Това поучение е фундаментално нужно на църквата днес. Повлияването на служители от имитаторски духове които имитират Святия Божий Дух но са отречени от силата му е на мода. Библията ни учи че демоните трябва да бъдат гонени – как да стане това когато самата църква е пълна с демони?
Може ли човек да бъде обладан? Това е много сериозен въпрос който ако е истина обяснява защо има толкова сериозно демонично влияние по църквите. Библеистите тук могат да кажат дали съм прав, но на ум ми идват поне два примера а сигурно има още много в Новия завет
Юда – Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
Ананий и Сапфира А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
За онези които ще ми оспорват много само искам да кажа че преди двата случаи на демоничното обладаване имаше финансова злоупотреба пред Бога и църквата които отвориха врата за сатанинското влияние
Миналата година имаше дискусия за служението на Питър Уинс в България който е роднина на Дерек Принс и гони демоните по църквите. В дискусията бяха засегнати важни и не толкова важни въпроси за практиките на бесовете. Как мислите вие, може ли вярващ човек да бъде обладан от демони?
Първо трябва да се обърне внимание на думата „обладан, обладавам“ – това е дума, която означава „притежавам“, а притежанието по дефиниция е „пълноправно владене“.
Ето защо един човек е обладан от демони тогава когато той е станал пълно притежание на тези демони и те контролират духа, душата и тялото му. Поради тази причина демонът можеше да хвърля момчето от Мк. 9:22 в огън и вода, защото можеше да контролира не само ума, но и тялото му. Ако погледнем внимателно описанието на хората, които според Писанието са били обладани от демони, то това са хора, чието описание се доближава до това на типа хора които днес ние наричаме „луди“.
От друга страна цар Саул беше измъчван от демони, без обаче да бъде обладан и да губи разсъдъка си. При истинско обладаване от демони човек губи своя разсъдък. Затова трябва да се прави разлика между обладаване и обременяване. Т.е когато човек е превзет и обладан и когато е обременен и измъчван от зли духове.
Когато човек е обладан той не е в състояние да разбира и от там той няма способност да се покае, защото покаянието изисква разбиране.
При обременяването човек контролира своя разсъдък и поведение но поради определени грехове или греховни практики той може да влезе в състояние в което бива измъчван от зли духове. В този случай човека може и трябва да се покае и духовете ще се оттеглят окончателно. При Саул се оттегляха само временно, защото музиката на Давид го отвличаше от гневните му мисли, които отваряха врата за демоничния тормоз. Покаяние обаче липсваше, затова демоните се връщаха да го измъчват.
В този смисъл не е възможно вярващ човек да бъде обладан, както не е възможно вярващ човек да бъде шизофреник. Но е възможно да бъде обременен. Освобождението в такъв случай става чрез познаване на Истината и промяна на ума и сърцето спрямо Истината, както е писано: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ /Йоан 8:32/.
Когато обаче един човек е наистина обладан на такъв ума му е помрачен и той не е в състояние нито да чуе, нито да разбере, нито да осмисли, нито да приеме истината. За това единствената надежда за такъв човек е да бъде освободен от демоните си от хора, които са облечени с власт от Христос и тогава да чуе истината и тя да го освободи трайно, ако би й откликнал с цялото си сърце.
Знам, че има много хора, които обикалят и твърдят, че изгонват демони от всеки срещнат, включително и от вярващи. От това, което съм разбрал техните учения и практики не почиват на здрава библейска основа. Внимателно съм наблюдавал и вярващи, които са преминавали през подобно „освобождение“ – техните проблеми са оставали и трайна промяна не е имало. На следващата служба пак им се гонят същите демони и така въртележката може да продължава до безкрай.
Пишеш много без да си чел писанията. От къде я правиш тая разлика между обладаване и обременяване?
Това не е от Библията.
Там никъде не пише обременен. Думата която си посочил е „демониак” или демонизиран което отрича цялата ти теория.
А къде в поучението въобще се говори за обладаване на вярващи. Ти правиш ли разлика между вярващи-спасени и посетители на църквата?
И можеш ли да се представиш от коя църква си за знаем как да се обръщаме към теб?
