Протест срещу антисемейните закони, влизащи в сила от 01.01.2020

Въпреки, че Стратегията за детето е спряна, на 01.01.2020 влизат в сила следните закони, които застрашават българското семейство и срещу които ние, българските родители заставаме ТВЪРДО ПРОТИВ:

• Извеждане на дете по сигнал: само по сигнал (вкл. анонимен). Децата ни могат да бъдат взети в рамките на 24 часа без съдебна заповед (чл. 36г и чл. 36д във връзка с чл. 27(1) от Закона за закрила на детето (ДВ бр. 24 от 22.03.2019г., в сила от 01.01.2020г. (стр. 35 и стр. 36)

• Родителите сме счетени за виновни. Едва след един месец ще трябва да доказваме пред съда, че сме невинни, ако можем и имаме пари за адвокати – чл. 27(2) от ЗЗДетето.

• Домът ни не е защитен. По сигнал социален работник ще може да влезе в дома ни без съдебна заповед и да състави социален доклад с огромно количество лична информация, както и да претърси дома ни (напр. какво имаме в хладилника, шкафове, дрехи, кабели и др..) – чл. 10 (1) и приложение 1 от Наредбата, изм. с постановление на МС N 0104/02/05/2019г.

• Въз основа на преценката на социален работник ще се оценява нашата родителска компетентност, ще ни се дават задължителни предписания как да си гледаме децата (чл. 11 Нар.), или ще ни се наложат “мерки за закрила”, вкл. отнемане на детето (чл. 14(3) и чл. 20(2) Нар.). Може изобщо да не се предприемат “мерки за реинтеграция” (чл. 17 (2) Нар.), и детето да се даде за осиновяване (чл. 93 (2) и (3) СК) вкл. в чужбина.

• Няма отговорност: отговорност за фалшиви сигнали, за неправомерно отнемане на деца, за неверни доклади и прочее, няма предвидена.

• Частни фирми/НПО изземват държавни функции. Могат да ни наложат задължителни социални услуги, извършвани от частни лица “доставчици на социални услуги”, дори и чужди/чуждестранно финансирани. Тези частни лица ще избират и контролират приемните семейства, ще дават становища за пред съда дали сме годни за родители, ще ни дават задължителни предписания, ще се намесват при родителски спорове, ще получават лична информация от лекари и институции и др. За дейността си тези доставчици ще получават пари от бюджета, от такси от гражданите (каквито сами си определят) и от чуждестранните си спонсори.

• Всяко дете може да бъде счетено за „дете в риск”, поради неясно дефинирани критерии. Например на: самотен родител, многодетно семейство; при: недостатъчна жилищна площ, недостатъчно доходи, увреждания/болест в семейството, отсъствия от училище и много други, както и “други обстоятелства” по преценка на социалния работник §1 ЗЗДЕТ., §1 ППЗДЕТ., чл.4-6 Нар. МС

• На „Телефонът на доверието: 116 111”, който се обслужва от частна неправителствена организация, с чуждестранно финансиране всеки може да подаде сигнал срещу нас, вкл. и нашето дете.

• Според Наредба 13 от 21.09.2016г. граждани и неправителствени организации могат да образоват децата в училищата и детските градини в сферата на сексуалното образование, което е част от здравното.

Какво се случва?

Приватизира се социалният сектор от група НПО-та- „доставчици на социални услуги” и той се монополизира.

Извадки от Закона за социалните услуги
• Частни фирми – НПО-та „доставчици на социални услуги“ (чл. 30 от ЗСУ), могат да бъдат както ЧУЖДЕСТРАННИ лица – чл. 30, т. 2 от ЗСУ, така и ЧУЖДЕСТРАННО ФИНАНСИРАНИ – чл. 41, ал. 2 от ЗСУ.
• Чуждестранните доставчици няма да имат нужда дори от ЛИЦЕНЗ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ В НЯКОИ СЛУЧАИ: чл. 31, ал. 3 от ЗСУ.
ФИНАНСИРАТ се от ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ + ТАКСИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ – доставчиците сами си ги определят! ( чл. 48, ал. 3 от ЗСУ) + ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИМ „СПОНСОРИ” (чл. 41 от ЗСУ).
• Доставчиците имат основно участие В ПРИЕМНАТА ГРИЖА: нов чл. 34а от Закон за закрила на детето.
• При спорове за родителски права тяхното СТАНОВИЩЕ дали сме ГОДНИ ЗА РОДИТЕЛ ще се използва пред съда: нов чл. 138а от СК.
• Доставчиците имат ДОСТЪП ДО ВСИЧКИТЕ НИ ЛИЧНИ ДАННИ: чл. 81, ал. 1 от ЗСУ
• МЕРКИ ЗА „ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО“ се предоставят като СОЦИАЛНИ УСЛУГИ, вкл. задължителни: чл.88, ал. 2 от ЗСУ и чл. 74, ал.1 от ЗСУ, чл. З6д, ал. 3 от Закон за закрила на детето; чл. 4, т.1, т.4 и т. 5; чл. 20, ал. 2 и чл. 23, т. 2 от Закон за закрила на детето: мерки за закрила на детето – „социални услуги”.
• Доставчикът е член и на МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИЯ СИЛОВ ЕКИП за извеждане ИЗВЪН СЕМЕЙСТВОТО НА ДЕТЕ само по СИГНАЛ (чл. 36 ал. 3 Закон за закрила на детето)

