Напоследък у нас все повече се говори за приемането на Истанбулската конвенция. Оказва се, че както има хора „за”, така постепенно броя на хората „против”. Една от тезите е, че приемането й ще доведе до повсеместно въвеждането на ювеналната юстиция, а това от своя страна има опасност да наложи не само трансджендърната идеология, но и да доведе до неконтролируемо и безнаказано отнемане на деца от родителите им, завоалирано като акт на спасяване на децата.
Ето защо ви предлагаме да се запознаете с този откъс от книгата на Йордан Начев – „Дълбоката държава”, от който ще научите какво се случва в държавите от Западна Европа и в САЩ, в които действа ювеналната юстиция. А дали това е правилно и морално, всеки може да прецени сам!
Морални измерения на социалния тероризъм
Използвайки същата тактика, „дълбоките субекти” оказват невероятен натиск върху държавите за приемане на Истанбулската конвенция, в текста на която завоалирано присъства трансджендърната идеология. Каква е целта на пропагандаторите на тези действия? Най-вероятно някой има за цел да води човечеството към деградация, поставяйки го в своите рамки на подчинение.
Едно от най-новите морални измерения на социалния тероризъм е “Ювеналната юстиция”. Това е система от мерки за несъдебно и извънредно навлизане в семейните отношения и стига до изземване на детето по всякакъв, понякога и измислен повод. Ювеналната юстиция действа като специална съдебна институция с огромна бюрократична армия, упълномощена с големи права. Всяко действие или бездействие на родителите по отношение на детето може да се тълкува от ювеналните органи както те пожелаят.
На родителите и педагозите се забранява да използват наказателни средства при възпитанието на децата. Това се следи от “детски омбудсмани” или специално упълномощени лица по защита правата на децата. За тази цел са създадени специализирани социални структури (“Барневарн” – Норвегия, “Ластенсуело” – Финландия, “Югендамт” – Германия и др.), в които са ангажирани хиляди сътрудници. Съвместно с тези структури в училищата на САЩ действат Специални отряди за тактически действия (Special Tactical Operations Team – STOТ) на щатската полиция. Задачата на всички тях е да събират доноси на децата против техните родители и учители. Дори когато ученикът напада учителя, последният няма право да реагира. Може само да извика полицията.
Друг основен момент в ювеналната юстиция е налагане на ранен сексуален живот. Сексуализацията и наркотизацията са важна част от ювеналните технологии. В някои държави от ЕС те се внедряват още в детските градини с проповеди за свободна сексуална ориентация и обучение за хигиенно използване на спринцовките. Критериите за ефективна работа на органите на ювеналната юстиция се свеждат до броя на “защитените от родителите им деца”. Децата се отнемат дори от нормални и любящи родители с добро материално състояние.
Причините за отнемане на детето се измислят от служителите и доброволците на ювеналната юстиция и понякога граничат с налудничавост – “Ти правиш омлета не по норвежки”, “Караш детето да си мие ръцете”, “Куцаш и не можеш да бъдеш с детето си в пясъка на детската площадка. Това те прави лоша майка и ние ти отнемаме детето” и т.н. В Англия като повод често се използва опасението за “емоционално насилие” (emotional abuse) и заплаха от емоционална вреда (risk of emotional harm), което може да се тълкува както човек си поиска. Неплатен наем за апартамента също е повод да отнемат детето от родителите.
Достатъчно е телефонно обаждане от обидено дете и на съответния номер пристигат социалните работници, които след това предоставят детето на приюти и приемни семейства. Според Тревор Грант (Trevor Grant), ръководител на Детския отдел на специалните служби на Ню Йорк (Head of children‚s department of social services New York) “…семействата се разрушават по съвсем нищожни причини. Ако е счупена мебел или вкъщи не е почистено, сътрудниците на социалните служби отнемат детето”. Никой не пита за желанието на детето. Ето няколко примера за действие на ювеналната юстиция в “развита” и “демократична” Европа.
В Германия отнемат дъщеря от родителите, понеже семейството забранява тя да посещава уроци по сексуална “просвета”. Детето не иска да напусне родителите си и след като я изпращат по приюти и приемни семейства прави опит за самоубийство.
През 1990 г. ювеналният съд на Франция лишава от майчински права емигриралата руска актриса Наталия Захарова и отнема дъщеря й Маша. Предлогът на социалните – “мадам Захарова задушава своето дете с майчината си любов” и иска “да запази с него твърде тясна връзка”. Оттогава прехвърлят дъщерята на Захарова от едно приемно семейство на друго. Години майката преминава от една съдебна инстанция на друга и само с президента Саркози има 18 лични срещи. Преди това въпросът е бил поставян в разговорите на Путин с Жак Ширак. За връщане на Маша с молба към кардинала на Франция се обръща и руският патриарх Алексий II. И до днес проблемът не е решен.
