Истината е, че в действителност няма разлика между Божието и Небесното Царство. Във всички евангелия Исус говори за едно и също царство, разликата е в това, че евангелието от Матей е писано конкретно към и за евереите, които вече са имали представа за небесата.
В Бит.1:1 четем, че в началото Бог създаде небесата… Под небесата трябва да разбираме 1-то, 2-то и 3-то небе, както и ада, шеол, бездната, Авраамовото лоно и т.н. Всичко това са небесни места, но конкретно третото небе е това, което трябва да разбираме като Божието или небесното царство. И това е царството, което Бог създаде за нас човеците, а не за себе Си, защото Бог съществува още преди създаването на всичките тези небесни места. Словото казва в 3Царе8:27, че небето и небето на небесата (говори за 3-то небе, което е всъщност и Божието Царство) не са достатъчни да Го поберат. Божията воля винаги е била небето да бъде тук на земята. С други думи Неговото царство да слезе и да пребъдва тук на земята с човеците. И това е, което един ден ще стане реалност (виж Откр.21,22гл). Едемската градина беше един прекрасен пример и преобраз за Божието Царство на земята. По принцип Божието Царство е място, където Бог царува и всичко е 100% според волята на Бога. Това е място без грях, болести, бедност, робство, страх, мъка, депресия, смърт и всичко онова, което Библията описва като проклятие (виж Откр.21:4). Точно затова Исус каза, когато се молим всеки път да казваме „Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята…”
В действителност както 2-то небе (поднебесната, където е царството на дявола), така и третото небе не са някъде над нас, а са в действителност около и всред нас. Това е което каза и Исус в Лука17:21, „Ето Божието Царство е всред вас”. За евреите например небето и земята винаги са били общи понятия и не са ги различавали, като отделни (което е всъщност западния или гръцки дуалистичен модел на мислене). Разликата е само в това, че Бог е Дух и пребъдва само в духовната област. Ние също сме духовни същества и имаме дух, но по принцип Бог ни създаде да живеем в две измерения и реалности – тази на духа и на земята. За това Бог създаде човека от пръст, след което вдъхна в него жизнено дихание (от Духа Си). И Бог е определил за всички нас да виждаме и чуваме в духовната област, по същия начин както и в тази земна действителност. Затова Исус каза на Никодим, че ако не се новороди не може да види Божието Царство. И по принцип нашето ходене във волята на Бога не е чрез знания и разбирания от този свят а също както и Исус – чрез слушане и виждане на това което говори и върши Отец в небесната област. И точно от там идва и нашата власт и авторитет на земята, когато на база на виждането и чуването в Духа, ние осъществяваме този синхрон между небето и земята, на база на който ние извършваме волята на Бога и установяваме Неговото Царство тук на земята, в живота на хората, така щото Бог да получи подобаващото му се място като Господ и Цар на земята.
Мат.19:23,24 също е доказателство за това, че Исус говори за едно и също царство, тъй като виждаме как в два последователни стиха говорейки за едно и също, Той използва в единия случай Небесното, а в следващия случай Божието царство.
През погледа на всичко това нека видим и осъзнаем, единството на Църквата, която винаги трябва да има една цел – тази на установяване на Божието Царство на земята. Всяка друга цел, която човек или църква си поставя пред себе си, спомага повече за разделението на Божието царство и за издигането и установяването на нашите си човешки царства. Ето защо всеки един от нас е длъжен да смири себе си и да постави своя призив, дарби и служение в служба на Божието Царство, защото всеки път когато се фокусираме върху личното призвание и служение ние загърбваме общия призив на църквата и спомагаме за нейното отслабване и разделение. А Божието Царство се изгражда само от силни мъже като силните на Давид, които действат в единство за да издигнат своя Помазаник като Цар. Нека да помним, че единството е също така характеристика на Божието Царство, и само тези, които ходят в единство са дефакто онези, които могат да градят и да установяват Царството на Нашия Господ.