Преди три години Божидар Димитров цитира изявление на Ванга, че България ще се възроди, когато се реши проблемът с църквата “Свети Четиридесет мъченици” във Велико Търново”. По време на мандата си на председател на НСОПК към министъра на културата историкът се яви изпълнител на това нейно завещание, като подкрепи реализацията на около четиридесетгодишния напън историческата църква да се превърне в поредния бутафорен туристически обект, и то при управлението на внука на Фердинанд, коронясан за цар на Третото българско царство в същата църква през 1908 г. Във Велико Търново приключва строителството на обект “Обновление на църква “Св. Четиридесет мъченици”.
Църквата бе един от най-ценните обекти на недвижимото ни културно-историческо наследство, един от сравнително добре запазените, проучени, със значим исторически потенциал; симптоматичен обект, отношението към който индикира нивото на културна идентичност и съзнание на нацията. В този материал считам за излишно споменаването на всеизвестните исторически факти около нея.
Повече от три десетилетия продължиха споровете за нейното съхранение и експониране. Проведени бяха три национални и редица ведомствени конкурси, обществени и експертни дискусии, конференции. Безспорно се доказа високата чувствителност на обществото към проблема и липсата на единно експертно мнение за начина на експониране на обекта – за необходимостта от съхранение или доизграждане върху автентичния му образ. След последния, скандален както и останалите, национален конкурс за експонирането й, проведен през 2000 г., ситуацията като че се оказа безизходна за вземане на решение.
В крайна сметка решение трябваше да се вземе. Но се взе решение, което беше вече два пъти отричано – веднъж на националния конкурс през 1988 г. и още веднъж при опита същият проект да бъде лансиран чрез парламента преди около седем години. С реализацията му сега се доказа поне една печеливша българска характеристика – упорството. Решението, разбира се, бе взето без дискусии, без конкурс, с гласуване в НСОПК.
Доста точно е дефинирано заглавието на обекта – “Обновление на църквата”. Авторите са вложили професионализъм поне в понятието, което не може да бъде свързано с реставрация или експониране.
Новото строителство унищожи почти изцяло познатия образ и автентична субстанция на обекта. Следва да се отчете, че и изграждането на западната пристройка през седемдесетте години на миналия век бе хипотеза, но поне подчинена на стилистично проучване. То бе навреме спряно. Предложеният нов образ на църквата е в крайно противоречие с ясно дефинирани строително-художествени принципи от историческия период – няма друг известен православен базиликален тип църква в Първата и Втората българска държава.
Единичните примери от началните периоди на нашата история са повлияни от римската и католическата строителна практика и са продукти на друг тип религиозна философия. Хипотезите за конструктивни податки на базиликален тип в църквата може да докажат и просто етап от доизграждане за разширението й. Така обновеният образ на църквата наистина стана уникален.
Имаше ли алтернатива?
Да. Много проста, не толкова уникална и бляскава, в никакъв случай бутафорна, но честна и професионална. Действащата църква, разрушена през шестдесетте години на миналия век заради стартиране на археологически проучвания на територията, е още жива в съзнанието на търновци. Тя е документирана.
Бе носител на автентична средновековна субстанция, наслагвания от турския период, който, парадоксално или не, е допринесъл за съхранението на оригинала, като го е запечатал, и на преизграждания от първите десетилетия на ХХ в. Този образ съхраняваше и значим спомен – обявяването на независимостта на държавата ни на 22 септември 1908 г. и Възраждането на българското царство. Тезата за реконструкция на образа на църквата, достигнал до нас през столетията, започна да си пробива път след 2002 г. Бидейки пантеон на средновековна история, тя имаше шанс да бъде и пантеон на приемствеността в държавата. Не достигна време идеята да се наложи или не срещна достатъчно поддръжници заради простотата на решението, толкова просто, че не можеше да вдъхнови високоекспертно мнение.
В замяна на това България взе генерално решение по проблема – няма средновековна църква “Св. Четиридесет мъченици” – няма проблем.