100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100
100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)
И така, има една празнота в познанието на вярата, която трябва да се запълни.
Важно е след кого вървим – след угаснали вече деноминации или в пътя по който вървяха пионерите на нашето дело.
Трябва да помислим какво ще завещаем на бъдните поколения…П-р Йончо Дрянов
Варна, 9.IX.1976 г.
д-р теол. Доний К. Донев
На 2 май се навършиха 145г. от раждането на един от основателите на световното петдесятно движение, Уилям Сеймур (1870-1922). Сеймур води съживлението на улица Азуза в Лос Анжелис, което започва в една изоставена методистка църква превърната в обор и прерасва в три богослужения на ден, всеки ден от седмицата в продължение на три години, а след това и до 1915. Сеймур е запомнен от летописеца на съживлението, Франк Бартълмън, молещ се на колене с глава скрита в дървената щайга, която използват за амвон.
Но съживлението на ул. Азуса е не само короната, но и кръста на съвременното петдесятно движение. То започва с търсенето на библейска святост и динамичното формиране на доктрината на освещението в съживителните събрания на Джон Уесли и Едуард Ървинг. Докато за англиканският свещеник и основател на методизма Уесли се знае доста, за отлъченият от Шотландската църква Ървинг се говори твърде рядко.
Още докато е ръкоположен в служение, Ървинг започва да поучава върху Деяния апостолски с акцент върху действието на дарбите на Св. Дух и по-специално говоренето на езици. В резултат на това, през март 1830, Мери Кемпбъл е кръстена в Духа и говори непознати езици. Месец по-късно Маргарет Макдоналд пророкува за едно ново „мощно изливане на Святия дух в тези последни дни”. Няколко дни по-късно, брат й получава кръщението със Св. Дух придружено с белега на говорене на езици, моли се за нея и тя е изцелена след продължително боледуване.
За незапознатите, това е същата Маргарет Макдоналд за която се твърди, че предала специално откровение за грабването на проповедника Джон Дарби. Един обективен прочит на нейното пророчество обаче показва, че то съдържа думите на ап. Павел от 1 Сол. 4 и притчата за разумните и неразумни девици. Съживителните събраният, които следват описаните събития са безпрецедентни и това кара Ървинг да обърне специално внимание на действието на Св. Дух в последните дни. В ревността си за Царството, той пророкува че Христос ще се върне през 1864г. – доказателство че дарът пророчество е не само привилегия, а и една огромна отговорност за църквата.
Едуард Ървинг преминава в слава през 1834г. само на 42г. възраст. Служението на Духа поема друг шотландец роден през 1847г., Джон Александър Дауи. През 1860 семейството на Дауи се преселва в Австралия, но самият Джон Александър се връща в Шотландия за да учи в единбургския университет, където се запознава с учението на Ървинг.
Следващите 10г., Дауи е пастир на малка конгрешанската църква в Алма, Австралия. През 1876 се премества в Сидни, където няколко члена на църквата са изцелени след молитва и това дава началото на неговото евангелизаторско служение. Скоро след това, Дауи организира изцелителна мисия в Мелбърн. Многобройните свидетелства и писма от изцелените са публикувани в периодичното издание „Йехова Рафа.”
През 1888г., Дауи започва евангелизаторско пътуване през Нова Зеландия до Америка. Там проповядва първо в Сан Диего, Сан Франциско и щата Орегон, докато стигне до Чикаго. През 1893г. започва изцелителни събрания на входа на Чикагското световно изложение (б.а. Алеко Константинов пътува до същото изложение в Чикаго на следващата 1894г.).
Първите месеци в Чикаго са изключително неуспешни до момента в който в една от молитвите е изцелена племенницата на американската легенда Бъфало Бил. Историците на служението записват, че след това изцеление, събранията на Дауи експлодират. Всеки следобед хиляди се стичат да чуят проповедта в палатката около която са струпани планини от бастуни, патерици и др. медицински помагала изоставени от изцелените.
Скоро богослуженията се преместват в най-голямата зала в Чикаго – аудиториума на Чикагския театър с 4,300 седящи места. Но дори тази зала не е достатъчна за мащаба на събранията и Дауи решава да построи град в който вярващите да живеят заедно. Градът е наречен Сион и е разположен на 25дк. земна площ на 60км северно от Чикаго, на границата на Илинойс и Уисконсин. Земята на града се дава под наем на заселниците за период 1100г., защото Дауи вярва че Христос ще се върне в следващите 100г. за да установи милениално царство.
