Отхвърлено бе предложението в Закона за вероизповеданията 300 души да бъде минималният праг за регистрация на религиозна общност.
То бе част от законопроекта, предложен от „Обединени патриоти“. Те предлагаха статут на юридическо лице да може да поиска само религиозна общност, в която участват най-малко 300 физически лица, които изповядват съответна религия. Отхвърлено бе изискването преди подаване на молбата за регистрация да бъде предоставен списък на не по-малко от 300 граждани, подкрепящи регистрацията. Между двете четения председателят на ПГ на ГЕРБ и председател на Вътрешна комисия Цветан Цветанов предлагаше вместо 300 гражданите, подкрепящи регистрацията, да бъдат 3000. Цветанов предлагаше още статут на юридическо лице да поиска религиозна общност, в която участват също най-малко 3000 души, но предложенията му бяха отхвърлени.
Комисия по вероизповеданията и правата на човека (20/12/2018 второ гласуване)
https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2593/reports/ID/9886
§ 3. ПРИЕТ В чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията може да представят на държавни и местни органи становища, препоръки, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозните общности.“
§ 4. ПРИЕТ . В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „обредни, молитвени или богослужебни домове“ се заменят с „молитвени домове, храмове или манастири“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват молитвените домове, храмовете и манастирите по ал. 2.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „В тези случаи вероизповеданията не може да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“
§ 6. ПРИЕТ В глава трета „Регистрация“ се създава чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) Софийският градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност:
1. по искане на религиозната общност;
2. при нарушение на чл. 7;
3. когато с дейността си системно нарушава изисквания на този закон;
4. когато дейността й противоречи на разпоредби на Конституцията на Република България.
(2) Решението по ал. 1, т. 1 се постановява по искане на централното ръководството на религиозната общност.
(3) Решението по ал.1, т. 2- 4 се постановява по искане на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет или на прокурора.
(4) Решението за прекратяване на регистрацията на основание ал.1, т. 2-4 подлежи на обжалване по общия ред.“
§ 9. ПРИЕТ Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт.
(2)Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал. 1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:
1. за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;
2. за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер не по-малък от 10 лв.
(3) На вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2, държавната субсидия, която се одобрява не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.
(4) За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия, държавната субсидия се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. В тези случаи ал. 2 и 3 не се прилагат. Държавната субсидия се
превежда по специална сметка на съответната епархия или митрополия.
(5) В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия.
(6) В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочва наименованието на вероизповеданието и размера на държавната субсидия.
(7) До края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното вероизповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределението на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
(8) Държавната субсидия за текущи разходи се предоставя на централното ръководство на съответното вероизповедание и се изразходва целево за покриване на разходите на вероизповеданието за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, за осъществяването на образователни дейности, които не се обхващат от финансирането по чл. 33, ал. 3, и за поддръжка на гробищни паркове.
(9) Предоставянето на държавната субсидия за текущи разходи се извършва от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет чрез трансфери на бюджетни средства по специални целеви сметки за текущи разходи на централните ръководства на вероизповеданията на четири части: до 30 април, 30 юни, 30 септември и 20 декември.
(10) Капиталовите разходи включват разходи за строителство и ремонт на молитвени домове, храмове и манастири и прилежащите им сгради, сгради на висши духовни училища и духовни училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и изграждане и ремонт на гробищни паркове. Средствата за капиталови разходи се съхраняват чрез специална целева сметка на съответното вероизповедание.
(11) Централното ръководство на съответното вероизповедание извършва разпределение на средствата по държавната субсидия за текущи разходи между местните поделения и предоставя до края на месец януари на текущата година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет справка за разпределението на субсидията за капиталови разходи по обекти.
(12) Разходването на средствата от държавната субсидия за текущи разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за текущи разходи на съответното вероизповедание. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Тегленето на средства в брой от специалната целева сметка на съответното вероизповедание за текущи разходи се допуска само до размерите на плащанията за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции.
(13) Разходването на средствата от държавната субсидия за капиталови разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за капиталови разходи. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Банката, в която е открита специалната целева сметка за капиталови разходи на съответното вероизповедание, изпълнява нареждания за плащания само въз основа на представени първични счетоводни документи за разходи.
(14) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет може да изисква предоставянето на информация под формата на обобщени справки и първични счетоводни документи за доказването на разходи и плащания до размера на предоставените средства към определен момент. При предоставянето на информацията се спазват изискванията за защита на личните данни на физическите лица. Разходите за възнаграждения на свещенослужители и служители в религиозните институции се контролират само въз основа на обобщени справки, от които да е видно спазването на изискванията на чл. 29 и до размера на държавната субсидия.
(15) Централните ръководства на вероизповеданията предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет ежегодно до 31 март обобщени годишни справки и приложения към тях, които съдържат обобщени данни за предоставените субсидии и за усвояването им по видове разходи през предходната година.
(16) Неусвоените средства по специалните сметки на съответното вероизповедание към 31 декември на текущата година, се изразходват през следващите години в съответствие с разпределението им за съответния вид разходи. Централното ръководство на вероизповеданието в срок до 31 януари на следващата година предоставя доклад до Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
(17) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държания бюджет чрез Министерството на образованието и науката, като размерът на средствата се определя с постановление за изпълнение на държавния бюджет.
