Българите и „Страстта Христoва“
в.ПАРИ – 2004/3/2
СТРАННО. Случва ли се всеки ден двама българи да играят централни роли във филм, придружаван от бурни разпри, завист, омраза, възхищение и обвинения по целия свят? Филм, който да засенчва в медиите дори церемонията за раздаването на наградите Оскар? Не, но въпреки това дебатът около американската премиера миналата сряда на „Страстта Христoва“, режисиран и продуциран от Мел Гибсън, практически не присъства в българските медии. А си заслужава. Ето защо.
Това, че холивудската звезда от „Смъртоносно оръжие“ и „Патриотът“ е сценарист, режисьор и продуцент на филма с бюджет 25 млн. USD, е само благодатната основа, върху която се изгражда цялата тази поучителна история.
Силно религиозният католик Мел Гибсън направи филм, който няма нищо общо с класическите рецепти за успех на Холивуд. Дотолкова, че само преди година никой от разпространителите в САЩ не искаше да програмира „Страстта Христoва“. Днес филмът се прожектира на 4000 екрана и постигна рекордното трето място по приходи в деня на премиерата с постъпления от 26.6 млн. USD! Клинт Истууд и Майкъл Дъглас го похвалиха, а Люк Бесон горчиво съжалява, че е отказал участие в продуцирането и… печалбата днес.
Филмът на Мел Гибсън разказва последните 12 часа от живота на Христос. Без участието на нито един световноизвестен актьор с изключение на Моника Белучи, с диалог изцяло на мъртвите езици латински и арамейски, в почти черно-бяло изображение…
Въпреки това машината на скандалния маркетинг се задвижи неудържимо още в края на миналата година, когато се разпалиха религиозните страсти около филма. Лентата на Гибсън показва с документална жестокост страстта /в смисъл страданията/ на Исус. Дотолкова, че на една от премиерите 50-годишна жена получава инфаркт и умира. Както пише в. Лос Анджелис таймс, проблемът с насилието в „Страстта Христoва“ не е толкова във факта, че е трудно поносима, а че садистичното й постоянство помита всичко останало във филма.
Сърцевината на проблема е в това, че според мнозина Мел Гибсън обвинява всички евреи като пряко отговорни за страданията и смъртта на Исус. Активните църковни общности в Америка виждат в „Страстта Христoва“ неповторима възможност да разширят паството си и своето влияние, а могъщите еврейски организации бяха скандализирани и остро протестираха. За часове дебатът от религиозен прерасна в международен, след като Израел поиска папата да оправдае еврейския народ, а Джордж Буш нареди филмът, сравнен от вестник Ню Йорк дейли нюз с антисемитската нацистка пропаганда, да бъде прожектиран в Белия дом. Американският президент всъщност може да се радва, че дебатът върви по линията християни – юдеи и не засяга мюсюлманския свят, защото, ако Мел Гибсън беше решил да екранизира „Сатанински строфи“ на Салман Рушди, проблемите на Америка и коалицията в Афганистан и Ирак щяха да изглеждат детска игра…
Какви са българските измерения и поуки от този скандал, който тепърва ще се разраства с премиерата на „Страстта Христoва“ в Европа? Преди всичко, че родната оценка кой е звезда, в това число театрална и филмова, няма много общо със световните критерии. Съществува голяма вероятност точно след година завършилият кинорежисура в НАТФИЗ Христо Живков /апостол Йоан във филма/ и Христо Шопов /Пилат Понтийски/ да изживеят звездния си миг при раздаването на поредните награди Оскар. Това е и ще бъде важен реванш за кадърните артисти в България, засенчвани от псевдошоумени и футболни величия. А също и урок за киногилдията, че успехът в професията е по-близо до вярата, отколкото до парите.