[1] ὁ δίκαιος ἐκ πίστεως ζήσεται
Евр10:38; Рим 1:17; Гал 3:11; Идентична фраза. И Павел и Посланието към Евреите цитираха Ав. 2:4 (LXX) с еднакво значение за праведника чрез вяра.
[2] ὁ θεὸς τῆς εἰρήνης – Евр13:20; Рим 15:33; 16:20; 2Кор 13:11; Фил 4:9; 1Сол 5:23; 2Сол 3:16; Точна титулярна формула на обичайното Павлово благословение; също присъства в 2 Сол. 3:16.
[3] καινὴ διαθήκη / διαθήκης νέας Евр. 8:88:13; 9:15; 12:24; 1 Кор.11:25; 2 Кор.3:6; 3:14; идентична лексикална колокация; Павел и Евреите подчертават новия завет като основен принцип на изкуплението.
[4] αἷμα (τῆς) διαθήκης; Евр 10:29; 13:20; 1 Кор 11:25; 1 Кор 10:16; подобна фраза с идентична лексема. Редът на думите се различава; основната колокация е същата.
[5] ἱλαστήριον Евр9:5; Рим 3:25; Идентична лема. В Евреите = ковчега на милосърдието; при Павел = изкупление.
[6] Μεσίτης Евр 8:6; 9:15; 12:24 Гал 3:19–20; (1 Tim 2:5); Идентична лема от Гал. и 1 Тим.
[7] ἐντυγχάνειν (ὑπέρ τινος) Евр.7:25; Рим 8:27 8:34; Идентична лема и конструкция. Глаголът за Христос/Дух е същия и в двата корпуса.
[8] θεὸς ζῶν Евр 3:12; 9:14; 10:31; 12:22;2 Кор.6:16; 1 Сол 1:9; идентична фраза
[9] σκληρύνειν τὴν καρδίαν Евр.3:8, 3:15; 4:7; Рим 9:18 (σκληρύνει ὃν θέλει); споделена лема с близка концепция. С ‘καρδία’ в Евр. И без при Павел но идентично котекстулно обектиран.
[10] παρρησίαν ἔχομεν Евр.10:19; cf. 4:16 (μετὰ παρρησίας); Еф. 3:12; 2 Кор 3:12 (παρρησία); идентично като в Еф. Подобен речник с 2 Кор., където същ. е използвано без ‘ἔχομεν’.
[11] μιμηταί; Евр 6:12; 13:7 (μιμεῖσθε); 1 Кор 4:16; 11:1; 1 Сол 1:6; 2:14; идентична лема; имитиращо словосъчетание
[12] συνείδησις (καθαρά/ἀγαθή); Евр 9:9, 4; 10:22; 13:18 Рим.2:15; 9:1; 1 Кор.8–10; 2 Кор.1:12; споделена лема идентична с ‘καθαρὰ συνείδησις’ от 2 Тим.1:3
[13] ἐν σαρκί Евр5:7 Рим.7:5; 8:8–9; Гал. 2:20; идентична фраза с идиом специфичен за ап. Павел.
[14] ἔχομεν ἐλπίδα / ἐλπὶς ἀσφαλής Евр 6:18–19 Рим.5:2–5; 8:24; 1 Сол 1:3; споделена лема. Надеждата като притежание.
[15] φιλαδελφία Евр.13:1 Рим.12:10; идентична лема. Повторение на темата за братска любов.
[16] ἔργον ἀγαθόν / ἔργα ἀγαθά Евр13:21; Фил.1:6; 2 Кор.9:8; споделена колокация. Павел използва ед. и мн.ч. с подобен смислъл.
[17] καρπὸς δικαιοσύνης Евр12:11 (καρπὸν εἰρηνικὸν δικαιοσύνης); Фил 1:11; 2Кор. 9:10; Близки фрази (добавя ‘εἰρηνικός’ в Евр.) Идентична колокация. Евр. добавя епитет.
[18] σπέρμα Ἀβραάμ Евр2:16 Рим.4:13–18; Гал. 3:16; 3:29; Идентична фраза. Споделен речник: Авраам/семе.