Но градът никога не достига такова развитие. Самият Дауи се провъзгласява за третия Илия (пророкувания Илия Възстановител, като Йоан Кръстител) и умира през 1907г. Покъртителният край на Сион дава начало на термина „Месиански комплекс,” който характеризира процеса на самопрогласяване на даден религиозен водач във върховен авторитет на вярата – титла, която може да принадлежи единствено на Бога. А от там и урокът на историята, че когато дарбите и служенията на църквата се ползват за лично облагодетелстване, следва съд.
Но Божият план не се влияе от човешките успехи или неуспехи. Към края на века, изцелителните служби на Дауи са посетени от един методистки проповедник на име Чарлз Фокс Парам. Парам е проповедник на изцеление и святост от 15 годишен и моделът на Дауи му допада. В следващите няколко години, той ще стаен редовен посетител на града Сион, а към края дори един от кандидатите за поста на Дауи.
През 1898г. в Топека, Канзас, Парам основава изцелителното училище „Ветил” подобен на т.нар. „изцелителни домове,” които Дауи популяризира. Имено там на 31 декември 1900г., Агнес Озман приема кръщението със Св. Дух с белега непознати езици. Движението на светостта моментално разпознава в това дългоочакваното обещание за късния дъжд и учението на съвременната Петдесятница се разпространява мигновено.
В следващото десетилетие Парам проповядва с голям успех в много югоизточни щати. Един от учениците на Парам в Тексас е чернокож, едноок проповедник от Луизиана на име Уилиям Сеймоур. Той занася посланието за Петдесятница в църквата на улица Санта Фе в Лос Анжелис, която е поканен да пастирува. Сеймур проповядва за кръщението на първото си богослужение там на 22 февруари 1906. Когато отива на служба следващата неделя, намира църквата заключена.
Възмутен от отношението към Сеймур, един от членовете на църквата, Едуард Лий, го кани в дома си, където започват молитвени събрания. Поради многобройните посетители, събранията се преместват в дома на Ричард Азбери на улица Бони Брай 214. Пет седмици по-късно, Едуард Лий приема кръщението със Святия Дух, а мнозина други също са кръстени и говорят чужди езици. Скоро идват стотици, за да чуят посланието и да преживеят кръщението. Тълпата става толкова голяма, че не може да бъде събрано в тясната улица и Сеймур е принуден да търси нова сграда. Самият той все още не е кръстен и не говори езици.
На 14 април, 1906 събранията са преместени в сградата на ул. Азуза номер 312. Там черни и бели, латино-американци и имигранти от стария континент в продължение на три години се събират три пъти на ден за богослужения. Ефектът от съжалението на ул. Азуза е глобален. От амвона направена от дървени щайги, новата мултирасова, мултиетническа и мултикултурна общност разчупва религиозни и класови стереотипи на времето с уводните думи на своя вестник Апостолска вяра: „Петдесятница дойде!”
Първият историк на Петдесятно движение е Франк Бартълмън. Неговата съпруга Анна Лад е българка осиновена от американски мисионери. Но това съвсем не е единствената славянска връзка със съвременната Петдесятница. По време на съживлението на ул. Азуза, в Лос Анжелис живеят големи групи руски преселници, наричани заради религиозните си възгледи „молокани.” Изключително консервативни и стриктни във вярата си, техните богослужения са придружавани с танцуване, трансове, падане в Духа, а в някои нередки случаи дори говорене на непознати езици. Живеят главно в Бойл Хайтс и Оукс Лот (т.нар. flats area slums – нарицателно за апартаментните блокове в гетото) само на около половин километър от ул. Азуза. Там, на площадката Пийкен плейграунд се провеждат палаткови богослужения в разгара на съживлението (1906-1909). Предполага се, че когато Иван Воронаев се премества от Сан Франциско в Лос Анжелис около 1914г., той работи имено с руски имигранти, които са участвали в съживлението на ул. Азуза. Но това вече е тема за друга статия…
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
- Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
- 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
- Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
- Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
- Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
- Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
- Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
- 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
- Първите петдесятни в България:Мисионери и вярващи
Статията е изключително важна с историческите си данни, които поставят зараждането на харизматичното движение в САЩ на основата на уеслианските общности на светостта. Добре би било всички харизматични водачи и любознателни читатели да се запознаят основно с тези данни. Тезата на статията е много показателна за концепцията на КОНТИНУИТЕТ в харизматичната теология през всички векове.
Ще подчертая, че цялата поредица, посветена на 95-годишнината от появата на харизматичното движение у нас, се чете и от историци професионалисти, които работят в извънцърковната сфера и се оценява положително от тях. Затова бих призовал коментиращите да се отнасят отговорно и с признание за публикуваните материали, които в голямата си част са НОВАТОРСКИ.
