1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Тази година се навършват 72 години от първите присъди на т. нар. Народен съд. 1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.
Комунистическият режим влиза в учебниците
На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.
1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.
Община Белене получи безвъзмездно имот за изграждане на мемориал на остров Персин
На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити. Това е второто масово избиване на държавен елит от комунистите след атентата в църквата „Света Неделя“ и най-масовия трибунал в Европа след Втората световна война. Това преживява България след 1 февруари 1945 г. — датата, на която 147 човека са осъдени на смърт от Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд. Присъдите са изпълнени още същата нощ и дотогавашната държавност на България потъва в замръзналата пръст на столичните гробища. Датата, наречена Кървавия четвъртък, е само началото
Кървавият четвъртък праща 147 на смърт
Безмилостният реваншизъм на българските комунисти, подкрепени от окупационните съветски войски, е отговор на терора срещу тях във военните години. Той е описан от Орлин Василев, който разкрива многобройни хроники от полицейските архиви, макар и с пропагандна цел. Става ясно, че срещу партизаните, техните укриватели и срещу членовете на БКП като цяло се е действало също безмилостно. Изследователи дори намират любопитни съвпадения между броя на избитите до 09.09.1944 г. и официалния брой на осъдените след това. Основната причина за мащабите на терора след Девети септември обаче е в прякото влияние на СССР. Масовото изтребване на всички възможни политически опоненти там е практика още от 1917 г.
Учреденият след 09.09.1944 г. съдебен ред е противоконституционен, защото нарушава членовете, според които министри могат да бъдат съдени само от държавен съд, по решение на парламента, а самите депутати не носят отговорност за своите действия като такива, припомнят Поля Мешкова и Диню Шарланов в „Българската гилотина“. В Народния съд се пренася духът на съветското правораздаване, но този процес се смята за неизбежен. В онзи период държавата реално се управлява от кадри на БКП, които са били преследвани, живели са в нелегалност, някои от тях са лежали по затворите, а други са били политически емигранти в СССР, припомня бившият партизанин, по-късно емигрант Петър Семерджиев.
Цялата процедура стартира с обявената от премиера Кимон Георгиев правителствена програма, включваща Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население. Съществуващите институции директно отиват на боклука, а съдържанието на наредбата допълнително е подменено до началото на съдебните процеси. Александър Везенков обяснява в изследването „9 септември 1944 г.“ как юристът Нисим Меворах, писал първоначалния проект на закона, после не могъл да го познае. Слага се начало на порочната практика да се съди не по индивидуална вина, а по колективна. Премахва се обжалването.
Със съдействието на правосъдния министър Минчо Нейчев, за главен народен обвинител е избран адвокат Георги Петров. Двамата движат заедно още от оперетния метеж, наречен Септемврийско въстание. Повечето обвинители имат загинали близки. Първоначалните срокове за работата на съда не са спазени, защото липсват важни архивни материали от външното и вътрешното министерство, иззети от спецслужбите на Съветския съюз. И още една гротеска: съденето на регентите и част от министрите започва в тяхно отсъствие, защото и те са на следствени разпити в Москва. Кога и как е връчен Обвинителният акт, пита адвокатът на княз Кирил и предизвиква смут в залата.
Свидетелствата за практиките на Народния съд са много, допирните точки с безпристрастното правосъдие — нищожни.
На всеки адвокат се падат по десетина обвиняеми
В залите на съда, както и около тях непрекъснато скандират хора. Масовките са организирани, но част от участниците са дълбоко мотивирани заради убитите си роднини. Стъписан журналист от Великобритания, която също е пострадала във войната, описва видяното като „антична трагедия“. Нужната информация за народните маси се осигурява от радиото и новия вестник „Народен съд“. „Никой от подсъдимите, мисля аз, не хранеше илюзии“, спомня си царица Йоанна в своите „Спомени“. — Всички знаеха, че трябваше да умрат.“ Някои пренебрегват страха. „Генерал Трифонов, който беше запитан дали се признава за виновен, отговори смело: „Да, виновен съм единствено, че не заповядах да отрежат главите на всички вас, когато бях в състояние да го направя“, преразказва царицата.
Самите присъди са обсъдени предварително между обвинители и членове на Политбюро. На срещата главният обвинител Георги Петров признава, че в процесите става дума за „различна вина, а някои може би нямат вина“. Надделява мнението на Георги Димитров, препредадено от Трайчо Костов: „Никой не трябва да бъде оправдаван. Никаква хуманност!“ Комисия на ЦК на БКП изисква предварително „окончателните“ присъди и ги „съобразява“ с изискванията на Димитров, все още координатор от Москва. Опитите на адвокати на подсъдимите да предупредят, че Народният съд плюе по конституцията, са определени от обвинителите като „излишни отклонения, които отнемат от ценното време на съда“. На конкретни въпроси защитата получава отговор „няма време“. Присъдите на Първи и Втори съдебен състав допълнително са утежнени до максимум. Георги Димитров, който доуточнява броя на осъдените с числа и проценти, лично посочва 1 февруари за произнасяне на присъдите.
На 2 февруари околийските управления в страната получават заповед „да осигурят ред и спокойствие“, ако се наложи.
Самата царица Йоанна не само оживява, но дори не е арестувана и разпитвана, само защото е страняла от политическия живот, твърди историкът Милен Куманов в предговора на нейните „Спомени“. Княгиня Евдокия например също оживява, но след кошмарен престой в Дирекция на народната милиция. След като на осъдените не е позволена последна среща с роднини и близки тримата нови регенти пожелават среща с царицата за съболезнования. Един от тях й препоръчва да бъде доволна, че е останала жива. Йоанна Савойска използва аудиенцията, за да пожелае да напусне страната.
Народният съд е само едно от следвоенните съдилища, но е най-стряскащото заради мащабите. В Нюрнбергския процес срещу нацистите на скамейката сядат 24 човека, а осъдените на смърт са 12. Военният трибунал за Далечния Изток отнема едва 7 живота. България преживява над 130 масови процеси с над 10 000 подсъдими и над 2600 официални смъртни присъди (данните варират), придружени с конфискации. Отделно са „неофициалните“. А Кървавият четвъртък е най-бруталната проява в нежеланието за помирение с миналото. За разлика от нашия бивш съюзник Германия, която след катарзиса инкорпорира обратно кадри от нацисткия период и в съдебната система, и в спецслужбите, та дори и политиката, България е принудена от Съветския съюз да скъса с миналото си с кръв, типично по негов образец — с унищожение от политическите върхове до интелектуалните кръгове на писателите и учените. В крайна сметка високата цена, която България плаща в опита да излезе на чисто от войната, е ненужно висока, показва историята. След изравняването на сметките отново започва мъчителен градеж от нулата.