Крепостта МАСАДА

Височината й е 460 м над нивото на морето, тоест само 40 м над световния океан. Изолирана е от жълтата равнина наоколо с дълбоки пропасти от всички страни и е практически непристъпна. Тази естествена укрепеност е определила избора и за най-сигурната крепост от времето на Втория Храм.
Епопеята на Масада е трагична и се счита за най-черната страница в борбата на евреите за свобода против римското господство. От тук започва последната глава от изселването им по целия свят.
Масада е била построена като непревземаема отбранителна крепост, любимо убежище на цар Ирод Велики. През 73 г., по време на бунта срещу Рим, тя е превзета от Бен Йехуда и се така превръща в крепост на еврейските партизани в продължение на 3 години.

След три годишна обсада, за да превземат крепостта римляните се вдигнали на щурм с 15-хилядната войска. На всички станало ясно, че Масада е загубена. И докато зад пределите на крепостта кипяла жестока битка, зад стените и се извършила една от най-кървавите трагедии в историята на еврейството. От страх пред жестокото отмъщение на римляните и неминуемото робство, защитниците на Масада се решили на колективно самоубийство, за да не попаднат живи в ръцете на враговете.

Това е една от най – впечатляващите части от книгата на Йосиф Флавий: „…И тогава те избрали по жребий десет човека, които трябвало да убият всички останали. Всеки легнал на земята около телата на своите жена и деца, прегърнал ги и подложил гърдите си на този, който бил избран за извършване на това гнусно деяние. И когато десетимата без колебание убили всички, те хвърлили жребий помежду си за този, който трябвало да убие останалите девет, а после и себе си”.

Римляните били потресени от мъртвата тишина, когато след един ден влезли в крепостта и видели 960-те безжизнени тела на зелотите. От това масово убийство се спасили само две жени, които заедно с пет деца се скрили в един от подземните водопроводи и така успели да разкажат на изумените римляни за последните часове на съпротивата на Масада.

Това се случило в първия ден на Пaсхата през 73-тата година след Христос. В днешно време всеки войник, постъпил в израелската армия, полага клетва на това свещенно място с думите: “Ние никога вече няма да дадем Масада!”