Ние, над 160 000 БЪЛГАРСКИ РОДИТЕЛИ членове на НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!, заставаме срещу въвеждането на тези антисемейни закони, които следват принципите на норвежката служба Берневернет, отговорна за отнемането на стотици норвежки и чуждестранни деца от техните родители.

Като граждани на тази държава ние ИСКАМЕ да се спазва Констиуцията и ПРОТЕСТРАМЕ, когато това не се прави! Не искаме да се въвеждат права на децата, каквито де факто не са предвидени в Конституцията, още по-малко „доставчици на социални услуги“, а не родителите и семейството да следят за тяхното спазване. Конституцията ясно гласи: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” (Чл. 47 [1])

Също така, ние сме ТВЪРДО ПРОТИВ ратифицирането на
„Трети факултативен протокол” на Конвенцията на ООН за правата на детето, който е основан на същите идеологически принципи

Новите изменения в Закона за закрила на детето стреснаха родители, въпреки, че от Министерството на труда и социалната политика изнесоха уточнения и увериха, че няма да има масово отнемане на деца след 2020г. През последните месеци различни организации и активисти протестират, заради опасенията, че българското семейство е застрашено като институция. Направиха се сравнения с т.нар. норвежки модел на социалните, който прилага твърде крайните мерки при сигнали за деца в риск. По темата дали е приложим този модел и какви права имат родители и децата в такива случаи от Novini.bg потърсихме мнението на адвокат Цанко Славчев, член на Софийска адвокатска колегия.

Възможно ли е от семейство да се отнемат деца само с един сигнал?

Така зададеният от Вас въпрос, касаещ „отнемането на деца само с един сигнал“, е началото на една дълга процедура. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В Закона за закрила на детето са уредени правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

Съгласно чл. 36а от Закона за закрила на детето всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция „Социално подпомагане“. Сигналът се проверява незабавно при условия и по ред, определени в наредбата по чл.5, ал.2, която определя условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция. В чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е посочено, че закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция „Социално подпомагане“. Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица. Сигналът може да постъпи в дирекция „Социално подпомагане“ писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в дирекцията. В Правилника изрично е посочено, че анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“. Социалният работник извършва проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция „Социално подпомагане“, личен лекар и от други източници при необходимост. След извършване на проучване и оценка на сигнала и при установяване на риск за детето социалният работник открива случай и изготвя план за действие, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, дейности за тяхното постигане и мерки за закрила. Планът за действие се съгласува с родителите на детето, с настойника, с попечителя или с лицето, полагащо грижи за детето, ако това не противоречи на интересите на детето и не нарушава правата му.

Може ли да се стигне до отнемане на децата след намеса на социален работник без заповед от съда? Възможно ли е извеждането на деца да се прави дори от частни фирми?

Съгласно чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето детето се настанява в приемно семейство с решение на съда или със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ като мярка за закрила, съобразно изготвения план за действие. Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В този случай настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава нова заповед.

Дирекция „Социално подпомагане“ прави искане пред съда за налагане на описаните мерки по заповедите след приключване на проучването в едномесечен срок от издаването им. Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

Закрилата на детето се основава на следните принципи: зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето; специална закрила на дете в риск и т.н. Закрилата на детето по Закона за закрила на детето се осъществява чрез: съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; настаняване в семейство на роднини или близки; осиновяване; настаняване в приемно семейство; предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа; полицейска закрила и т.н.

В момента в Закона за закрила на детето в чл.23 са изброени изчерпателно мерките за закрила в семейна среда, които не са малко и всеки родител може да се възползва от тях. В чл. 25 от Закона за закрила на детето са регламентирани законовите основания, при които се предприема като крайна мярка настаняване извън семейството, а именно:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;

6. чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. Тези дела са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето. Искането за мерките пред съда се прави от дирекция „Социално подпомагане“, прокурора или родителя пред районния съд. В производството съдът може да събира доказателства по своя инициатива. Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл.15, а именно във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира. Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. В решението задължително се посочва срокът на настаняването. Решението на съда подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

Какви права имаме като родители при такива случаи?

