С арестуването на пасторите през 1948 г. и осъждането им на скалъпен съдебен процес през 1949 г. Държавна сигурност е започнала разправата с различните вероизповедания, изпълнявайки политиката на БКП за създаване на атеистична държава.
Това стана ясно по време на премиерата на новия документален сборник на Комисията по досиетата„Държавна сигурност и вероизповеданията” – част ІІІ – „Протестантска църква и религиозни секти”, който се състоя днес (10 октомври 2018 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в гр. Казанлък.
С него държавният орган за разкриване на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби продължи политиката си за популяризиране на документите на Държавна сигурност в страната.
Предните две части на тритомния сборник за преследването на Българската православна църква, католиците и мюсюлманското вероизповедание бяха също представени извън София – в гр. Белене и Велико Търново. Специално за премиерата в Казанлък бяха дошли секретарят на Комисията Мариана Даракчиева и членовете Екатерина Бончева и Георги Пангаров.
„Какво е общото между трите части на сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията”, отнасящи се до БПЦ, Католическата църква, до мюсюлманското вероизповедание и в последния том до претестантите? Общото е това, че във всяко едно вероизповедание Държавна сигурност вижда врагове на „народната власт”, заяви Екатерина Бончева. Тя отбеляза, че с изключение на БПЦ всички останали деноминации са смятани от ДС като проводници на чужди разузнавания. Бончева не пропусна да подчертае, че преследването на различните вероизповедания е извършвано от репресивния апарат на БКП със санкция на самата партия.
„Новият сборник съдържа документи на ДС за преследването на над 10 протестантски деноминации, както и на 7 други организации, които ДС е определяла като секти”, посочи още Екатерина Бончева.
Красимир Кръстев, старши експерт в Комисията по досиетата, който е работил върху съставянето на сборника представи подробна презентация за репресивната роля на ДС върху протестантите в България.
„По справка на ДС от 1948 г. членове на Съюза на обединените евангелските църкви надхвърля 20 000 души, като в него не влизат всички евангелисти”, посочи експертът. По думите му през същата година е открито дело за разработка на съюза, а в документите на ДС е посочено, че евангелистите провеждат „пропаганда по много фин начин”. Те са заподозрени от ДС, че са проводник на американското разузнаване.
В периода август – декември 1948 г. са арестувани и разпитани 55 протестанти, а на последвалия политически процес, завършил с присъда през март 1949 г. са осъдени четирима пастори на доживотен затвор и множество други сподвижници на 15 години и 10 години затвор. След основния процес са проведени други четири по-малки политически процеси. С тях комунистическият режим се разправя с протестантите в България, като не престава да ги следи до рухването на тоталитарната диктатура през 1989 г.
Красимир Кръстев обясни, че първата част на сборника включва документи, отнасящи се за
- протестантските деноминации,
- „Славянска мисия”,
- „Мисия за евангелизиране комунистическите страни”,
- „Божия църква”,
- „Адвентисти от седмия ден”,
- „Адвентисти-реформатори”,
- „Баптисти”,
- „Конгрешани”,
- „Методисти”,
- „Петдесятна църква”
- и „Тинчевисти”.
Втората част съдържа документи за различните секти и религиозни деноминации като
- „Бяло братство – Дъновисти”,
- „Устабашев”,
- „Библията говори”,
- ИСКОН,
- „Йеховисти”,
- „Роза-кръст”,
- „Мормони” и други.
В последвалата дискусия участие взеха представители на различни вероизповедания, уважили премиерата на новия сборник, а съставителите на новото фототипно издание отговаряха на различни въпроси на публиката. Документите в новия сборника са общо 155 на брой, а включените в разширения електронен вариант (DVD) – са 248, като подборът е направен от над 490 архивни единици и от над 40 литерни дела, повечето от тях многотомни.
Сборникът представя една обща картина за отношението на Държавна Сигурност и Комитета на вероизповеданията по време на комунистическия режим. Тя обаче е, подчертавам, „обща“. Проблемите имат и конкретни измерения, които сборникът представя в много редки случаи, например, дирижираното от ДС изпращане на „тинчевистки“ групи в русенската методистка църква с цел да бъдат вклинени между методистите и петдесетните. Главната цел е тотално влошаване на изградените братски взаимоотношения между двете братски общности.
Прави впечатление, че що се отнася до подготовката на т.нар. „пасторски процес“ (февруари-март 1949 г.), информацията в сборника е доста оскъдна. Използван е само т. 21 на 35-томното ІІ следствено дело а.е. 2276. Изобщо не са използвани материали от 14-томното ІІ съдебно дело а.е. 837, което съдържа важна информация на подсъдими, свидетели и следователи. Възможно е съставителите да не са могли по обективни причини да прочетат тези материали, както и показанията на следователите на ДС Анев, Панайотов и Чанков, които са били пряко ангажирани със следствените действия преди процеса. Тези показания дават много важна информация, показваща убедително, че „фитилът за шпионска дейност“ не е бил „запален“ само от оперативните работници на ДС, а преди всичко от пастори като баптиста Митко Матеев и методиста Гавраил Цветанов. Те са били вербувани от ДС далече преди началото на следствените действия и са „алармирали“ Дирекцията на ДС и Външно министерство с донесения за „шпионски действия“ на свои колеги. Също така не може да се скрие по никакъв начин и погрешната посока в политическата дейност на тогавашния религиозен представител на българските евангелисти пастор Васил Зяпков, който улеснява до голяма степен сценария за „пасторския процес“. Твърдението „без вина виновни“ не се подкрепя от наличните документи в следственото и съдебното дело.
Д-р Вениамин Пеев
[…] Държавна сигурност удря духовните лидери на протестан… […]
======================================================================
| Архивни фондове на евангелистки религиозни организации в българските държавни архиви |
======================================================================
+ Български евангелистки въздържателен в България, ЦДА, 1027 К, 52 а.е., 1893 – 1940
+ Съюз на евангелистките църкви в България, ЦДА, 1028 К, 56 а.е., 1888 – 1948
+ Американска евангелистка мисия в Турция, ЦДА, 1521 К, 15 а.е.
+ Колекция „Методистка евангелистка църква в България“, ЦДА, 2017 К, необработен
+ Евангелска баптистка църква / пастор Тимотей Михайлов, ЦДА, ЧП92
+ Сто години Евангелистка църква, ЦДА, ЧП78, 1 а.е.
+ Групов фонд “Евангелистки църкви в Благоевградски окръг”, ДА-Благоевград, Фонд № 252К, 50 а.е., 1871 – 1959 г.
+ Евангелска методистка църква – Плевен, ДА-Плевен, Ф. 412К, 32 а.е., 1902-1945
+ Евангелска методическа църква – Русе, ДА-Русе, ф. 320 К, 3 а.е., 1893 – 1945 г.
+ Евангелска петдесятна църква – Русе, ДА-Русе, ф. 319 К, 15 а.е., 1927 – 1948 г.