Тази година Томина неделя съвпада с годишнината от кончината на великия немски реформатор Филип Меленхтон (1497-1560). Което води до размисъла, че истинската Реформация трябва да води до вяра – не до неверие…
Д-р Теол. Доний К. Донев
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ (Йоан 20:27)
Преди няколко години слушах един млад проповедник, който се опитваше да обясни що е то постмодернизъм в църква. Не успя. Като млади проповедници всички сме се опитвали да обясняваме. Като поостареем, почваме да разбираме, че не ние обясняваме вярата, а тя обяснява нас. И най-вече, че ако вярата можеше да бъде обяснена, нямаше да бъде вяра.
Истината обаче е, че пост–модернизмът с многото си обяснения деконструира вярата. Затова е и притеснително, че повечето проповедници днес не проповядват, а се обясняват от амвона. В християнската апологетика няма нищо лошо, но когато от Живото Слово в Събранието на Тялото останат само едни безкрайни логични и не толкова логични обяснения, това е явен знак, че църквата е изгубила силата си. А в някои случаи, дори своята идентичност.
Обяснява ce например, че Троицата не била доктрина на Ранната църква. А друга безпочвена теория, че първите петдесятни мисионери в България не били в съгласие относно Троицата. И Заплишни и Воронаев са изпратени от Асамблеи на Бога, които отхвърлят ереста на единобожието още през 1914г. Освен първите петдесятни, Троицата изповядват конгрешанските и методистки мисионери, които идват в България през 1815г. А Атанасиевото верую и Григорианската троическа ортодоксалност са част от българското православие от самото му начало. Така че нови обяснения за Троицата са просто ненужни.
Обяснява се още, че сме нямали свободна воля спрямо избора на човек да бъде спасен или не. Чисто практически, на дали в България има дори един спасен вярващ, който да е приел Христос без личен избор. А и механическо богословие от типа „Аз, роботът” е на практика неприложимо в организма на църквата. То принадлежи в една друга библиотека „Приключения и научна фантастика” издавана в един малко по-друг идеологически строй за който вече няма място в църквата. Докато свободната воля на човека идва от Библията. Поне така твърди идеологът на протестантската евангелска Реформация, Филип Меленхтон. И ако избраните за спасение наистина са вече предопределени, то защо е нужно да проповядваме до краищата на света?
Обяснява се и доктрината на освещение и святост и то точно в петдесятни църкви, които са в основата на движението на светостта и без които никога не би имало богословие на обновлението (renewal theology). Обясняват не други, а хипер-калвинисти като Пол Уошър, който е категорично против богословието на обновлението. Ако човек няма свободна воля и след като е спасен завинаги не може да отпадне от благодатта, както твърди Уошър, тогава защо е нужно продължително освещение в живота му? Това Уошър не ни обяснява.
Наред със спасението и освещението, неотдавна двама пастори (от София и Бургас) обясняваха, че белега говорене на езици не е задължителен за кръщението в Св. Дух. Такова твърдение е небиблейско и такава практика никога не е имало в стогодишната история на българското петдесятно движение. В това число, сравнението на библейската „гласолалия” с кунделини или спиритични и окултни прояви е толкова налудничаво колкото сравнението на Господната вечеря с ритуала „сатанинска евхаристия”. Онези, които твърдят каквато и да е прилика между двете, трябва да проверят себе си за хула против Св. Дух т.е. преписване на делата на Бога на Веелзевул, наричано от Библията „смъртен грях”. В подобно положение изпадат фарисеите които обясняват, че Христос чрез началника на бесовете изгонва бесовете. И ако изгонването на демони бе неразделна част от служението на Христос, апостолите, ранните християни като част от Голямото поръчение, защото тогава църквата днес се обяснява относно и с демоните, вместо да освобождава от тях демонизираните в синагогата на Сатана?
За изцелението до преди 25г. се обясняваше, че Бог изцелява ако е волята Му. След това започна да се обяснява, че изцелението е винаги Божията воля. Вместо библейски баланс по този въпрос се създаде излишно напрежение от обяснения. Днес, вместо църквата да изцелява и работи на нивата, едни обясняват, че не е Божията воля да има изцелителни дарби в църквата, а други търсят кого да обвинят когато някой изгуби изцелението си. А дали може някой да посочи поне един новозаветен случай на получено и изгубено изцеление?
Наред със спасителното, освободителното, изцелителното дело е и Божията промисъл на кръста с обещанието: „Царството Божие търсете най-напред и всичко останало ще ви се прибави” (Мат. 6:33). Ако „Еова Ире е промислил” както пеехме през 90-те, защо повечето църкви в България не практикуват Божия промисъл? Спрял ли е Бога да снабдява нуждите ни само защото един пастор от малък си мечтаел за червено ферари, друг спечелил дело срещу инвестиционна компания на запад, а трети организирал мултипластов бизнес? Та нали същите примери за Ананий и Сапфира, медникаря Александър, доходоносната запитвачка на дух-питон са добре познати на ап. Павел в много пластовите религиозни схеми за печалби чрез идолопоклонство в почти всеки град на Мала Азия. И въпреки това, той продължава да твърди: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.” А и на какво друго да се надява църквата днес освен че: „Еова Ире е промислил”?