Движението за святост от ХІХ век. През ХІХ в. в Източните американски щати се появява подновено ударение върху християнската святост, което обхваща цялата страна. Тимъти Мерит, методистки духовник и редактор-основател на “Пътеводителя към християнско съвършенство”, е сред водачите на съживлението на святостта. Главната фигура на движението е Фийби Палмър от Ню Йорк Сити, ръководител на Вторничното събрание за насърчаване на святостта, на което методистки епископи, преподаватели и други духовници се присъединяват към първоначалната група от жени в търсене на святост. В продължение на четири десетилетия г-жа Палмър популяризира методистката фаза на движението за святост чрез публични речи, със съчинения и като редактор на влиятелния “Пътеводител към святостта”.
Съживлението на святостта надхвърля границите на методизма. Чарлс Г. Фини и Аса Мейхън, и двамата от колежа “Оубърлин”, застават начело на подновения устрем към святост в презвитерианските и конгрешански кръгове, както прави съживленският проповедник Уилям Бордман. Баптисткият евангелизатор А. Б. Ърл е сред водачите на движението за святост в своята деноминация. Хана Уитол Смит, квакер и популярна представителка на съживлението на святостта, издава “Тайната на християнина за щастлив живот” (1875 г.) – класически текст по християнска духовност.
През 1867 г. методистките служители Джон А. Ууд, Джон Инскип и други започват във Вайнлънд, Ню Джърси, първото от дълга поредица национални лагерни събрания. Те също така сформират по това време “Асоциацията на националните лагерни събрания за насърчаване на святостта”, обикновено известна като “Национална асоциация за святост” (днешното “Християнско съдружие за святост”). До първите години на ХХ в. тази организация устройва лагерни събрания за святост надлъж и нашир в Съединените щати. Появяват се също местни и районни асоциации за святост. Възниква жизненоважна преса, популяризираща святостта, и излизат много периодични издания и книги.
Свидетелството за християнската святост играе повече или по-малко значима роля при основаването на Уеслианската методистка църква (1863 г.), Свободната методистка църква (1860 г.) и, в Англия, Армията на спасението (1865 г.). През осемдесетте години на ХІХ в. възникват нови типични църкви на святостта, включително Божията църква (Андърсън, Индиана) и Божията църква (Святост). Няколко по-стари религиозни течения също са повлияни от движението за святост, включително определени групи менонити, “Братята” и “Приятелите”, които възприемат възгледа за цялостното освещение на уеслианството и движението за святост. “Църквата на братята в Христос” и “Алиансът на евангелските приятели” са пример за това сливане на духовни течения.
Това което все още ме учудва д-р теол. Доний К. Донев че след като пишете исторически неща които са сравнително вярни как така НЕ ВИ СВЕТВА ЧЕРВЕНА ЛАМБИЧКА че петдесятното движение на улица Азуса НЕ Е ОТ БОГА.
Ървинг пророкува че Исус ще дойде шрез 1864г и той не идва. Случайно това да говори от Библията че този е ФАЛШИВ ПРОРОК. Това е ДУХОВНА СЛЯПОТА СРЕД ПЕТДЕСЯТНИТО ДВИЖЕНИЕ.
Парам приема ученето на дядо си David Baker – квакер за ИНИХИЛАЦИЯ на грешниците.
Парам се учи от Дауи че християните не могат да боледуват и се отказват от вземане на лекарства в тяхната конгрегация следствие на която УБИВАТ малко момиче която болест се лекува по това време защото баща и отказва лекарства поради тива че е повлиян от Парам.
Парам също е имал ДЕЛО ЗА СОДОМИЯ, което по късно отпада , но той никога не дава обяснение.
Ученик на Парам е Уилям Сиимур (предаване на маята).
На улица Азуса хората са ТАНЦУВАЛИ, ПОДСКАЧАЛИ нагоре и надолу, изпадали в транц и ПОДКОСЕНИ ОТ ДУХА. Същото служение което има БЕНИ ХИН.
Ако вие това наричате петдесятница то вие наистината сляп СЛЯП и трябва да отидете на ДОКТОР, а не да ставате теолог.
Исус говори че преди грабването църквата ще заспи (историята с 10 девици Мат 25 гл)и НЯМА да има духовно съживление.
Исус казва когато дойде на Земята ще намери ли вяра?????
Ще има само духовно съживление от Сатана и плевелите които той сее.
