Най-силният пример и най-непознат за българския читател е описаната в романа „Под игото“ дейност на един друг български евангелски вярващ, който е зачислен в четата на Панайот Волов и изработва черешовото топче. Когато Георги Бенковски събира четниците в Оборище, преди да обяви въстанието, казва: „Нека протестантинът да произнесе молитва”.
Молитвата на протестантина Стоил Финджеков, топчия на Априлското въстание
„О, живущи вечни боже наш, хвала и слава да бъде днес на името ти от нашите грешни и недостойни уста и ръце, които дигаме към тебе, свети боже наш. О, боже, освети ни нас и нашето слабо оръжие и топа да бъде страшен, и въстанието. Отче наш, царю наш, ние сега сме се събрали от сърце и душа пред твоето провидение. Милостиви боже, молим твоята сила небесна да бъде с нас, като сме приели тази голяма народна работа. А ние слаби, а врага ни — силен. Но ти, боже, царю наш, си силен без край. Молим ти се, бъди откъм нас — и ние сме силни с тебе. Не жалиме живот и ще гониме врага докрай из бащинията си. О, милостиви велики създателю, изповед даваме пред тебе, ние ти съгрешихме — и бащите, и прадедите ни, — и ти ни си оставил заробени пет века. Послушай с милост молбата ни, боже. Досади на всяко българско сърце дългото робство от този мъчителен враг. Господи Христе, ти си цар на небето и на земята, владееш всичките земни царе и народи и както ти е волята правиш с тях. Молим ти се, боже, бъди с нас, дай ни сила, неустрашима от човешки праг в отечеството ни. Милостиви боже, с твоята сила напред ще вървим срещу врага, с име божие ще победим и изгоним турчина де царува у нас. Амин.“
„В сраженията на четата на Бенковски особено се отличил друг протестант – Стоил Финджиков, майсторът и топчията на Черешовото топче. Роден в Панагюрище като 13-годишно момче той е бил слуга в Цариград при някой си Мехмед Али. Там неговото наблюдателно око схванало устройството и манипулирането с военното оръдие. При завръщането си в Панагюрище той насърчавал населението да вдигне оръжие срещу турците-поробители. Стоил Финджиков се зачислил в четата на П. Волов, но бил във връзка и с Г. Бенковски. Когато последният събрал всички въстаници на Оборище и настъпил моментът на въстанието, той казал: “Нека протестантинът произнесе молитва”. Това той правел и в други важни моменти и при влизане в битка. Когато турците се укрепили на връх Висок Стоил Финджиков отсякъл най-подходящото черешово дърво от собствената си градина и ръководил изработването на топчето. Всички знаем какво се е случило от описанието на поета Иван Вазов в романа “Под игото” – първото топче се пръсва на парчета. Направили второ топче, което стегнали с катарами и стоманени въжета, а поради липса на гюлета използвали при стрелбата топузи от кантари. След поражението топчето на Финджиков е взето за военен трофей в Цариград, а той бил награден за заслугите си по освобождението на България с три ордена.“ (Институт за българска протетестантска история)
Представеният откъс осветява един от Най-силният Пример за синергия между религиозно убеждение и националноосвободителна Дейност в Българския исторически наратив, често маргинализиран или неразбран
Изключително задълбочена и навременна е Вашата статия, която хвърля светлина върху един често пренебрегван аспект от националноосвободителните борби – ролята на протестант