От няколко години ме измъчва един въпрос. Всеки от нас, който като младеж е израснал с рок музиката, рано или късно се изправя пред този много дълбок и измъчващ въпрос. Въпрос, на който трудно се дава еднозначен отговор: всички тези легендарни музиканти, които през десетилетията изпълняваха песни с мрачни текстове, обличаха се с кожени дрехи, шипове и показваха принадлежност към тъмните сили дали наистина са го правили съзнателно? Или просто са играели роля за шоуто, без да разбират истинския духовен смисъл на това? Този въпрос ме върна години назад, когато вокалистът на W.A.S.P., Блеки Лоулес, издаде албума си “Голгота”, който е нещо като изповед. В последвалите интервюта той категорично заяви, че се е променил напълно и че истинският смисъл на живота е във вярата и в търсенето на помирение и прошка от Господ Иисус Христос. Подобна удивителна трансформация преживя и емблематичният Алис Купър. Той също в напреднала възраст публично изповяда християнската си вяра! А това са гиганти в света на рок музиката. И сякаш за да се подреди пъзелът в съзнанието ми, буквално вчера попаднах на няколко интервюта на Джийн Симънс и Пол Стенли от KISS. От техните откровения ми стана ясно нещо много важно. А то е, че цялата тази закачка с тъмните сили изобщо не е била по религиозни причини, но е била плод на неразбиране, на младежки бунт и преди всичко на реклама и шоу. Днес и двамата живеят изключително пълноценен и щастлив семеен живот. Джийн Симънс е баща на две деца, а Пол Стенли на четири. Верни са на съпругите си, обичат семействата си и ценят домашния мир. Пол Стенли дори споделя с каква дълбока благодарност гледа на живота си и колко благословен се чувства със семейството си. Но това, което истински ме докосна в думите на Пол Стенли, бе неговото признание, че всичко, което е правил на сцената е било само поза и сценична маска и че в крайна сметка всеки, рано или късно, отива при Бога, защото просто няма къде другаде да отиде.
Разбира се, някой веднага би възразил: „Да, ама миналото си остава… ние ги знаем тези истории с писатели, музиканти, актьори и политици, които са отровили милиони души.” И в тези думи има истина. Но и все пак, не е ли именно в това голямото чудо на живота? Всички започваме отнякъде, лутаме се, грешим, търсим внимание и си играем с огъня в суетата на младостта си. Но когато светлините на прожекторите угаснат и аплодисментите стихнат, всички заставаме лице в лице със съвестта си. И когато виждаме как тези рок звезди събличат сценичните костюми, за да прегърнат децата си и да открият смисъла в прошката, вярата и любовта разбираме, че явно за никого не е късно да намери верния и спасителен път към Бога