ПАПА ФРАНЦИСК БИЛ ЕКЗОРСИСТ
Гонил демони от момче
Папа Франциск бе хванат да извършва очевиден акт на екзорсизъм. Видеоматериал, заснет на площад Свети Петър, показва папата да извършва ритуал по прогонването на демоните от момче, приковано към инвалидна количка. Папатата поставя ръцете си върху главата на момчето, което няколко секунди седи с отворена уста и се тресе. След това то се отпуска, докато Франциск се моли над него.
Видеото, заснето на 19 май, бе показано по програмата „Vade Retro“, излъчвана по телевизионния канал TV 2000, собственост на италианската конференция на епископите. Репортерите на TV 2000 г. констатират, че в този момент „без съмнение или папата се моли за освобождаване от дявола, или извършва акт на екзорсизъм“. Ватикана опровeрга твърденията на TV 2000, че папа Франциск се занимава с екзорсизъм. Това става ясно от изявлението на говорителя на Светия престол Федерико Ломбарди. Според него папата просто се е помолил за това момче с увреждане, както винаги го прави, когато вижда болни хора.
За това, че папите се занимават с екзорсизъм, телевизионния канал TV 2000 е съобщавал и преди. По-специално в ефира му се твърдеше, че екзорсизъм са практикували и предшествениците на Франциск- папа Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Бенедикт XVI никога официално не е участвал в екзорсизъм, но за Йоан Павел II е известно, че по време на неговия понтификат, той е извършвал най-малко на три пъти акт на екзорсизъм.
Екзорсизъм е процес на изгонване демони чрез специални молитви и ритуали, които имат дълга традиция в християнските църкви. Въпреки скептицизма на някои вярващи, Католическата църква продължава да развива тази практика. През 1999 г. Ватикана за пръв път от 1614 г. представи обновена версия на екзорсисткия ритуал за прогонване на дявола, отбелязвайки че случаите на обладаване от злите сили са крайно редки, а по-голямата част от хората, вярващи че са обладани, всъщност страдат от психически заболявания и се нуждаят от специализирано лечение. През 2004 г. в Университета на Ватикана бе открит 10-седмичен курс за екзорсисти.
Главният екзорсист на Ватикана, 87-годишният отец Гейбриъл Аморт е извършил повече от 70 000 екзорсизма. Свещеникът гони демони и зли сили вече 26 години, след като бил нает на работа от покойния папа Йоан Павел II. Въпреки че мнозина считат похватите му за зловещи, преди години той разкри, че най-близките до Дявола творения са йогата и Хари Потър.
от влога на страхил Какво твърдят учителите-екзорсисти?
Това свое разбиране, те подкрепят с стиховете от Лука 11:24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Ако тези стихове се отнасят за хора, които след освобождението си не са приели Исус за Спасител и нямат новорождение, то аз съм напълно съгласен с изводите, които се налагат за последващото им състояние! Но ако това са новородени християни, имаме ли основания да мислим, че може демоните да се върнат?
Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба?
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26).
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.
Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.
Новия Завет не отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9) Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!
Това поучение е фундаментално нужно на църквата днес. Повлияването на служители от имитаторски духове които имитират Святия Божий Дух но са отречени от силата му е на мода. Библията ни учи че демоните трябва да бъдат гонени – как да стане това когато самата църква е пълна с демони?
Може ли човек да бъде обладан? Това е много сериозен въпрос който ако е истина обяснява защо има толкова сериозно демонично влияние по църквите. Библеистите тук могат да кажат дали съм прав, но на ум ми идват поне два примера а сигурно има още много в Новия завет
Юда – Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
Ананий и Сапфира А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
За онези които ще ми оспорват много само искам да кажа че преди двата случаи на демоничното обладаване имаше финансова злоупотреба пред Бога и църквата които отвориха врата за сатанинското влияние
Миналата година имаше дискусия за служението на Питър Уинс в България който е роднина на Дерек Принс и гони демоните по църквите. В дискусията бяха засегнати важни и не толкова важни въпроси за практиките на бесовете. Как мислите вие, може ли вярващ човек да бъде обладан от демони?
