СПОРЕД Еврейския календар, в Централната Софийска синагога бе отслужена празнична церемония по случай празника. По традиция новият ден настъпва, в момента, в който на небето изгреят три звезди. В този миг свършва предходният ден и започва новият.
Еврейската година се брои от „сътворението на света“. Понеже месеците в еврейския календар са лунни, от 29 или 30 дни, трябва да се навакса закъснение спрямо слънчевата година. Това закъснение от 11 дни годишно се компенсира на всеки З години с един добавъчен месец. Тъй като еврейския календар е лунен, празниците започват от вечерта със залеза на слънцето.
Рош а Шана (Нова година) е първият от трите големи празника през месец Тишри (седмият месец от еврейската година). По традиция празникът започва предишната вечер с молитва в синагогата, след което всички се събират около празничната трапеза, на която се поднасят: ябълки с мед – да е сладка следващата година, глава на риба или овен – човек да е начело, а не на опашката и други ястия, които са „знаци“ за следващата година и за бъдещето, което очаква всички – зеле, праз, нар, фурми и др. В първия ден на Рош а Шана всички се събират около воден басейн и извършват ритуала ташлих – изхвърляне на греховете. Звукът на шофара (рог от овен или друго кашерно животно) отбелязва началото на Новата година. В небето се отварят три книги – “Книгата на живота“, “Книгата на смъртта“ и в третата книга всички останали, в които Господ записва делата на хората. Времето от Рош а Шана (Нова година) до Йом Кипур (Денят на Всеопрощението) е най-важният за евреите период – 10 дни, в които всеки евреин трябва да направи преценка на делата си през изминалата година, да премисли постъпките си и да промени пътя си, и да поиска прошка.
В деня на празника се отслужва служба, с която се отбелязва края на деня и началото на новия, но с него сега настъпва и началото на новата година за евреите. Службата е малко по-дълга от обичайната вечерна служба. Включва молитви на благодарност за това, което хората са получили през изминалата година и молитви за това да бъдат вписани в Книгата на живота. В тези дни, които са дни на равносметка и прошка, се моли Бог да ги запише в Книгата, която се обещава живота и мястото след смъртта.
Новата еврейска година се празнува такава, каквато е била поне 4000 години, след като Мойсей е дал Божия закон на евреите. Едва тогава те от племе, каквито са били, се превръщат в народ. Рош Хашана или Рошашана (иврит: ראש השנה rosh ha-shanah) в буквален превод означава „глава на годината“, а в идиоматичното си значение се отнася до еврейската нова година. Терминът е използван за първи път в Танах, в Езекил 40:1. В този пасаж, обаче, терминът не се отнася специално до първия ден от годината, а до „началото“ на годината. Пада се на различни дати, тъй като евреите по Лунния календар. Празнува се по това време на годината, защото в Древен Израел реколтата е била събрана и имало малка почивка, а следващата реколта е през февруари. В тази почивка са съсредоточени израелските празници. От тази дата се отброяват 10 дни Йом Кипур – Денят на Всеопрощението. По традиция човек трябва да се опита да бъде честен и да поиска прошка от хората, от които прецени, че е засегнал. Те имат право два пъти да му откажат прошка, ако трети път го направят, грехът минавал върху самите тях.
На еврейската Нова година се пожелава годината да е сладка, затова се черпи с парче ябълка, което се топи в мед. По думите на Максим Бенвенисти от организацията на „Шалом“ в София, който бе сред присъстващите има 1600 члена, а в цяла България – 3900 евреи. Заедно със близки и семейства са около 6000 души, които участват в евреския живот в България.
Пророческото значение на еврейската година 5786 поставя силен акцент върху действие, единство и установяване на Божието присъствие на Земята. Тя се възприема като особено време, в което небето и земята се свързват по-осезаемо, а вярващите са призовани да участват в този процес чрез вяра, покаяние и активно служение. Годината насочва вниманието към преодоляване на духовната съпротива и укрепване на връзката с Бога, за да може Неговата слава да се прояви по нов и по-дълбок начин.
Време на връзка и проявление
Божествена връзка. Еврейската година 5786 е свързана със символиката на буквата Вав (ו), която означава връзка, съединяване и интеграция. Тя напомня, че този сезон е време за изграждане на мостове – както между хората, така и между човека и Бога. Вав също така изразява Божията инициатива да привежда отделни елементи в хармония, за да се разкрие пълнотата на Неговия план.
