Доклад на ПАСЕ критикува Закона за вероизповеданията и привилегиите на православната църква
Българският Закон за вероизповеданията е написан, за да помогне на патриарх Максим в спора му с Инокентий. Държавата получава недопустимо право да се меси в религиозните общности. На тях пък неправомерно им се забранява да участват в политиката. Не се признава правото на хората да не бъдат вярващи. Тези критики ще бъдат казани днес по адрес на България.
––––-
В Осло ще заседава Постоянният комитет на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Инициативата срещу закона е на бившия наблюдател за България Дейвид Аткинсън. През февруари той събра подписка от 30 депутати в ПАСЕ – все от неговата консервативна група. Нито един български депутат не се присъедини.
Доклад, подготвен от италианския християндемократ Доменико Контестабиле, който вече не е член на ПАСЕ, оспорва привилегированото по закон положение на Българската православна църква. За разлика от другите вероизповедания тя не подлежи на регистрация.
Докладът и проекторезолюцията са писани преди последните сблъсъци в БПЦ с участието на полицията. Ако бъдат приети, България трябва или да промени закона, или да го прилага без дискриминация.
В доклада се изтъква, че приетият през декември 2002 г. закон „не признава изрично свободата на мисълта (т.е. правото на гражданите да не бъдат вярващи)“. Най-сериозни възражения предизвиква правото на държавата да се намесва във вътрешните работи на религиозните общности, което се отнася по-специално до конфликта между двата синода на БПЦ – на патриарх Максим и на митрополит Инокентий.
На заседанието в Осло днес участват четирима членове на българската делегация в ПАСЕ. От тях само Юнал Лютфи (ДПС) и Евгени Кирилов са членове на Постоянния комитет. Останалите двама – Милена Милотинова (НДСВ) и Александър Арабаджиев, присъстват заради други теми в дневния ред на заседанието.
Председателят на парламентарната комисия по вероизповеданията Лъчезар Тошев (СДС), който също е член на делегацията, не е поканен в Осло. Той заяви пред „Сега“, че неговата парламентарна група ще поиска от правителството да обясни как ще действа след приемането на резолюцията на Постоянния комитет на ПАСЕ.
Според доклада на Контестабиле Законът за вероизповедания се смята като предназначен да уреди конфликта между Максим и Инокентий в полза на патриарха. „Законът от 2002 г. изглежда като изпълнение на обещание, дадено на патриарх Максим от сегашното правителство и от новия президент, да се намери изход от разцеплението в БПЦ.“
Критикувана е и забраната да се използва религията „за политически цели“, защото така се изключват религиозните общности от големите политически дебати в гражданското общество – като например по въпросите за абортите, за евтаназията, клонирането, семейството и пр., които имат пряко отношение и към религиозните ценности.
Юнал Лютфи заяви пред „Сега“, че няма да се противопостави на доклада и предложената резолюция, макар и да има забележки по отделни текстове. Според него резолюцията дава възможност за избор: или да се премахнат оспорвани клаузи, или да се прилагат така, че да не бъдат оспорвани. В проекта за резолюция се посочва, че държавата трябва да пази неутралитет в уреждането на вътрешнорелигиозните въпроси и позицията на Дирекцията по вероизповеданията да се смята за консултативна, а не за задължителна за религиозните институции.
Светият синод на БПЦ изпрати официалната си позиция за действията на органите на съдебната власт по приложението на Закона за вероизповеданията, съобщи вчера БТА. Адресати са дипломатически мисии на държавите-членки на Съвета на Европа, САЩ и Канада. „Никой не оспорва правото на отделилите се от единството на църквата да регистрират свое вероизповедание, но без да ползват името на БПЦ като хилядолетна институция“, се казва в позицията