С подобна логика в новата си книга, Джон Макартър обяснява, че проявата на духовните дарби са спрели отдавна, кръщение със Святия Дух няма и цялото петдесятно движение по света е в ерес. Това твърдение заклеймява над 700 милиона петдесятни харизматици. Другите протестантски вярващи по света са едва 100 милиона. Без излишни глобални заключения, за България със сигурност можем да кажем, че ако нямаше петдесятно движение, българският евангелизъм щеше да е със същата членска маса от преди последната балканска война. И то ако въобще бе успял да просъществува до днес!
Проявите на дарбите в църквата включват и пророчества. Хипер-калвинистът Джон Пайпър обяснява, че пророчествата са ненужни защото сред тях има много спекулации. И ако за много други неща Пайпър откровено греши, тук май е прав. Особено за конгломератни пророчества от нов тип за които ни се обяснява, че били условни т.е. може и да не станат. А дали така са пророкуват ап. Петър за Господния ден (2 Пет. 3:10), ап. Павел и Яков за Господното пришествие (1 Сол. 4:15; Як. 5:7-8) или ап. Йоан за идващото Царство?
В контекста на есхатологията ни се обяснява най-много. Там е и най-лесно защото няма как да се провери с точност. Поне не преди Деня Господен. Но какво да правим с есхатологията на Ефрем Сирни, Кирил Римски и плеяда други църковни отци от 3-4в., които вярват в премилениалното връщане на Христос преди скръбта? И как да ги съчетаем с постмодерната хипотеза, че днес живеем в Милениума, който започнал преди 2000г. на Петдесятница? Колкото и да се обяснява, не може една църква като българската, която е устояла 45 години на гонения благодарение на премилениалната си вяра, просто ей така да реформира есхатологията си. Поне не преди Деня Господен.
Това са само някои от новите обяснения, които ни се поднасят четвърт век. Ако ги приемем за валидни, трябва да спрем да вярваме в Троицата, свободната воля за спасение, освещението, изцелението, дарбите, белега говоренето на езици при духовното кръщение, грабването, премилениалното физическо връщане на Христос в Милениума и още много. Вкратце, трябва да спрем да вярваме почти всичко, което сме приели като повярвахме (Кол. 2:6). Това би означавало не само да останем без вяра, но и да променим своята идентичност от вярващи в невярващи. А без вяра ни остава само едно седмично събиране без чудеса, знамения, дарби и без сила, в което ни се обяснява социалното роля на църквата в общество, икономика и политика. Остава ни единствено като Тома да бъдем не вярващи, а невярващи. Може би и затова, в есхатологичния свършек на времето, Христос стои на вратата на историята без много обяснения, а с въпроса дали ще намери вяра на земята (Лука 18:8). И с ръце прободени протегнати към невярващите за да станат отново вярващи (Йоан 20:27).
статията е поразителна такива работи искам да чета а не сълзливи историйки
Крайно време беше някой да каже ясно че Джон Пайпър, МакАртър и Пол Уошър са хипер калвинисти
Да сложим край на тези ереси в църквата вече
по-добре четете редовно писаното слово, но преди всичко оставайте всеки ден насаме с Отца си; Исус, който нямаше нужда да започва молитвите си с покаяние за последните си грехове след като по цял ден беше сред народа, благовестваше, изцеряваше навсякъде и всички, дошли при него, нощем се усамотяваше с Отец в молитва; колко повече ние имаме нужда от непрекъснато общение с Него;
да не забравяме – „Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог
немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“
и продължава апостол Павел – „И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа ̊ разпнат.“ !!!
Приемайте категорично само това, което го пише в Божието слово категорично, а недейте да си украсявате доктрините! Да си вадиш изводи от нещо, което ти изглежда логично е едно, а друго е когато е казано категорично! Защото всеки си има мнение, но Бог не се съобразява с мнението ни, а само и единствено с Неговото слово! Можеш ли да отидеш при Исус ако не те привлече Отец? Какво казва Бог по този въпрос? Без лозата можиш ли да направиш нещо! Не съм калвинист! Но има неща, които не разбираме! Много вярващи си мислят, че знаят всичко, но колкото повече си го мислят толкова повече глупеят! А какво казва словото? От части знаем и от части пророкуваме! Има тайнства, не си мислете, че знаете всичко… смирете се горделиви и престанете да изопачавате словото…престанете и се покайте, защото Бог е близо и иде…
Има ли документи, а не само вторични източници, които да показват, че Заплишни и Воронаев са проповядвали учението за Св. Троица според Оригеновата формулировка, която е възприета и от кападокийските учители Василий и двамата Григориевци? Защото буди недоумение фактът, че в Изложенията на петдесетното учение от Д. Кинарева и п-р Й. Дрянов формулата „Един Бог в Три Лица“ напълно отсъства. Както е известно, п-р Иван Зарев изрично подчертава тази формула в своята „История“ в раздела „Организиране на петдесетните общества в общ съюз на църкви и църковно братство“, гл. 9. Духовната доктрина на съюза, т. 2 (стр. 34), което е нововъведение.
