ще назове животните. Подчиненото изречение иска само да наблегне на това, че изброените животни – забележително е, че се споменават предимно полски животни, които произхождат от един и същи ден на сътворението като човека – също са произлезли от ръката на Твореца. В немското издание този контекст е изяснен чрез превеждането на еврейския текст от ст. 19 с две различни времена на глаголите („приведе“ в минало свършено, „беше създал“ в минало предварително).
„И Господ Бог, който беше създал от земята всички полски зверове и всички въздушни птици, ги приведе пред човека, за да види как ще ги наименува“ (Битие 2:19).
ВС11: Възможно ли е било да се поберат динозаврите в Ноевия ковчег?
ОВС11: В 40-та глава на книгата Йов динозаврите не само се споменават, но дори са описани и подробности от устройството на телата им (ст. 15-18, 23):
„Погледни сега веемота, който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол. Ето, в слабините му е силата му и мощта му — в мускулите на корема му. Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво. Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове. … Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му.“
Лутер не е превел името на животното веемот, тъй като по негово време не е живяло животно, на което би подхождало горното описание. Силната опашка ни насочва към крокодил, но той е месояден и не съответства на горния текст. Друго голямо и живеещо предимно във водата животно, което да е тревопасно, е хипопотамът. Но неговата кандидатура също отпада, защото той има малка перкообразна опашка. Остават само онези гигантски животни от рода на динозаврите, към които това описание подхожда точно. Книгата Йов принадлежи към най-старите книги на Библията, чието време на възникване обаче не е известно. Поради променената от потопа земна повърхност с различни планини, реки, езера и океани споменаването на Йордан в Йов 40:23 е ясно указание за времето след потопа, в което все още са живели динозаври. Следователно тези животни също би трябвало да са спасени с Ноевия ковчег. Възрастните животни биха заели доста място в ковчега, така че може да се предполага, че Ной е взел само млади екземпляри или яйца. Във времето след потопа тези животни не са намерили вече подходящите природни и климатични условия, за които са били създадени, и впоследствие са измрели. Това обяснение за края на динозаврите е много по-естествено от другите хипотези, измисляни в противоречие с библейските сведения.
ВС12: Коя е според вас научната аргументация, която най-добре доказва Сътворението и опровергава еволюционното развитие?
ОВС12: Животът ни се разкрива в такива разнообразни форми, че дори едно просто едноклетъчно, при цялата си простота, е изградено толкова комплексно и целенасочено, както никое произведение на човешкия откривателски дух. За обяснението на живота и неговия произход има две принципно различни възможности: еволюция и сътворение. Според еволюционното учение животът се дефинира по следния начин:
„Животът е едно чисто материално явление, което трябва да може да се опише по физико-химичен път и се отличава от неживата природа по своята сложност.“
Междувременно срещу еволюционното учение бяха приведени важни доводи от много учени от различни области (напр. информатика, биология, астрономия, палеонтология, геология, медицина). В основата на противоречието сътворение/еволюция стои един неразрешим спори, чиито причини са в различните тезиси на двата модела (вж. ВС1). От тази патова ситуация би могло да се излезе само ако съществуваше една система, която да се ориентира само по научни експериментални закони. Тези закони трябва да се формулират доста ясно и конкретно и да могат да бъдат експериментално проверени. Един единствен експериментално доказуем противен пример оборва дадена хипотеза. Ако това не стане, тя получава значението на природен закон и придобива голям авторитет за преценката на все още непознати случаи. В този смисъл само експериментално доказаният закон за запазване на енергията става универсално приложим. Единственият по рода си полет до Луната стана възможен, защото при всички необходими предварителни изчисления се изхождаше от строгото спазване на закона за запазване на енергията. Подобен авторитет и валидност имат и експерименталните закони на информацията, така че тук за първи път имаме възможността да достигнем до обоснована аргументация на природните закони. Материята и енергията са необходими основни величини на живота, но чрез тях не можем да направим разлика между живите и неживите системи. Основен белег на всички живи същества е съдържащата се в тях информация за основни жизнени процеси (реализиране на всички жизнени функции, генетична информация за размножението). Процесите на пренасяне на информацията играят основна роля при всичко, което живее. Например, когато насекомите пренасят полени на цветовете на растенията, това на първо място е процес на пренос на информация (генетична); участващата материя тук не е от значение. С това животът в никакъв случай не е напълно описан, а е засегнат само един извънредно важен фактор.
Най-комплексната система за обработка на информация безспорно е човекът. Ако съберем заедно всички информационни процеси в човека, т.е. съзнателните (говор, информационно управление на волевите моторни движения) и несъзнателните (информационно управляеми функции на органите, хормоналната система), то дневно се обработват около 1024 бита. Тази астрономическа стойност на количеството информация превишава цялото знание на човечеството, което е съхранено в библиотеките на света (1018 бита) с около един милион пъти.
Ако разгледаме въпроса за произхода на живота от гледна точка на теорията на информацията, то при една система, която носи или преработва информация, са налице следните експериментални закони:
1. Няма информация без код.
2. Няма код без свободно и волево договаряне.
3. Няма информация без предавател.
4. Няма информационна верига, без в началото й да стои разумна първопричина.
5. Няма информация без първоначален разумен източник, т.е. информацията по същество е величина, присъща на разума, а не на материята.
6. Няма информация без воля.
7. Няма информация без петте йерархични равнища:
– статистика (аспекти на честотата на срещаните знаци и пренасянето на сигнали)
– синтаксис (аспекти на кода и правила за образуване на изречението)
– семантика (аспекти на значението)
– прагматика (аспекти на действието)
– апобетика (аспекти на резултата и целта).
8. Няма случайна информация (по-подробно в Г5: 94-177 и Г6: 77-94).
В противоречие с еволюционното учение животът може да се дефинира по следния начин:
Живот = материална част (физични и химични аспекти) + нематериална част (информация от разумен източник)
До днес всички концепции за автономно възникване на информацията в материята (напр. хиперцикъла на Айген, молекулярно-дарвинистичните опити на Кюперс) са се провалили. Непонятно е, че Айген още вярва, че може да обоснове някога с чисто материални процеси произхода на информацията: „Ние трябва да търсим един алгоритъм, едно природонаучно предписание за възникване на информацията“ (Стъпала към живота, Пипер, 1987 г., стр. 41). Неговото твърдение, че „информацията възниква от неинформацията“ (стр. 55) противоречи на всички експериментални закони и не се основава на реалността. Горните осем закона на информацията са били доказвани безброй пъти в практиката и досега не са били опровергани експериментално в нито една лаборатория на света. Така че, логично е да се запитаме дали животът не произхожда от целенасочен творчески процес. За този принцип ни говори Библията. Необходимият от гледна точка на информатиката информационен източник за всяка информация е споменат в Библията още на първата страница: „В начало Бог създаде“ (Битие 1:1). Еволюционното учение твърди още, че информацията в живите същества не се нуждае от предавател. Това твърдение се оборва категорично чрез ежедневното опитно потвърждаване на горните информационни закони. Информатиката ни дава днес най-силните аргументи за възникването на живите същества чрез сътворение.