Днес (9.12.2013г.) в деловодството на НС, беше внесен текст на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, който предвижда при възстановяването на собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти да се направят изключения за „музеи, техните филиали и отдели, галерии, камерни зали, археологически недвижими културни ценности и други паметници на културата – публична държавна и общинска собственост“.
Мотивите на вносителите, трима народни представители от левицата – Димитър Дъбов, Пламен Славов и Татяна Буруджиева, за лаконични: „Действащото законодателство за културното наследство урежда опазването и закрилата на културното наследство на България, в т.ч. и материалното недвижимо наследство като носител на историческа памет, национална идентичност и с научна или културна стойност. Предлаганият законопроект има за цел да създаде условия за опазване, закрила и развитие на културното наследство в интерес на обществото, както и равен достъп на гражданите до него. С предлаганото допълнение се създават условия за по-ефективното реализиране и прилагане на закона и гарантиране на обществения интерес“.
Важна новина с почти 200 прочита а без никакви коментари. Дали наистина евангелските църкви нямат какво да кажат по темата или просто си мислим че няма да ни засегне?
дай им богословие на нашите
богословие без практика
вяра без дела
Не разбирам загрижеността Ви , господин Георгиев, за липса на интерес по темата.
Какво има да се коментира този толкова прозрачен фарс?
Православната църква е запазила голяма част от сградите и имотите си през времето на комунизма.Други имоти отдавна вече са й върнати по различни поводи, най-вече във времето на НДСВ. Днес върху тях има прекрасни вили и хотели , особено по крайбрежието.
Ислямските собствености във България обаче и до ден днешен не са били масово „реституирани“. Те най-често се използват до ден днешен като обществени сгради. Затова е този закон сега. Това е сделка между две партии от сорта „дай , за да ти дам“.
Тези две партии имат много сериозен проблем с Благовестието в идеологията си – те просто го мразят и отричат. Опитайте се да благовествате между електората им и ще разберете какво имам пред вид. Аз съм го изпитал на гърба си , но до ден днешен не съм се отказал да разказвам на тези хора за Бог , Който стана Човек във Витлеемската ясла , за да стане Агне на кръста на Голгота – курбан за света…
Мисля , че във връзка с горното съобщение няма място за богословие и особени размисли. Тук просто е видимо на дело това , което Алеко Константинов нарича „Бай Ганьо прави избори“ , а ако много държите на богословски обосновано мнение , то може да звучи така: „… и нищо ново под слънцето.“ … на България.
Мисля , че е много по-важно ние , евангелските християни във България, да мислим и да се грижим за тези , които са в плена на политическата власт, като отидем и им кажем: „Покайте се и повярвайте в Благовестието на Исус Христос -Единственият Цар и Господ и ще живеете… „.
Другото да оставим на политиците , молейки се за тях…
Г-н Манчев не съм сигурен от къде ни пишете с такава безгрижност. Предполагам че е от някъде където евангелистите са добре свързани с властта. Уверявам ви че това съвсем не е така навсякъде.
Затова и когато се правят такива сериозни промени толкова тихомълком не можем да останем безучастни. Вчера се гласуват промени в закона за вяра, днес промени в образованието на децата ни, а утре?
Вместо да се притесняваме за политиците, мисля че е много по-важно да се молим за църквите които се бутат в политиката. Видяхте какво стана с кмета на Варна. Подобен прецедент се готви и в Пловдив от няколко „загрижени” политизирани вероизповедания. Страхувам се че политическите проекти под какъвто и да е претекст не могат да доведат Божието царство на земята. Така поне смятат повечето вярващи в България.
„дай им богословие на нашите
богословие без практика
вяра без дела“ („Вяра“)
Това полуграмотно писание на криещия се зад псевдонима „Вяра“ писач не показва нито разбиране на темата за проектозакона, нито на доктриналния проблем за „вярата и делата“. Коментирането на проектозакона няма нищо общо с практиката на християните, да не говорим, че няма никаква полза от каквото и да било коментиране – по простата причина, че проектозаконът ще стане закон в Парламента, където никой от нас НЕ Е.
Г-н Манчев в случая е прав, че клаузата за „опазването и закрилата на културното наследство“, визираща храмовете и култовите сгради, обслужва интересите на електората на БСП и ДПС. Болшинството евангелски молитвени домове обаче не се визират като „културно наследство“, затова те са атакуеми от други граждански закони, ако техните клаузи не са били изпълнени. Служил съм 10 години в храм, който бе обявен още според комунистическото законодателство като „паметник на културата“. Знам от опит колко мъчно бе преди 1989 г. да му направим основен ремонт, защото за това трябвало „да се грижи държавата“. Днес също възникват подозрения, че чрез новия закон определени политически сили ще искат да контролират религиозните сгради и религиозните общества в тях. А това е така, защото БСП и ДПС си търсят разширяване на „твърдия електорат“.
Големият въпрос, който стои от 20-ина години, е: защо има цели евангелистки общности, които подкрепят при избори едната или другата от горните партии? Получават ли такива общности гаранциите, че тези партии ще „опазват и закрилят“ техните църковни сгради и тяхната църковна дейност? (Не очаквам „загрижената“ за „делата и практиката“ Псевдо-вяра да може да отговори на такива въпроси!)