[19] κληρονομία / κληρονόμοι Евр.1:14; 6:12, 17; 9:15 Рим.4:13–14; 8:17; Гал 3:18, 29; Споделена лема с повтарящ се мотив: ‚наследство‘
[20] κλῆσις (ἐπουράνιος) Евр 3:1; Фил 3:14 (ἄνω κλῆσις); 1 Кор.1:26; Еф 1:18; 4:1, 4; Подобна фраза с идентична лема. Павел (ἄνω) vs Евр. (ἐπουράνιος) и двете идиом на небесен призив.
[21] θυσία / σῶμα Евр10:5–10 Рим.12:1; споделена концептуална фразеология. Принос/жертва с значение към „тяло“ и в двете (с различен контекст).
[22] εὐαρεστεῖν τῷ θεῷ Евр.11:5–6; 13:16 Рим.12:1–2; 1 Сол. 4:1; споделена колокация: угаждане на Бога с вяра/покорство. Идентичен глаголен чифт.
[23] πίστις καὶ μακροθυμία Евр 6:12 Рим.2:4; Гал. 5:22; Кол. 1:11; Споделен чифт: плод/добродетел
[24] ὁμολογία (τῆς ἐλπίδος/πίστεως) Евр.4:14; 10:23 Рим.10:9–10; 2 Кор.9:13; 1 Тим 6:12; споделена лема с близки фрази по темата за публична изповед. Същото съществително в 2 Кор. 9:13.
[25] ἅπαξ Евр.9:26–28; 10:10 Рим.6:10; Фил 4:16; Споделено наречие с богословска тежест на мотива „веднъж завинаги“; Павел използва както богословски, така и идиоматичен смисъл.
Тази статия изключително задълбочено разглежда концепцията за праведността и вярата, като основополагащи елементи в християнската теология. Фразата „ὁ δίκαιος ἐκ πίστεως ζήσεται“ от Посланието към Римляните и Посланието към Евреите, осветлява взаимовръзката между праведността и индивидуалната вяра, подчертавайки важността на личния опит в контекста на спасението. Както посочва сайтът protestantstvo.com, „праведността е не само юридическа категория, но и динамично състояние на взаимоотношение с Бога“, което ни напомня за ролята на личния ангажимент и вътрешната трансформация. Нещо повече, новият завет (καινὴ διαθήκη) се явява централна тема в Павловото учение, където той многократно акцентира на необходимостта от обновление на духа чрез Христос. Тази интерпретация е особено важна в съвременния контекст, където индивидуализацията на религиозния опит предизвиква нови размисли относно традиционните догми. В заключение, можем да кажем, че статията предоставя ценен поглед върху богословските концепции и тяхното приложение в ежедневието.
Коментарът относно концепцията за праведността чрез вяра, изразена в посланията на апостол Павел и Посланието към Евреите, представлява значима теологична дискусия. Както е отбелязано, фразата ‘ὁ δίκαιος ἐκ πίστεως ζήσεται’ (Евр 10:38; Рим 1:17; Гал 3:11) подчертава основополагающата роля на вярата в спасението. Важно е да се обърне внимание на факта, че аналогичните цитати от Авакум (Ав. 2:4) демонстрират не само историческата последователност, но и дълбочината на християнската теология за изкуплението. В допълнение, употребата на термина ‘καινὴ διαθήκη’ (Евр 8:13) акцентира върху новия завет, който служи като ключов елемент в разбирането на Христовото искупление и реновация на отношенията между Бога и човечеството. Както посочва източникът от protestantstvo.com, този нов завет не само че отменя стария, но също така поставя акцент върху личната връзка с Бога чрез Исус Христос. Концепцията за ‘ἱλαστήριον’ и ролята му като място на милосърдието допълнително разширява разискванията относно божественото помирение с грешния свят. Всички тези теми споделят обща основа в християнската догматика и подчертават необходимостта от задълбочено изучаване на библейските текстове и техните контекстуални значения.