Д-р Теол. Доний К. Донев
Преди 160 години, на 22 април 1859г., протестантският мисионер Уилиям Мириам и съпругата са назначени за мисионери към новата мисионерска станция в Пловдив. Това е част от съгласувана политика между Американския борд и Методистката мисия за спиране амбициите на католическата уния към Балканите.
Годината 1859 маркира планиран старт на съгласувана мисионерската дейност от двете страни на Стара планина. През 1857г. Албърт Лонг и Уесли Притимън се установяват в Шумен (ст. Шумла). На Бъдни вечер 1859г., д-р Лонг започва редовни богослужения в старопрестолния Търново, като документира дарение на средства за читалище в което да се провеждат.
Почти по същото време през 1858г., конгрешанинът Чарлз Морз се установява в София с назначение от 26 март 1858г., а мисионерът Теодор Баингтън в Стара Загора на 4 септември 1858г. Тяхното заселване, както и на мисионерското сем. Мериам в Пловдив, е описано в писмото на К. Василев до Найден Геров от 15 октомври 1859. Проф. Хр. Христов правилно отбелязва датата на назначаването на Мериам в Пловдив от 22 април 1859г., както е в архивата на Американския борд, докато П. Ангелова описва по-късното им завръщане в града със сем. Кларк през октомври с.г. Заради което и погрешно посочва Кларк като „първия протестантски мисионер в Пловдив”, докато според архива на Американския борд той пристига половин година след Мериам.
Пристигането на сем. Мериам в България маркира дългоочакваното начало на сериозна активност за строеж на църкви в София, Банско, Пловдив заедно с училище, а също такова и в Ст. Загора. Преп. Уилиям Уард Мериам завършва богословие в Харвард на 23г. възраст, и семинарията Андовер само три години по-късно, когато се оженва за Съюзън Димон на 1 септ. 1858 и е ръкоположен от конгрешанската църква на 28 ноември с.г. Съпругата му е дългогодишна учителка в Кембридж, Масачузетс.
На 17 януари 1859г., заедно отплават за Смирна където пристигат на 22 февруари. Почти веднага (12 март) е взето решение за разкриване на мисионерска станция в Пловдив. Сем. Мерим заминават за Одрин където на 22 април 1859 са назначени за мисионер в Пловдив и правят няколко пътувания до града. През есента с.г. от Америка пристигат сем. Кларк и се присъединяват към новата мисионерска станция. Първият мисионерски доклад от Пловдив през 1859г. гласи:
“от страна на българите съществува голямо желание Библията да се чете на родния им език …. местни проповедници, търговци на книги и учители са отворени обширни полета, узрели за жътва… Българската нация се събужда за нов политически живот… Не трябва да се жали никакъв труд и никакви жертви, за да могат тези хора също да се събудят за духовен живот.”
От основаването на мисионерската станцията в Пловдив, всяка неделя се провеждат протестантски богослужения на турски език и присъстващите българи скоро изявяват желание да слушат проповед на родния си език. След пристигането на сем. Кларк в Пловдив, в дома им се организира група за изучаване на Библията . След несполучлив договор за къщата на един грък, наемат къщата на А. Загарлията на Джамбаз тепе, където редовните молитвените събрания се посещават от 12-15 млади българи.
На 21 юли 1860г., Мериам записва в дневника си: “Днес г-н Кларк откри училището...” Първият ученик е Зело Михайлов от Чирпан, който е роден през 1840 г. и посещава протестантския колеж в Малта. За училището към мисията на 16 юли предварително е уведомен пашата, който възкликва: “ако всички протестантски мисионери бяха започнали с училищата, те щяха да постигнат много по-голям напредък.” Коментарът му показва, че дейността на мисионерите и ефективността на тяхното образователно дело е добре позната на властта много преди 1859-60г.
На 24 ноември 1860г., сем. Кларк наема нова квартира заради нарастващия брой ученици. Те са вече петима: Петър Мусевич от Пазарджик и Никола Бояджиев от Панагюрище, а по-късно се присъединяват Георги Пенев от Чирпан, Иван Тонджоров от Самоков, и Андрей С. Цанов от Орханийско (Ботевград). Неделното училище се посещава от още 7-8 български младежи. Само две години по-късно, учениците от протестантското училище вече пеят български химн в църквата “Св. Богородица” за празника на Кирил и Методий.
През лятото на 1862г., сем. Мериам пътува до Цариград за годишното събрание на мисията. Освен че са придружени от десет месечната си дъщеря Мери (род. 27 август 1861, а не 5 годишен син както погрешно пише Ел. Шелтън), Сюзън е и в напреднала бременност. На срещата с мисионерите Морз и Байнгтън се обсъжда разширяване на българската мисия, която вече има 32 последователи в Пловдив, София и Ст. Загора.
