Те я подкрепят, защото защитава правата им и може да спре хегемонията на САЩ
Отхвърлянето на Евроконституцията от френските и холандските гласоподаватели предизвика оживени дискусии за бъдещето на ЕС не само сред политиците, но и сред местните малцинства. Особено бурна тя е в средите на мюсюлманската общност в Европа. Тези проблеми, както и положението на ислямската диаспора на континента след 11 септември 2001 г. бяха обсъдени на 8 юни 2005 г. в дискусия, организирана от Европейския парламент под наслов „Ислямът в Европа: стар приятел или нов враг“.
В текстовете на Евроконституцията мюсюлманите виждат няколко основни причини, които ги превръщат в нейни яростни защитници.
Първата е, че тя гарантира правата на малцинствата и е сериозна бариера срещу ксенофобията и най-вече ислямофобията.
Именно върху този момент акцентира шейх Хасан Муса, председател на Шведския съвет на имамите. „Тази конституция е в интерес на 500-хилядната ислямска общност в Швеция, запазва правата и гарантира свободата на вероизповедание.“ Нещо повече, той счита, че когато тя влезе в сила, онези шведски граждани от мюсюлмански произход, които са били
принудени да си сменят имената
през втората половина на 2003 г. поради дискриминация на трудовия пазар, ще могат отново да си ги върнат. На същото мнение е Дрис Буджуфи, зам.-председател на съвета на ислямските представители в Холандия. Той отбелязва, че „едномилионната ислямска общност в страната на лалетата трябва да подкрепи Евроконституцията, тъй като защитава социалните, културните и религиозните права на малцинствата“.
Втората водеща причина е от чисто политическо естество. Мюсюлманите считат, че тя ще се превърне в средство за превръщане на Стария континент в полюс на световната политика, противостоящ на хегемонията на САЩ. На практика вроденото антиамериканско и антиизраелско чувство инстинктивно прераства в желание обединена Европа да стане основният защитник на арабите и мюсюлманите, „жертва на американо-израелската агресия в Близкия изток“. Гласувах с „да“, тъй като желая създаването на истински опонент на американския хегемонизъм, казва Фатима Захауи, председателка на асоциацията на френските мюсюлманки. Някои мюсюлмани намират пък причини от геополитически характер. Те считат, че от него ще се роди единната европейска външна политика, която е в състояние да предотврати такива световни катастрофи като войната в Ирак.
Така например Омар Рауй, общински съветник във Виена, заявява, че ако Европа беше обединена, то Великобритания, Полша и Унгария нямаше самоволно да решат да се присъединят към военния съюз на САЩ и да изпратят военни части в Ирак. Израел, добавя Рауй, се страхува именно от това, тъй като нейният най-верен съюзник ще изгуби тежестта си в света пред раждащата се най-голямата международна сила.
Практически в погледа на европейските мюсюлмани конституцията се трансформира в символ на „добрата“
френско-германска Европа
и отрицание на „лошите“ англосаксонски аспирации за световна доминация.
Личната симпатия на френските мюсюлмани към президента Шак Ширак е сред водещите причини за мобилизация на местната ислямска общност. Въпреки че Хайдар Дамирирк, генерален секретар на Съвета на ислямската религия във Франция, отрича неговата организация да е вземала решение да призовава мюсюлманите да подкрепят конституцията, то множество активисти на местни ислямски организации признават, че гласуването е протекло под мотото: „Трябва да спасим войника Ширак“ (по аналогия със заглавието на известния филм „Трябва да спасим войника Раян“). Заради публичното признание на Ширак, че мюсюлманите са част от френското общество, те дори са склонни да му простят, че е пуснал закона за забрана на религиозните символи.
Процесът на ратификация на конституцията, включително с референдуми, ще продължи и в други европейски държави. Очевидно е, че малцинствата и по-специално мюсюлманското вижда в нея шанс за своето по-добро бъдеще, както и лост за създаване на нов световен полюс. Може би ако Евроконституцията победи, ще се оформи нов успешен модел на междурелигиозен диалог, който евентуално да се използва в по-трудния диалог между умерените ислямисти и Запада.