Нито една църква не може да даде автокефалия

Автономия може да даде само една църква в рамките на своя диоцез (своите териториални граници). Това означава, че нашата църква, ако прецени, може да даде автономия на която и да е от епархиите в рамките на нейния диоцез. Но това означава само в рамките на това, което имаме. Ние не можем да дадем автономия на нещо, което не е в нашия диоцез…

Това коментара пред Радио Пловдив доц. Мариян Стоядинов, зам.-декан и преподавател по догматическо богословие в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Той обясни, че точно в този контекст са вървели преговорите за автономия между Белград и Скопие. Последният диоцез, последната връзка, на трите македонски епархии е със Сръбската православна църква. Оттам нататък вече вървят преговорите за автономия.

Но, нито Сръбската църква, нито нашата може да даде автокефалия самостоятелно. Това просто е нон сенс, категоричен е Стоядинов. По думите му, всички трябва да вземат решение заедно.

Той сравни ситуацията с една кооперация, на която може да започне ремонт, само ако са съгласни всички нейни обитатели. Не може да се ремонтира само по волята на един обитател, пък бил той и домоуправителят.

Богословът изрази опасение от позицията, от която ние тръгваме в преговорния процес за признаването на Македонската православна църква. Той припомни, че Българската православна църква не участва в събора в Крит.

Миналата година ние отказахме поканата на домакина като му казахме, че няма да отидем, защото е лош домакин. А сега искаме от цялата тази компания, при която не отидохме миналата година, да седнат с нас на една маса. 

Мариян Стоядинов посочи как са се водили преговорите за признаването на Македонската православна църква досега като отбеляза, че има качествено нов момент:

Досега преговорите са водени между две, дори между три страни. Защото в Македония има още един диоцез – това е Православната Охридска архиепископия, чиито предстоятел не оттегли своя подпис от Нишкото съглашение от 2002 година. Там има четирима епископи, които повече или по – малко имат своето присъствие. Говореше се, че никой не знае кога ще стартират преговорите между Македонската православна църква, Православната Охридска архиепископия и Сръбската патриаршия. Сега ние влизаме в тоя кръг. 

По думите на Стоядинов, ако се водят преговори, ние ще бъдем своего рода инициатори. На въпроса дали сме стъпка напред в ситуацията „едни народ две държави“ Стоядинов обясни:

Гръцкият народ има пет църкви. Кипърските гърци има своя държава. Гърците в Крит имат своя отделна от архиепископията църква. Вселенската патриаршия е друга, Йерусалим, Александрия … Не е фатално това, не е фатално. Проблемът е да се намери решение, в което да не сме изолирани в собствената си самодостатъчност, защото просто няма как да минем напред. Няма как да накараме другите да ни приемат, ако самите ние не се съобразяваме с тях. 

Автокефалии могат да дадат само всички православни църкви заедно, подчерта Мариян Стоядинов. Той определи като положителна стъпка връщането на нашата църква в диалогичния формат, във формалния съборен процес, който тече от десетилетия и доведе до събора в Крит, в който ние не участвахме. Ние трябва да отидем при тези, при които не отидохме.

Като нарече феномен писмото на Македонската църква до Българската патриаршия, богословът обясни, че то е в контекста на подписания между България и Македония договор за сътрудничество. Стоядинов уточни, че има и допълнителни трудности в бъдещите преговори за признаване. Нашите архиереи няма как да преговарят за името Македония. Това е политически въпрос, който сигурно ще бъде решен в обозримо бъдеще.

Коментирайки решението на Светия синод на БПЦ с да стане „майка“ на македонската църква, Мариян Стоядинов подчерта: Във всички случаи е добре, че тръгваме.