Първо трябва да се обърне внимание на думата „обладан, обладавам“ – това е дума, която означава „притежавам“, а притежанието по дефиниция е „пълноправно владене“.
Ето защо един човек е обладан от демони тогава когато той е станал пълно притежание на тези демони и те контролират духа, душата и тялото му. Поради тази причина демонът можеше да хвърля момчето от Мк. 9:22 в огън и вода, защото можеше да контролира не само ума, но и тялото му. Ако погледнем внимателно описанието на хората, които според Писанието са били обладани от демони, то това са хора, чието описание се доближава до това на типа хора които днес ние наричаме „луди“.
От друга страна цар Саул беше измъчван от демони, без обаче да бъде обладан и да губи разсъдъка си. При истинско обладаване от демони човек губи своя разсъдък. Затова трябва да се прави разлика между обладаване и обременяване. Т.е когато човек е превзет и обладан и когато е обременен и измъчван от зли духове.
Когато човек е обладан той не е в състояние да разбира и от там той няма способност да се покае, защото покаянието изисква разбиране.
При обременяването човек контролира своя разсъдък и поведение но поради определени грехове или греховни практики той може да влезе в състояние в което бива измъчван от зли духове. В този случай човека може и трябва да се покае и духовете ще се оттеглят окончателно. При Саул се оттегляха само временно, защото музиката на Давид го отвличаше от гневните му мисли, които отваряха врата за демоничния тормоз. Покаяние обаче липсваше, затова демоните се връщаха да го измъчват.
В този смисъл не е възможно вярващ човек да бъде обладан, както не е възможно вярващ човек да бъде шизофреник. Но е възможно да бъде обременен. Освобождението в такъв случай става чрез познаване на Истината и промяна на ума и сърцето спрямо Истината, както е писано: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ /Йоан 8:32/.
Когато обаче един човек е наистина обладан на такъв ума му е помрачен и той не е в състояние нито да чуе, нито да разбере, нито да осмисли, нито да приеме истината. За това единствената надежда за такъв човек е да бъде освободен от демоните си от хора, които са облечени с власт от Христос и тогава да чуе истината и тя да го освободи трайно, ако би й откликнал с цялото си сърце.
Знам, че има много хора, които обикалят и твърдят, че изгонват демони от всеки срещнат, включително и от вярващи. От това, което съм разбрал техните учения и практики не почиват на здрава библейска основа. Внимателно съм наблюдавал и вярващи, които са преминавали през подобно „освобождение“ – техните проблеми са оставали и трайна промяна не е имало. На следващата служба пак им се гонят същите демони и така въртележката може да продължава до безкрай.
Пишеш много без да си чел писанията. От къде я правиш тая разлика между обладаване и обременяване?
Това не е от Библията.
Там никъде не пише обременен. Думата която си посочил е „демониак” или демонизиран което отрича цялата ти теория.
А къде в поучението въобще се говори за обладаване на вярващи. Ти правиш ли разлика между вярващи-спасени и посетители на църквата?
И можеш ли да се представиш от коя църква си за знаем как да се обръщаме към теб?
ПАПА ФРАНЦИСК БИЛ ЕКЗОРСИСТ
Гонил демони от момче
Папа Франциск бе хванат да извършва очевиден акт на екзорсизъм. Видеоматериал, заснет на площад Свети Петър, показва папата да извършва ритуал по прогонването на демоните от момче, приковано към инвалидна количка. Папатата поставя ръцете си върху главата на момчето, което няколко секунди седи с отворена уста и се тресе. След това то се отпуска, докато Франциск се моли над него.
Видеото, заснето на 19 май, бе показано по програмата „Vade Retro“, излъчвана по телевизионния канал TV 2000, собственост на италианската конференция на епископите. Репортерите на TV 2000 г. констатират, че в този момент „без съмнение или папата се моли за освобождаване от дявола, или извършва акт на екзорсизъм“. Ватикана опровeрга твърденията на TV 2000, че папа Франциск се занимава с екзорсизъм. Това става ясно от изявлението на говорителя на Светия престол Федерико Ломбарди. Според него папата просто се е помолил за това момче с увреждане, както винаги го прави, когато вижда болни хора.