Небе и Земя. Според пророческото тълкуване, 5786 е година, в която небесните реалности ще намерят проявление на земята. Това е време за „спускане“ на Божиите обещания в конкретни дела и за установяване на духовни „Бет-ел“ – Божии домове, места, където Неговото присъствие обитава. Вярващите са насърчени да станат проводници на тази връзка, като се посветят на изграждането на общности, които отразяват небесния ред.
Фокус върху духовната война и предназначението
Преодоляване на съпротивата. Годината се характеризира с духовно предупреждение: противникът ще се опитва да спре водачи, служения и вярващи от изпълнението на техния призив. Това означава, че вярата и молитвата ще бъдат ключови оръжия за устояване. Призивът е да се остане буден и непоколебим, защото препятствията не са знак за поражение, а за това, че Божието дело е в ход.
Пробуждане и идентичност. Сезонът също така носи зов за духовно пробуждане и завръщане към Бога. Това е време, в което всеки вярващ е призован да потвърди своята царствена идентичност и да приеме съдбата, която Господ му е отредил. Осъзнаването на принадлежността към Божието царство дава сила да се устои на изпитанията и увереност да се върви напред в Неговото предназначение.
Основни теми за годината
Плодородие и разширение. Една от централните теми на 5786 е преходът от безплодие към плодородие. Това се отнася както за личния живот на вярващите, така и за църквата като цяло. Очаква се време на изобилие, в което Божието благословение се излива, за да донесе растеж, нови възможности и умножение във всяка сфера.
Силата на думите. Годината е белязана и от значението на буквата Пе (פ), която е свързана с устата и изговарянето. Това подчертава силата на думите – те могат да вдъхновяват, да лекуват, да изграждат единство, но също така и да разрушават. Вярващите са насърчени да пазят езика си и да използват речта като инструмент за благословение и за утвърждаване на Божията истина, както посочва тълкуванието на Beyond the Dalet.
Установяване на Божии домове. Накрая, годината 5786 е време за сеене на откровение в земята и за основаване на нови духовни домове. Според Ерик Бъртън, това е сезон за изграждане на църкви, общности и места за обитаване, които да станат центрове на Божието присъствие. Така небесният ред се отразява в земната реалност и Божият народ става свидетел на трайна трансформация.
Статията предоставя изчерпателен поглед върху традициите и ритуалите, свързани с празника Рош а Шана, който представлява един от най-съществени моменти в еврейския календар. Важно е да подчертаем, че времето от Рош а Шана до Йом Кипур не е само период на рефлексия и самоосъзнаване, но също така служи като платформа за духовно обновление и индивидуално покаяние. Както посочва dveri.bg, „тези дни са време за равносметка и търсене на прошка“, което подчертава значимостта на социалната динамика в еврейската общност. Традиционните практики, като ташлих и звука на шофара, символизират не само културната идентичност на евреите, но и тяхната връзка с божественото. Има дълбока символика в храните, които се сервират по време на празника — ябълките с мед олицетворяват желанието за сладост в предстоящата година. Освен това, концепцията за „Книгата на живота“ и „Книгата на смъртта“ откроява важността на моралните действия през изминалата година. Този празник не е просто ритуал; той представлява цялостен философски подход към живота и смъртта, а също така служи за напомняне за необходимостта от социална отговорност и лична трансформация.
Церемонията по случай Рош а Шана, отслужена в Централната Софийска синагога, е изключително важен културен и религиозен момент за еврейската общност в България. Както посочва източникът от protestantstvo.com, „празниците са отражение на дълбоката духовна същност на народа“. Тази Нова година, която бележи не само началото на нов цикъл в лунния календар, но и период на размисъл и саморефлексия, е важен аспект от еврейската идентичност. Според традицията, започваща със залеза на слънцето и завършваща с ритуала ташлих – символичното освобождаване от греховете, е ясно подчертано значението на взаимопомощта и прошката между членовете на общността. Важно е да се отбележи, че концепцията за „Книгата на живота“ и нейното значение за индивидуалната съдба е основополагаеща за еврейската теология. Както заявява Бойко М. от harta.bg/news, „празниците ни напомнят за нашите корени и за необходимостта да живеем в съответствие с ценностите на предците ни“. В този контекст Рош а Шана не е просто обичайно честване; той представлява дълбока връзка между миналото и настоящето, необходимостта от самопреразглеждане и стремежа към морално усъвършенстване.