Все още се учудвам как хора като адвентисти следват фалшивата пророчица Елен Уайт,други следват Мохамед, а трети Уилям Сиимур след като МНОГО добре знаят историята на тези движения.
Отговора мисля че е един:
Нямат Святия Дух (както повечето петдесятни) , а имат друг дух. По този начин някои четат Библията и понеже нямат ДУХА не могат да издурват Божиите дълбини и не могат а интерпретират правилно Библията.
Както има Троица (Бог Отец, Син и Святия Дух) , така има и троица Сатана ( праобраз на отец),Антихрист (праобраз на сина) и Фалшиф пророк от откровение (фалшив дух)
Както има Църква , така има и ФАЛШИВА ЦЪРКВА ( плевели)
Както има Петдесятница, така има и ФАЛШИВА ПЕТДЕСЯТНИЦА (АЗУСА).
Сатана е враг на Бога се опитва винаги да го имитира.
Откр 3:18
„18 то съветвам те ………..да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. „
Г-н Ивайло П. позволявам се да ти пиша защото знам кой си и знам че си ултра адвентист. Ти можеш но аз не мога да приема „условното пророчество“ на г-жа Вайт през 1856 година: „Бяха ми показани участниците в настоящата конференция. Ангелът каза: `Някои ще бъдат храна за червеите, някои, обект на седемте последни язви, някои ще бъдат живи и ще останат на земята, за да бъдат преобразени при идването на Исус.” Testimonies, Vol. 1, p. 131
Пророчеството изпълни ли се или не? ТО НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ!
Всеки един от участниците в тази конференция е умрял преди няколко поколения. Нито един от тях не е „жив” и не е „на земята, за да бъде преобразен при идването на Исус.” След като изпълнението на това пророчество пропадна напълно, църквата изпадна в затруднение с обясняването му. Накрая се взе решение, то да бъде обявено за “ условно пророчество“, въпреки че в него няма упоменати или загатнати условия (за разлика от Библейските пророчества, в които условията винаги са заявени изрично или е загатнато за тях в пасажа).След като това пророчество не се изпълнява, църквата изпада в затруднение, чудейки се какво да прави с това изказване. Накрая беше взето решението, то да бъде обявено като „условно пророчество”, въпреки че нямаше условия, които да са заявени, или които да се подразбират от пророчеството (за разлика от условните Библейски пророчества, които винаги притежават условията, които са заявени категорично в пасажа). Това е най-ужасният пророчески провал на Елън Вайт.
Не можем да си позволяваме да говорим глупости и хули против Петдесятното Движение. Важното е, че това движение е част от историята на Църквата и човечеството. Без силата на Святи Дух Божий не можем да изповядаме че Иисус е наш Господ и Спасител.
Ивайло П : Вие си знаете само вашата песен и не спирате да я повтаряте.
Явно имате порив (един вид служение) да спасявате петдесятните християни от техните „заблуди“. Моята препоръка е да се опитате да спасите Орфеическите християни с водач Стефан Гайдарски, тогава наистина ще имате награда на небесата. Потърсете в интернет за Тракоийската църква и академика Орфика – Академик Цветан Гайд, директор на Академия Орфика, директор на Института по Т-Наука. Давам ви един жокер те произлизат от петдесятните и харизматични църкви.
Съгласен съм и ви подкрепям заедно с Ябълкаров който агитира във Фейсбук че поредицата трябва да продължи. Запознахме се с материали които до момента а били известни само на мнозина въпреки грандиозното значение за историята ни като църква. Интересни са например темите за петдесятна история и богословие както и оценките за служението на Дрянов, Кинарева и Николов каквито до момента не са предлагани на евангелската аудитория. Поредицата е не само информативна но и инспиритивна. Тя се различава от жълтите книжлета на пасторагенти и пасторомасони които ни поднасят една сълзлива и розова до покафевиняване история пълна с бели полета и елементарните грешки от рода на това кои са роднините от досиетата на Вирчеви, Гурбалови или Иванови. На създаденият в последните години розово-кяфяво-побеляващ фон тази поредица е насърчително свежарска. Надявам се клоновете на ВЕБИ с петдесетна ориентировка от които и аз съм се учил да обърнат внимание на новите факти и да ги популяризират, вместо да се баламосваме с никому ненужно историческо плюнчене с аматьорски наивитет и психологически портрети от които и без това никои не се интересува. Иначе агитационния тур който са поели с петдесятната ни история ще заприличала на баба Тонка с картечницата на гръб през Дунав мост та чак до Дуранкулак.
amin