На 3 юли 1862г., ден преди американския национален празник, връщайки се от годишното събрание по пътя между Харманли и Хасково в района на Узунджово, сем. Мериам са нападнати от разбойници. Детайлно описание на случилито се откриваме в писмото на председателя на Американския борд Руфъс Андерсон от 12 август 1862г. Нападението е извършено от петима въоръжени конника при чиято появата охраната на кервана състояща се от две добре въоръжени конни заптиета избягва без съпротива и изоставя 15 човека в пет закрити каруци. При преследването се завързва престрелка и Мериам изважда собствения си револвер Колт за да защити бременната си съпруга, която държи дъщеря им. При оказаната съпротива, разбойниците откриват огън, улучват единият от конете и ранява двама или трима от спътниците. Самият Мериам е повален с два куршума в дясната страна и умира на място. Той е едва 31 годишен.
Бременната му съпруга защитава сама мъртвото тяло и невръстната им дъщеря, докато разбойниците разграбват каруците. Следват два изключително трудни дни, през които г-жа Мериам успява да пренесе тялото на съпруга си до най-близкото село. Там я заварва изпратения мюдюрин, който помага за пътуването до Пловдив. Погребението не търпи отлагане и с протекцията на английския и австрийския консули е направено веднага в православна църква.
Само 23 дни по-късно, травмите от инцидента водят до преждевременно раждане при което г-жа Мериам умира на 25 юли 1862г., заедно с неродените си близнаци. Специален мемориал е отслужен на 14 септ. с.г. от п-р Джеймс Мъри в близката на Американския борд конгрешанска църква на ул. Проспект в Кембдриж.
Едногодишната дъщеря на сем. Мериам, Мери, остава кръгъл сирак в страната в която Бог призовава родителите й за мисионери. Връща се в Бостън едва на 12 май сл.г. на борда на ветроходния барк „Смирниота” (собственост на арменския търговец Марко Никола Регио), който осъществява директна връзка между Смирна и Бостън. Израства в семейството на чичо си Джон Нютон Мериам, който е виден индустриалец в Кембридж, Масачузетс.
Висока цена, днес често недооценена, за да има евангелска църква в Пловдив. /следва/
по материали на д-р Н. Каменов, проф. Хр. Христов, П. Ангелова и архивата на Американския борд в Харвърд (Хютън-16, ABC 1-91 [72M-107, 75M-118; 78.5.1-4; 79M-64, 99M-66; M-118])
Мисионерската квартира в Пловдвид е къщата на Петър К. Загарлията
Още от началото на ХХ век тази къща заедно с околните е чест модел за фотографите. Надвесените еркери и клюкарници по улица Кирил Нектариев са запечатани на не една снимка. За съжаление я изгубихме безвъзвратно. Тя беше поредният паметник на културата, участващ в ансамбъл, който не оцеля до наши дни. Имотът чакаше дълго купувач, съгласен да плати баснословна сума на собствениците му, но самата къща не дочака. Дълго стърчаха нейните руини, разкриващи за наблюдателното око какви богатства е криела и колко изтънчен е бил вкусът на собственика ѝ – строител. Несиметрична като разпределение и фасади, тя спадаше към по-стария модел къщи с открит чардак (по-късно остъклен), пруст към двора и много оригинално решен вход с проход към калкана. Всички я помним като двуетажна, но една архивна снимка ни разкрива, че до 1928 г. тя е имала и трети етаж с еркер към кръстовището, под който е свършвал скосеният ъгъл, сега неестествено завършващ в стрехата ѝ. Наскоро мястото се застрои. Постройката претендира да е „реставрация“ но до колко успешна, оставяме всеки от вас да се убеди сам.
А ето какво е казал към 1860 г. за тази къща Константин Моравенов: „Петър К. Загаралията – гудил (гърчеещ се българин) от Ески Заара (Стара Загора) роден от българи в Сосковското племе, взел за жена дъщерята на хаджи Яни Кюркчията (кожухар) от Костур, преселил и оженил се преди 40 години в Пловдив. Кори българите и подвига им за народност. Българските попове не почита и в черквата дето се чете на български не влиза и децата си отхранва (възпитава) гудилски. Той купи тая къща преди 15 години от един цинцарски поп (куцовласки), който дошъл с попадията си от Македония. Получил от владиката енория, но се пропил, разорил и поминал оставяйки двама сина и една дъщеря, които продали къщата. И синовете му като баща си. Големият син работил при Янко Коциясоглу, който го оженил за дъщеря си от първата си жена. Вторият вършил много лоши неща във Варна, а дъщерята се омъжила за цинцарин.“
