Д-р теол. Доний К. Донев
Последната значима редакция на Текстус рецептус преди издаването на превода „Кинг Джеймс” е тази на Теодор Беза (1519–1605 г.). Въпреки че е близък приятел и наследник на Жан Калвин в Женева, освен гръцкия Нов завет Беза включва в изданията си латинската Вулгата и свой собствен превод от латински. Гръцкият Нов завет под редакцията на Беза заслужава внимание, тъй като става един от текстовите източници на преводачите на „Кинг Джеймс”.
Според Хенри Беърд Беза заимства значително от изданието на Стефанус от 1550 г., а Ф. Джоунс твърди, че 5-ото издание на Беза „чете почти еднакво с последната ревизия на Еразъм“. Разликите в двата гръцки текста са само на около 40 места, което, според Кутилек, означава, че и двете издания са по-скоро препечатка с малки корекции, отколкото независими ревизии на гръцкия текст.
Уескот и Хорт с право твърдят, че един от текстовите маркери към това заключение е „книгата на живота“, който просто остава непроменен нито от Беза, нито от Стефанус, след като е нанесен без наличие в оригиналите от Еразъм в книгата Откровение. По-късно Скривенър ще отбележи, че за разлика от Стефанус Беза взема предвид всички налични гръцки ръкописи в своето издание, дори онези, които Стефанус предварително отхвърля.
Беза на свой ред включва редица промени в своето издание на Новия завет. Затова и в последвалата рецензия Реформирани корени на английския Нов завет Бакус отбелязва, че „Беза е по-заинтересован с правилното тълкуване на даден пасаж, отколкото установяване на автентичното оригинално четене, поради което с лекота прави поправки в гръцкия текст на Робърт Стефанус“. Тригелис също показва как в редица значими текстове Беза търси пропорция с богословското значение, а не тяхното автентично звучене. Подобна тенденция е забелязана и от Скривенър, който доказва, че по правило при наличието на няколко текстови варианта Беза избира онзи, който е най-близък до неговата доктринална теология. Поемайки управлението на Женева след смъртта на Калвин, Беза вижда себе си като пазител на калвинистката доктрина, което диктува неговото екстремно „теологизиране“ на гръцкия текст в съответствие с доминиращото богословие.
Скривенър също предполага, че в някои случаи преводачите на „Кинг Джеймс” следват Беза почти като арбитражно решение, но се оказва, че това съвсем не е постоянно правило.
Например в преводаческите си бележки той отбелязва липсата на Йоан 7:53–8:11 в гръцките ръкописи, които използва, но упорито игнорира този факт в своята ревизията. Относно Божествеността на Христос в Тит 2:13 той твърди, че „се говори само за една личност“. Стига до това, че приписва на Бога първоначалния грях с цел да запази доктрината за Божия суверенитет. Вероятно предвид грешките, допуснати умишлено от Беза поради горните аспирации, преводачите на „Кинг Джеймс” като цяло игнорират неговата редакция на гръцкия текст и се придържат към Стефанус или към изданието Текстус рецептус на Еразъм.
Статията на д-р Доний Донев, посветена на новозаветните издания на Теодор Беза, е информативна и заслужава внимание. За интересуващите се от библеистика ще подчертая един-два факта.
Първо, Беза показва характерното отношение на протестантски учен към новозаветния текст. В изданието на гръцкия Нов Завет от 1565 г. той се позовава на 17 ръкописа, плюс стандартния тогава текст на Вулгата, плюс собствен превод от латински език. А в най-доброто си издание на гръцкия Нов Завет от 1582 г. той прибавя открития от самия него „Codex Bezae“, сирийския Пешитта и един латински превод на арабска новозаветна версия. Това е колосален за времето си труд!
Второ, Беза показва обективно отношение към своите извори, независимо от конфесионалния им произход.Той не само се консултира с Еразмовите издания на Новия Завет, но обръща внимание и на католическото издание „Complutensia“, което е дело на испанския кардинал и реформатор Франсиско Хименес де Сиснерос (1436-1517). Няма съмнение, че Беза е имал разбирането за представяне на такъв оригинален новозаветен текст, който да бъде приемлив за цялата Западна Църква. Именно затова днес можем да говорим за „Textus Receptus“ (Общоприет текст), който не зависи от тясно конфесионални догми и вкусове.
От гледна точка на историята, присъствието на Беза е присъствие на кръстопът. От една страна, утопията на Калвин е в разпад и единственото останало спасение е установяване на тео-диктатура. Докато при Калвин това е що годе приемливо, по времето на Беза основите на Женева са вече тотално разклатени. От друга страна, английската реформация е поставила повече прецеденти за свобода и въпреки че англиканската църква установява много по стриктна диктатура от Женева въпрос на време е пилигримите да установят свое тълкувание на свободата на вярата в Америка. При тези обстоятелства, Беза дълбоко преосмисля калвиновата утопична теокрация и разбира се, че пътя по който тя върви не се различава много от католическия домине рей срещу реформаторите толкова твърдо застават. Така че това издание не гръцкия Нов завет е по-скоро примирително, да не кажем дори примирение, че всичко което е могло да бъде направено е направено и ето това е резултата. Или от недостатъчни познания по гръцки, или просто от липса на воля за борба Беза пропуска историческия шанс да редактора по-точно гръцкия Нов завет на Еразъм и показва примирение с текстовите стандарти наложени от католическата контра реформация. Което става и началото на края на френската реформация, която след Без, в светлината на това което се случва в Англия и после в Америка, просто вече престава да бъде фактор.
Г-жо Маринова, анализът Ви наистина е много интересен, но поставяте според мен прекомерно акцента върху исторически изводи, които могат да се оспорят. Статията на д-р Доний Донев е от областта на библеистиката, респ. лингвистиката, затова е по-полезно да се съсредоточим върху тази област, а не върху общата европейска история. Трусовете в Женева след смъртта на Калвин не бива да се преекспонират като фактори за издаването на новозаветни текстове. Искрено се съмнявам контрареформаторският период да е оказал някакво влияние върху „колебанията“ на Беза в неговата преводаческа дейност. Иначе как бихме обяснили интереса на по-късни издатели на Новия Завет (фамилията Елзевир), които създават най-популярните издания в Европа за периода 1624-1787? Тези издания се базират именно върху първите публикации на Беза през 1564-5. Реформатори от второто поколение като Беза по-скоро биха внимавали с наследството на Еразъм по доктринални причини, отколкото да проявяват „колебания“ поради „несигурност“ в убежденията си.