Майкъл Хейзър в книгите си („The Unseen Realm“, „Supernatural“) изказва хипотезата, че Бог има 70 сина. Той обяснява древноеврейската космология и богословие Божествения съвет (Divine Council) по следния начин:
- В древния Ориент се вярва, че върховният Бог управлява чрез съвет от по-ниски божествени същества.
- Хейзър твърди, че Бог (Ел Елион) е върховният и има „синове Божии“ (בְּנֵי הָאֱלֹהִים) – небесни същества, не хора (Йов 1:6; Пс. 29:1; Пс. 89:6–7).
- Яхве, според него е само проява на Ел Елион, а Исус Христос е втори Яхве.
- 70 народи са 70 божествени представители
- Във Вт. 32:8 (LXX) когато Бог раздели народите (Вавилонската кула), „постави граници според броя на синовете Божии“ (или „божествени същества“).
- Традицията на угаритския контекст брои 70 народи със 70 божествени същества, които ги управляват
- Тези синове не са „богове“ като Яхве, а Негови слуги.
- Това е извън-Библейска традиция, която не може да бъде доказана единствено с Библията
- Докато от една страна, Хейзър категорично отхвърля политеизма, обяснявайки еврейската троица с Яхве уникален и несравним, той описва Исус Христос в терминологията на „втори Яхве“
Защо не е правилно да казваме „Бог има 70 сина“: Библията никъде не казва, че Бог е баща на 70 божества, а и това би било еретично. „Синове Божии“ е титла за небесни същества (ангели), а не биологична връзка – Христос от друга страна е първороден. За да докаже тезата си извън въпросния древноеврейски монотеизъм с йерархия, Хейзър използва външни ориенталско-угаритско текстови източници, които се различават съществвено от Библията.
Смисълът на множественото число в „Елохим“
Трудността, произтичаща от множественото число на думата Елохим, се обяснява най-добре с т.нар. множествено число на величието (pluralis maiestatis), което често се използва в еврейския език за изразяване на величие, могъщество и достойнство. Това обяснение се подкрепя от обстоятелството, че когато думата се отнася до истинския Бог – Яхве – тя винаги се съгласува с глаголи и прилагателни в единствено число, като например:
-
В началото Бог създаде небето и земята — בְּרֵאשִׁית בָּרָא אֱלֹהִים (Берешит бара Елохим – Битие 1:1), където глаголът бара е в единствено число.
По същия начин се използват и местоименията, отнасящи се към Елохим: когато Бог говори за Себе Си, Той често използва единствено число, но на ключови места в Стария Завет се срещат и формулировки в множествено число, които предизвикват интерес:
-
Да сътворим човека по Нашия образ — נַעֲשֶׂה אָדָם בְּצַלְמֵנוּ (Наасе адам бе-целмену – Битие 1:26),
-
Ето, човекът стана като един от Нас — כְּאַחַד מִמֶּנּוּ (Ке-ахад мимену – Битие 3:22),
-
Да слезем и да разбъркаме езика им — נֵרְדָה וְנָבְלָה שָׁם (Нерда венавла шам – Битие 11:7),
-
Кого да изпратя и кой ще отиде за Нас — לְמִי אֶשְׁלַח וּמִי יֵלֵךְ לָנוּ (Леми ешлах уми йелех лану – Исая 6:8).
Тези изрази не могат да бъдат обяснени само с граматическа или стилистична форма. Някои учени предполагат, че тук може да става дума за т.нар. „небесен съвет“ – божествен двор, включващ ангелски същества, но контекстът във всички тези случаи не представя други действащи лица, освен самия Бог. Затова е напълно допустимо да се разглеждат тези множествени форми като богословски намеци за вътрешното многообразие в Божеството, което в християнското богословие ще бъде напълно разкрито чрез доктрината за Светата Троица.
В обобщение: макар формално думата Елохим да е в множествено число, тя не обозначава множество богове, а е израз на Божието превъзхо
Не мога да не изразя дълбокото си недоумение и критично отношение към хипотезите на Майкъл Хейзър, изложени в настоящия пост. Неговото твърдение, че Бог има 70 сина, излиза извън границите на традиционната библейска интерпретация и навлиза в сферата на спекулативната теология. Такъв подход нарушава основополагающите принципи на монотеизма, които са ясно застъпени в Свещеното писание. Както е посочено в bg.wikipedia.org, „Бог е един и няма друг бог освен Него“. Хейзър обяснява концепцията за Божествения съвет чрез древноеврейската космология, но пропуска факта, че „Синове Божии“ (בְּנֵי הָאֱלֹהִים) не са буквални синове, а представляват ангелски същества с различна роля и статут. Въз основа на твърденията му за вторичността на Яхве спрямо Ел Елион, той дори поставя под въпрос единството и уникалността на Бога, което е основополагающе за християнството. Следователно опитът да се интегрират извън-библейски текстове от угаритската традиция за обосноваване на подобни идеи е не само методологически съмнителен, но и теологически опасен. В контекста на множественото число ‘Елохим’, което се интерпретира като ‘множествено число на величието’, ние можем да разгледаме богословския нюанс на единството в Троицата, а не многобожието или многообразие от божества.
Коментарът на Майкъл Хейзър относно наличието на 70 синове Божии в контекста на древноеврейската космология и Божествения съвет поражда множество критични размисли, особено що се отнася до интерпретацията на понятията за божественост и йерархия. Хейзър твърди, че Бог, представен като Ел Елион, управлява вселената чрез по-ниски божествени същества, наречени ‘синове Божии’. Въпреки че концепцията за божествения съвет е често срещана в древния Ориент и намира паралели в угаритската традиция, важно е да се подчертае, че Библията не предоставя явни доказателства за политеизъм или за наличието на 70 равноправни божества. Когато разглеждаме множественото число ‘Елохим’, можем да се позовем на теорията за множественото число на величието (pluralis maiestatis), която служи за изразяване на могъщество и величие без да подразбира множество индивидуални божества. Както посочва ресурсът от protestantstvo.com, ‘единственото число винаги преобладава при описанието на Яхве’, което подчертава уникалността и несравнимостта Му. Освен това, опитите на Хейзър да обоснове своята теза с ориенталско-угаритски текстови източници не успяват да вземат предвид контекста на еврейския монотеизъм. Следователно неговият аргумент остава спорен и неубедителен пред лицето на ясните богословски принципи в Стария Завет.
Статията разглежда значими аспекти от богословската хипотеза на Майкъл Хейзър относно концепцията за Божествения съвет и ролята на ‘синовете Божии’ в контекста на древноеврейската космология. Важно е да се подчертае, че Хейзър представя иновативен поглед, който обаче следва да бъде интерпретиран с внимание, особено по отношение на терминологията и библейските текстове. Според него, в Битие 11:7 и други ключови пасажи, можем да видим намек за множествени божествени същности, но това не трябва да бъде разбрано като буквален политеизъм. Съгласно принципите на еврейската троица, Яхве остава уникален и несравним, а Исус Христос представлява ‘втори Яхве’, което поставя редица теологични въпроси относно възможността за изразяване на Божеството чрез множествено число. Важно е да се запази фокусът върху историко-културния контекст и да се избегне изтеглянето на идеи извън библейския канон без подходяща аргументация. Както посочва ресурсът protestantstvo.com, ‘Божият характер не може да бъде напълно обяснен чрез човешки концепции’, което подчертава необходимостта от скептицизъм при интерпретацията на подобни хипотези.