В чл.23 от Закона за закрила на детето са изброени изчерпателно мерките за закрила в семейна среда, които не са малко и всеки родител може да се възползва от тях. Държавата няма за цел да взима децата, а да изгради умения и капацитет в родителите да полагат адекватни грижи. Дирекция „Социално подпомагане“ осигурява правна помощ на детето и родителите, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето, като дава съвети и консултации по въпроси, свързани с правата на детето. Родителите са длъжни да осигуряват възможности за участие на детето във вземането на решения по въпроси, които го засягат, както и достъп до игра, спорт, културни и други дейности, които подкрепят развитието му и формират граждански компетентности. Това трябва да става като се съобразяват с възрастта на детето и неговите възможности да разбира свойството и значението на постъпките си.

Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност за осигуряване висшите интереси на детето да бъдат първостепенно съображение. Родителите или, според случая, законните настойници, попечители или други лица, при които детето е настанено, носят отговорност за отглеждането и развитието на детето.

Какви права имат децата в тези случаи?

Право на всяко дете е да живее без насилие още повече причиняване на физическа болка и наранявания. Съгласно чл.6 от Закона за закрила на детето закрилата на детето се осъществява чрез следните органи: председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия; дирекции „Социално подпомагане“; министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

В Закона за закрила на детето в чл.11 е регламентирана Закрилата срещу насилие:

1. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие;

2. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство, методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси;

3. Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие;

4. Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Насилието влияе на физическото и психическо развитие на децата, намалява способността им да учат и да се приобщават към разговори или групи по интереси. То е в състояние да попречи на развитието на децата и да накърни превръщането им в пълноценно функциониращи възрастни индивиди и добри родители. Телесното наказание е забранено в Закона за закрила на детето, Семейния кодекс и Закона за предучилищното и училищното образование.

В действащия Закон за закрила на детето в чл.12 е регламентирано правото на изразяване: Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон. Също така е регламентирано в чл.15 и участието му в процедури: Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. (2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Всяко решение, което има пряк или непряк ефект върху живота или благосъстоянието на конкретно дете, независимо дали се постановява от административен или от съдебен орган, или се взема от възрастен, който работи или полага грижа за конкретно дете в лично или професионално качество, следва да се основава на изслушване на детето и на зачитане на мнението и на възгледите на детето. Достъпът на децата до безплатна качествена правна помощ е една от най-важните предпоставки съдебната система да отговаря на нуждите им и да ги защитава.

След решение за отнемане на родителски права, как могат да бъдат възстановени, а децата върнати на биологичните родители?

Съгласно чл.30 от Закона за закрила на детето настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция „Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора. Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Основанията за прекратяване на настаняването извън семейството са следните:

1. При разваляне на договора;

2. С изтичане на срока;

3. При взаимно съгласие на страните по договора;

4. С осиновяването на детето;

5. С навършването на пълнолетие от детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;

6. С отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1;

7. При смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;

8. При промяна на мярката за закрила;

9. При промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес;

10. При смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;

11. При смърт на детето.

Може ли служител на социална служба да бъде подведен под отговорност за фалшив сигнал?

Съгласно чл.36г от Закона за закрила на детето за осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация дирекция „Социално подпомагане“ създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или жертва на насилие или експлоатация социален работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“, прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа, като определя дата и час за събиране на екипа. Водещ на екипа е социалният работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“. В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга.

Както отбелязах до момента при получаване на сигнал за дете в риск, се започва една дълга и не лека процедура. В случай, че социалният работник установи, че сигнала е фалшив, то той не следва да открива случай и да изготвя план за действие. Считам, че е възможно да бъде потърсена наказателна отговорност на социалният работник или на членовете на комисията, стига да бъде доказано, че те са извършили престъпление във връзка с работата си по проучването и оценката на сигнала, като по един престъпен начин са установили риск за детето, в следствие на което са открил случай и изготвил план за действие, с цел получаване на някаква облага.

Важно е да разберем, че детето е личност, в която ние сме длъжни да се вслушваме, а не вещ, която си мислим, че е лично наша и само ние имаме право над нея. Когато едно дете се отглежда с разбирането за неговата значимост и зачитането му като личност, не виждам съществуването на какъвто и да е проблем. Действията на всички специалисти, работещи с деца, следва да се ръководят и да бъдат насочени към използването на подходи, основани на правата и на силните страни на децата, на техните семейства и на различните общности.

Норвегия е осъдена за нарушаване на човешки права, след като синът на норвежката гражданка Труде Любен е бил осиновен против волята на майка му. Това реши голямата камара на европейския съд по правата на човека.

Това реши голямата камара на европейския съд по правата на човека. Мнозина други родители се надяват да получат справедливост за отнетите си деца именно там – в европейския съд. Случаят на Любен е почти „класически“. Службата за закрила на детето отнема сина й по причина, че тя няма „грижовни способности“ и оттогава, нито майката, нито нейните близки са виждали детето.