В Норвегия има държавен план квота за отнемане на деца от родителите им. На практика на държавно ниво отделните органи се състезават по нейното изпълнение. Периодично се публикуват графики и диаграми в кой район колко деца са отнети. Във всяко норвежко село действат центрове “Барневарн”, които се занимават само с търсене на дете, което се е оплакало от родителите си. Служител на този център получава голяма премия от държавния бюджет за разрушаване на семейство. В норвежките училища има надписи от вида “Ако родителите ти те помолят да си направиш уроците – позвъни. Ние ще ти помогнем да се освободиш от такива родители”.
За едно дете приемното семейство получава 10 000 крони на ден. Детето се избира по предпочитание като на пазар за роби. В Норвегия понятията мъж и жена са отживелица. В тази страна педофилията не се възприема като престъпление. Преди няколко години норвежките социални служби отнемат две момчета от майка им руска емигрантка и ги предават на дегенерати за превъзпитание. Това завършва с изнасилване на 4-годишно дете. Не са изключение случаите на самоубийство на руски емигрантки в Норвегия, които не могат да си върнат децата.
Във Финландия отнемането на деца действа като легален бизнес. Приютите за отнети от родителите им деца получават средно по 4000 евро месечно на бройка. Само от руски семейства за деветте месеца на 2012 г. във Финландия насилствено са отнети 49 деца, като последният случай е с новородено бебе, трето в семейството. Властите са изчакали майката да го роди и веднага са го отнели, заедно с предишните брат и сестра. За отнемането на тези три деца от семейството са използвани думите на 6-годишната дъщеря, че баща й я плеснал по дупето.
В Швеция криминолози и юристи твърдят, че с прилагането на ювеналната юстиция на практика се извършва държавен погром на семейството. В официален доклад се отчитат 300 000 деца отнети от семействата им.
В САЩ дъщерята на Кристофър Слейтър (Christopher Slater) и Нанси Хейг (Nancy Haigh) от Арлингтън, която е само на три седмици, на практика е била открадната от социалните работници на основание, че тежи триста грама по-малко от нормата. Родителите няколко години безуспешно се мъчат да върнат детето си. Подобни примери могат да продължат с хиляди случаи.
Броят на отнетите деца в САЩ и страните на Западна Европа, в които е въведена ювеналната юстиция, се измерва със стотици хиляди ежегодно. Съгласно статистиката до 2000 г. във Франция при население 60 млн. души от родителите им са отнети над 2 млн. деца, а само през 2008 г. този брой е 110 хиляди. Във Финландия властите отнемат средно по 10 000 деца годишно. В Германия, която е една от най-напредналите в прилагането на ювеналната юстиция, през 2009 г. са били отнети 70 000 деца. По данни на СМИ една пета от норвежките деца са били “спасени” от своите родители. Това прави около 200 хиляди деца на един милион жители. Всички тези деца живеят в приемни семейства или приюти при живи родители. Статистиката сочи, че в приютите и в приемните семейства децата 7–8 пъти по-често биват подлагани на насилие в сравнение с техните връстници.
На Запад официално са легализирани над тридесет вида нетрадиционни бракове. В Европа са въведени сексуални стандарти, които регламентират възпитанието на детето в определени рамки. Този регламент е задължителен за всички държави, които са подписали съответната конвенция. В нея на стр. 46 се указва, че новороденото трябва да осъзнава своята “полова идентичност” и в определен период да се определи какво е – гей, лесбийка, бисексуален, травестит или транссексуален. Ако детето не избере пол, на помощ идват норвежката “Барневарн”, финландската “Ластенсуело”, немската “Югендамт” или други такива социални служби.
Ювеналната юстиция в Западна Европа и САЩ действа като самостоятелна и никому не подвластна държава в държавата. На практика тя е целенасочен план за промяна на основните отношения между държавата и семейството. В окултно-мистичен план някои сравняват ювеналната юстиция с фашистката евгеника, която е насочена против божията заповед – “Уважавай своя баща и майка за твое добро и дълголетие на земята”.
Целта на подобна политика е унищожаване на семейството и ограничаване на раждаемостта посредством брутално навлизане в семейните отношения под предлог за защита на децата. Налице е силен натиск върху свободата на личността и премахване на автономността в отношенията между деца и родители. Много от престъпленията на ювеналната юстиция остават все още в сянка. Има големи съмнения, че отнетите от родителите им деца се продават на наркокартели и международни търговци на човешки органи.
Прави впечатление, че с налагането на ювеналната юстиция се занимават същите хора и структури, които прокламират съкращаване на раждаемостта, свободата на абортите, разпространението на контрацептивите и легализацията на наркотиците. Тези среди защитават и пропагандират ранните сексуални отношения, сексуални връзки между родител и дете, защита на интересите на хомосексуалистите, осиновяване от тях на деца, защитават детската порнография, педофилията и други сексуални извращения. В резултат от тези действия милиони вече не виждат нищо нередно, че учителите на техните деца са хомосексуалисти, в детските градини се провеждат игри с облекло на противоположния пол и т.н.
Определяме ювеналната юстиция като форма на държавно спонсориран социален тероризъм, насочен срещу моралните устои на семейството и обществото. Евентуално повсеместно въвеждането на ювеналната юстиция ще постави в бъдеще всяко семейство с деца под управление на странични фактори. Подобен опит се прави с налагането на Истанбулската конвенция.