(18) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и висшите духовни училища, може да се финансират от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането се предоставя за издръжка на дейностите по обучение на учениците, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие и за поддръжка на материалната база.
(19) Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението от Националния статистически институт.“
§ 10. ПРИЕТ В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция. Максималните размери на основните месечни заплати, които се изплащат от държавната субсидия на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, не могат да надвишават:
1. средната основна месечна заплата за педагогически специалист – за свещенослужителите;
2. средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт – за служителите в религиозни институции.“
2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:
„(2) Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут по чл. 23 ал. 1 т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно по чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на република българия на гражданите на европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства.
(3) Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри.
(4) Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.“
(5) Свещенослужители – чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“
§ 14 ПРИЕТ – Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. В 7-дневен срок от регистрацията религиозната общност уведомява Дирекция „Вероизповедния“ на Министерския съвет и представя съдебното решение за регистрацията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 5.
§ 16 ПРИЕТ – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 6:
§ 6. В глава трета „Регистрация“ се създава чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) Софийският градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност:
1. по искане на религиозната общност;
2. при нарушение на чл. 7;
3. когато с дейността си системно нарушава изисквания на този закон;
4. когато дейността й противоречи на разпоредби на Конституцията на Република България.
(2) Решението по ал. 1, т. 1 се постановява по искане на централното ръководството на религиозната общност.
(3) Решението по ал.1, т. 2- 4 се постановява по искане на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет или на прокурора.
(4) Решението за прекратяване на регистрацията на основание ал.1, т. 2-4 подлежи на обжалване по общия ред.“
§ 27. ПРИЕТ В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „лечебни, социални и образователни заведения“ се заменят с „лечебни заведения, социални и образователни институции“.
2. В ал. 2 думите „Лечебни, социални и образователни заведения“ се заменят с „Лечебни заведения, социални и образователни институции“.
§ 14. ПРИЕТ В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.
2. В ал. 5 думата „заведения“ се заменя с „институции“.
3. В ал. 6 и 7 преди думите „регистрираните вероизповедания“ се добавя „Българската православна църква – Българска патриаршия и“.
§ 15. ПРИЕТ В чл. 35, в т. 1 В т. 1 след думите „на този закон“ се добавят думите „по реда на Закона за административните нарушения и наказания“ и се добавя „и осъществява контрол по спазването на разпоредбите на този закон.“
§ 32 ПРИЕТ става § 16§ 16. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 4, 5, 6 и 7:
„4. „Свещенослужители“ са лица с духовно звание в Българската православна църква – Българска патриаршия, и в регистрираните вероизповедания, които служат по правоотношение за осъществяване на съответното вероизповедание съгласно неговия устав, канони и традиции. Духовните звания в религиозните институции се определят в техните устави.
5. „Заплата и възнаграждение на свещенослужител или служител на религиозна институция“ включва основното месечно възнаграждение с коефициент за прослужило време и социални и здравни осигуровки.
6. „Молитвен дом или храм“ е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.
7. „Манастир“ като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.“
§ 36 ПРИЕТ който става § 18:
§ 18. (1) Висшите духовни училища по чл. 33, ал. 7 се регистрират по Закона за висшето образование в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет осъществява контрол на учебното съдържание и заверява издаваните от духовните висши училища дипломи до извършване на регистрацията по ал. 1.
§ 19. Държавната субсидия ПО ЧЛ. 28 АЛ. 2 за 2019 г. на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2 е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Общият размер на държавната субсидия по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 мил. лв., като се предоставя пропорционално за периода от първо число на месеца, следващ влизането в сила на този закон, до края на 2019 г. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2 т. 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените разходи с чл. 6, ал. 4, редове № 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2019 г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. – ОДОБРЯВА СЕ С ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕДАКЦИИ
§ 38 ПРИЕТ който става § 20: В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г., изм. и доп., бр. 98 и 105 от 2016 г., бр. 58 и 99 от 2017 г. и бр. 24 от 2018 г.) в чл. 52, ал. 4 думите „от съответното вероизповедание“ се заличават.
§ 39 ПРИЕТ който става § 21: В Закона за професионалното образование и обучение(11) Духовните училища по чл. 9, ал. 1, т. 3 се финансират при условията и по реда на чл. 28, ал. 18-20 от този закон.“
§ 40 ПРИЕТ който става § 22В чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, бр. 47 от 1998 г., доп., бр. 33 и 69 от 1999 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г. и бр. 92 от 2011 г.), се създава т. 4:
„4. сградите на вероизповеданията или пред тях.“
§ 23 ПРИЕТ В Закона за устройство на територията
(обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 92012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г.; бр. 15 и 51 от 2016 г., бр.13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г. и бр. 21, 28 и 55 от 2018 г.) в чл. 148 се създава ал. 14:
„(14) Разрешения за строеж, включително и тези, издавани при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, се издават за молитвени домове, храмове и манастири, предназначени за богослужебна дейност само па възложител – вероизповедание или негово местно поделение по смисъла на Закопа за вероизповеданията.“
§ 24 ПРИЕТ В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г. и бр. 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1, т. 9 накрая се създава изречение второ: „молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията“.
2. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 36 и 37 се изменят така:
„36. „Молитвен дом или храм“ е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.
37. „Манастир“ е понятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.“
§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.- ПРИЕМА СЕ