Мак Артър се изложи много с тази книга. Надявам се да се пише повече за нея от родните богослови защото наистина е пълен фарс. Всеки който твърди че харизматиците са ерес или преписва делата на духа другиму няма място за уважение. Разбира се в България винаги ще се намерят поклонници на хора като МакАртър и калвинистите Пол Уошър и Джон Пайпър
Във връзка с поста от проповедта на Пол Уошър.
Като се започне с този калвинизъм… Хванете поне една, да поне една книга и се образовайте! Това е сериозно, а всеки повтаря като папагал. Живот в невежество и неведение!
Хванете си по една библия и ми очертайте границата между Калвинизма и Хиперкалвинизма, хайде че на мен не ми е ясно и съм не просветен по въпроса а пък ми е голяма мъка да разбирам…!
До: Илия и Маринов
Пол Уошър e хипер калвинисти и другите защото проповядва че Христос вече е опеделили кои ще бъдат спасени и няма смисъл да се евангелизират другите хора. На какво прилича това? Искам да науча повече и за тази книга на Макартър. Кога ще напишете нещо по-задълбочено и за него защото много хора се влиаят от Библията която разпространява
По същество троичните спорове са христологични. Изтъркана фраза, но най-точно определяща проблема. Вместването, или вграждането на Въплътения Логос в ирационалния Бог на евреите се оказва не проблем само за християнската мисъл, както мислят юдеите и мюсулманите, а и на хуманизма въобще.(Ще прескоча с чиста съвест прага на „умовете“, които заклеймяват хуманизма.)
Преди да обясня какво имам предвид ще отбележа, че исторически триадологията е наложена с воля и власт, а не с неопровержими аргументи! Това означава, че християните трудно разбират важността на троичния догмат. Във времето на вселенските събори аргументацията, не много успешна, се изгражда върху сотирологията. Арианството, обаче има своята стабилна сотирология изградена върху разбирането за неотменната Божия воля. В този смисъл Словото се явява продукт на Божията воля и отново гарантира спасение за вечността извирайки от Отца-вечността , като воля, реализирана в творението. До 9-ти век арианството държи непреклонно на тезата си. След това триадологията, съществуваща парадоксално в периметъра между двете ереси монархиянство и модализъм (спорът за филиокве-то е продукт на този проблем, който и до ден днешен се дъвка) властва като наложена доктрина, без да се изясни същината на това, защо е толкова важно Христос да е Логос и второ лице на Единния Бог?
И ето стъпваме на темата накратко: Троичният догмат е най-хуманната религиозна доктрина!
Ако Логоса, чрез Христос не е част от природата на Отца, тогата евангелската история става смразяващ сценарий, където Отец си оправя отношенията с хората чрез Сина-жестоко и тиранистично от страна на Бог-Отец(тиранията е аргумент и срещу строгия монотеизъм на юдеи и мюсулмани). Но, ако Логоса е природа на Бога и някаква неизменна свързаност със същината на Отец, тогава евангелието става разказ за историята на БогоЧовечеството! Тогава аргументите, че християнството е прикрит садизъм(много силен аргумент срещу монархиянската трактовка на Троицата), или хитър артист сменящ Лицата Си за да надхитри дявола (изключително силна онтологична и екзистенциална аргументация от времето на Ориген, само че насочена срещу модализма-филиокве, където лицата са само фасада на Единния)се обезсилват от ПОЗИЦИЯТА НА ВЪПЛЪТЕНИЯ БОГ, Който е съпричастен по естество с Христа, въпросът е в свобода, или не? Дали Паул Тиллих не е прав, че автентичното Евангелие представлява своеобразен риск? Дали Логоса е свободен до безкрайност да прониква дори и в непрестъпната територия на лицето Отец? Дали троичното не се разгражда чрез Духа в безкрайно множество? Мисля, че подобни въпроси остават и не могат да бъдат изгорени на кладата на Догматичното „достойнство“!
„Битието Божие е релационно битие“, в Бога има връзка от вида „Аз-Ти“. Бог не е само личностен, но и междуличностен. Той не е единица, а единение, „не самотен Бог“, както пише Карл Барт, не вечната монада, себедостатъчният и трансцендентен бог на неоплатонизма, а koinonia, общност на три личности – съвечни и съравни. Бог е „социален“; в Него се съдържа нашето разбиране за „общество“, но на несравнимо по-високо ниво. Карл Барт стига до извода, че онова, което днес наричаме „личност“, при Бога трябва да бъде отнесено не към трите prosopa или hypostaseis, но към едната същност. Бог не е три личности, а една; не три Аз-а, но един Аз, повторен три пъти. Така Барт предпочита да говори не за три личности в Троицата, а за три „начина на битие“.
Единственото нещо което открих за Воронаев на български е всъщност на руски от п-р Генади Ни от ц-ва Скалата (методистка) във Варна. В шестата минута на беседата говори за Воронаев и Троицата: youtube.com/watch?v=6o9mzenDP-U