За това, че папите се занимават с екзорсизъм, телевизионния канал TV 2000 е съобщавал и преди. По-специално в ефира му се твърдеше, че екзорсизъм са практикували и предшествениците на Франциск- папа Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Бенедикт XVI никога официално не е участвал в екзорсизъм, но за Йоан Павел II е известно, че по време на неговия понтификат, той е извършвал най-малко на три пъти акт на екзорсизъм.
Екзорсизъм е процес на изгонване демони чрез специални молитви и ритуали, които имат дълга традиция в християнските църкви. Въпреки скептицизма на някои вярващи, Католическата църква продължава да развива тази практика. През 1999 г. Ватикана за пръв път от 1614 г. представи обновена версия на екзорсисткия ритуал за прогонване на дявола, отбелязвайки че случаите на обладаване от злите сили са крайно редки, а по-голямата част от хората, вярващи че са обладани, всъщност страдат от психически заболявания и се нуждаят от специализирано лечение. През 2004 г. в Университета на Ватикана бе открит 10-седмичен курс за екзорсисти.
Главният екзорсист на Ватикана, 87-годишният отец Гейбриъл Аморт е извършил повече от 70 000 екзорсизма. Свещеникът гони демони и зли сили вече 26 години, след като бил нает на работа от покойния папа Йоан Павел II. Въпреки че мнозина считат похватите му за зловещи, преди години той разкри, че най-близките до Дявола творения са йогата и Хари Потър.
от влога на страхил Какво твърдят учителите-екзорсисти?
Това свое разбиране, те подкрепят с стиховете от Лука 11:24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
Ако тези стихове се отнасят за хора, които след освобождението си не са приели Исус за Спасител и нямат новорождение, то аз съм напълно съгласен с изводите, които се налагат за последващото им състояние! Но ако това са новородени християни, имаме ли основания да мислим, че може демоните да се върнат?
Какво казва Библията към темата “освобождаваща служба?
Естествено е, че един християнин може да бъде повлиян, подмамен и измамен от демони или от дявола–много лица и църкви от Новия Завет са един предупреждаващ пример за това, но твърдението, че един християнин, който е “храм на Святия Дух“(1 Кор.6–19)
Когато например някой е попаднал в “примката на дявола“, тогава той трябва да бъде поправен, т.е. да му бъде посочен правилният път(2. Тим. 2:24–26).
Колко нещастия са станали само заради това, че са били разпитвани демони и се е вярвало на техните сведения и реакции. Даже и когато демоните казаха нещо, което отговаряше на истината (виж Деян. 16:17), Павел се отказа решително от тази “пропаганда“.
Тук се отнасят и някои проблеми от областа на воденето на душите: много по–леко е да накараш някого да те освободи от демоните с една служба на “освобождаване“, отколкото да разпознаеш, да признаеш, да осъдиш и да отстраниш греха от собствения си живот. В много случаи отговорността за греха и недостойното поведение се приписва на заселили се в нас демони или на обременените ни предци и с това се затруднява, а даже осуетява едно библейско покаяние и започване на нов живот.
Библейското освобождаване става винаги по този ред: забелязване на греха, покаяние, осъждане, изповядване и отхвърлянето му. Християните в Ефес , които очевидно преди започването на новия живот активно са използвали окултно действия, “дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си“ и публично изгаряли гнигите си (Деян. 19:18–20). Там няма нито дума за изгонване на демони или за “освобождаваща служба“ от страна на апостолите.
Новия Завет не отправя апел към християните да унищожат “териториалното владичество на сатана върху райони, градове и страни в космическото пространство“. Голяма е опасноста чрез тези действия и свързаното с тях изгонване на демони и проклинането на дявола човек да попадне в близост до спиритизма. Липсвали ли са на архангел Михаил познания за “териториалната война с духовете“, когато той води в борбата с дявола за тялото на Мойсей “не посмял да произнесе хулителна присъда“(Юда9) Борбата с духовете според Ефес.6 няма абсолютно нищо общо с разпитване на демони и др. подобни, но има много общо с истина, справедливост, евангелизиране, Божието Слово, вяра и молитва!